№ 25733
гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110152578 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на А. П. Л. срещу „*********“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Съдът не споделя възраженията на ответника за недопустимост на иска.
Задължителните реквизити, които трябва да съдържа исковата молба и приложенията, които
следва да бъдат приложени към нея, за да бъде прието отправеното до съда искане за
редовно, са посочени в чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Ищецът не е задължен да
квалифицира отнесения за разглеждане пред съда правен спор, още повече, че дори и да
стори това, то посочената в исковата молба правна квалификация не обвързва съда, който
следва да изведе същата от изложените в исковата молба твърдения, поради което и
възраженията за недопустимост на иска поради непосочване на правната квалификация на
претенцията са неоснователни.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане
е нередовно, като на страната следва да бъде указано в срок до съдебно заседание да посочи
конкретно фактите, за чието установяване иска да бъде проведен разпит на свидетеля.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г. от
09,30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищцата в срок до съдебно заседания да
посочи конкретните факти, за чието установяване иска да бъде допуснат един свидетел при
1
режим на довеждане.
ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание произнасянето по доказателственото
искане на ищцата за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от А.
П. Л. срещу „*********“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5 402,67 лв., представляваща недължимо платена сума поради начална липса на основание, с
която ответникът неоснователно се е обогатил.
В исковата молба се твърди, че през 2017 г. лица, представящи се за служители на
ответника, се свързвали многократно с ищцата по телефона и обяснили, че трябва да внесе
определена сума пари по банкова сметка на дружеството за погасяването на кредит. Било
съобщено, че ако не плати дължимото, ще бъде ангажиран ЧСИ, който да я посети и да
продаде всичките вещи, щели да бъдат блокирани всичките разплащания за години
напред и нямало да може да получава никакви средства по банков път, както и да използва
цялостно съществуващата банкова система, било заявено, че и нейните родители имат
кредити, които също трябвало да се плащат. Лицата посочили, че задълженията на ищцата
са обединени с тези на родителите и за да се спре изпълнението срещу нея следвало да
внесе спешно натрупаните до момента суми в размер от 5 402,67 лв., като за основание
посочи ЕГН на баща си, тъй като именно по него били водени задълженията на цялото
семейство. Последните действия породили притеснение у ищцата, която на 14.06.2017 г. в
банков клон чрез преводно нареждане по предоставената от лицата банкова сметка внесла
търсената от нея сума. Впоследствие установила, че е допуснала грешка с внасянето на
сумата, тъй като с последната били погасени не нейните задължения към „*******“, а тези
на баща , които нямала намерение да заплаща. Потърсила ответника с цел извънсъдебно
уреждане на възникналия спор, но последният отказал да върне получената сума. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за допуснати нередовности в исковата молба, както и оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че в качеството си на кредитор
на изкупени задължения предприема действия по извънсъдебно събиране на вземания, като
провежданите действия не са в нарушение на императивни законови разпоредби, същите са
изцяло съобразени с фирмената политика и установения строг протокол за провеждане на
телефонни разговори и водене на кореспонденция. Счита, че предвид изричното посочване
на ЕГН на бащата на ищцата в платежното нареждане, внесената сума правилно е отнесена
за погасяване на задълженията именно на това физическо лице. Оспорва твърдението, че
ищцата е допуснала грешка при плащането на процесната сума по банкова сметка на
ответника. Моли за отхвърляне на иска.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника посочената в исковата молба сума за
погасяване на свои задължения към трето лице, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил.
В тежест на ответника е да докаже съществуването към момента на извършеното от
ищцата плащане на валидно основание за получаване и задържане на посочената парична
сума,за установяване на каквото основание съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК УКАЗВА
на ответника, че не сочи доказателства.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищцата е платила по банкова сметка на ответника сума в размер от 5 402,67 лв., като в
платежното нареждане, с което е извършено плащането, като основание е посочен ЕГН на
бащата на ищцата.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
2
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3