№ 12147
гр. С. 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110138294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „.........“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. ....... срещу „..........“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление:
гр. ............ с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията
между страните, че ответното дружество дължи заплащане на ищеца на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19250/2023 г. на СРС, I ГО, 29
състав, както следва: 1./ 1 813,02 лева, представляваща остатък от задължение по фактура №
................ г. /на обща стойност 2 480,50 лв./, ведно със законна лихва за период от 11.04.2023
г. до изплащане на вземането, 2./ 117,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от
22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., 3./ 10 090,26 лева, представляваща остатък от задължение по
фактура № ............. г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на
вземането, 4./ 653,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до
11.04.2023 г., 5./ 7 000,98 лева, представляваща задължение по фактура № ........ г., ведно със
законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, 6./ 453,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 251570/05.08.2024 г., се твърди, че по
силата на сключен между страните договор за извършване на СМР, ищецът – в качеството
на изпълнител, е поел задължение да извършва СМР. Поддържа, че в изпълнение на поетите
задължения е осъществил дейности, за които са били издадени 3 броя фактури – № ................
г., № ............. г., № ........ г., по които ответното дружество е извършило частични плащания.
За непогасения остатък от сумите ищецът е инициирал заповедно производство, по което в
негова полза е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че между страните по делото е бил
сключен писмен договор за изработка от 08.08.2018 г., по силата на който „.........“ ЕООД е
поело задължение да извърши СМР на обект, находящ се в гр. ...... В изпълнение на така
сключения договор изпълнителят е извършил СМР-та на обекта, които са били приети от
1
възложителя с нарочно подписани приемо-предавателни протоколи и за извършването на
които са били издадени от „.........“ ЕООД фактура № ................ г. на стойност 6 240,00 лева с
вкл. ДДС и фактура ....... на стойност 12 384,00 лева с вкл. ДДС. Ответникът поддържа, че е
изплатил изцяло сумите по горепосочените 2 броя фактури. Твърди, че впоследствие
ищецът е издал 3 нови фактури – процесните № ................ г., № ............. г. и № ........ г. Излага
твърдения, че първите две от тези фактури са били погрешно осчетоводени от ответното
дружество и погрешно са били извършени частични плащания по тях поради това, че към
този момент не е било установено, че сочените в тях СМР не са били действително
извършени от изпълнителя. Това се дължало на обстоятелството, че обектът, на който
следвало да се извършат СМР, не се намира в гр. София. Сочи, че третата фактура – № ........
г., не е била изпратена на ответника и той не е запознат с нея, поради което и не я е
осчетоводил. Моли за отхвърляне на иска. В случай, че съдът счете исковете за частично
основателни, моли да се приспадне сумата по частично извършените плащания. Претендира
разноски.
В изпълнение на указания на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, с
уточнителна молба от 04.03.2025 г. ищцовото дружество уточнява, че приложеният с ОИМ
писмен договор от 08.08.2018 г. е сключеният между страните, въз основа на който са
възникнали процесните вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Обектът, на който е следвало да се извършат процесните СМР, предмет на този
договор, е с административен адрес: гр. ...... Самите СМР били възложени във връзка с
реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради на територията на община К.. Във връзка с изпълнение на задължения на
ищеца по договора от 08.08.2018 г. са били подписани приемо-предавателни протоколи и
издадени фактури № 28/07.09.2018 г. на стойност 6 240,00 лева с вкл. ДДС и фактура №
29/28.09.2018 г. на стойност 12 384,00 лева с вкл. ДДС. Във връзка със същия договор от
ищеца са издадени и процесните 3 броя фактури, по които ответникът е извършил частични
плащания, които свидетелствали за факта на приемане на извършените СМР, за които те
били издадени.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 19250/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 11.04.2023 г. на „.........“ ЕООД, ЕИК ......, е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „..........“ ООД, ЕИК
............ за следните суми: 1./ 1 813,02 лева, представляваща остатък от задължение по
фактура № ................ г. /на обща стойност 2 480,50 лв./, ведно със законна лихва за период от
11.04.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 117,34 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., 3./ 10 090,26 лева, представляваща остатък от
задължение по фактура № ............. г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 4./ 653,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от
22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., 5./ 7 000,98 лева, представляваща задължение по фактура №
........ г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, 6./
453,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
Претендират се и разноски в заповедното производство.
С разпореждане от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 19250/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 1 000,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от приложения с писмения
отговор Договор от 08.08.2018 г. (л. 57 – л. 66), че помежду им е възникнало договорно
правоотношение, по силата на което „.........“ ЕООД – като наемодател, е предоставило на
„..........“ ЕООД – като наемател, за временно и възмездно ползване строителен инвентар и
техника, заедно със съответните екипи към тях, както и доставка на материали за
извършване на СМР на обект „Изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
2
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на
територията на община К.“ за обект „Сграда с административен адрес: гр. .....“.
Съгласно чл. 1 от договора, видовете и количества работи, които следва да бъдат
изпълнени от Наемодателя с наетия по настоящия договор инвентар и техника, както и
видовете и количествата на строителните материали, които следва да бъдат доставени, са
посочени в Приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия договор.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, общата ориентировъчна цена по договора е в размер
на 18 856,78 лева без ДДС /формирана по пера в Приложение № 1 към договора/.
Стойността е предварителна и ориентировъчна. Според ал. 2 на същата клауза,
окончателният размер на цената се определя от действително изпълнените действия, след
приемането им с двустранно подписан между страните протокол.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, наемателят плаща стойността на възложените
работи по банков път, по посочена от наемодателя банкова сметка по следния начин: 1./
междинните плащания ще се извършват в срок до 5 дни след подписване и представяне на
констативен протокол (наричан за краткост обр. 19) за реално извършени видове работи,
представена данъчна фактура, 3./ при всяко плащане ще се задържат 5 % от стойността на
издадената фактура, които ще служат като гаранция за добро изпълнение, 4./ окончателното
плащане след приспадане на гаранцията за добро изпълнение и което не може да бъде по-
малко от 10 % от общата стойност на СМР, предмет на договора, ще се извърши до 30 дни
след датата на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, предаване на
наемателя на екзекутивната документация, както и след подписване от страните на протокол
– обр. 19 за действително извършени и подлежащи на заплащане окончателни видове СМР
по одобрени цени и издадена оригинална фактура за окончателната стойност на дължимата
сума съгласно клаузите на договора.
Съгласно чл. 5, ал. 7 от договора, извършените СМР ще се приемат от представители
на НАЕМАТЕЛЯ, представител на Сдружението на собствениците и представител на
Областния управител на област Стара Загора и ще се придружават от необходимите
актове по Наредба № 3 на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на
строителство, протоколи и финансово-счетоводни документи.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, при завършване на работата, наемодателят отправя
покана до наемателя да направи оглед и да приеме работата. Според ал. 2 на същата клауза,
предаването на предвидените и изпълнени СМР, предмет на настоящия договор, се
извършва с подписване на страните на Протокол обр. 19, който удостоверява: количество
СМР, качество и стойност на извършената работа и вложените материали, налични
недостатъци, срокове за тяхното отстраняване, както и дали е спазен срокът за изпълнение
на договора. В ал. 4 е предвидено, че за извършените СМР се съставят актове и протоколи
съгласно ЗУТ и Наредба № 3/31.06.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Актовете се подписват и от длъжностни лица от община К..
Между страните по делото не е спорно обстоятелството /с оглед на изричното
изявление на ищеца в тази насока в уточнителната молба от 04.03.2025 г./, че във връзка с
изпълнението на задължението за извършване на СМР по договора от 08.08.2018 г., между
страните са били съставени и подписани приемо-предавателни протоколи за извършени
СМР, за които са били издадени от „.........“ ЕООД фактура № ................ г. на стойност 6
240,00 лева с вкл. ДДС и фактура ....... на стойност 12 384,00 лева с вкл. ДДС. Страните не
спорят, че задълженията по посочените 2 фактури са били изцяло изпълнени от ответното
дружество – това обстоятелство се установява и от приложения към ИМ аналитичен
регистър и приложените към ОИМ платежни документи.
От приетата като писмено доказателство фактура № ................ г. (л. 67) се
установява, че тя е издадена за услуга, свеждаща се до „плащане по протокол № 1/07.09.2018
г.“, и е за сума в размер на 6 240,00 лева с вкл. ДДС. С платежен документ от 10.09.2018 г.
(л. 68) ответникът е извършил плащане в полза на ищеца на сума в размер на 6 240,00 лева,
при посочено основание за превода именно горепосочената фактура.
От приетата като писмено доказателство фактура № ....... (л. 69) се установява, че тя е
издадена за услуга, свеждаща се до „плащане по протокол“, и е за сума в размер на 12 384,00
лева с вкл. ДДС. С 2 броя платежни документи от 10.10.2018 г. и 06.11.2018 г. (л. 70-71)
ответникът е извършил плащания в полза на ищеца на суми в размер на 5 000,00 лева и
7 384,00 лева, или сума в общ размер на 12 384,00 лева, при посочено основание за превода
именно горепосочената фактура.
3
По делото е представена и приета като писмено доказателство фактура № ................
г. (л. 10), издадена от „.........“ ЕООД, с получател „..........“ ЕООД, на обща стойност 2 480,50
лв. с вкл. ДДС, при посочено основание за издаването й „Плащане по протокол № 3“.
По делото е представена и приета като писмено доказателство фактура № ............. г.
(л. 11), издадена от „.........“ ЕООД и получател „..........“ ЕООД, на обща стойност 15 090,26
лева с вкл. ДДС, при посочено основание за издаването й „Плащане по протокол № 4“.
По делото е представена и приета като писмено доказателство фактура № ........ г. (л.
9), издадена от „.........“ ЕООД, с получател „..........“ ЕООД, на обща стойност 7 000,96 лева с
вкл. ДДС, при посочено основание за издаването й „Плащане по протокол № 5“.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Извънсъдебна покана
(л.12-13), отправена от „.........“ ЕООД до „..........“ ЕООД, и получена от последното на
26.08.2022 г., с която ищецът в настоящото производство отправя покана до ответника за
доброволно изпълнение на задълженията му по фактури №№ ................ г., ............. г. и ........ г.
С отговора на исковата молба е представен платежен документ от 19.05.2021 г. (л.
72), видно от който на посочената дата „..........“ ЕООД е извършил плащане в полза на
„.........“ ЕООД в размер на сумата от 2 000,00 лева, при посочено основание за плащането
„частично по фактура 31/29.11.2018“.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК заключението на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице, базирани на доказателствата
по делото и събрани от него данни при извършена справка в счетоводствата на страните по
делото, ищцовото дружество е осчетоводило процесните фактури №№ ................ г., .............
г. и ........ г., като е отразило в счетоводството си частични плащания по първите две от тях
/№ 30 и № 31/, както следва: на 13.11.2018 г. е отразено плащане в размер на 667,48 лева; на
20.12.2019 г. е отразено плащане в размер на 2 000,00 лева; на 04.06.2020 г. е отразено
плащане в размер на 1 000,00 лева; на 17.09.2020 г. е отразено плащане в размер на 2 000,00
лева; на 19.05.2021 г. е отразено плащане в размер на 2 000,00 лева. Установеното при ищеца
салдо по счетоводни регистри е в общ размер на 16 904,26 лева и е формирано от
незаплатени суми по процесните фактури, както следва: по фактура № .......... г. в размер на 1
813,02 лева; по фактура № ..... г. в размер на 8 090,26 лева; по фактура № ........... г. в размер
на 7 000,98 лева. При проверка на предоставената информация от ответното дружество е
констатирано, че фактура № ........... г. за сума в размер на 7 000,98 лева не е осчетоводена
и не е декларирана за целите на ЗДДС. Фактури № .......... г. и № ..... г. са осчетоводени,
декларирани са целите на ЗДДС и за тях е ползван полагащият се данъчен кредит.
Констатираното незаплатено задължение по двете фактури е в общ размер на 9 903,28 лева,
като по фактура № ................. г. е в размер на 1 813,02 лева, а по фактура № ..... г. е в размер
на 8 090,26 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на водената от
ищцовата страна свидетелка Даниела Иванова Цветанова. От разказа на последната се
установява, че тя е бивш управител на дружеството „.........“ ЕООД. Свидетелката заявява, че
има спомен, че през времето, през което тя е била управител на ищцовото дружество, е
сключвала от негово име договор с „..........“ ЕООД. Договорът е бил с предмет извършване
на изолация на жилищна сграда, тип блок, в гр. К.. Заявява, че „.........“ ЕООД е изпълнило
задълженията, поети по договора. За извършваната от него работа са били издавани
протоколи и въз основа на тях фактури. Протоколите били подписвани и от техническия
ръководител на „..........“, след като се обсъждали от последния и свидетелката. Никога
помежду им не е бил възниквал проблем. След двустранното подписване на протоколите
„.........“ ЕООД издавало и фактура. Свидетелката заявява, че има спомен, че е издавана
фактура на стойност 7 000,00 лева. По издавани фактури са постъпвали частични плащания.
Няма спомен някога да е имало възражение във връзка с изпълнението на задълженията на
„.........“ ЕООД по договора. Посочва, че й е известно, че дружеството „..........“ е в
неизпълнение и по задължения по договори, сключени с други дружества.
С оглед на обстоятелството, че свидетелката Даниела Иванова Цветанова е бивш
управител на ищцовото дружество и в качеството си на такъв е подписала процесния
договор от 08.08.2018 г. – което обстоятелство се установява по категоричен начин от самия
договор, издадените фактури и от показанията на свидетелката, съдът намира, че следва да
цени показанията на същата по реда на чл. 172 ГПК. По преценка на настоящия съдебен
състав, показанията на тази свидетелка са твърде общи, неинформативни и без каквато и да
е конкретика относно спорните по делото въпроси, поради което не служат за установяване
4
на обстоятелствата, касаещи поетите от ищеца задължения по договора от 08.08.2018 г. и
конкретното тяхно реално изпълнение, основание за издаване на оспорените от ответната
страна фактури №№ ................ г., ............. г. и ........ г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи заплащане на ищеца на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
19250/2023 г. на СРС, 29 състав, както следва: 1./ 1 813,02 лева, представляваща остатък от
задължение по фактура № ................ г. /на обща стойност 2 480,50 лв./, ведно със законна
лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 117,34 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., 3./ 10 090,26 лева,
представляваща остатък от задължение по фактура № ............. г., ведно със законна лихва за
период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ 653,06 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., 5./ 7 000,98 лева, представляваща
задължение по фактура № ........ г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 6./ 453,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от
22.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД
С оглед на обстоятелствата, от които ищецът извежда съдебно предявените спорни
субективни права за главница, съдът е сезиран с иск за реално изпълнение на поето от
ответника задължение за заплащане на възнаграждение по сключен между страните договор
за възлагане на СМР. Основателността на така предявения иск, при наведените от ищеца
твърдения, се обуславя от установяването на правопораждащ фактически състав, включващ
в условия на кумулативност следните юридически факти: 1./ наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало от договор за възлагане на СМР, по който 2./
ищецът е изпълнил задължението си за извършване на СМР от твърдения вид и на
претендираната в исковата молба стойност; 3./ изискуемост на вземането на ищеца за
претендираната част от уговореното възнаграждение по договора за възлагане на СМР с
оглед на вида на извършените работи; 4./ неизпълнение задължението на ответника за
насрещната парична престация в размер на исковата сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване, при условията на пълно и
главно доказване, на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, а именно: съществуването на соченото договорно правоотношение и
изпълнение задълженията си на изпълнител по същото, обуславящи възникването и
изискуемостта на вземането му за възнаграждението. По отношение на неизпълнението от
страна на ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение, е
достатъчно твърдението на ищеца за съществуване на паричното му вземане, като в тежест
на ответника е да установи положителния факт, който го изключва – погасяване на дълга.
Като взе предвид изявленията на страните, обективирани в писмения отговор по чл.
131 ГПК и уточнението на исковата молба от 04.03.2025 г., съдът приема за безспорен
помежду им факта на възникнало между тях облигационно правоотношение по договор за
възлагане на СМР, чието съдържание е обективирано в приложения по делото договор от
08.08.2018 г.
По правната си същност договорът от 08.08.2018 г. има смесен характер, като от една
страна страните са уговорили наем на строителен инвентар и техника, заедно със
съответните екипи към тях, а от друга страна – извършване на СМР на обект „Изпълнение
на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради на територията на община К.“ за обект „Сграда с
административен адрес: гр. .....“. Спорът между страните по делото се концентрира в
изпълнението на задълженията по договора от 08.08.2018 г. в частта, касаеща извършването
на строителни дейности на обект в гр. К. – изрично признание за което ищецът е направил в
уточнителната си молба от 04.03.2025 г.
В спорната му част процесният договор има характер на договор за изработка по
смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. При учреденото по този договор материално правоотношение
за ищеца – изпълнител са възникнали две основни облигаторни задължения – да извърши
5
уговорената работа съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и без недостатъци, и
да я предаде на възложителя, а за възложителя – ответник – да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ.
Между страните не се спори, а и се установява по несъмнен начин от приетите като
писмени доказателства фактури №№ ................ г. и ....... и съответно приложените към тях
платежни документи от 10.09.2018 г., 10.10.2018 г. и 06.11.2018 г., както и от неоспорените
констатации на ССчЕ, че възложителят е приел изпълнение на фактически извършени СМР,
за които са издадени горепосочените 2 броя фактури, за което е заплатил на ищеца –
изпълнител възнаграждение в общ размер на 18 624,00 лева, съответен на пълния размер на
сумите по издадените фактури.
С оглед на конкретно наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения, спорни по
делото са въпросите възложено ли е било на ищеца извършването на СМР, за извършването
на които същият е издал фактури № ................ г., № ............. г. и № ........ г., реално изпълнени
ли са тези СМР от ищцовото дружество и съответно приети ли са те от ответника-
възложител, т. е. по същество спорът се свежда до дължимостта на възнаграждението за
СМР-тата, за които са издадени процесните 3 броя фактури.
Съгласно постигнатите между страните договорености в чл. 14, ал. 1 от договора, при
завършване на работата, наемодателят „.........“ ЕООД отправя покана до наемателя „..........“
ЕООД да направи оглед и да приеме работата. Според ал. 2 на същата клауза, предаването на
предвидените и изпълнени СМР, предмет на настоящия договор, се извършва с подписване
на страните на Протокол обр. 19, който удостоверява: количество СМР, качество и
стойност на извършената работа и вложените материали, налични недостатъци, срокове за
тяхното отстраняване, както и дали е спазен срокът за изпълнение на договора. В ал. 4 е
предвидено, че за извършените СМР се съставят актове и протоколи съгласно ЗУТ и
Наредба № 3/31.06.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Актовете се подписват и от длъжностни лица от община К.. Следователно, по изрична
договорка между страните, приемането на работите се удостоверява с протокол за приемане
на извършени СМР, одобрен от възложителя и двустранно подписан от него и изпълнителя,
както и от трети лица – длъжностни лица от община К.. В разглеждания случай, за
установяване на факта на предаване и приемане на извършената работа, чиято стойност се
претендира по фактури № ................ г., № ............. г. и № ........ г., ищецът – изпълнител не
ангажира писмени доказателства и конкретно не ангажира приемо-предавателни протоколи
съобразно чл. 14 от договора от 08.08.2018 г., въпреки че с доклада по делото съдът му е
указал изрично, че носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение на
договора – вид и качество на престираното, получаването и приемането му от възложителя.
За установяване на посоченото обстоятелство ищецът представи процесните фактури и е
направил искане за изслушване на експертно заключение. При съвкупната преценка на тези
доказателства, както и на приложения с писмения отговор платежен документ от 19.05.2021
г., по делото се установи, че във връзка с изпълнение на задължения за извършване на СМР
по договора от 08.08.2018 г. ищецът е издал и надлежно осчетоводил фактури № ................ г.
на обща стойност 2 480,50 лева с вкл. ДДС, фактура № ............. г. на обща стойност 15 090,26
лева и фактура № ........ г. на обща стойност 7 000,98 лева. Първите две от тях – фактури №
.......... г. и № ..... г. са били надлежно осчетоводени и от ответното дружество, което ги е
декларирало са целите на ЗДДС и за тях е ползвал полагащият се данъчен кредит. По тези
две фактури от ответното дружество са извършени частични плащания, както следва: на
13.11.2018 г. – плащане в размер на 667,48 лева; на 20.12.2019 г. – плащане в размер на 2
000,00 лева; на 04.06.2020 г. – плащане в размер на 1 000,00 лева; на 17.09.2020 г. – плащане
в размер на 2 000,00 лева; на 19.05.2021 г. – плащане в размер на 2 000,00 лева. Според
неоспорените констатации на заключението на ССчЕ фактура № ........... г. в размер на 7
000,98 лева не е осчетоводена и не е декларирана за целите на ЗДДС от страна на ответното
дружество.
Относно значението на фактурата като доказателство за сключения между страните
договор и наличието на основание за заплащане на уговорената в договора цена е налице
трайна практика на ВКС, съгласно която фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко –
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този
смисъл Решение № 252 от 03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II ТО, Решение № 103
от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС
6
по т. д. № 255/2012 г., I ТО, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II
ТО, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение №
198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. №
3210/2015 г., I ТО и др.
Съобразно цитираната практика на върховната инстанция, която настоящият съдебен
състав споделя, прилагана в неразривна връзка с останалите писмени доказателства по
делото, осчетоводяването на фактури № .......... г. и № ..... г., ползването на данъчен кредит и
извършеното частично плащане по тях, несъмнено съставляват извънсъдебно признание на
ответника както относно възлагането на СМР, във връзка с които тези две фактури са
издадени, така и за изпълнение на задължението на изпълнител – ищец във връзка с тяхното
извършване в съответствие с възложеното му от възложителя – ответник, респ. за
възникването на задължение в тежест на последния да заплати възнаграждение за тях. С
оглед на това, съдът приема, че ответникът дължи възнаграждение в размер на сумите, за
които са издадени фактури № .......... г. и № ..... г. От заключението на ССчЕ се установи, че в
изпълнение на това задължение ответникът е извършил 4 частични плащания, като
непогасено се явява задължение по двете фактури в общ размер на 9 903,28 лева, като по
фактура № ................. г. то е в размер на 1 813,02 лева, а по фактура № ..... г. – в размер на 8
090,26 лева. Следователно, исковата претенция в частта относно фактурата от 06.11.2018 г.
следва да се уважи в цялост, а тази относно фактурата от 29.11.2018 г. – до размер на сумата
от 8 090,26 лева, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 10 090,26 лева
следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане, извършено преди завеждане на делото.
По отношение на исковата претенция в частта относно възнаграждението по фактура
№ ........... г., настоящият съдебен състав намира същата за недоказана и като такава тя
подлежи на отхвърляне. Освен така представената фактура по делото не се ангажираха
други убедителни доказателства, вкл. не се направиха и доказателствени искания, въз основа
на които да се установяват необходимите вид, обем и количество на извършени СМР.
Същевременно процесната фактура не е подписана от посочения в нея получател. От
заключението на ССчЕ се установи, че същата не е заведена в счетоводните регистри на
ответника и не е отразена в дневниците за покупките по ЗДДС, съответно не е ползван
данъчен кредит за нея. Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не представи
протокол за приемане на извършените СМР, касаещи процесната фактура /каквито са
предвидени в чл. 14 от договора от 08.08.2018 г/. При това положение съдът формира извод,
че фактура № ........... г. не съставлява доказателство, установяващо възлагане извършването
на СМР, по повод за което тя е била съставена, нито за изпълнение и приемане на
извършената работа. В съдебната практика трайно се приема, че когато фактурата не е
подписана и не е отразена в счетоводните регистри на получателя, не е вписана в
дневниците за покупки и продажби и в справките-декларации по ЗДДС, не е ползван
данъчен кредит по нея, то тази фактура сама по себе си не може да установи нито
сключването на договор за търговска продажба или изработка, нито получаването на
стоката, респ. извършването на услугата. В такава хипотеза постигането на съгласие между
страните по съществените елементи на сделката и нейното изпълнение от страна на
издателя на фактурата следва да бъдат установени от ищеца с допустими доказателствени
средства, като се съобразява ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В конкретния случай,
други доказателства, установяващи наличие на възлагане от ответника за извършване на
претендираните СМР, отразени в процесната фактура от 07.12.2018 г., както и на реалното
извършване на тези СМР от ищеца, не са налице. Ангажираните в тази връзка от ищеца
показания на свидетелката Даниела Цветанова, при изложените по-горе съображения, съдът
намира за твърде общи и неконкретни, като от тях не може да се направи релеватния за
спора извод, а именно, че СМР-тата, по повод на извършването на които е издадена
фактурата от 07.12.2018 г., са били възложени на ищеца от ответника, нито, че същите са
били фактически извършени от ищеца, респ. приети от ответника. Ето защо, съдът намира
исковата претенция за сумата в размер на 7 000,98 лева за изцяло неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на акцесорните претенции е обусловена от позитивното
кумулативно установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
на следните материални предпоставки: наличие на главен дълг и изпадане на ответника в
забава.
Съобразно договореностите между страните в чл. 4 от договора плащането за
извършените СМР следва да се извърши в срок до 5 дни след подписване и представяне на
7
констативен протокол (наричан за краткост обр. 19) за реално извършени видове работи и
представена данъчна фактура. При изложените по-горе мотиви съдът приема, че макар и по
делото да не е представен констативен протокол (наричан за краткост обр. 19) за реално
извършени СМР, за които са издадени фактури № .......... г. и № ..... г., извънпроцесуалното
поведение на ответника, изразяващо се в ползването на данъчен кредит и извършеното
частично плащане по тези фактури, несъмнено съставляват извънсъдебно признание на
същия за възлагането на СМР-та, във връзка с които тези 2 фактури са издадени, така и за
изпълнение на задължението на изпълнител – ищец във връзка с тяхното извършване в
съответствие с възложеното му от възложителя – ответник, респ. за възникването на
задължение в тежест на последния да заплати възнаграждение за тях. Ето защо, съдът
приема, че акцесорните установителни претенции досежно вземанията по фактури №№
.......... г. и ..... г. са доказани по основание.
По отношение на техния размер, след използване на лихвен калкулатор на НАП и по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че претенцията за обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от възнаграждението по фактура № .......... г. възлиза на 124.57 лева,
поради което и с оглед на принципа на диспозитивното начало тази претенция следва да се
уважи в пълния предявен размер от 117,34 лева, а претенцията за обезщетение за забава
върху неизплатения остатък от възнаграждението по фактура № ..... г. възлиза на 555,86 лева,
до които размер тази претенция следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 653,06 лева следва да се отхвърли.
С оглед на неоснователността на главната претенция за дължимост на
възнаграждение по фактура № ........... г., неоснователен е и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 453,12 лева за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата
в размер на 735,65 лева – разноски за заповедното производство, и сумата в размер на 919,57
лева – разноски за исковото производство.
Ответникът не представя доказателства за реално сторени разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.........“ ЕООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. ....... срещу „..........“ ООД, ЕИК ............ със седалище и
адрес на управление: гр. ............ обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „..........“ ООД, ЕИК ............
дължи на „.........“ ЕООД, ЕИК ......, сумата в размер на 1 813,02 лева, представляваща
остатък от задължение по фактура № ................ г. /на обща стойност 2 480,50 лв./, ведно със
законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
117,34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № ................ г. за
период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата в размер на 8 090,26 лева, представляваща
остатък от задължение по фактура № ............. г., ведно със законна лихва за период от
11.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 555,86 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № ............. г. за период от
22.08.2022 г. до 11.04.2023 г. – част от вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19250/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над сумата от 8 090,26 лева до пълния предявен размер от 10 090,26
лева и за горницата над сумата от 555,86 лева до пълния предявен размер от 653,06 лева,
както и ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимостта на сумата в размер на 7
000,98 лева, представляваща задължение по фактура № ........ г., ведно със законна лихва за
период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 453,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г. – част от
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
19250/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
8
ОСЪЖДА „..........“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С. ул. „.........., да заплати на „.........“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 735,65 лева – сторени разноски в
производството по ч. гр. д. № 19250/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на
919,57 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 38294/2024 г. по описа на СРС,
29 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9