№ 19978
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110116296 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното производство е второ по ред, след като с Решение
№ 1323/06.03.2024 г. по гр.д. № 11100/2022г. на СГС е обезсилено Решение №
7239/28.06.2022 г. по гр.д. № 47433/2021г. на СРС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг първоинстанционен състав.
Първоначално производството е било образувано по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба и уточнителни такИ. (л.46 и
л.53), против „М“ ДЗЗД.
След обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото
за разглеждане от друг състав на същия съд, на ищеца са дадени указания да
конституира надлежни ответници по делото, доколкото „М“ ДЗЗД не
притежава пасивна процесуална легитимация. С молба от 04.04.2024г. ищецът
конституира като ответници А. С. И. и В. И. И., като съдружници в
дружеството „М ДЗЗД“
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди. Посочва, че ОУ се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет. Твърди, че с тези ОУ се регламентиран търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството. Изтъква, че между „М“ ДЗЗД и
1
„Т.С.“ ЕАД е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 4558/***,
абонатен № *** при ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Излагайки тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД
обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на
следните суми, както следва :
По отношение на А. С. И. за сумата от 786,22 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 60,23 лева, представляваща законна
лихва за забава от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г., както и сумата от 4,48 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.02.2020 г. и сумата от 1,55 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г.
По отношение на В. И. И. за сумата от 786,22 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 60,23 лева, представляваща законна
лихва за забава от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г., както и сумата от 4,48 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.02.2020 г. и сумата от 1,55 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г. Претендират
разноски.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозират общ отговор, в който заявяват, че оспорват
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че липсва
законово решение на ЕС за избор на доставчик на топлинна енергия –
съответно за избор на топлинен счетоводител. Поддържат, че претендираните
суми са в несъответствие с извършените отчети. Изтъкват, че ОС на ЕС не е
проведено законно, съгласно разпоредбите на ЗУЕС и на основание чл. 64 от
Наредба № 16-334 от дата 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърдят, че
засичането на енергия е направено на база нереални и липсващи измервания
на потребената топлинна енергия, като се изисква заплащане за нещо, което не
е предоставено. Заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при ОУ, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди и когато се начисляват суми за
консумирана топлинна енергия същите следва да са изцяло на база на реално
потребление. Твърдят, че не ползват услугите на ищцовото дружество за
предоставяне на топлинна енергия, тъй като е икономически неизгодно с оглед
характера на извършваната дейност в обекта. Считат, че от страна на
топлинните счетоводители не са представени протоколи за замерване,
съобщения към фактури, дялови разпределения, които да са адресирани до
ответника. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е доставил топлинна
2
енергия и че същата е неразплатена. Поддържат, че ищецът трябва да докаже
по безспорен начин, че ответника е потребител на топлинна енергия по
смисъла на т. 41б от § 1 на ДР на ЗЕ, както и че редовно е снабдявал обекта с
топлинна енергия, съобразно чл. 7 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, както и дали е извършено измерване и отчитане на
количеството топлинна енергия. Заявяват, че с оглед на обстоятелството, че по
делото липсват доказателства за отчитане на топлинна енергия за обекта за
процесния период, няма как да се установи върху каква основа е изчислено
задължението. Изтъкват, че по делото липсват доказателства за осъществени
посещения от страна на „Т.С.“. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е изцяло
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Когато първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав, давността за иска не започва да тече отново.
Давностният срок спира да тече от момента на предявяване на иска и остава
спрян докато трае съдебният процес, включително и при връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав.
Това е така, защото давността се прекъсва с предявяването на иска,
съгласно чл. 116, буква "б" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
След прекъсване на давността започва да тече нов давностен срок едва когато
производството приключи със стабилен съдебен акт. Следователно, при
връщане на делото за ново разглеждане, прекъсването на давността остава в
сила до окончателното му приключване.
Ако обаче в хода на новото разглеждане се иска насочване на иска срещу
нов ответник, давностният срок спрямо новия ответник ще бъде преценен
отделно. Той ще се счита за прекъснат от момента на привличането му в
процеса.
В настоящия случай, ответниците са придобили това си качество след
насочване на претенцията спрямо тях с молба с вх. № 111115/04.04.2024г. (л.8)
чак на 04.04.2024г. От тази дата се счита, че е прекъснато течението на
погасителната давност за предявените от ищеца спрямо ответниците
вземания. В този смисъл до 04.0.4.2024г. спрямо ответниците срокът на
погасителната давност не е бил спиран или прекъсван.
В тази връзка и като съобрази падежната дата на съответното месечно
вземане в процесния период за топлинна енергия, съдът намира, че
възражението за погасителна давност се явява изцяло основателно предвид
датата на конституиране на ответниците в процеса – 04.04.2024г. В случая
процесното вземане за главница е за периода от 11.2019 г. до 04.2020г., като
тригодишната погасителна давност за тези вземания е изтекла на 04.2023г.
С оглед гореизложеното, предявените искове срещу ответниците за
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 1,
преустроен в магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. *** в общ размер
на 1572,44 лв. – за периода м.05.2019г. – 04.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.06.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата в общ размер от 8,96лв. –
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019г. – 29.02.2020г.,
са неоснователни и следва да се отхвърлят като погасени по давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
4
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия до адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло
и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
Отхвърлянето на исковата претенция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, дава
право на съдебни разноски само на ответниците, а в случая на ответника А. С.
И.. Те възлизат в размер на 1000 лева за исковото производство и
представляват заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,ЕИК ***, срещу А. С. И., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,
вр.чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че А. С. И., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както
следва: сумата от 786,22 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2019 г. до м.04.2020 г.,
сумата от 60,23 лева, представляваща законна лихва за забава от 31.12.2019 г.
до 27.05.2021 г., както и сумата от 4,48 лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.02.2020 г. и
сумата от 1,55 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
31.12.2019 г. до 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32528/2021г., по описа на
СРС, 180- ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу В. И. И., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,
вр.чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. И. И., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както
следва: сумата от 786,22 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2019 г. до м.04.2020 г.,
сумата от 60,23 лева, представляваща законна лихва за забава от 31.12.2019 г.
до 27.05.2021 г., както и сумата от 4,48 лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.02.2020 г. и
сумата от 1,55 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
31.12.2019 г. до 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32528/2021г., по описа на
СРС, 180- ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на А. С. И., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. – представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6