Р Е Ш Е Н И Е
№ 352 / 24.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Васко
Нанев
Членове: 1. Георги
Видев
2. Христина Юрукова
при секретаря Т.С. и с участието на прокурора
С.Я., разгледа докладваното от съдия Видев касационно административно дело № 234,
по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационни жалби на Л.И.М. *** и на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ против Решение № 36/16.01.2020
г., постановено по административно дело № 1107/2019 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на Л.И.М. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 20 000 лв. за периода 27.11.2013
г. до 05.11.2019 г. С решението искът е уважен частично до размер 1 200 лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 30.09.2019 г., за периодите 07.02.2017
г. до 22.05.2017 г., 23.05.2017 г. до 05.06.2017 г., 01.02.2019 г. до
02.07.2019 г. и на датата 11.09.2019 г., през които ищецът е пребивавал в
Затвор – Пазарджик, предвид установеното от съда незаконосъобразно бездействие
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, във връзка с което е допусната
пренаселеност на килиите, както и допускането от страна на нейни служители да
бъдат нанесени на Л.И.М. физически наранявания от друг лишен от свобода. В
останалата му част, над уважения размер от 1 200 лв. до претендирания размер от
20 000 лв. искът е отхвърлен.
С касационната
жалба на Л.И.М. се обжалва решението в отменителната му част, като
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Претендира
се да бъде уважена изцяло исковата претенция. Касаторът поддържа жалбата си и в
писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведеното
съдебно заседание. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен
с принципа на справедливост и с практиката на ЕСПЧ.
Касаторът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – моли да бъде отменено обжалваното решение
в осъдителната му част, като неправилно и незаконосъобазно и да бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции или алтернативно искът да бъде отхвърлен
за сумата над 500 лв. до присъдения размер 1 200 лв. Излага съображения за
недоказаност на предявеният иск. Не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата на касатора М. и за основателност на жалбата на главната дирекция,
като счита, че следва да бъде присъден по нисък размер на обезщетението.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите 07.02.2017 г. до 22.05.2017 г., 23.05.2017 г.
до 05.06.2017 г., 01.02.2019 г. до 02.07.2019 г., т.е. в продължение на около 9
месеца ищецът е разполагал с жилищна площ от 2,5 кв.м., т.е. значително под стандарта
от 4 кв.м. Приел е също, че в повечето време от периода в килията му е имало
санитарен възел и течаща вода. Установил е, че периодично са били извършвани
мерки по дезинфекция, дератизация и дезинсекция, поради което са неоснователни
оплакванията на ищеца в тази насока. От събраните доказателства се е установила
неоснователността на оплакването за лоша хигиена, като е направен извода, че
затворническата администрация е осигурила необходимите препарати и инструменти
на лишените от свобода, за да поддържат чистотата в помещенията. Всички тези
обстоятелства са установени със събраните от съда писмени и гласни
доказателства.
По отношение на останалите
периоди от исковата претенция, обхващащи периода от 27.11.2013 г.
до 23.11.2016 г., съдът е приел, че твърденията на ищеца са за
свърхнаселеност на килиите за недоказани, доколкото липсват данни за
обитаваните от него килии. В тази връзка независимо, че тежестта на доказване
се носи от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искът в тази му част
следва да бъде отхвърлен, тъй като в случая твърденията на М. са
неконкретизирани, като той не е уточнил кои килии е обитавал, с колко лишени от
свобода е съжителствал и т.н.
Съдът е установил,
че действително затворническата администрация е допуснала ищецът да бъде
нападнат от лишения от свобода К., който му е нанесъл лека телесна повреда и не
е направила необходимото да спре нанасянето на удари от К. по ищеца, а това е
направено от друг лишен от свобода.
Предвид направените
констатации съдът е приел за справедлив размер на обезщетението 900 лв. за
деветте месеца, в които е прекарал в свръхнаселени килии и 300 лв. за
допускането на физическата саморазправа с него.
Настоящият
тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и
законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка от началника
на затвора действително се установява, че в периодите 07.02.2017 г. до 22.05.2017
г., 23.05.2017 г. до 05.06.2017 г., 01.02.2019 г. до 02.07.2019 г. ищецът е
разполагал с жилищна площ, която е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
Изводите за липсата на други твърдени неблагоприятни обстоятелства също е
надлежно подкрепена със съответни доказателства, а именно: посочената справка,
протоколи за извършени ДДД обработки, както и частично със събраните гласни
доказателства. Със събраните писмени и гласни доказателства е безспорно
установено и бездействието на главната дирекция в случая с физическото
посегателство над Л.М..
Основателни са и
доводите за липса на доказаност на твърденията на ищеца за по-раншните периоди
от исковата му претенция предвид неангажирането на никакви доказателства в тази
насока и липсата на конкретизация на неговите твърдения.
Несъстоятелни са
възраженията и на касатора М. за несправедлив размер на присъдените обезщетения.
Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие със събраните по делото
доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди по отношение единствено на един не твърде дълъг период от
около 9 месеца. Освен това, в рамките на този период ищецът е бил подложен
единствено на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна жилищна площ.
При това положение присъденото обезщетение в размер на 900 лв., т.е. по около 100
лв. месечно е справедливо и представлява адекватна компенсация за претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Съответно, неоснователни са и насрещните
възражения на главната дирекция за завишен размер на обезщетението. Сумата от
900 лв. не е твърде значителна, справедлива е и е съобразена с реалната
икономическа обстановка в страната.
Неоснователни са и
възраженията на касатора М. за несъответствие на обезщетенията с практиката на
ЕСПЧ. Дори и в определени случаи международният съд да е присъждал по-високи
размери на обезщетения следва да бъде съобразено, че всеки случай е различен и са
налице различни констатации по отношение на периодите и обстоятелствата, при
които са били поставени лишените от свобода. В тази връзка не би могло да има точен
и универсален справедлив размер на присъжданите обезщетения.
Законосъобразен и
справедлив е и определеният размер обезщетение от 300 лв. за бездействието на
затворническата администрация в случая с нападението над М.. Действително
охранителите не са успели първи да му помогнат но това е станало предвид
изобретателността на нападателя Куртев, който се е скрил и изненадващо е
нападнал М.. Освен това, независимо, че М. е понесъл ударите на Куртев, видно
от медицинската справка е, че той е бил в добро общо състояние, като е отказал
хоспитализация. Следователно, определеното обезщетение от 300 лв. е в подходящ
размер и представлява адекватна компенсация за изживените от М. болки и
страдания.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 36/16.01.2020 г., постановено по административно дело № 1107/2019
г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, постановено по
предявения иск за неимуществени вреди на Л.И.М. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в размер на 20 000 лв. за периода 27.11.2013 г. до
05.11.2019 г., като с решението искът е уважен частично до размер 1 200 лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане, за периодите 07.02.2017 г. до 22.05.2017 г.,
23.05.2017 г. до 05.06.2017 г., 01.02.2019 г. до 02.07.2019 г. и на датата
11.09.2019 г., през които ищецът е пребивавал в Затвор – Пазарджик, предвид установеното
от съда незаконосъобразно бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, във връзка с което е допуснала пренаселеност на килиите, както и
допускането от нейни служители да бъдат нанесени на Л.И.М. физически
наранявания от друг лишен от свобода, а в останалата му част, над уважения
размер от 1 200 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е окончателно.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/
Особено мнение на съдия
Георги Видев:
Не споделям съображенията на мнозинството от
съдебния състав, с които той е възприел доводите на първоинстанционния съд за
отхвърляне на исковата претенция за периода от 27.11.2013
г. до 23.11.2016 г. Непопълването на
делото с доказателства, по отношение на този период не би следвало да се
тълкува в смисъл, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение, тъй като тежестта на доказване не се носи от него, а от ответника –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това следва по аргумент от чл.
284, ал. 3, изр. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС и е посочено изрично в множество решения на
ЕСПЧ, включително – в пилотното решение Нешков и други срещу България. Освен
това практиката на ЕСПЧ е категорична, че в случаите, при които е установено по
отношение на ищец, че е бил поставен в неблагоприятни битови условия в затвора
в по-късен период, но не са събрани доказателства за по-ранни периоди, то
липсва основание да се приеме, че положението му в по-ранните периоди е било
по-добро. Не следва да се приема във вреда на ищеца липсата на достатъчно
конкретизация от него на килиите, в които е пребивавал, съответно на броя лица,
с които е съжителствал и на други подобни факти. Очевидно изминалото време го
затруднява да посочи конкретните номера и цифри. Но тази информация следва да
бъде съхранявана от главната дирекция, която е длъжна да осигурява достойни
условия на пребиваване на ищеца в
затвора и съответно носи тежестта на доказване, че е изпълнила това си задължение.
Поради това
намирам, че първоинстанционното решение следваше да бъде отменено частично,
като бъде присъдено съответно обезщетение и за исковия период от 27.11.2013 г. до 23.11.2016 г.
Съдия Георги Видев: