№ 411
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря ДИМИТРИНА ИВ. СЮЛЕЙМАН
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр.
глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение от 12.01.2022 г., постановено по НЧД №
16103/2021 г., СРС, НО, 105-ти състав, в производство по реда на чл. 306, ал.
1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е групирал
наказанията, наложени на Б. М. Б., измежду наложените такива с: 1. влязло в
сила на 04.02.2021 г. споразумение, инкорпорирано в определение по НОХД
№ 3287/2020 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав; 2. влязло в сила на
12.08.2021 г. споразумение, инкорпорирано в определение по НОХД №
5825/2021 г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав и 3. влязло в сила на
09.11.2021 г. споразумение, инкорпорирано в определение по НОХД №
9149/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, като е определил едно общо,
най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година. На
основание чл. 24 НК така определеното общо най-тежко наказание е
увеличено с два месеца, респективно след увеличението е определено общо
наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, което
на основание чл. 57, ал 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е зачетено и приспаднато
времето, през което осъденото лице е било фактически задържано по реда на
ЗМВР, било е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
1
наказателните производства, част от процесната съвкупност, а на основание
чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият Б. е търпял
изцяло наказание „лишаване от свобода“ по осъжданията, включени в
съвкупността.
Срещу горепосоченото определение е постъпила срочна жалба от
осъденото лице Б. М. Б., депозирана чрез защитника му – адв. ИВ. В. от САК
/определена за служебен защитник на осъдения с уведомително писмо,
приложено на л. 51 от първоинстанционното дело/. В иницииращата
настоящото производство жалба лаконично се възразява срещу извършеното
групиране на наказанията „лишаване от свобода“ по НОХД № 3287/2020 г. по
описа на СРС, НО, 2-ти състав; НОХД № 5825/2021 г. по описа на СРС, НО,
20-ти състав и НОХД № 9149/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, в
частта, в която определеното общо най-тежко наказание, измежду
наложените такива по горепосочените три осъждания, е било увеличено по
реда на чл. 24 НК с два месеца. Изложени са твърдения, че приложението на
чл. 24 НК в случая е незаконосъобразно, тъй като осъденият към настоящия
момент е изтърпял цялото му наложено общо наказание, а освен това върху
същия вече е въздействано в посока преустановяване на девиантните му
прояви.
С оглед посочените доводи, е отправено искане до въззивната
инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт. В жалбата не се иска
събирането на нови доказателства.
С определението за насрочване на делото по чл. 327 НПК, въззивният
съд е преценил, че не следва служебно да допуска въззивно съдебно
следствие, доколкото спорът не предполага допълнително изясняване
фактологията по казуса.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение. Като
аргумент обвинителната власт излага, че осъденият Б. е осъждан общо над
двадесет и един пъти на различни по вид наказания, част от които е изтърпял
и ефективно.
Защитникът на осъдения Б. – адв. С. от САК, преупълномощена по
делото съгласно пълномощно, приложено на л. 33, иска да се уважи жалбата
и да се отмени обжалваното определение в частта, касаеща увеличаване на
наказанието с два месеца. Счита, че приложението на чл. 24 НК в настоящия
случай ще се отрази твърде негативно не само на самия осъден, а и на цялото
му семейство.
Осъденият Б. М. Б. в своя лична защита обяснява, че е освободен от
затвора на 09.11.2021 г., като към настоящия момент работи и се грижи за
семейството си. Не мисли да извършва престъпления, а освен това има дете,
за което иска да се грижи.
В последната си дума подсъдимият Б. М. Б. моли съда да му
2
постанови една година.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ
материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността
на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Б. М. Б. е роден на 19.12.1972 г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, живее на семейни начала с Г.Д.,
с едно дете, с адрес по лична карта: гр. София, ж.к. „Красна поляна“ ул. ****
и с ЕГН **********. Съгласно приложена справка за съдимост Б. е
многократно осъждан (21 пъти), като осъжданията, касаещи предмета на
настоящото дело са, както следва:
1. С влязло в сила на 04.02.2021 г. определение по НОХД №
3287/2010 г. по описа на СРС, 2-ри състав, с което е одобрено споразумение,
осъденият е признат за виновен в извършено на 19.09.2019 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като
му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
2. С влязло в сила на 12.08.2021 г. определение по НОХД №
5825/2021 г. по описа на СРС, 20-ти състав, с което е одобрено споразумение,
Б. е признат за виновен в извършено на 17.10.2020 г., престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 11 месеца, чието
изпълнение е определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
С определение и след служебно констатиране на факта, че между
горепосочените две наказателни производства /НОХД № 3287/2010 г. по
описа на СРС, 2-ри състав и НОХД № 5825/2021 г. по описа на СРС, 20-ти
състав/ са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, на
подсъдимото лице Б. е определено общо най-тежко наказание измежду
наложените му наказания по горепосочените две производства, а именно
„лишаване от свобода“ в размер на една година, което да се търпи при
първоначален строг режим.
3. С влязло в сила на 09.11.2021 г. определение по НОХД №
9149/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав, с което е одобрено
споразумение, Б. е признат за виновен в извършено на 01.12.2020 г.,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 1 година, чието изпълнение е определено да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На първо място въззивният съд намира за нужно да маркира, че
компетентен за произнасяне по въпроса за кумулиране на наказанията е бил
3
именно СРС, 105-ти състав, доколкото същият е постановил последното
влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между осъдения
и представителя на държавното обвинение /в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от
16.11.2009 г., постановено по н.д. № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС/.
При решаване на делото със споразумение по реда на Глава 29 НПК,
по силата на разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК съдът определя общо
наказание на основание чл. 25 и чл. 27 НК и се произнася по прилагане на чл.
53 НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение. В унисон с
предписаното в процесуалния закон е процедирал и първият съд.
На основание чл. 383, ал. 3 НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК
съдът е определил едно общо, най-тежко наказание на осъденото лице
измежду наложените му по НОХД № 3287/2010 г. по описа на СРС, 2-ри
състав; НОХД № 5825/2021 г. по описа на СРС, 20-ти състав и по НОХД №
9149/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав, защото именно между тези три
осъждания е налице множество престъпления и по-конкретно съвкупност от
престъпления. Това е така, тъй като осъждането по НОХД № 3287/2020 г. по
описа на СРС, 2-ри състав /влязло в сила на 04.02.2021 г./ касае консумирана
престъпна деятелност на 19.09.2019 г., осъждането по НОХД № 5825/2021 г.
по описа на СРС, 20-ти състав /влязло в сила в законна сила на 12.08.2021 г./
пък касае консумиран престъпен състав на 17.10.2020 г., а осъждането по
НОХД № 9149/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав /влязло в сила на
09.11.2021 г./ касае консумирана престъпна деятелност на 01.12.2020 г., тоест
към датата на извършване на въздигнатото в престъпление деяние по
последното наказателно дело, осъденият Цонев е бил извършил вече
престъпленията по първите две посочени /НОХД № 3287/2010 г. по описа на
СРС, 2-ри състав и НОХД № 5825/2021 г. по описа на СРС, 20-ти състав/ дела,
без да е имало влязла в сила присъда за което и да е от престъпленията.
Съгласно новелата на чл. 23, ал. 1 НК, ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Разпоредбата на чл. 25, ал.
1 НК определя, че горепосоченото правило се прилага и когато лицето е
осъдено с отделни присъди /процесуалният закон изрично приравнява
споразумението по последици на влязла в сила присъда – арг. чл. 383, ал. 1
НПК/.
Предвид горните съображения и с оглед конкретните обстоятелства в
случая, а именно престъпната деятелност на осъдения, обосновано и
законосъобразно е прието в атакувания съдебен акт, че общото най-тежко
наказание измежду трите отделни определения, с които са одобрени
споразумения, се явява именно наказанието „лишаване от свобода“ в размер
на 1 година.
Адекватно е съобразено и правилото, установено в чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗИНЗС, съобразно което съдът определя първоначален „строг“ режим
4
за изтърпяване на наказанието за умишлени престъпления, когато не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК,
независимо от реабилитацията, каквато именно фактология разкрива
процесният случай.
Досежно приложимостта на разпоредбата на чл. 24 от НК в
процесната група на реална съвкупност, по отношение на която норма
впрочем са и единствените възражения на защитата срещу постановеното по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК определение, контролната инстанция
намира за необходимо да отбележи следното. Прави впечатление, че и трите
осъждания на Б., попадащи в процесната група, са за престъпления против
собствеността, извършени при условията на квалифициращи признаци и то
такива, характеризиращи се с нееднократност на извършените
противообществени прояви, а напротив разкриващи престъпна упоритост за
осъществяването им – повторност /НОХД № 5825/2021 г. по описа на СРС,
20-ти състав и НОХД № 9149/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав/ и опасен
рецидив /НОХД № 3287/2020 г. по описа на СРС, 2-ри състав/, което
обстоятелство безсъмнено обуславя по-високата им обществена опасност.
Водим от тези съображения, въззивният състав намира, че
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е увеличил
определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода,
до размера от една година и два месеца лишаване от свобода, който се явява
допустим такъв, предвид че са съобразени императивните правила, които
материалният закон въвежда за законосъобразно увеличаване размера на
общото най-тежко наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК.
Конкретно, наложените наказания са от един и същи вид /лишаване от
свобода/, общото най-тежко наказание е увеличено едва с два месеца, макар
максимално допустимият праг да е шест месеца. Така увеличеното наказание
до една година и два месеца не надминава сбора от отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за наказанието „лишаване от свобода“ по
смисъла на чл. 39 от НК.
В светлината на изложеното и като съобрази персистиращите
криминални прояви на осъденото лице и доколкото до момента
осъществената спрямо него наказателна репресия на държавата не е успяла да
го преправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, да му
въздейства предупредително и да му отнеме възможността да върши и други
престъпления, възиввният съд намира, че лицето не следва да бъде
бонифицирано допълнително чрез въздържане от прилагане разпоредбата на
чл. 24 от НК, която поначало е създадена от нормотвореца за случаи, при
които определянето на едно общо наказание би благоприятствало във висока
степен положението на осъдения. Именно такава фактология разкрива и
процесният случай.
Поради тези причини, така извършеното увеличение се явява
5
обосновано и справедливо, поради което в тази им част изводите на районния
съд не следва да бъдат ревизирани.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция
не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от всичко изложено и на основание чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6
НПК, Софийски градски съд, НО, X-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение, инкорпорирано в протокол от
12.01.2022 г., и постановено по НЧД № 16103/2021 г., СРС, НО, 105-ти
състав.
Решението не подлежи на обжалване и на протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6