Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр. София, 08.09.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл.
Съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 6240 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 315551/17.01.2018
г. по гр. д. № 1171/2017 г. на СРС, 77 с - в, поправено с решение №
51263/26.02.2019 г. по същото дело, е признато за
установено, по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 38 ал. 2, ЗУЕС, вр. чл. 86 ЗЗД, че М.Г.С. с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, дължат на ЕС, находяща се в гр.
София, ж.к. ******, при разделна отговорност - по 1/2 част от сумата от 640
лв., представляваща дължими суми за поддръжка и управление на общи части в
сградата, за периода м. 12.2013 г. – м.07.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.08.2016 г. (подаване на заявлението) до изплащането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение от 30.09.2016 г. по ч.гр.д. №
43392/2016г. на СРС, 77 с-в, като искът е отхвърлен до предявения от 775 лв.
при разделна отговорност по 1/2 част за ответниците и те са осъдени за разноски
в исковото и заповедното производства.
Подадена е въззивна
жалба от ответниците М.Г.С. и М.К.С.
срещу решението в частта, в която исковете са уважени. Излагат се доводи, че решението
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в тази част. Поддържат, че съдът
е обосновал изводите си само на представените от ищеца доказателства, като не е
съобразил и обсъдил доводите и възраженията на ответниците и ангажираните от
тях доказателства. По този начин е нарушил принципите на обективност и
безпристрастност при анализа на доказателствата. Не е ясно защо ответниците следва
да заплащат разходи за 4 броя лица в имота. Съдът не е обсъдил възраженията за
липса на представителна власт на лицето, подало исковата молба от страна на ЕС
и за липса на ревизия на средствата и отражението на този факт върху
определянето на дължимите суми за членовете на ЕС. Изводите на съда за дължимост на суми от ответниците не са подкрепени от
доказателствата по делото. Молят да се отмени решението на СРС и да се
отхвърлят исковете изцяло. Не претендират разноски в производството.
Въззиваемата страна - ищецът ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. ******, чрез управителя С.Б.,
оспорва жалбата в писмен отговор,
подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано, правилно и
съобразено с доказателствата. СРС не е допуснал твърдените в жалбата нарушения.
Исковата молба е подадена от лицето, което е избрано за управител на ЕС към
този момент - Р.Р., съгласно решение на ОС на ЕС от
15.01.2016 г. Неоснователно се твърди, че са определени по - високи такси, тъй
като от ответниците е събирана такса по 5 лв. за член от семейство. Поддържа
се, че на тази база е изчислена претендираната от тях
сума. Излагат се доводи, че ответниците не заплащат редовно разходите за
чистачка и за осветление на общите части, като продължават да ползват асансьор
безплатно. Моли да се потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно
със законните последици.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема за установено следното :
Съдът се е произнесъл по обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 38 ал.2 ЗУЕС и чл. 51 ал. 1 ЗУЕС.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и процесуално допустимо в
оспорената част. Производството е образувано по подадена в срока по чл. 415 ГПК искова молба
за установяване вземането на ищеца по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.09.2016 г. по ч. гр. д. № 43392/2016г. на СРС, 77 с-в, след постъпили в срока
по чл. 414 ГПК възражения от ответниците.
В решението са обсъдени всички събрани пред СРС
доказателства и е изложена установената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само
доказателствата относими към доводите на страните във
въззивното производство.
В
съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че Общото събрание е
орган на управление на ЕС, като според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове. Когато
собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок,
председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Следователно ЗУЕС не изисква като предпоставка за допустимост на исковете изрично
упълномощаване на управителя от Общото събрание да ги предяви.
В
случая се установява, че към момента на предявяване на исковата молба Р.Р. е бил избран за управител на ЕС в сградата в гр. София,
ж. к. ******. Доводите в жалбата, че той не разполага с представителна власт и легитимация
да предяви искове за установяване на задължения на ответниците за поддръжка на
общите части, са неоснователни.
По
съществото на спора, във връзка с възраженията във въззивната жалба и в допълнение
към изложеното от СРС, настоящият съд намира следното :
Въззивният състав споделя
изводите на СРС, че за основателността на иска за установяване дължимост на процесните вземания, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците са собственици на имот в ЕС, че е взето решение на Общото събрание
на ЕС за заплащане на разходи за поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8 ЗУЕС,
както и размерът на дължимите вноски и периода, за който се отнасят. Ответникът
следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи
възражения, включително извършено плащане.
Както сочи и
СРС задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на
общите части на ЕС и за етажните собственици, ползватели и обитатели произтича
от закона - чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС. В правомощията на Общото събрание е да
определи дължат ли се и в какъв размер вноски от всеки от живеещите, както и
техния размер.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в актуалната редакция, разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Нормата регламентира начина на разпределяне между съсобствениците на горните пера,
поради което има императивен характер (определение №
1097/17.11.2011 г., гр. д. № 630/11 г.,
ВКС, І г. о.).
Между
страните не се спори, че ответниците са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на ап. 28 в сградата в гр. София, ж. к. ******, ет. 8,
което обстоятелство се установява и от представените Договор за продажба на
недвижим имот по реда на ПМС № 214/03.11.1992 г. и Наредба № 8/11.03.1993 г.,
сключен на 05.02.2006 г. между ответника С. и и началник служба МТОСО и
Удостоверение за граждански брак 31.08.1988 г.
Ответниците
не оспорват, че живеят на адреса на процесния имот,
както и че дължат суми за поддръжка на общите части в ЕС.
Съгласно
Протокол № 2 от Общо събрание на ЕС, проведено на 30.09.2013 г., по точка 2 е
взето решение от присъстващите 21 собственици, за увеличаване размера на
дължимата такса на 5 лв. на човек.
В случай, че
ответниците са имали възражения относно начина на провеждане на ОС на ЕС, на което
са приети размерите на вноските, е следвало да поискат отмяна на решението в
определените от закона срокове. По делото няма данни те да са искали отмяна на
решението на ОС по съдебен ред, в производство по чл. 40 ЗУЕС, където следва да
се разгледат възраженията им. Както приема и СРС, наличието на специални
изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола от ОС, удостоверяване на
съдържанието му от изрично посочени в закона лица, определения начин за
оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, придават доказателствена сила на протокола, подобна
на официалните свидетелствуващи документи. След
изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕ, който е преклузивен
заинтересованите собственици губят възможността да оспорят решенията, взети от ОС.
Протоколът се стабилизира и има обвързваща доказателствена сила за етажните
собственици, третите лица и съда. Следователно, след влизане в сила на решението
на ОС на ЕС, то обвързва ответниците. Възраженията им в обратния смисъл са
неоснователни.
Тъй
като ответниците не са ангажирали доказателства за погасяване на задълженията
си по управлението и поддържането на общите части на ЕС за периода м. 12.2013
г. - м. 08.2016 г. (общо 32 месеца) по отношение собствения им апартамент, настоящият състав споделя
изводите на СРС, че дължат сумите по чл. 51 ЗУЕС - за управление и поддържане на общите части, съгласно размерите приети по
решението на ОС на етажните собственици.
Видно
от представената по делото извлечение от книгата за таксите на етажната
собственост, обитателите на ап. 28 в процесния период
са 4 човека. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от ЗУЕС, задължение на собствениците
е да вписват в книгата на ЕС членовете на своите домакинства и обитателите, а ответниците
не са установили да са изпълнили това задължение, като отразят фактически
живеещите членове на семейството им.
Вписванията
в книгата за дължимите такси не са оспорени от ответниците, нито за ангажирани
доказателства за опровергаване на посочения факт. Извод в тази посоки може да
се направи и от показанията на свидетеля И.В.. Както приема и СРС в производството
са останали недоказани твърденията, че в процесния
период в имота са живели само ответниците.
Предвид
изложеното до момента, в съответствие със събраните доказателства и материалния
закон исковете са приети за основателни и доказани в целия размер от 640 лв. -
за целия процесен период м. 12.2013 г. - м. 08.2016
г. (общо 32 месеца), по 5 лв. на месец на база четирима обитатели.
Доколкото мотивите на настоящият
състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди както е
постановено, включително в частта по присъдените разноски в тежест на
ответниците по чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски има ищеца - въззиваема страна. До
приключване на устните състезания пред настоящият състав ищецът не е представил
доказателства за направени разноски и такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315551/17.01.2018 г. по гр. д. № 1171/2017 г. на СРС, 77 с - в,
поправено с решение № 51263/26.02.2019 г. по същото дело, в частта, в която е признато за установено, по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
38 ал. 2, ЗУЕС, вр. чл. 86 ЗЗД, че М.Г.С. с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, дължат на ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. ******, при
разделна отговорност (по 1/2 част) сумата от 640 лв., представляваща дължими
суми за поддръжка и управление на общи части в сградата, за периода м.12.2013
г. - м. 07.2016 г., ведно със законната лихва от 02.08.2016 г. (подаване на
заявлението) до изплащането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
30.09.2016 г. по ч. гр. д. № 43392/2016г. на СРС, 77 с-в и ответниците са
осъдени за разноски.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна
част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.