Р Е Ш
Е Н И Е
№153/11.03.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 412 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Л.И.М. с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу К.Д.П..
Ищецът твърди, че на 10.02.2013 г., около 4:30 ч., в гр. Хасково, на бул. „Освобождение”, пострадал в опит да предотврати възникващ бой между негов приятел и ответника. Последният го изритал, в резултат на което получил увреждане, а именно – двойно счупване на глезен по проноционно абдукционен механизъм. При това счупване вътрешната връзка отчупила вътрешния глезен по отломъчен механизъм с преобладаващо външно завъртане на ходилото (еверзия), при което настъпило прекъсване на синдемозната връзка между двата пищяла и счупване на малкия пищял по високо към диафиазната част. Сочи се, че това увреждане се получило вследствие на „подсичащ” удар от ответника, нанесен в областта на крака на ищеца, с който крак той бил стъпил и му се явявал опорен крак. Ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Софиямед” ООД гр. София, Отделение по ортопедия и травматология, където престоял до 17.02.2013 г. На 12.02.2017 г. му била извършена оперативна интервенция, за която заплатил сумата от 782,82 лв. за ото ортосинтез 1/3 плака. След изписване от болничното заведение лечението на ищеца продължило в домашни условия, първоначално на постелен режим за период от около 2 месеца, а впоследствие с постепенно изправяне и използване на патерици за придвижване, като не стъпвал на увредения крак. През времето, за което бил на постелен режим, изпитвал значителни болки и страдания, като търпял и социално-битови ограничения и неудобства, изразяващи се в нужда от чужда помощ и обгрижване, обусловени от невъзможността за самостоятелно придвижване и задоволяване на елементарните си човешки потребности. Впоследствие за период от около 6 месеца бил трудно подвижен и със силно намалена физическа активност, като изпитвал затруднения при ходене, качване и слизане по стълби, както и при страничен наклон. По случая било образувано ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция” – Хасково, което било прекратено поради преценка на наблюдаващия прокурор за наличие на института на неизбежна отбрана. Ищецът твърди, че не бил нападал ответника или друго лице, а единствено се опитал да предотврати възникнал конфликт, вследствие на което бил увреден от ответника. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на съда сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея сума, считано от 10.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 782,82 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - направен разход за оперативната интервенция, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.02.2013 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът счита предявените искове за неоснователени. Не оспорва твърдяното от ищеца увреждане на здравето, но навежда доводи, че то било получено в резултат на действия на ответника в състояние на неизбежна отбрана. Последният искал да защити себе си от непосредственото и противоправното нападение на самия ищец. Действително било образувано ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция” – Хасково, наказателното производство по което било прекратено поради липса на извършено от ответника престъпление от общ характер. Постановлението на прокурора за прекратяване било предмет и на съдебен контрол по ЧНД № 217/2015 г. по описа на РС – Хасково, завършило със съдебно определение, с което било потвърдено постановлението на прокурора. Ответникът прави и възражение за погасяване на исковете по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното като писмено доказателство по делото ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Хасково, се установява, че същото е образувано по жалба на ищеца във връзка с описания в исковата молба инцидент. С постановление от 04.02.2015 г. наказателното производство по него е прекратено, тъй като е прието, че ответникът е осъществил състав на престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 НК, а съгласно чл. 161, ал. 1 НК наказателното преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия, т.е. касае се престъпление от частен характер. С влязло в сила Определение № 209/07.04.2015 г. по ЧНД № 217/2015 г. по описа на РС – Хасково това постановление е потвърдено.
В приложеното ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Хасково се съдържат писмени доказателства за извършени от страна на ищеца разходи за лечението му, сред които е и фактура № **********/11.02.2013 г., съгласно която е заплатил на „Клиник Инвест” ЕООД сумата от 782,82 лв. за ото ортосинтез 1/3 плака.
От съдебномедицинско удостоверение № 61/2013 г. е видно, че на 11.02.2013 г. ответникът е бил прегледан от д-р Х.Е., като са установени кръвонасядания по шията, дясното рамо и гърдите. Посочено е, че описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и е възможно да са получени при побой, по начина, съобщен от прегледания.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е получил счупване на двата глезена на дясната подбедрица. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при инцидент, по начин и при обстоятелствата, описани от ищеца. Счупването е било лекувано оперативно – с поставяне на фиксираща метална плака, като е имало и втора операция – за нейното отстраняване. Вещото лице сочи и че срокът на неработоспособност за физически труд е 4-5 месеца, а за нефизически – 3-4 месеца, като към момента е налице пълно възстановяване на обема и силата на движенията в глезенната става. Независимо от това е напълно възможно пострадалият да изпитва болки и дискомфорт в ставата при продължително натоварване и промяна на времето.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Татяна Мишонова, Антон П., Георги Георгиев /сочени и водени от ищеца/, Иван Янчев, Веселина Георгиева-Петрова и Е.П. /сочени и водени от ответника/ за установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания, проведени на 19.06.2018 г. и на 19.07.2018 г. /л. 43 – л. 46 и л. 61 – л. 62 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, искът за присъждане на обезщетение на претърпени имуществени вреди се явява изцяло основателен, а за неимуществените вреди – частично, по следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба, а именно: осъществяването на описаното в исковата молба противоправно поведение от негова страна, от което да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между тях и деянието му. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
В случая не се спори, а и събраните писмени и гласни доказателства се установяват обстоятелствата, свързани с времето, мястото и авторството на причиненото увреждане на здравето на ищеца. Възражението на ответника за извършването му при условията на неизбежна отбрана е неоснователно. Това е така, защото от доказателствата по делото не може да се направи категоричен и еднозначен извод за наличието на непосредствено и противоправно нападение спрямо него от страна на ищеца. Дори да се приеме обратното, то отговорът на ответника не кореспондира на интензитета на необходимата защита, т.е. налице е превишаване пределите на неизбежна отбрана, като в тази връзка настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с изложените подробни съображения в Постановлението от 04.02.2015 г. и Определение № 209/07.04.2015 г., поради което е ненужно да ги приповтаря. При това положение разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЗД не намира приложение.
На следващо
място, от събраните гласни доказателствата и от кредитираното заключение на
вещото лице д-р Х.Е. се установява настъпването на твърдяните неимуществени
вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от процесното деяние на
ответника. Безспорно е, че ищецът е претърпял болки и страдания от счупването
на глезена му и последвалото оперативно лечение, както и възстановяването след
това, а също и че е преживял емоционален стрес и психическо натоварване от
увреждането. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото
претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на
пострадалия, вида и характера на причиненото увреждане, продължителността и
интезивността на претърпените болки и страдания, данните за трайна промяна в
начина му на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната
към релевантния момент, съдът приема, че за
справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве
следва да му бъде престирана сума в размер на 5 000 лева.
При това положение искът следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 10 000 лв. – да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с проведено лечение на полученото от ищеца увреждане, следва да се отбележи, че по делото се доказа закупуването на ото ортосинтез 1/3 плака за претендиранат сума от 782,82 лева. Установява се и че те са в причинна връзка с деянието, доколкото счупването е било лекувано оперативно – с поставяне на тази плака.
Върху тези суми се дължи поисканата законна лихва от датата на увреждането – 10.02.2013 г., по арг. от чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното им изплащане.
С оглед извода за частична основателност на иска за неимуществени вреди и пълна основателност на този за обезщетяване на имуществените вреди, следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца. В настоящия случай деецът е известен и не е необходимо авторството на деликта да се установява по специален ред. Ето защо давността за процесните вземания изтича на 10.02.2018 г. Исковата молба е депозирана на 09.02.2018 г., тъй като на тази дата е изпратена по пощата, поради което и срокът не се смята за пропуснат – арг. чл. 62, ал. 2 ГПК. Следователно, направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 1 153,20 лв., представляваща направени по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от неговите претенции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 463,70 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Л.И.М., ЕГН ********** ***, сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие на причинено му виновно от К.Д.П. телесно увреждане на 10.02.2013 г. в гр. Хасково и сумата от 782,82 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за оперативна интервенция, вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху тях, считано от дата на увреждането – 10.02.2013 г., до окончателното им изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 10 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л.И.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1 153,20 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.Д.П., ЕГН ********** ***, сумата от 463,70 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/