Присъда по дело №884/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 5
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20211630200884
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. гр.Монтана, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
СъдебниДАВИДКО ВАСИЛЕВ ГОРАНОВ

заседатели:ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
и прокурора Миглена Кирилова Митрева (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Наказателно дело
от общ характер № 20211630200884 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ПЛ. Г. ЦВ. - роден на ххх в гр. Монтана,
живущ в село Георги Дамяново, обл. Монтана, ул.„ххх” № 8, бххх, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.06.2019г. в село Георги Дамяново,
обл.Монтана се заканил с убийство на Г. П. ИВ. от град София, с думите
„Утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те тука у сред бел ден”, „друг
че дойде да ти счупи тиквата”, „що ще викнем човек те тука, те тука ще те
пречукат посред бел ден, ще те пречукат” и пет пъти повторил „ще ти отсечем
главата”, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен
страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.144 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
законна сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия ПЛ. Г. ЦВ. от село Георги Дамяново,
обл.Монтана, ул.„ххх” № 8, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Г. П. ИВ. от
град София, ж.к.”хххх”-1, ххх с ЕГН ********** сумата от 2 500.00лв.
/двехиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 29.06.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата му част над уважения
размер до претендирания такъв от 5 000.00 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и 800.00 лева адвокатство възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимият ПЛ. Г. ЦВ. със снета по делото самоличност и
ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК сметка на ОД на МВР-
Монтана сумата 934.14 лева за изпълнени експертизи на ДП, а по сметка на
РС-Монтана държавна такса в размер на 100.00лв. върху уважения размер на
гражданския иск, сумата от 100.00 лева за защита на експертизи в съдебно
заседание, сумата от 176.10лв. за изготвена допълнителна техническа
експертиза, както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Веществено доказателство – 1бр. ДВД диск, марка „Кодак” и
1бр.фотоапарат, марка „Канон”, приложени по делото след влизане в сила на
присъдата да се върнат на собственика им – Г. П. ИВ..
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ОС -Монтана в
15 дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 5/ 22.11.2021г. по НОХД № 884 по описа на Районен
съд град Монтана за 2021 година, трети наказателен състав.

Подсъдимият ПЛ. Г. ЦВ. с обвинителен акт на Районна прокуратура
град Монтана е обвинен в това, че на 29.06.2019г. в село ХХХ, обл.Монтана
се заканил с убийство на Г. П. ИВ. от град София, с думите „Утре ще ти бъде
счупена тиквата дебелоглава, те тука у сред бел ден”, „друг, че дойде да ти
счупи тиквата”, „що ще викнем човек те тука, те тука ще те пречукат посред
бел ден, ще те пречукат” и пет пъти повторил „ще ти отсечем главата”, като
държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за
осъществяването им - престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение
и взема становище, че е доказано по несъмнен начин. Моли съда да наложи
съответстващото на извършеното наказание, а именно десет месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което на чл.66 от НК да се отложи за срок от три
години.
Гражданският ищец и частен обвинител лично и чрез упълномощен
защитник развива доводи, че подсъдимия следва да се признае за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му се наложи справедливо наказание към
средния предвиден в нормата размер, а гражданският иск бъде уважен в
цялост, ведно със законните от това последици.
Подсъдимият ПЛ. Г. ЦВ. не се признава за виновен и се възползва от
правото да не дава обяснения. Защитникът му в хода на съдебните прения
развива доводи, че подзащитният му не е извършил деянието, за което е
обвинен, поради което моли съда да постанови оправдателна присъда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и
заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
психиатрична и психологична експертиза изпълнена от вещи лица М. КР. М.
и Б. Г. Г..
На досъдебното производство е назначена съдебно - техническа
експертиза изпълнена от вещо лице АНТ. СВ. БЛ..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Гражданският ищец и частен обвинител Г. П. ИВ. живее на съпружески
начала със свидетелката П. ЛЮБ. Т.. През 2014г. решили да закупят къща с
дворно място в село ХХХ, обл.Монтана, ул.„ХХХ” № 10.
Съседи на имота са подсъдимият П.Ц. и съпругата му - свидетелката
Б.П..
Подсъдимият П.Ц. е църковен служител. Не е осъждан и живее в село
1
ХХХ, обл.Монтана.
Първоначално отношенията между съседите били добри, но в
последствие се влошили. Свидетелката ХХХ Ц.а направила забележка на
свидетеля Г.И., че не желае в дома им да вижда, че идват определени хора от
селото, като ги посочила поименно. През 2016г. гражданският ищец и частен
обвинител Г.И. решил да направи ограда между двата имота. Изграждането
на тази ограда още повече задълбочило влошаването на отношенията между
съседите.
Свидетелите Г.И. и П.Т. не живеели постоянно в имота, а идвали за
уикенда. Установявали, че в имота им има захвърлени торби с умрели
животни, а растенията в двора им били поливани с течности, в следствие, на
което изсъхвали.
През 2019г. им се родило дете, като имали идея да прекарват по–
продължително време в дома си в село ХХХ, а в последствие да останат и за
постоянно там.
На 29.06.2019г. свидетелят Г.И. намерил за пореден път в двора си
торбичка с умрели животни - останки от охльови, която птиците разкъсали и
разпръснали.
Това ядосало гражданският ищец и частен обвинител Г.И.. Закачил
торбата на една пръчка и се запътил към дома на подсъдимия ХХХ Ц. и
свидетелката ХХХ Ц.а. Застанал пред оградата на дома на подсъдимия и
извикал „Излезте навън да ми кажете до кога ще ми закачвате тези боклуци в
двора!”. След около една минута в двора на къщата си излезли подсъдимият
Ц. и свидетелката Ц.а. Последната започнала да отрича, че не са те и най-
вероятно някой иска да ги скара. В последствие започнала да обижда жената,
с която живее и нейната майка.
В този момент подсъдимият П.Ц., който през цялото време бил навън,
влязъл вътре и отново излязъл с една брава /секира/, която размахал с думите
„Ще ти отрежа главата”, „Утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те
тука у сред бел ден”, „Друг, че дойде да ти счупи тиквата”, „що ще викнем
човек те тука, те тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат” и пет
пъти повторил „ще ти отсечем главата” размахвайки брадвата към свидетелят
Г.И.. Подсъдимият П.Ц. заявил, че ще „наеме хора, които да пребият него и
онова което друса”, визирайки детето му.
Очевидец на всичко това била и свидетелката И.П., която присъствала в
дома на свидетеля Г.И. по повод отглеждане на детето им. Очевидец на
всичко случващо се била и свидетелката П.Т.. Тя стояла на остъклена тераса
на дома си и направила запис на случващото се с фотоапарат.
След случилото се и до настоящият момент отношенията между
съседите продължават да са влошени.
На досъдебното производство е назначена и изпълнена от вещо лице
АНТ. СВ. БЛ. съдебно-техническа експертиза, оформена като протокол № 99/
2
31.03.2020г, от заключението, на която се установява, че на 1бр. ДВД диск
марка „Кодак”, който съдържа видеофайл с продължителност 9.14минути. В
посоченият диск, се съдържа разговора между горепосочените лица. В него се
потвърждават същите заплахи за убийство.
На досъдебното производство е назначена съдебно психиатрична и
психологична експертиза, изпълнена от вещи лица М.К. и Б.Г., от
заключението, на която се установява, че на 29.06.2019г. свидетелят Г.И. е
психически годен правилно да възприема фактите, които имат значение по
делото, да дава достоверни показания за възприетите факти от обективната
действителност и да участва във всички фази на наказателното производство.
Според вещите лица същият е изпитал основателен страх за осъществяването
на отправените му на 29.06.2021г. закани за убийство, последствията са
повишена ситуитивна и личностова тревожност, депресивни и страхови
изживявания, които според вещите лица продължават и към момента.
Експертите са категорични, че пострадалия Г.И. е променил
поведението си и начина си на живот, докато обитава имота си – не излиза в
тази част откъм съседа, избягва срещи и разговори с него, оглежда се и е
нащрек, страхува се, когато оставя жена си и детето си сами, а и когато е с
тях.
В хода на съдебното производство е назначена допълнителна съдебно –
техническа експертиза, изпълнена от вещо лице АНТ. СВ. БЛ., от
заключението /оформена като Протокол № 280/01.11.2021г./ на която се
установява, че обекта на експертизата – един брой фотоапарат марка „Канон”
се съдържат общо 16 бр. папки, в които има записани и заснети снимки и
видеозаписи-68бр. снимки и 4бр.видеофайла.
След преглед на видеофайла с наименование MVI_4740 се установява,
че същият е идентичен и съвпада по наименование, времетраене – 9 мин. и 14
сек, съдържание на разговори и дата и час на създаване – 29.06.2019г. в
11.12.22 часа, с предоставен за изследване в Протокол № 99/31.03.2019г.
видеофайл записан на диск ДВД – диск марка „Кодак”.
Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
Съдът изцяло кредитира всички експертни заключения, като обективни
и компетентно дадени. Вещите лица са специалисти в своята област и
задълбочено и обстойно са се запознали със случая и изготвили своите
заключения.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а
именно: показанията на свидетелите Г. П. ИВ., ХХХ П., П. ЛЮБ. Т.. Всеки от
тези свидетели дава показания за обстоятелства, които лично са му станали
известни. Показанията на тези свидетели напълно съответстват да събраните
по делото доказателства, в този смисъл и изготвеното заключение по
3
назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, досежно
начина на възприятие на случилото се на процесната дата, изготвените
заключения по съдебно – техническата експертиза и допълнителната съдебно
– техническа експертиза.
Тримата свидетели са изключително подробни в показанията си. С
особено значение следва да се кредитират и показанията на свидетелката
И.П.. Същата няма нито роднински, нито приятелски отношения с
гражданския ищец и свидетелката Т.. Липсва всякаква индиция за
заинтересованост. Следва да се отбележи още, че разпитана в съдебно
заседание тази свидетелка е изключително подробна и установи фактическата
обстановка, при която е извършено деянието, както и конкретните изрази
изречени от подсъдимия и материализирани в съдебно – техническата
експертиза.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. ИЛ. П. – съпруга на
подсъдимия Ц., Г. ИЛ. Н. и Й. Ц. Н. – приятели на подсъдимия. Тези
показания останаха напълно изолирани от всички останали събрани в процеса
писмени и гласни доказателства. Налице е и индиция за заинтересованост.
Свидетелката ХХХ Ц.а е съпруга на подсъдимия Ц. и съвсем логично се
стреми да подпомогне защитната му теза в процеса. Свидетелят Й.Н. ясно в
показанията си взема становище, че се познават с подсъдимия Ц. повече от 20
години и са приятели – арг.л.49, гръб. Свидетелката Г.Н. беше неубедителна,
объркана, хаотична в показанията си. Същата заяви, че познава подсъдимия и
неговото семейство, както и че е посещавала дома им-арг.л.49, гръб. От около
30 години познава подсъдимия и имат изградени отношения. Дава показания,
че редовно посещава църквата и службите в нея, а не познава никой от
другите посетители в църквата, особено като се има предвид, че това е малка
църква и няма много външни посетители. Дава показания, че се стреми да
посещава църквата на всички божи празници, но не може да каже колко
такива празника има в годината.
Подсъдимият ПЛ. Г. ЦВ. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, твърди, че е невинен и отказва да даде обяснения. Съдът намира
това поведение на подсъдимия Ц. за естествена защитна позиция.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи или
действия на закана за убийство спрямо определено лице. Същата следва да
бъде възприета от това лице и да възбуди у него основателен страх за
осъществяването й. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл,
като деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения, като действителна.
Съдът счита, че деянието на подсъдимия осъществява признаците на
визираното престъпление.
4
Обект на престъплението е гражданският ищец и частен обвинител
Г.И., спрямо когото подсъдимият е извършил действия – отправяне на
изразите: „Утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те тука у сред бел
ден”, „друг, че дойде да ти счупи тиквата”, „що ще викнем човек те тука, те
тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат” и пет пъти повторил „ще
ти отсечем главата”, като държал секира в ръка.
С оглед събраните гласни доказателства, които съдът кредитира, в тази
връзка и експертното заключение по назначената съдебно психиатрична и
психологична експертиза, съдът приема, че процесните думи на подсъдимия
са били в състояние да възбудят основателен страх у заплашения, че ще
реализира заканата за убийство. Не без значение е и факта, че при
произнасяне многократно на изразите, че ще бъде счупена главата на
пострадалия, в ръката си подсъдимият е държал брадва. Това усещане за
реализиране на заплахата за убийство е подсилена и от факта, че подсъдимият
е казал и израза „ще ти отсечем главата”. Съвсем логично освен за своето
здраве пострадалият да се изплаши и за живота и здравето на детето си, което
към този момент е било на около 5 месеца. Подсъдимият ясно е отправил
заплаха и към него с израза: „И тебе и копелето, което го друсаш в ръце, ще
пратя хора да те пребият и тебе!”. От заключението на вещи лица М.К. и Б.Г.,
по назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза,
поддържано и в съдебно заседание се установява по несъмнен начин, че
свидетелят Г.И. е изпитал основателен страх за осъществяването на
отправените му на 29.06.2021г. закани за убийство, като последствията са
повишена ситуитивна и личностова тревожност, депресивни и страхови
изживявания, които продължават и към момента.
Именно в следствие на случая пострадалия Г.И. е променил
поведението си и начина си на живот – не излиза в двора откъм съседа,
избягва срещи и разговори с него, оглежда се и е нащрек, страхува се, когато
оставя жена си и детето си сами, а и когато е с тях.
Съдът приема, че отправените изрази от подсъдимия не могат да бъдат
възприети, като естествено избухване на нерви, а сочи на една действителна
заплаха за убийство по чл.144 ал.3 от НК. Изводът се базира и на
обстоятелството, че подсъдимият е отишъл да вземе брадвата и размахвайки я
е отправил думите към пострадалия.
Дали подсъдимият Ц. е имал или не намерение да изпълни заканите си в
случая е ирелевантно обстоятелство. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 53 от 18.IX.1989г. по н. д. № 47/89, ОСНК „За състава на престъплението по
чл.144 ал.3 от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително
оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото
решение”.
Не може да бъде споделен аргументът на защитата на подсъдимия, че за
да е осъществен състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НК е релевантно
пострадалият действително да се е обезпокоил за собствената си или на
5
ближните безопасност за живота. За осъществяване на закана с убийство от
обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило
/макар в конкретния случай това да е станало/. Достатъчно е обективиране
чрез думи и действие на реална, действителна заплаха за живота на
пострадалия. За съставомерността на деянието е достатъчно психическото
състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за
осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за
изпълнението му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя
заканата – деецът да има предварително оформено решение да извърши
убийството и да действа в осъществяване на това решение. Не е необходимо и
пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува
основание, че заканата за убийство би могла да се осъществи. В този смисъл е
и Решение № 37/ 09 септември 2019г. по касационно дело № 39 по описа за
2019 година на ВКС, трето наказателно отделение.
Пострадалият е категоричен, че отправената от подсъдимия закана за
убийство е предизвикала у него основателен страх за реално и незабавно
осъществяване на заканата – арг. св.показания л.44 от делото ”...брадвата да Ви
кажа честно аз не знаех дали ще я хвърли в този момент, защото очаквах да я хвърли, даже
се отдръпнах, не я хвърли, иначе нямаше да съм тук сигурно...”; „...Аз не знаем в кой момент
какво може да направи, дори нямах застраховка и след година, след две какво може да стане.
Това е актуална тема, т.е. всеки един ден е актуално дали може да стане нещо или няма да
стане, това е проблемът...”.
По тези мотиви съдът приема, че е доказан особения елемент от
обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за
осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е
съставомерно.
От субективна страна деянието осъществява признаците на визираното
престъпление. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е отправил думите и изразите, като е
придал на същите съдържанието на закана за убийство и е целял действително
сплашването на свидетеля и то с брадва, факт, който е подсилил действието
на думите.
Защитата на подсъдимия развива доводи, че следва да се изключи от
доказателствения материал експертното заключение по назначената на
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза. Като основание
сочи това, че в легендата са вписани мъжки и женски глас и не е ясно на кого
са тези гласове.
Съдът намира това възражение за неоснователно. От разпита на
свидетелката И.П. в хода на съдебното производство се установява по
несъмнен начин на кого са репликите. Заяви, че подсъдимият П.Ц. е казал
репликите на стр.11 от протокола, както и на коя дата е станало това –
29.06.2019г, като свързва датата с това, че е Петровден.
6
Защитата на подсъдимият прави възражение, че не е ясно точно от къде
е снимала свидетелката П.Л. – дали от терасата или от друго място в имота
им.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Без всякакво правно
значение е това от кое място посочено с абсолютна точност е извършено
заснемането. От значение е единствено какво е заснето.
По горните мотиви за съставомерност на деянието от обективна и
субективна страна съдът признава подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
Подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен -
разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия ПЛ. Г. ЦВ. за
така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, влошени
междусъседски отношения.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Непризнанието на вината съдът не приема като отегчаващо вината
обстоятелство.
При определяне на наказанието съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК и при наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
При така изложената фактическа обстановка съдът наложи на
подсъдимия наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че в конкретният случай няма законни пречки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК – не е осъждан за извършено престъпление
от общ характер, наказанието е под три години лишаване от свобода, както и
за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително изтърпяването
му ефективно. Ето защо се отложи изпълнението на наказанието за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат
да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е
предявен граждански иск от Г. П. ИВ. от град София, ж.к.”хххх”-1, бл.ХХХ,
вх.А, ап.20, с ЕГН ********** против подсъдимия ПЛ. Г. ЦВ. от село ХХХ,
7
обл.Монтана, ул.„ххх” № 8, с ЕГН ********** за сумата от 5 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и направените разноски.
Съдът се произнесе по гражданският иск, като намери, че същият е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът счете, че обвинението повдигнато на подсъдимия е доказано,
поради което съдът призна същия за виновен и по справедливост определи
сумата от 2 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 29.06.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата му част над уважения
размер до претендирания такъв от 5 000.00 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и 800.00 лева адвокатство възнаграждение.
При този изход на делото подсъдимият ХХХ със снета по делото
самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка
на ОД на МВР – Монтана сумата 934.14 лева за изпълнени експертизи на ДП,
а по сметка на РС –Монтана държавна такса в размер на 100.00лв.върху
уважения размер на гражданския иск, сумата от 100.00 лева за защита на
експертизи в съдебно заседание, сумата от 176.10лв. за изготвена
допълнителна техническа експертиза, както и 5.00 лева държавна такса за
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Вещественодоказателство – 1бр. ДВД диск, марка „Кодак” и 1бр.
фотоапарат, марка „Канон”, приложени по делото след влизане в сила на
присъдата да се върнат на собственика им – Г. П. ИВ.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни