Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Б.И.К., за това, че на 11.02.2020 г. в гр. Пловдив, като длъжностно
лице- шофьор във фирма „Опаковка БГ“ ООД със седалище гр. София, ЕИК *********,
е присвоил чужди пари- сумата от 2 570,99 лева, собственост на фирма „Опаковка
БГ“ ООД със седалище гр. София, ЕИК *********, поверени му да ги пази -престъпление
по чл. 201 ал.1 вр. чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 на НПК, като подсъдимият
е признал фактите по обвинението и съдът е преценил, че признанията се
подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по
отношение на подсъдимия обвинение и моли да му бъде определено наказание при
условията на чл. 55 НК като наказанието лишаване от свобода се замени с
пробация при налагане на двете задължителни пробационни мерки за срок от 10
месеца. Счита, че приложението на чл. 55 от НК е по-благоприятно за дееца от
приложението на чл. 58а от НК, поради което следва да бъде приложен именно той.
Защитата излага съображения, че на
подсъдимия, следва да се наложи справедливо наказание, при определянето на
което да бъдат взети предвид многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно добросъвестното процесуално поведение, тежко семейно и
социално положение, желание за възстановяване на сумата и обстоятелствата които
са довели до взимане на решението за извършване на деянието.
В правото си на лична защита
подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. В правото си на последна дума
моли за минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.И.К. ЕГН ********** е
роден на *** ***, б., б.гражданин, неженен, трудово ангажиран, висше
образование, неосъждан, живущ ***.
На
27.01.2020 г. той сключил трудов договор № 221 от същата дата с фирма „Опаковка БГ“ ООД и приел да
изпълнява длъжността шофьор, на товарен автомобил с код по НКПД :***.
Местоработата му била в гр. Пловдив с осем часа работно време, а задълженията
му били утвърдени от работодателя в длъжностната му характеристика,
представляваща неразделна част от трудовия договор, като с поред нея подс. К.
имал качеството на материалноотговорно лице, тъй като трябвало да пази
повереното му моторно превозно средство, стоки за превоз и получените суми от
транспортна дейност, да превозва пътници, багаж и товари от едно място на друго
място. Също така като част от задълженията му трябвало след завръщане от курс
да отчете паричните средства и направените разходи за гориво и /или ремонт,
като представи издадените му фактури. Според длъжностната характеристика било
необходимо да пази поверения му товар, а по време на престой да вземе необходимите мерки за
неговото съхраняване. Отделно от това носил не само материална отговорност във
връзка с опазването на повереното му моторно превозно средство и имущество, но
и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални
ценности. С оглед отчетническите му задължения той следвало да отчита работата
си пред управителя на дружеството, а паричните средства отчитал на
счетоводителя. В деня на подписване на трудовия договор подс. Б.К. постъпил на работа, за което бил
съставен надлежен протокол. Така той започнал да разнася стока на търговското
дружество по предварително изписани заявки на клиенти. На 11.02.2020 г. подс. Б.К.
натоварил в служебния бус марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** няколко
заявки, като трябвало да ги разнесе на различни места в гр. Пловдив. Стоката му
била натоварена, след като му били издадени разписки и фактури по заявките,
които следвало да се изпълнят. Практиката в търговското дружество била такава,
че при доставка на стоката шофьорът
вземал парите от клиентите и в края на деня ги отчитал във фирмата. На
11.02.2020 г. подс. Б.К. натоварил заявки за сумата от 2 710,85 лева. При
тръгването си той не разполагал с други фирмени парични средства. При разноса
на стоките до различните клиенти -Пицария Лозана, ресторант „Чили“ Триумф
Мусала, Попимони- Коматево, Мекици и Кафе Пловдив, Сладки Ади, Сани Смирненски,
Лекси- Пещерско, ЕТ ***, Скара Ритон - Младежка Пловдив, Тостери Гребната-
Пловдив, Готвено Капитан Райчо,
Гостилница Божоле, Бързо Хранене Йована Зах.Фабрика, Попимони Пещерско шосе
Кауфланд ПВ, Пачо-Г.Кондолов, Ривиера Каменица и Гостилница Атлас, подсъдимият
взел от посочените контрагенти сумата от 2 710,85 лева за доставената от него
стока. Същият ден заредил служебния товарен автомобил с гориво за паричната
сума от 139,86 лв., като у него останала сумата от 2 570,99 лв. Като шофьор в
„Опаковка БГ“ ООД, който е изпълнил заявките в рамките на града, подс. К.
следвало да отчете оборота и копията на фактури, като ги предаде същия ден на
свид. И. Н., служител в търговското дружество. На 11.02.2020 г. подсъдимият не
се явил във фирмата и не отчел наличните у него фирмени парични средства,
защото решил да задържи събраната след извършените доставки на стоки паричната
сума от 2 570,99 лв., за да изплати свои
стари задължения, като за целта се прибрал в своя дом, а товарното превозно
средство паркирал пред адреса си. Служители на фирмата не успели да се свържат
с обвиняемия, като той не отговарял на обажданията. На следващия ден К. отново
не се явил на работа, което принудило представители на фирмата да посетят
адреса му на пребиваване. Там те открили служебното моторно превозно средство,
като с помощта на ключар прибрали товарния автомобил в базата. Служителите направили
опити да се свържат с подсъдимия по телефона, но усилията им останали без
резултат, тъй като той не отговарял.
За
случилото се бил уведомен собственика на фирмата Н.Н., който подал жалба в
полицията.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че задължението на Б.К. за отчитане на
оборота се формира от сумите по изпълнените заявки по товарителница № 25400 от
11.02.2020 г. и неотчетени в касата на склада в общ размер на 2 710,85 лева, а
именно:
-
735 лв. по фактура № 235778/11.02.2020 г. с контрагент Пицария Лозана,
-
88,87 лв. по фактура № 235775/11.02.2020 г. с контрагент ресторант „Чили“
Тракия,
-
37,75 лв. по фактура № 235773/11.02.2020 г. с контрагент Триумф Мусала,
-
67,99 лв. по фактура № 235764/11.02.2020 г. с контрагент Попимони - Коматево,
-
92,40 лв. по фактура 235763/11.02.2020 г. с контрагент Мекици и Кафе Пловдив,
-
58,50 лв. по складова разписка с контрагент Сладки Ади,
-
176,70 лв. по фактура № 235747/10.02.2020 г. с контрагент Сани Смирненски,
-
904,10 лв. по фактура № 235761/11.02.2020 г. с контрагент Лекси- Пещерско,
-
39,00 лв. по фактура № 235826/11.02.2020 г. с контрагент ЕТ ***
-
34,70 лв. по фактура № 235833/11.02.2020 г. с контрагент Скара Ритон Младежка
Пловдив,
- 22,08
лв. по фактура № 235982/11.02.2020 г. с контрагент Тостери Гребната-Пловдив,
-
39,60 лв. по фактура № 235892/11.02.2020 г. с контрагент Готвено Капитан Райчо,
-
61,80 лв. по фактура № 235252/11.02.2020 г. с контрагент Гостилница Божоле,
-
89,08 лв. по фактура № 235904/11.02.2020 г.
с контрагент Бързо Хранене Йована Зах.Фабрика,
-
36,00 лв. по фактура № 235915/11.02.2020 г. с контрагент Попимони Пещерско шосе
Кауфланд ПВ,
-
145,60 лв. по фактура № 235916/11.02.2020 г. с контрагент При Пачо-Г.Кондолов
2,
-
31,99 лв. по фактура № 235918/11.02.2020 г. с контрагент Ривиера Каменица и
-
49,69 лв. по фактура № 235951/10.02.2020 г. с контрагент Гостилница Атлас.
От
общата сума 2 710,85 лв. на неотчетените по доставките, се установява, че
следва да се приспаднат признати разходите за гориво в размер на 139,86 лв.,
т.е задължението на подс. Б.К. да отчете събраните от него суми е в общ размер
на 2 570,99 лв.
Постигнато
било споразумение за разсрочено изплащане на задължението по издадения
вътрешноведомствен акт за начет, като подсъдимият внесъл 450 лв. по него, което
обстоятелство има значение единствено при индивидуализация на наказанието, но
не и за съставомерността на престъплението
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните
на досъдебно производство и приобщени по реда на чл. 373 НПК доказателства и
доказателствени средства, както следва:
-гласни: свидетелски показания на свидетелите: И. Б.Н.
и Н.Г.Н.,
-Експертно заключение на съдебно счетоводна експертиза
-писмени: Товарителница № 25400/11.02.2020, извлечение
от складова програма, фактури 26 бр., касов бон от Петрол АД, Фактура за
ключарски услуги, извадка от хронологичен регистър на Опаковка БГ, за
26.02.2020 г. и 12.03.2020 г., разпореждане от 1/12.02.2020 г. , опис на
установени вещи в МПС, Акт за начет, ведно с извлечение от счетоводна програма
за задължения, трудов договор № 221/27.01.2020 г., длъжностна характеристика за шофьор 27.01.2020
г., протокол за постъпване на работа, споразумение от 11.03.2020 г. за връщане
на суми от Б.К. към Опаковка БГ, справка за съдимост на Б.К., характеристична
справка, протокол за доброволно предаване, подробен пътен лист.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От показанията на св. Н. и Н. и от част от писмените
документи, както и от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, както и от писмените документи – фактури,
разписки и пътен лист се установява механизмът на деянието по чл. 201 от НК, а
именно чрез неотчитане на паричните средства получени при доставки на стоки
собстевност на „Опаковка БГ“ ООД. От писмените документи – товарителница,
трудов договор и други се установява авторството на деянието, а от трудовия
договор и длъжностна характеристика специалното качество на субекта на
престъплението.
Доказателствата са еднопосочни,
събрани по предвидения в НПК ред и безпротиворечиво подкрепят направените от
подсъдимия К. признания. Същият е предприел това процесуално поведение от
самото начало, като не е спорил нито при установяването на задълженията, нито
при установяването им в хода на наказателното производство.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така описаната
фактическа обстановка се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 201, вр. с чл.
93, т. 1, б "б" от НК за това, че на 11.02.2020 г. като е имал длъжностно качество – шофьор във фирма „Опаковка БГ“ ООД е
присвоил чужди пари- сумата от 2 570,99 лева, собственост на "Опаковка
БГ“ ООД-Пловдив, поверени му да ги пази.
Налице са всички елементи от обективна
и субективна страна на престъплението длъжностно присвояване.
Налице е специалното качество на субекта на
престъплението-длъжностно лице. От една страна подсъдимият се е намирал в
трудово правоотношение с „Опаковка БГ“ ООД, тоест бил е организационно зачислен
в структурата на предприятието. От друга страна от длъжностната характеристика
на подсъдимия като шофьор е видно, че на същия са били поверени за пазене
паричните средства, като същият е имал задължението да ги отчита пред
счетоводителя и носи отчетническа отговорност. Доколкото паричните средства са
били собственост на Опаковка БГ ООД, то подсъдимият е заемал длъжност свързана
с управление и пазене на чуждо имущество по смисъла на чл. 93, т. 1, б
"б" от НК
Налице
е и специалният, изискуем от чл. 201 НК, предмет на престъплението- парична
сума, която е поверена на дееца в качеството му на длъжностно лице. Известно е
от теорията и съдебната практика, че поверяването на чуждо имущество за
управление и пазене може да се извърши под две форми- физическо връчване на
имуществото във фактическата власт на длъжностното лице или възлагането на
длъжностното лице да извършва известни юридически действия с имущество, което
не е непосредствено предадено в негова фактическа власт.
В случая не се касае за типичния случая на
поверяване, под формата на физическо връчване на предмета на престъплението.
Същият се е намирал у дееца във връзка с упражняваните от него служебни
правомощия, а именно при изпълнение на задължението му да разнася стоки и
приема заплащанията за тези стоки. В този смисъл е налице поверяване на
подсъдимия да пази и отчита сумите получени от продажбата на стоките подробно
описани в приобщените фактури. Сумата от 2 570,99 лв. подсъдимият е
получил в длъжностното качество, което е заемал към съответния момент и е имал
задължение да я съхранява и отчита в края на работния ден. Въпросната сума пари
деецът е запазил в своя фактическа и разпоредителна власт, не е изпълнил задължението
си да отчете същата и физически да я предаде на служител на дружеството нито на
същия , нито на следващ ден, с което и изпълнителното деяние под формата на
присвояване е довършено. Присвояването е противозаконно, доколкото деецът не е
имал правно основание да запази фактическата и разпоредителна власт върху
посочената парична сума. Точно обратното-той е трябвало да я отчете и
фактически да я предаде в касата на юридическото лице.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вината- подсъдимият е осъзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и пряко ги
е целял. К. е бил със съзнанието, че е получил от доставките на стоките парични
суми, които не са били негова собственост, а на Опаковка БГ ООД, в което
дружество същият работел. Той искал да покрие свои стари дългове и употребил
средствата в своя полза, съзнавайки че причинява имуществена вреда на
дружеството. Същият е желаел да употреби средствата и пряко е целял този резултат.
Съзнанието за дължимостта на отчитането на получената парична сума, настоящият
състав извлича от обстоятелството, че подсъдимия е работил в дружеството, ясно
са поставени задълженията му в подписаната от него длъжностна характеристика,
както и същият е с нормално развитие на съзнанието и интелекта, за да може да
разбира обстоятелството чии са паричните средства, получени при доставката на
стоките.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 201 ал. 1 НК се
предвижда наказание до осем години лишаване от свобода без специален минимум.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55 НК.
Съдебното производство по делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК следва да се има предвид при
определяне на наказанието и съответно същото да бъде определено при условията
на чл. 58а от НК. Съгласно тази разпоредба определеното от съда наказание
следва да се намали с една трета или ако има условията за приложение на чл. 55
от НК, същия да бъде приложен ако се явява по-благоприятен за дееца.
В настоящия случай съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, и че и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Съдът отчете чистото
съдебно минало и липсата на криминални прояви от страна на подсъдимия. Касае се
за инцидентна проява, а не за персистиращо престъпно поведение, съдът намира,
че невисоката стойност на присвоеното имущество също следва да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство, на следващо място съдът установи
мотивация и желание у подсъдимия да възстанови сумата по задължението си към
юридическото лице, като по делото се установява че е започнал да възстановява
причинените с престъплението вреди като го е сторил до сумата от 450 лв. Към
тези смекчаващи вината обстоятелства следва да се причисли и критичното
отношение към извършеното и изразеното съжаление за стореното.
Не се установяват отегчаващи вината обстоятелства.
При такъв явен превес и многобройност на смекчаващите вината
обстоятелства съдът намира, че се налага приложението на чл. 55 от НК, тъй като
и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, а
именно лишаване от свобода, при което съдът
установи, че тъй като за престъплението не е предвиден специален минимум на
наказанието лишаване от свобода, то следва да приложи чл. 55, т. 2, б. „б“ от НК и да замени наказанието Лишаване от свобода с Пробация. Същото се явява по
благоприятно от приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като обективно се
определя наказание по-леко от лишаване от свобода.
Съдът намира, че наказание
Пробация за срок от десет месеца е справедливо и в състояние да изпълни целите
по чл. 36 от НК. За престъплението по чл. 201, ал.1 от НК съдът следва да
определи двете минимално необходими пробационни мерки с периодичност два пъти в
седмицата, което отговаря на личността и заетостта на подсъдимия, както и на
тежестта на деянието.
Съдът намира, че така
определеното наказание Пробация за срок
от десет месеца ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и
на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия. Определеният размер на
наказанието съответства на степента на обществена опасност на престъплението и
на подсъдимия, така и на размера на предмета на престъпно посегателство.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати разноски по делото а именно: сумата от 230
лева за изготвената експертиза по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.