№………./……..12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело № 1284
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за
разглеждане въззивна жалба на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД срещу решение
№2332/29.05.2018г., постановено по гр.д. №10852/18г. по описа на ВРС, 21 с-в, с
което е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за нанесени вреди,
причинени при неправомерно заявено за вписване в нотариалните книги обявяване
на прекратяване на договор за наем на земеделска зем в размер на: 2529.60лв
пропусната полза от неполучена чиста стойност на биопродукция; 249.60лв направени разходи за
предварителна обработка на имот за стопанска 2014-2015г и 611.46лв пропусната полза от неполучена субсидия за стопански
години 2014/2015 и 2015/2016.
Въззивникът, чрез пълномощници адв.Т и адв. П.,
сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в
неправилно установяване на фактите по противоправното поведение на
представителя на ответника, което е довело и до неправилните изводи за липса на
основание за отговорност. Сочи, че не е отчетена установената със сила на присъдено нещо липса на субективно
право на ответното дружество да встъпва в права на наемодател и да заявява за
вписване прекратяване на договор по които не е страна. Оплаква се и за
необоснован извод за добросъвестност на считащия се за наемодател ответник, тъй
като съдът не е обсъдил факта на предприемане на упражняване на право на
прекратяване на този договор въпреки знанието на наемателя за извършено в
негова полза изпълнение. Сочи пропуски при преценката на доказателствата
относно понесените вреди и пропуснати ползи, като се позовава на съвкупност от
писмени и гласни доказателства, установяващи използването на наетите площи за
биологично производство и договорения пласмент на бъдещия добив, останал
нереализиран поради недобросъвестното упражняване на чуждо материално право.
В пледоария по
същество наред с тези доводи, пълномощникът оспорва и окачествяването на
действията по вписване на заявеното от трето лице прекратяване на договора като
самостоятелен елемент, изключващ прякото причиняване на вредата само с
поведение на заявителя. Като обосновава неправилно прилагане на закона, изяснен
в съдебната практика, предвиждащ отговорност за вреди, причинени недобросъвестно
при съзнание за липса на основание за упражняване на права, въззвиникът моли
основателната му претенция да бъде уважена, след отмяна на неправилния съдебен
акт. Допълнително пълномощниците са изложили подробна аргументация в писмени
бележки.
Насрещната страна
„ИЗВОРОВО АГРО“ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. – С. оспорва жалбата с доводи
за правилно установени факти и прилагане на закона по отношение на поведението
на ответника, като сочи, че безспорните факти неправилно се интерпретират до
извод за недобросъвестно вредоносно действие. Счита доказателствата относно
уговорената доставка на фураж за неотносими към претенция за неполучена цена за
отделен зърнен компонент, а описаните съвкупно документи счита за неубедителни
поради вътрешно противоречие и непълноти. Оспорва доводите за пряко причиняване
на вредите, като сочи, че липсва каквото и да поведение, с което ответника да е
препятствал фактически ползването на имота за отглеждане на посевите и
ползването на субсидиите, като се позовава на добросъвестното преустановяване
на възлагането на обработката на трето лице преди края на стопанската година и
въздържането му от деклариране на ползване и очертаване н а площи за субсидии в
своя полза. Сочи, че въпреки че имотът е останал свободен, самият ищец по своя
воля е пропуснал да прибере продукция, да заяви правата си за участие в
споразумение за стопанска година 2015/16 и за подпомагане без тези действия да
са осуетени от ответника. С тези доводи за неоснователност на оплакванията моли
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
По същество с
бланкетно позоваване на същите доводи пледира правилното решение за отхвърляне
на претенциите на кредитора да бъде потвърдено.
Насрещните страни са поискали и
определяне на разноски, конкретизирани в
списъци по чл. 80 ГПК (л. 34 и л.37). Размерът на хонорарът, заплатен от
въззиваемото дружество е оспорен като прекомерен.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е
произнесъл с определение №3251/13.09.2019г. Към настоящия момент няма настъпили нови
обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК
и е действително. Произнасянето съответства на предявени обективно
съединени искове на увредено лице,
пропуснало ползи и понесло загуби в резултат на противоправно поведение на
ответника. Макар в диспозитива това вредоносно поведение да не е отразено,
съдът е указал, че го квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, т.е. като деликт,
извършен по повод възложени от юридическо лице действия. Тази квалификация
изцяло съответства на твърденията за засягането на правната сфера на ищеца от
извършени от служители на ответника действия по оповестяване на неверни
обстоятелства относно чужда договорна връзка. Въпреки че описаните от ищеца
факти покриват специалната хипотеза на непозволеното увреждане по чл. 21, ал. 2
от ЗЗД, този законов текст би представлявал само уточнение на възприетото
по-общо деликтно основание по чл. 49 от ЗЗД (определение № 183 от 10.04.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2474/2018 г., I т. о., ТК) и може да бъде пояснено от
въззивния съд без това да засяга индивидуализацията на спора между страните.
При
така приетите за разглеждане претенции, районният съд е постановил допустим
обжалван акт, като е отхвърлил трите иска за претендирани обезщетения на
деликтно основание и макар да не е квалифицирал точно вида на вредите
недвусмислено ги е описал именно като преки загуби от направени разходи и
пропуснати ползи от неполучени субсидии и приходи от непроизведена
продукция.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за
установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Между насрещните страни няма спор относно следните установени в първата
инстанция факти:
Въззивното дружество е договорило с наемодател Стефан Бонев Богданов на
20.06.2012 г. ползване под наем за девет години
на земеделски имоти, между които посочена под № 3 в описа нива №037008 с
площ от 4,8 дка в м. „Елеселер“, землището на село Изворово, община Антоново,
като този договор е бил оповестен на третите лица чрез вписване в нотариалните
книги на 03.07.12г и регистриран на 18.07.2012г в ОбСЗ Антоново.
С влязло в сила на 20.01.2017г. съдебно решение №3955/31.10.2016г.,
постановено по гр. дело № 14907/2015г. на ВРС, между същите страни е отречено
съществуването на вписано с вх. рег. № 1149/15.042015г., акт 67, том 1 по
имотна партида 18372 едностранно прекратяване с изявление на „Изворово Агро”
ЕООД на същия договор за наем по отношение на същия имот № 037008. В решаващите
си мотиви, съдът е приел, че ответникът, по чието искане е било извършено
отреченото отразяване е поискал на 15.04.2015 да бъде вписано изявлението му за
прекратяване на аренден договор от 20.06.2012г, който не е бил изпълнен от
арендатора след като нов приобретател е поискал надлежно изпълнението. В хода
на делото е било признато, че действително заявилият прекратяването претендент
като нов собственик не е придобил посочения имот, а друга нива в друго землище.
Именно тези факти са били и приети за установени от първата инстанция и
оплакването на въззивника в тази връзка не е основателно. Другите обсъждани в
мотивите на подлежащото на зачитане по реда на чл. 297 ГПК решение
обстоятелства нямат пряко отношение към легитимацията на претендиращия
заличаването на наемния договор, поради което и не могат да се установяват с
него. Оплакването за игнориране на фактите по предлаганото на претендента за
нов наемодател изпълнение е изцяло неоснователно, тъй като те биха имали
значение само ако се признаваше надлежното му встъпване във вписания договор за
наем, а не обратното.
Установените въз основа на мотивите на стабилния акт обстоятелства кореспондират изцяло и на представеното от СВ
– Омуртаг копие от молбата за заличаване на вписания наем (л. 545 от делото на
ВРС), към която не е бил приложен нито договора за придобиване на имота от
молителя, нито неизпълнения наемен договор. Въз основа на тази молба съдията по
вписванията е постановил на 15.04.2015г заличаване на вписването на договора,
ползващо със защитното си действие наемателя. Уваженото искане е било отправено
към съдията по вписванията от пълномощника Васил Полихронов, действал от името
на въззиваемия, като това лице е било преупълномощено от Делян Саров, който от
своя страна е бил овластен лично от управител на въззиваемото дружеството ( л.
552-559).
Заличаването на наема в полза на въззивника е било отразено и в ОбСЗ
Антоново отново по искане на въззиваемия, като едва след приключване на спора
по заявление от 30.07.2018г отново е бил регистриран наемния договор като
основание за ползване на земеделски имот.
Същевременно от представеното извлечение от нотариалните книги е видно,
че непосредствено след заличаване на наема поради недостоверното изявление за
прекратяването му, въззиваемият е регистрирал на 16.04.2015г- като наемодател
друг договор за предоставяне на имота за нови 20 години в полза на друг
наемател (Ландком ЕООД), а към този договор на 30.07.2015г е бил отразен анекс
за прекратяването му по взаимно съгласие.
В периода от регистрацията на прекратяване на наема на въззивника до
отразяването на решението на съда за несъществуване на това обстоятелство
(април 2015 – 17.07.2017г) правото на ползване по заличения наемен договор не е
можело да се удостовери със справка в нотариалните книги, респективно да се
обяви за отразяване в регистъра по чл. 37б ал.5 ЗСПЗЗ.
Видно от заявление вх.№ 732/29.07.2014г въззивникът е посочил процесния
имот в списък на площи, за които не желае комасиране за 2014-2015г, съответно
този имот не е бил и включен в споразумението за ползване по чл. 37в ал.2
ЗСПЗЗ. В следващата стопанска 2015-2016 година обаче, имотът вече е бил
предоставен чрез такова споразумение на ползвател „БИМ АГРО“ЕООД, като е бил
отчитан на името на физическо лице собственик като незаявено от ползвател „бяло
петно“ (л. 515 от делото на ВРС), което напълно съответства на липсваща към
август 2015 регистрация както на първия така и на втория наем. Съответно
данните за участието на ползватели на имота в системата за подпомагане на
земеделски стопани (л. 488) също отразяват липса на начислени субсидии за 2015г
и изплащане на такива за 2016 г в полза на участващия в комасацията „БИМ
АГРО“ЕООД.
В първата инстанция съдът е обсъдил и съдебно – агротехническа
експертиза на вещото лице, въз основа на която е прието, че процесния имот
№037008 е бил сертифициран, съответно включен на 27.12.2004г. и изключен на
12.08.2015г. от системата за контрол на биологично производство на ечемик. В
този смисъл, макар и да не са обсъдени отделно договора за контрол и
сертификация на биологично производство от 14.01.2007 г. и сертификати за
съответствие за стопанските 2014-2019 г. не е било пропуснато установяването на
специалния характер на производството на наемателя. Оплакването за непълнота на
установените факти по делото и в тази връзка не е основателно.
Със същото заключение, вещото лице е преценило и записванията в
оспорвания от въззиваемия документ относно извършените мероприятия преди
смущаването на ползването на наемателя от намесата на третото лице. Съдът
отчита, че както данните вписани в документацията, така и реда за нейното
съставяне и целите за които се води са били интерпретирани от вещото лице въз
основа на специалните му знания и професионалния му опит. Съответно и приема,
че заключението като краен резултат не представлява възпроизвеждане на
необосновани прогнози на самия стопанин, а на съпоставка на технологични
изисквания за земеделско производство, статистически данни и сравнителен анализ
на производството от подобни площи с подобни култура в същия регион и период.
Според това заключение, агротехническите мероприятия при био производство
включват: есенна оран, дисковане – 2 пъти преди сеитба, сеитба, валиране след
сеитба и жътва, като е посочило средната пазарна цена на такива дейности за
културата ечемик преди жътва, и е установило какъв е средния добив на засятата култура от имота при
продължаване на производството по технологията за биоземеделие. Вещото лице е
извело и два варианта на приходите от процесния имот при отчитане на средна
пазарна цена за биопродукция от сертифициран производител по 1000 лв на тон за
всяка от двете стопански години и цени
от само 292 лв на тон за 2014/2015г и 320 лв на тон за 2015/2016г за стандартно
произведена култура. Също по данни в заключението на експерта са установени и
очаквани от стопанина субсидии по трите направления на подпомагане по Схема
единно плащане на площ, Схема на плащане на зелени практики и прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“, като за
2015г., плащанията биха възлизали на 61,97 лева на дка., а за 2016г. в размер
на 65,59 лева на дка., при което за 2015г. субсидиите биха били на стойност от
297,46 лева, а за 2016г. в размер на 314,83 лева, а в случай че вместо
биологична се произвежда стандартна продукция стойностите на субсидиите би била
с 157.73лв по- малко за всяка от годините.
Заключението е съпоставено със събраните гласни доказателства, депозирани
от служителка на ищеца и сина на управителя. Въззивният съд кредитира
показанията на тези лица, тъй като те се подкрепят и от писмените документи.
Св. Александрова излага убедително преките си впечатления от обработката на
процесния имот през стопанската 2014/2015г., когато имота е бил засят с ечемик
и преустановяването на дейността на наемателя след като при посещение в ОСЗ
„Антоново“ през 2015г. лично тя не е успяла да декларира имота за подпомагане
поради заличаването на наема от регистъра на основанията за ползване на имоти в
това землище. Съответно за двете стопански години 2014/2015г и 2015/2016г. на
са могли да бъдат надлежно заявени за плащане очаквани субсидии, получавани в
предходните години от производителя, включен в системата за контрол на
биологичното разнообразие. Св. Анастасиу описва точно извършени в имота
дейности по подготовка на почва и засяването с ечемик през есента на 2014г и
унищожаването на посева преди довършването на растежа му през пролетта на
следващата година, чрез разораване (дискуване) от други лица. И двамата
свидетели са категорични, че след като регистрацията на наема е била заличена,
въззвиното дружество не е събрало продукция и не е продължило да обработвал
имота, тъй като не е можело да удостовери правата си върху произведеното в чуждия
имот.
Макар и да не е изведен като факт, установен с прието писмено
доказателство, договарянето на износа на бъдещата продукция на наемателя като сертифициран производител за
чуждестранен клиент е било отчетено в обжалваното решение въз основа на гласните доказателства.
Затова и не може да се приема за основателно оплакването за пропускането на
обсъждане на договора за фючърсна продажба, поканата за изпълнение на
задължението за доставка и претендирана неустойка за неизпълнена доставка на
произведени фуражни смески от био продукция на зърнени култури и фуражни
растения от подробно описани имоти, между които и процесния. Отделно от това
доколкото предмет на този договор е допълнително преработен продукт, а
претенцията се основава на пропуснати ползи от неполучени приходи от
непроизведената суровина за него, конкретното съдържание на уговорките в този
договор няма съществено значение при положение че самото договаряне на сигурен
пласмент на продукцията е прието за
установено.
При съпоставка на така установените факти с изложените в обжалваното
решение мотиви въззивният съд намира оплакванията в тази част за неоснователни.
Изведените правни последици от тези факти обаче въззивният съд не
споделя.
На първо място като елемент от всяко деликтно основание, включително и
намесата в чужда облигационна връзка, следва да се установи противоправност на
конкретно поведение на ответника. В случая именно такова неоснователно
вмешателство е осъществено чрез пълномощника на въззиваемото дружество, който е
заявил за вписване в нотариалните книги един несъществуващ факт и така е
осуетил противопоставимостта на черпените от наемния договор права на
въззивника. Категоричната липса на каквито и да са отношения с наемодателя на
конкретния имот изключва надлежната легитимация на този заявител като страна по
вписания наемен договор, поради което и той е трето лице без право да се противопоставя
на действието на вече оповестени права на наемателя. В случая въззивният съд
отчита, че с оповестяване на наемния договор на земеделски имот се защитават не
само правата по предоставеното ползване(уредени по общия ред в чл. 237 ЗЗД)
срещу бъдещите приобретатели от този собственик, но и допълнителни, нетипични
за други наети имоти права, каквото е уговореното отстъпване на собствеността
върху добива, които биха могли да се противопоставят на трети лица. Вписването
на наем на земеделски имот е предпоставка и за регистрация на договореното
ползване по реда на чл. 37б ал.1 ЗСПЗЗ и легитимирането на наемателя за участие
в процедурата по разпределение на окрупнени масиви в землището за обработка по
стопански начин. Без да е регистрирало в съответната служба по земеделие
вписания договор за наем като свое
правно основание за ползване на съответен имот, стопанисващото го дружество не
би могло да се ползва и от процедурите за подпомагане на земеделските
производители, тъй като чл. 41 ал.3 и 4 от ЗПЗП препраща именно към реда по
ЗСПЗЗ за удостоверяване на регистрираните
имоти, които кандидатът ползва към 31 май на
съответната календарна година. С оглед предвидената автоматична съпоставка на
заявените от кандидата площи и регистрираните в Служба Земеделие договори(за
собственост, наем, аренда или съвместно ползване) и предоставените по
споразумения за ползване на окрупнените масиви терени и правомощието на
Разплащателната агенция по чл. 41 ал. 9 вр. чл. 43, ал. 3 ЗПЗП да откаже
плащане при липса на регистрирано правно основание за ползването на заявената
площ, се налага извод, че фактическото заличаване на действащ наемен договор от
партидата на собственика му в нотариалните книги представлява изключително
интензивна намеса в облигационната връзка и съществено засяга интереса на
наемодателя като стопански субект.
Противоправността на това поведение не може да се поставя под съмнение,
тъй като оповестения по една партида наемен договор по никакъв начин не засяга
права на трето лице, което нито е собственик, нито може да докаже някакво
отношение със собственика или собствено право, извличано от закон на
самостоятелно основание. Самото предприемане без основание на каквато и да е
промяна в оповестената облигационна връзка от трето за нея лице е неправомерно,
както субективното отношение на това трето лице е без значение.
Това е така от една страна, поради факта че поведението е извършено от
името на юридическо лице, чиято отговорност се обуславя не от вина на
дружеството (каквото субективно отношение то не може да има), а от връзката му
с лицето, което фактически е осъществило процесното поведение при заявяване на
спорното вписване. В случая възлагането на действия с общото пълномощно е
категорично установено, поради което и дружеството ще носи безвиновна и гаранционно-обезпечителна
отговорност за всички последици от извършените от довереника му действия (ППВС
7/59).
От друга страна, дори да се приеме, че отговорността на възложителя на
работата е функция на виновно поведение на пълномощника му, подобно на другите
деликтни състави, вината на служителя причинител при това неправомерно
поведение следва да се предполага (арг. от чл. 45 ал.2 ЗЗД). Доводите за
добросъвестност на ответника, изложени в мотивите на първата инстанция не могат
да бъдат споделени. За да опровергае презумпцията, делинквентът следва да
установи, че въпреки положената от него грижа пак би изпаднал в извинителна
грешка. В конкретния случай обаче това изобщо не може да се приеме, тъй като
объркването на местонахождението на имота е резултат от груба небрежност,
проявена дори и при легитимирането в охранителното производство по вписването
без прилагане на договора за придобиване на имотите, от който с просто
сравнение от външна страна на данните за конкретния имот би се установило
явното несъвпадение на имената на праводателите и титуляра на партидата в
Службата по вписванията.
Противно на приетото от първата инстанция, въззивният съд намира за
установено виновното противоправно поведение на лицето, ангажиращо
отговорността на въззиваемото дружество за извършените действия по
неоснователно заличаване на вписан наемен договор за дългосрочно ползване на
земеделски имот. Обстоятелството, че в охранителното производство въззиваемият
е упражнявал само свои права би имало значение само ако те действително
съществуваха, но при липса на каквато и да е обективна обоснованост на
правоприемството това поведение не може да е правомерно.
Вредоносния характер на това поведение съдът установява като отчита,
настъпилото в резултат на заличаването на вписването осуетяване на
легитимацията на наемателя като ползвател на земеделския имот и
противопоставянето на черпените от наемния договор права върху добивите от
имота на трети лица. В тази връзка следва да се съобрази и последващото
поведение на въззиваемия, който освен че е заявил прекратяване на чуждия наемен
договор е поискал и вписване на нов такъв с трето лице. При така отразените по
неговите искания обстоятелства по партидата на имота, вече само новия наемател, посочен от въззиваемия е
можел да се ползва от оповестени права на ползване до вписването на анекса за
прекратяване на новия наем четири месеца по – късно. Именно в периода на
действие на вписването на втория наемен договор са извършени и фактическите
действия в обработвания до този момент от въззвника имот и допуснатото от него
унищожаване на посятото е резултат от осуетената възможност на наемателя да се
легитимира като собственик на тази реколта пред третите лица навлязли в
имота. В този смисъл, дори и да не са
установени със сигурност кои са точно лицата изорали засятата нива, тяхното
поведение несъмнено е резултат от вече отпаднала легитимация на наемателя и
новото вписване на друг ползвател. Затова не може да се възприема довода за
липса на връзка между изоставянето на грижите за имота от въззивника и данните,
вписани в регистрите за собствеността (воден от СВ) и ползването ( воден от
ОбСЗ) на процесната нива. Без вписването на нов наемател, предходният ползвател
би могъл евентуално да поиска съдействие от правозащитни органи и да спре унищожаването
на реколтата, но след като неговите права са били заличени, а новите оповестени
по противопоставим на всички начин, правомерността на действия в негова защита
би била изключена, а всяка негова активност би била възприемана като самоуправство. Затова дори и
въззиваемия да не е извършил пряко или чрез неустановени лица фактическото
унищожаване на продукцията именно неговите действия са ги улеснили като
необходима предпоставка, без която те не биха били довършени.
Подобно е и значението на действията на длъжностното
лице по вписванията, което е разгледало и уважило неоснователното
заявление. Въпреки, че към момента на началото на това охранително производство
обстоятелствата относно прекратяване на наемните договори за земеделски
имоти не са били предвидени за
оповестяване чрез вписване (за разлика от арендните договори) и съответно
искането на заявителя е било недопустимо, допуснатото от съдията по вписвания
закононарушение е резултат именно от първоначалното сезиране на този орган. Без
подаването на заявлението за заличаване изобщо не би могло да се извърши
каквото и да е засягане на правата на въззвиника като надлежно легитимиран
наемател. В този смисъл, постановеното заличаване от съдията по вписванията
несъмнено е провокирано пряко от необоснованите твърденията на самия заявител и
невярното му представяне като правоприемник на наемодателя. Добавянето и на
неправилното произнасяне към началното сезиране не може да разкъса пряката
връзка между подаването на заявлението и резултата от уважаването му. Подобно
на отговорността за разноски в процеса при неправилно решен спор, допуснатата
от правоприлагащия орган незаконосъобразност не може да освободи от отговорност
ищеца, ако при инстанционния контрол
претенцията му се окаже неоснователна. Затова и незаконосъобразния
охранителен акт, макар и да е улеснил причиняването на вредите не ги поражда
самостоятелно, а само допринася до крайния вредоносен резултат.
В началото на причинно-следствената верига обаче несъмнено остава
поведението на служителя на въззивника(заявяване на несъщестуващо прекратяване
на наема и ново договаряне с друг наемател) намесил се в чужда облигационна
връзка, без което не биха се осъществили и допълнителните елементи в нея,
ангажиращи и поведение на други лица (заличаване на вписания наем в регистрите
на СВ и ОбСЗ и регистриране на права на нов наемател и навлизането в имота
преди прибиране на реколтата за текущата година), до резултата пряко накърнил
правната сфера на увредения (невъзможността да се противопостави на фактическото
въздействие върху добивите и да запази занапред противопоставими права върху
продукция). В този смисъл поведението на другите лица може да се отчита като
съпричиняване, но то не е независимо, а пряко обусловено от първия необходим
елемент. Съответно на общото правило за понасяне на солидарна отговорност при
причиняване на вреди от неколцина (чл. 53) участието на другите лица не
освобождава когото и да е от
делинквентите от задължението към
увредения.
Така въззивният съд намира за доказана пряката връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат.
По отношение на настъпването на вредите, съдът
съобразява на първо място негативната промяна в правната сфера на наемателя.
Намесата на въззиваемия в договора между наемодателя и наемателя е осуетила
ползването на имота до края на стопанската 2014/2015г. и през 2015/2016г. Това е така, въпреки предприетото на
30.07.2015г. прекратяване на договора с новия наемател, тъй като само по себе
си то е без значение при липса на възстановяване на вписването на правата на
въззивника. Въздействието на противоправното заличаване върху наемния договор
би отпаднало едва в резултат на проведения исков процес, продължил до 2017г
поради оспорване на претенцията, въпреки недвусмисленото признание за грешката
в идентификацията на имотите. Затова и за двете години следва да се приеме, че
упражняването на правата на наемателя е било смутено съществено именно поради
намесата на въззиваемия в този чужд за него договор. Извършените от наемателя през
2014г дейности за обработване на имота(оран, дисковане, сеитба и валиране) са
доказани категорично с показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. Направените за тях разходи намаляват имуществото на
наемателя, тъй като са били предназначени за производството на добивите,
загубени поради унижощаването на реколтата. Размерът на безполезно
изразходваните средства за обработка на имота се установява за първата от
процесните години и възлиза на 249.60лв. Съдът кредитира варианта на
остойностяване по средни пазарни цени на вложените средства за дейности по
биопроизводство, като отчита, че наемателят към този момент несъмнено е бил
сертифициран био производител и е участвал с този имот още от 2004г в системата за
контрол на биологично производство на ечемик, като
моментът на извършване на дейностите е преди снемането на специализирания контрол
през 2015г(когато правното основание за ползването на този мот е било вече заличено). До този размер претенцията на ищеца за
обезщетяване на преките загуби следва да бъде уважена.
Останалите вреди се
претендират като пропуснати ползи, което изисква сравнение на имущественото
състояние на наемателя при изпълнение на уговорките по наемния договор и
положението след намесата на третото лице. В тази връзка съдът отчита, че
наемателят е предназначил този имот именно за био производство и стопанисването
му до момента и за в бъдеще е било определено от сключения договор за износ с
гръцкия клиент, избрал при оглед и този имот като част от масивите за
производство на зърно за поръчаните фуражни смески. Следователно, при
съхраняване на изпълнението на наема, закономерният естествен резулт е
продължаване на обработването по същия начин на имота чрез влагане на
необходимите производствени разходи за агротехнически мероприятия по
биоземеделие и получаване на продукцията от годен за сертифициране като био
продукт ечемик. Този резултат би увеличил имуществото на наемателя само с
разликата между прихода от цената на добива и вложените разходи за
производството, тъй като културата произвеждана от стопанина е едногодишна и
без заплащане на мероприятия добив изобщо не би бил възможен. Допълнително към
разходите за обработката би следвало да се добави и наемното плащане, уговорено
като 3 лв/дка, тъй като това плащане е част от изпълнеието на договора от страна
на наемателя. Намесата на третото лице е изключила довършването на ползването,
но не е прекратила изобщо договора, затова наемателят е бил лишен от
възможността за 2014/2015г да получи прихода от продукцията, а за 2015/2016г да
ползва имота по предназначение. Доводите на защитата на ответника за отпадане
на пречките за ползване на имота през втората година не могат да бъдат
споделени, тъй като дори и новия немател да се е оттеглил от този терен, той е
останал „бяло петно“ с неустановен ползвател поради невъзможността да бъде
заявен в служба по Земеделие без налично вписано основание за ползване (резултат
от заличаването на договора на въззивника). Затова като пряк резултат от
осуетеното изпълнение поради намесата в правната връзка на трети лица, съдът приема
пропускането на увеличаването на имуществото на наемателя и за двете стопански
години с разликата между прихода от очаквана засята, но не прибрана през
2015г биопродукция, респективно прихода
от изобщо непроизведена реколта за 2016г
и разходите за производството им,
завишени с дължимото плащане на наемодателя. Тази разлика несъмнено представлява реална пропусната полза по
критериите, изведени в ТРОСГТК № 3/2012 г., като печалба, която наемателя би реализирал при
придобиване на добива от наетия имот. Количеството
на нереализирана продукция съдът намира за категорично установено като
естествена закономерна последица от осуетеното ползване, като отчита че вещото
лице е отчитало реално производство на същия стопанин в други масиви през същия
времеви период, надлежно документирани като сертифицирано биопроизводство (л.
568). Единичните стойностите на приходите и разходите съдът възприема по
средните пазарни цени, определени от вещото лице, доколкото данните за цена на
крайния продукт, договорен за износа към клиента на наемателя не са относими
към стойностите на отделните суровини за него. Така крайния размер на
обезщетението за пропусната полза за двете стопански години възлиза на 2001.60
лв, като разлика между общ приход 2529.60лв( първи вариант по т. 8 от
заключението) и общ разход за биопроизводство 499.20лв(т. 4 от заключението) и
наемно плащане от 28.80лв (по 14.40лв годишно като минимум от 3лв за 4.8дка).
До този размер пропуснатата полза е доказана и претенцията може да бъде
уважена, а за разлика до 2529,60 искът следва да се отхвърли.
Допълнително въззвиникът е
претендирал и пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за двете
стопански години, поради осуетената възможност за заявяването им за плащане без
вписано правно основание за ползването на земеделския имот по чл.38а от ЗПЗП по
схеми и мерки за директни плащания: по СЕПП + зелени плащания и по „Мярка 11“
от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11
„Биологично земеделие“. Действително, докато наемното правотношение не е било
засегнато от неоснователното заличаване на вписания договор, според справката
на л.489 земеделският стопанин е ползвал подпомагането за този имот до
2014г.(съответна на стопанска 2013/2014г), а според свидетелските показания,
заявлението за следщата 2014/2015г година наемателят не е могъл да подаде, тъй
като преди изтичане на срока за очертаване на площите за подпомагане по
различните програми (май 2015) в регистъра в службата по земеделие вече е
липсвал договора му за този имот и това положение не е било променено и през
2016г. Въпраки това обаче, съдът преценява, че посочените нормативни актове
регламентират режима на подпомагане на земеделския производител чрез субсидии,
които по своята правна същност представляват финансова помощ с целеви характер
– подпомагане на фактическа дейността на производителя с компенсиране за
вложени невъзвръщаеми средства, а не просто безвъзмезден бонус за
предприятието. Подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност
за субсидираните имоти. При нормално развитие на разглежданата облигационна
връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се
компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата помощ е
средство производителя да намали себестойността на продукцията, включително
средство да подобри и оптимизира дейността си. Земеделската субсидия би била
неоправдано плащане, ако имотът фактически не се обработва, какъвто е случая
след намесата на въззиваемия в наемното правоотношение. Затова и тези плащания
не съставляват пропусната полза(решение № 147 от 11.07.2012г. по гр.дело №
279/12г. по описа на АС – Варна, недопуснато до касационен контрол с
определение № 465 от 089.04.2013г. по гр.дело № 1342/12г. на ІV г.о). Претенция
за просъждане на обезщетение за такива вреди в размер на 611.46лева следва да
се отхвръли.
В заключение, поради разликата в мотивите по съществото на спора
обжалването решение следва да се отмени отчасти, съответно на основателните
претенции и да се потвърди, макар и по различни съображения в частите с които
неоснователни искове подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
Поради отчасти противоположния резултат от
разглеждането на делото по същество, следва да се ревизира и произнасянето по
отношение на разноските, присъдени за първа инстанция изцяло в полза на
ответника. Представените от страните списъци( л. 561, 563 от делото на
ВРС) не са били оспорени, а описаните в
тях разходи изцяло съответстват на доказателствата за платени от насрещните
страни такси, възнаграждения на вещи лица и хонорари на процесуални
представители. При определяне на съотношението на основателните искове, съдът
отчита първоначално предявения от ищеца размер, доколкото изменението на
размерите е съчетано с прекратяване на части от исковете, а ответникът има
право на компенсация и при такъв вид десезиране(чл. 78 ал. 4 ГПК):
|
|
предявен интерес
|
уважен |
отхвърлен или
намален |
съотношение уважен /предявен |
съотношение отхвърлен /предявен |
|
|
|
|
2888 |
2001.6 |
886.4 |
|
|
|
|
259.2 |
259.2 |
|
|||
|
за първа инстанция |
611.46 |
|
611.46 |
|
|
|
|
общо |
|
3758.66 |
2260.8 |
1497.86 |
0.601491 |
0.********* |
|
разноски на ищеца |
1465.19 |
|
|
881.30 |
|
|
|
разноски на ответника |
700 |
|
|
|
278.96 |
|
При това съотношение присъдените в полза на
ответника разходи следва да се намалят до 278.96лв (от общо направени 700лв), а
в полза на ищеца да се определят разноски в размер на 881.30лв ( от обща сума
1465.19лв).
За настоящото производство
съотношението следва да бъде отчитано според обжалваемия интерес. Заявените от
въззиваемия разноски обаче са били оспорени като прекомерни. Възражението е
основателно, тъй като при прилагане на съответните разпоредби на чл. 7, ал.2 и
ал.5 от Наредба № 1/2004 г., съдът намира, че заплатеното на пълномощника възнаграждение от 700 лева надхвърля значително минималният
размер от 467.34лв. Същевременно в първа инстанция, където е проведено диренето
в цялост и са събирани и обсъждани многобройните писмени доказателства е
уговерен и получен хонорар от 500лв. Тъй като във въззивната инстанция нови
доводи не са сочени от страните и след подаване на отговора по жалбата защитата
на въззиваемия е била бланкетна, съдът не намира основание за завишаване на
хонорара поради повишената фактическа или правна сложност на казуса. Съответно
и разноските, направени по тази защита следва да се редуцират до 500лв, преди
отчитането на съотношението на основателния и неоснователната част от жалбата :
|
|
предявен интерес
|
уважен |
отхвърлен или
намален |
съотношение уважен /предявен |
съотношение отхвърлен /предявен |
||
|
|
|
2529.6 |
2001.6 |
528 |
|
|
|
|
|
249.6 |
259.2 |
|
||||
|
за въззивна инстанция |
611.46 |
|
611.46 |
|
|
||
|
|
|
3390.66 |
2260.8 |
1139.46 |
0.666773 |
0.********* |
|
|
разноски на въззивник |
650.59 |
|
|
433.80 |
|
||
|
разноски на въззиваем |
500 |
|
|
|
168.03 |
||
Така за настоящата производство в полза на въззивника
съдът определя 433.80лв (от общо направените за такси и хонарар разходи 650.59лв),
а в полза на въззиваемия само 168.03лв( от заплатените 700лв за хонорар на адвокат).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№2332/29.05.2018г.,
постановено по гр.д. №10852/18г. по описа на ВРС, 21 с-в, в частите, с които е отхвърлен иск на увреден от намеса в чуждо
правоотношение наемател за присъждане на обезщетение за нанесени вреди,
причинени при неправомерно заявено за вписване в нотариалните книги обявяване
на прекратяване на договор за наем на земеделска земя за сумата 2001.60 лв, претендирана като пропусната полза от
неполучена биопродукция за стопански години 2014/2015 и 2015/2016 и сумата 249.60лв претендирана като пряка загуба от направени
разходи за предварителна обработка на имот за стопанска 2014-2015г и са
определени разноски за първа инстанция
над 278.96лв до присъдени 700лв в
полза на ответника и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево,
стопански двор следните суми:
·
2001.60 лв (две хиляди и един лева и шестдесет
стотинки), представляваща пропусната
полза от неполучена и нереализирана
биопродукция – ечемик за стопански години 2014/2015 и 2015/2016,
·
249.60 лв (двеста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща пряка загуба от
направени разходи за предварителна обработка на нает имот за стопанска
2014-2015 година,
понесени от увреден наемател поради осуетено обработване на нает
земеделски имот, представляващ ПИ № 037008, находящ се в землището на
с.Изворово, Община Антоново, причинено от намеса на ответника в чуждо
правоотношение чрез неправомерно заявено
от негов служител за вписване в нотариалните книги обявяване на прекратяване на
договор за наем на земеделска земя вписан на 03.07.12г и заличаване на вписването му на 18.07.2012г в
регистъра на ползвани земеделски имоти при ОбЗС, на осн. чл. 49 вр. чл. 21 ал.2
вр. чл.45 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2332/29.05.2018г., постановено по гр.д. №10852/18г. по описа на ВРС, 21 с-в, в
частите, с които е отхвърлен иск на
„Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Изворово Агро“ ЕООД,
ЕИК 202685284за осъждането му да заплати обезщетения за вреди от същото
противоправно поведение за горница над
2001,60 лв до 2529,60 лева,
претендирана като пропуснатата полза от неполучена и нереализирана чиста
стойност на био продукция за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. и сумата от 611,46 лева, претендирана
като пропусната полза от неполучени за стопанските години 2014/2015 г. и
2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане на площ и зелени
плащания и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на
Поземлен имот № 037008, находящ се в землището на с.Изворово, Община Антоново,
на осн. чл. 49 вр. чл. 21 ал.2 вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ
на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор,
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на основателна част от претенциите,
както следва:
• 881.30 лв
(осемстотин осемдесет и един лева и тридесет стотинки), представляващи част от направените за
първа инстанция разходи
• 433.80 лв (четиристотин
тридесет и три лева и осемдесет стотинки), представляващи част от направените
за въззивно производство разходи, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, ДА ЗАПЛАТИ на
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, сумата 168.03 лв(
сто шестдесет и осем лева и три стотинки, представляващи част от направените за неоснователна част от жалбата
разходи, на основание чл. 78, ал. 3 и 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.