Решение по дело №1000/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П. И. Й. от гр. Стражица чрез ... Х. К., срещу Ревизионен акт №Р-04000423005895-091-001/14.06.2024г. на орган по приходите при ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №125/25.11.2024 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, с който за данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2022г. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 6 827,00 лв. и лихви в размер на 2 683,50 лв.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и необоснованост. Счита че неправилно производството е протекло по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК, тъй като не са налице предпоставките за това. Оплакванията са за неправилно определено начално и крайно салдо за ревизираните години, неправилно определена облагаема основа, както и неправилна интерпретация на събраните доказателства. Намира, че не е извършен цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Възразява срещу изготвения паричен поток, като счита че в разходната част са включени разходи, които са дублирани. Твърди, че са получавани доходи с източник в чужбина (Кралство Нидерландия), които не са съобразени в изготвения баланс. В тази връзка посочва, че в нарушение на императивните принципи на процеса, органите по приходите не са образували производство по реда на чл. 143 от ДОПК за установяване на реализираните доходи извън страната. Според жалбоподателката в обжалвания РА органите по приходите не са изложили мотиви относно причините, по които част от декларираните данни не се приемат за достоверни, което ограничавало правото й на защита и възможността за възражение срещу констатациите. Изразява несъгласие с приложената методика на установяване на доходите, разходите и превишенията на разходите, а направеният анализа намира за непълен и в противоречие с доказателствата. Моли ревизионният акт да бъде отменен. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по изложени в писмено становище аргументи. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №125/25.11.2024 г. на директора на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Същата е за определяне на данъчните задължения на жалбоподателката по чл. 48 от ЗДДФЛ/ за данъчни периоди от 2018г. до 2022г.

С РА са били установени данъчни задължения както следва: за 2018г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1 404 лв. и лихви върху него от 787,06 лв. или главници и лихви общо в размер на 9 510,50 лв.; за 2019г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 533 лв. и лихви върху него от 703,51 лв.; за 2020г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 2 902 лв. и лихви върху него от 1 037,51 лв.; за 2021г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 74 лв. и лихви върху него от 18,91 лв. и за 2022г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 914 лв. и лихви върху него от 136,51 лв., или данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви върху подоходните данъци в общ размер на 9 510,50 лв.

След обжалването на РА по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК с решението на ответника актът е потвърден изцяло като законосъобразен. Именно законосъобразността на РА в цялост е предмет на спора по настоящото дело.

Ревизионен акт №Р-04000423005895-091-001/14.06.2024г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.

При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане на П. Й. ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателката са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно – до започването на ревизията не е подадена данъчна декларация и са налице са данни за укрити доходи. Като основание за наличието от фактическа страна на посочените обстоятелства, органите по приходите са приели, че при съпоставка на декларираните получени доходи и направените разходи за ревизираните периоди от жалбоподателката е налице превишение на извършените разходи над наличните парични средства, с които би могла да разполага, ако декларираните от него доходи/приходи отговарят на действително получените. Било е отчетено, че за ревизираните периоди жалбоподателката е извършил разходи освен за живот и издръжка на себе си и членовете на семейството си, така и разходи за

Органите по приходите са приели, че жалбоподателката П. И. Й. е местно лице по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. При ревизията органите по приходите са констатирали, че П. Й. имала сключен граждански брак с В. Й. Й., като считано от 23.12.2019г. е [семейно положение], с две навършили пълнолетие деца.

В хода на ревизията е установено, че за процесния период от ревизираното лице не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не са декларирани доходи с източник в страната и чужбина. При извършена проверка в информационната система на НАП е констатирано, че от м.01.2018г. до м.12.2021г. П. Й. е получавала пенсия и помощи от ДСП, гр. Стражица, като е здравно осигурявана от НОИ като пенсионер. За периода от 17.04.2020г. до 04.01.2022г. е назначена на трудов договор в „ИВКОНИ 11“ ЕООД с ЕИК ...на длъжност „чистач/хигиенист“. След проверка в Търговския регистър приходните органи са установили, че ревизираното лице не е имало регистрация като едноличен търговец и не е било собственик на капитала, акционер и представляващ на търговски дружества.

В хода на ревизията на Й. са били връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) с №Р-04000423005895-040-001/02.11.2023г., №Р-04000423005895-040-002/07.12.2023г. и №Р-04000423005895-040-003/05.03.2024г. С първото ИПДПОЗЛ е изискана информация и доказателства за получените от лицето доходи през периода от 01.01.2018г. до 31.12.2022г., за придобитите недвижими имоти и движимо имущество; справка за извършените разходи, както и писмени обяснения със съответни документи към тях относно получени от жалбоподателката парични преводи/наложени платежи от „Еконт Експрес“ ООД по конкретно посочени в искането куриерски пратки. В отговор на искането са представени писмени обяснения с вх. №11580/15.11.2023г., ведно с декларации за разкриване на банкова и застрахователна тайна, договор за продажба на недвижим имот, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №5 от 17.01.2020г. за закупуване на къща в гр. Стражица; свидетелство за регистрация на МПС и документи на чужд език. В дадените обяснения е заявила още, че през 2021г. е продала наследена къща в [населено място] за сумата от 29 000 лв., получена в брой от купувачите; на 29.11.2021г. е закупила недвижим имот – общинска собственост - земя в гр. Стражица за сумата от 14 172 лв.; на 20.01.2022г. е закупила лек автомобил Тойота за сумата от 24 000 лв., както и че за периода 2019г. – 2022г. е получавала доходи с произход в чужбина, а от 2018г. до м. 12.2021г. е получавала пенсия за инвалидност. Наведени са твърдения, че заедно със съпруга си са спестили около 100 000 евро на човек, а от 2018г. и 2019г. били назначени на работа във фирма в Нидерландия, дейността на която била търговия с български хранителни стоки. Относно получени/изпратени стоки и парични преводи по „Еконт експрес“ е посочила, че са във връзка с трудовото й правоотношение с фирмата-работодател в Нидерландия. Посочила е и размера на разходите за живот.

С второто ИПДПОЗЛ №Р-04000423005895-040-002/07.12.2023г. органите по приходите са изискали допълнителна информация и документи относно твърденията за спестената сума от 100 000 евро, в т.ч подадени декларации за доходи в Нидерландия, банкови извлечения място на съхраняване на паричните средства, информация за издателя на решението на ТЕЛК, информация за нидерландския работодател, информация за получени и изпратени парични преводи чрез „Изипей“ АД от П. Й. по микросметка на „ИВКОНИ 11" ЕООД и „ТЕЛАСИС“ ЕООД. В отговор е представено единствено писмено обяснение с вх. №12734/15.12.2023г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, според което спестените парични средства са пренасяни през границата на малки суми под 10 000 евро, при което не са декларирани, след което са съхранявани в дома й или по банкова сметка. Дадена е информация за закупувани стоки от страната и изпращането им към нидерландския работодател, в т.ч информация за конкретно посочените в ИПДПОЗЛ пратки, както и обяснения относно част от внесените суми чрез „Изипей“ АД.

Последвало е трето ИПДПОЗЛ №Р-04000423005895-040-003/05.03.2024г., с което от ревизираното лице са изискани писмени обяснения и документи за предоставен от А. Г. заем в размер на 4 700 лв., документи за извършени разходи за задгранични пътувания в чужбина на конкретни дати, банкови извлечения и други документи за получената работна заплата от „BG TRAIDING INTERNATIONAL" (нидерландския работодател) за ревизирания период, както и подадени ГДД за получени доходи в Нидерландия. Изискани са и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. Представени са писмени обяснения, заведени с вх.№7461/01.04.2024г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, с които е предоставена информация по исканите въпроси.

В хода на ревизията са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения и книжа, съответно са получени такива от Община Велико Търново, Община Стражица, Община Елена, ОД на МВР – В. Търново, нотариуси в страната, дружествата за комунални услуги, лечебни заведение, застрахователи в страната. От органите по приходите са изискани данни от банките в България за наличие на банкови сметки на П. Й., като са представени банкови извлечения, въз основа на които са определени наличните по банкови сметки средства в началото и края на всеки данъчен период. С Протокол №1792383/21.11.2023г. са приобщени документи, представени от Агенцията по вписванията.

Извършени са насрещни проверки на различни юридически лица („Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Адапт БГ“ ООД, „Метро плюс“ ООД, „Емералд Травел България“ ООД, ,Дорис Травел“ ЕООД, „Бул лес – 2012“ ЕООД, „Ивкони -11“ ЕООД, „М Ди Си“ ЕООД, „Топ Травелс“ ООД, „Кричим Експрес“ ООД, „Бумеранг 333“ ЕООД, „Травел тур 2020“ ЕООД, „Ивком“ ЕООД, „Ивком“ ЕООД, „Теласис“ ЕООД, „Пром Инвестстрой ПГ“ ООД, „Дорис“ ООД), както и на множество физически лица, за които в представената информация от „Изипей" АД се съдържат данни, че са получили или наредили преводи от/към ревизираното лице и на тези, посочени в договорите за покупко –продажба на МПС и НА като продавачи или купувачи по сделката. Насрещна проверка е извършена и на С. М. – собственик на МПС, с което П. Й. е влязла в страната и на Р. П. – собственик и управител на „Ивкони 11“ ЕООД, което дружество е работодател на жалбоподателката за част от ревизирания период. За резултатите от проверките са съставени ПИНП, приложени по делото.

С Протокол №Р-0400042300005895-ППД-001/01.04.2024г. към ревизията са присъединени документи от извършената насрещна проверка на С. П. А., приключила с Протокол №П-04000424008446-141-001/15.02.2024г., както и както и протоколът от извършената насрещна проверка по повод на извършвана ревизия на В. Й. Й. /бивш съпруг на жалбоподателката/.

С Протокол №1792385/15.12.2023г. от органите по приходите е документиран извършен преглед на наличните документи, събрани в хода на досъдебното производство на П. Й..

При анализ на така събраните доказателства, органите по приходите са приели, че данъчната основа на П. И. Й. за облагане с преки данъци следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като по отношение на същата са установени обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация /т. 1/ и налице са данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи или доходи/т. 2/. В решението на директора на Дирекция „ОДОП“ е посочено и наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Ревизираният субект е информиран за това с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като отделно му е връчено и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изготвено е и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, с което са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор от ревизираното лице е представена една обща декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в която не е посочен период/или ревизираната година, за която се отнася.

Наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т., т. 1 и 2 от ДОПК ревизиращите органи са обосновали въз основа на съпоставка между получените от П. И. Й. доходите и извършените разходи. В резултат на извършената съпоставка е установено, че за 2018г., 2019г., 2020г. и 2022г. направените от ревизираното лице разходи превишават получените от него доходи, както следва: за 2018г. – 14 048,96 лв.; за 2019г. е 15 308,72 лв.; за 2020г. – 28 522,15 лв. и за 2022г. превишението е от 8 535,67 лв., за които суми е прието, че представляват недекларирани доходи по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. За 2021г. от органите по приходите не е установено превишение на разходите над получените доходи. Получените парични преводи чрез системата за разплащане „easypay“ и наложени платежи чрез „Еконт Експрес“ ООД през 2019г. в размер на 30 лв.; за 2020г. в размер на 500 лв.; за 2021г. в размер на 740 лв. и през 2022г. в размер на 610 лв., са квалифицирани от органите по приходите като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

В началото на всеки един от периодите приходният орган е приел, че ревизираното лице не е имало налични парични средства в брой поради липса на доказателства за това и недеклариране на такива наличности в подадените в хода на ревизията декларации. Поради това и разполагаемите парични средства в брой са определени в размер на 0,00 лв. към началото на всеки от ревизираните периоди, а разполагаемите парични средства в банки са определени в съответствие с получените данни от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, Уникредит Булбанк“ АД и „КТБ“ АД.

За данъчен период 2018г. органите по приходите са приели, че към 01.01.2018г. сумата по банковите сметки на ревизираното лице е в размер на 212 583,03 лв., а в края на периода са 214 843,12 лв. Наличните суми в брой към началото и в края на периода са 0,00лв. Като необлагаеми доходи са отнесени сумата от 2 442,26лв., включваща доходи от получена пенсия/обезщетение за нетрудоспособност от НОИ и помощи от ДСП, гр. Стражица, и 1/2 от получената сума от продажбата на МПС. Признатите разходи за периода са в размер на 14 231,13 лв., като са взети предвид платените суми за комунални и телекомуникационни услуги по данни на доставчиците, платени местни данъци и такси по данни на Община Стражица, О. Е. и О. В. Т. и други публични задължения, банкови такси, застрахователни премии към ЗАД, разходи за закупуване на МПС, за погасяване на заем към трето лице и разходи за издръжка и живот според декларирания от Й. размер в писмените обяснения от 15.11.2023г. При тези данни е установеното превишение на разходите над доходите е 14 048,96 лв. Тази сума е приета за обща годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ и определеното задължение за данък е 1 404,00 лв. и лихви в размер на 787,06 лв.

За данъчен период 2019г. признатите приходи на лицето са общо в размер на 3 032 лв., включващи доходи от получена пенсия/обезщетение за нетрудоспособност от НОИ и помощи от ДСП, гр. Стражица, и 1/2 от получената сума от продажбата на МПС, както и получен паричен превод по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД. Разходите през периода са установени на 17 750,22 лв., като в тази част са взети предвид платените суми за комунални и телекомуникационни услуги по данни на доставчиците, платени местни данъци и такси и други публични задължения, плащания към трети лица, извършени по ПОС терминал и „Изипей“ АД, застрахователни премии, разходи за болнично лечение, както и суми за направени разходи, свързани с екскурзии и пътувания в чужбина. Формиран е извод за превишение на разходите над приходите на ревизираното лице. За този период са формирани две данъчни основи – първата е установеното превишение на извършените от жалбоподателката разходи над установените доходи и източници на средства в размер на 15 308,72 лв., а втората данъчна основа е формирана от доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 30 лв.(паричен превод от куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД). Така за 2019г. общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 15 338,72 лв. и е установен за плащане данък в размер на 1 533 лв. и лихви в размер на 703,51 лв.

За ревизираната 2020г. приходния орган отново е приел, че П. Й. няма налични парични средства в брой към началото и в края на периода, а единствено такива в банковите сметки, възлизащи на 215 433,71 лв. (в края на периода са 216 944,53 лв.). Постъпленията за изчислени на общо 6 489,35 лв. и в приходната част са включени доходи от трудово правоотношение с „Ивкони 11“ ЕООД, изплатени пенсия за инвалидност и обезщетения от ДСП и получени плащания по „Изипей“ АД и „Еконт Експрес“ ООД. В разходната част, възлизаща на 33 500,68 лв., са включени документално установените разходи за издръжка и живот като платените суми за комунални и телекомуникационни услуги, платени местни данъци и такси, платени суми във връзка с придобиването на недвижим имот и свързаните с това данъци и такси; суми, преведени чрез „Еконт Експрес“ ООД, „Изипей“ АД и ПОС терминал към трети лица, застрахователни премии и т.н. При така установените приходи и разходи на лицето органите по приходите са приели, че е налице превишение на разходите в размер на 28 522,15лв., което заедно с определената данъчната основа от доходи от други източници по чл. 35. т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 500 лв. (паричните преводи чрез системата от Изипей" АД и „Еконт Експрес“ ООД) и доходите от трудови възнаграждения след припадане на ЗОВ, е формирало общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 15 338,72 лв., за която е определен данък за внасяне в размер на 2 902 лв. и лихви 1 037,51 лв.

За данъчен период 2021г. приходният орган не е установил превишение на разходите над доходите на лицето. Въпреки това, при анализа на доказателствата са установени получен паричен превод чрез системата от „Изипей“ АД и изплатена сума по наложен платеж от „Еконт Експрес“ ООД, при което е определена годишна данъчна основа от доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 740 лв. Втората данъчна основа е формирана от получените доходи от трудови правоотношения с работодател „Ивкони -11“ ЕООД с ЕИК *********, след приспадане на ЗОВ, в размер на 3 362,52 лв. Дължимият данък за довнасяне е определен на 74, лв. и лихви 18,91 лв.

За последния проверяван данъчен период 2022г. според органа наличните парични единствено в банковите сметки на Й. са в размер на 226 511,48 лв. към 01.01.2022г. (в края на периода са 226 758,44 лв.) и лицето няма налични средства в брой. В приходната част установеният доходи е общо в размер на 26 012,19лв. и включва получената работна заплата от трудово правоотношение с „Ивкони 11“ ЕООД, постъпления чрез „Изипей“ АД и превод на сума от трето физическо лице по банковата сметка(В. Й.). В разходната част са включени разходите за издръжка и живот според декларираното от лицето при ревизията, платените суми за комунални и телекомуникационни услуги по данни на доставчиците, застраховки, разходи за екскурзии и пътувания, заплатени общински данъци и такси, банкови такси, разходите за придобиване на МПС, плащания по банков път чрез ПОС терминал, „Изипей“ АД и „Еконт Експрес“ ООД. Установеното превишение на разходите над доходите е 8 535,67 лв. Получените плащания от трети лица чрез „Изипей“ АД в размер на 610 лв. са приети като доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Формирана е общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022г. в размер на 9 145,67 лв. и дължим данък 914,00 лв. с лихва 136,51 лв.

В ревизионния доклад са изготвени таблици с разходите и приходите на П. Й. за целия ревизиран период. Следва да се посочи, че органите по приходите са приели за недоказани твърденията на Й. за получено трудово възнаграждение от нидерландски работодател поради липса на документи, удостоверяващи реалното му получаване и размер, съответно такъв доход не е включен в РД на таблицата в частта за приходите за периода от 2019г.до 2022г.

При обжалването на РА пред горестоящия орган е прието, че правилно ревизията е проведена по особения ред на чл., чл. 122 – 124 от ДОПК при наличие на основание за облагане по аналог. Решаващият орган е приел, че размерът на несъответствието и респективно на данъчната основа по чл. 123, ал. 1 от ДОПК за всеки един от данъчните периоди са правилно установени и не са извършени корекции. Потвърдени са изводите на ревизиращия екип, че получените парични преводи чрез „Еконт Експрес“ ООД и Изипей" АД са други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за които се дължи данък и правилно са определени отделни данъчни основи за тях за периода 2019г. – 2022г. в горепосочените размери. В решението на ответника е прието още и че след като за част от ревизирания период (17.04.2020г. – 04.01.2022г.) П. Й. е полагала труд по трудово правоотношение с работодател „Ивкони – 11“ ЕООД, гр. Стражица, правилно е установен данък за довнасяне след приспадане на заплатените ЗОВ. Установените при ревизията допълнителните задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период 2018г. – 2022г. и следващите се лихви са потвърдени изцяло от Директора на Дирекция „ОДОП“.

Направените констатации от органите по приходите досежно установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК се оспорват от жалбоподателката с възражения, че няма превишение на разходите й над посочените приходи, както и не са налице укрити приходи, тъй като за ревизираните периоди жалбоподателката е разполагала с други средства – получени парични средства от работа и дейност в чужбина/ в К. Н./. Оспорва се и констатацията за доходи от неустановен източник. Претенцията на оспорващата е, че ревизията не е установила обективно и включила в изготвения баланс всички доходи за ревизираните периоди в пълен размер. Не е извършен цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице и неправилно не са кредитирани част от представените доказателства, събрани в хода на ревизията при определянето на данъчната основа.

В хода на настоящото производство е приета ревизионната преписка, изпратена с писмо изх. №1559/16.12.2024г. по описа на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, както и представените от ответника 4 бр. технически носители – CD-R, съдържащи оригинали на електронните документи част от административното производство.

На основание чл. 192 от ГПК, вр. с § 2 от ДОПК и чл. 62, ал. 5, т.3 от ЗКИ е изискана и представена с писмо с вх. № 364/24.01.2025г. от Фонд за гарантиране на влоговете в банките и „Уникредит Булбанк“ АД информация относно изплатени гарантирани суми по влогове на жалбоподателката.

По реда на чл. 192 от ГПК с писмо вх. № на съда 247/17.01.2025 г. от трето неучастващо лице – ТП на НОИ – В. Търново е представено Удостоверение обр. УП-8 за получените суми от П. Й. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2021 г. Приобщени към доказателствата са и писмо с вх. №1416/28.03.2025г. на Дирекция “Правно-нормативна дейност“ към от МВР, писмо с вх. №1477/01.04.2025г. от МВР, Дирекция „Български документи за самоличност“, писмо с вх. №1574/08.04.2025г. от МВР, Главна дирекция „Гранична полиция“, както и писмо с вх. №1602/09.04.2025г. от ОД МВР – В. Търново, с които е предоставена информация за задграничните пътувания и издадени документи са самоличност на П. Й..

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, чиято основна задача е била да изготви паричен поток по години за периода на ревизията, като съобрази възраженията на жалбоподателката относно разполагаемите средства и съответно началното салдо към определен момент/първият ревизиран период 01.01.2018г./, а в допълнителната експертиза и левовата равностойност на получените доходи от нидерландски работодател, след което да изчисли облагаемата основа и дължимия пряк данък. Вещото лице е дало своите изчисления, като е обосновало подборно своите изводи относно размера на доходите и формирането на паричния поток при съобразяване с дадените от жалбоподателката възражения посочени по-горе. Въпросът кои доходи и разходи на лицето следва да бъдат включени в съответния данъчен период е правен и на него следва да се отговори със съдебния акт.

По искане на жалбоподателката по делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Й. В. П., М. В. Б. и С. Е. П.. Техните показания съдът цени съвкупно с останалите доказателства по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Така направените възражения съдът приема за частично основателни.

За неоснователно съдът намира основното възражение за липса на предпоставки за облагане съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, тъй като през ревизираните периоди жалбоподателката не е била местно лице за Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ определя като местно физическо лице, без оглед на гражданството, лицето, което има постоянен адрес в България /т. 1/, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /т. 2/, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство /т. 3/, или чийто център на жизнени интереси се намира в България /т. 4/.Следва да се има предвид, че посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ четири предпоставки, които определят едно лице като местно, са поставени алтернативно, като при наличието само на една е достатъчно да се приеме, че лицето е "местно" по силата на цитираната разпоредба.

В случая от изложеното по-горе се установява наличие две от предвидените предпоставки – има постоянен адрес в България и центъра на жизнените му интереси е в страната.

По делото не е спорно, че ревизираното физическо лице има постоянен адрес в България. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в Р България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в Р България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

В случая жалбоподателката има постоянен адрес в Р България; е български гражданин; притежава недвижим имот за част от периодите; управлява паричните си средства от Р България чрез извършване на плащания по банкови сметки, които се намират на територията на страната; получава доходи от трудово правоотношение с работодател от страната и местоработата е установена на територията на Р България/ за периодите от 2020г. до 2022г./; закупувало е тук недвижими имоти и МПС.

Вярно е, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява пребиваването на П. Й. през продължителни периоди то време на територията на друга страна – Кралство Нидерландия, но както се посочи, времетраенето на това пребиваване не е водещо за определяне качеството й на местно лице. Причините за това пребиваване са били от семеен характер и временни, като лицето е запазило връзката си със страната по произход, не е имало намерение да я прекъсва и трайно да се установя на територията на посочената държава. Изпълняването на трудова дейност за чужд работодател в друга страна само по себе си не е достатъчно за да се заключи убедително, че за периода на трудова заетост работникът/служителят не е „местно лице“ за Р България още повече, след като паричните средства, получавани в чужбина са били превеждани в банкови сметки и по друг начин трансферирани на територията на Р България и впоследствие разходвани тук.

По този повод, без значение се явява обстоятелството в какъв период лицето е пребивавало на територията на страната, доколкото посочената предпоставка в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ се прилага алтернативно, а не едновременно с другите, както и не е предвидено същата да изключва приложението на останалите предпоставки, т. е. да изменя крайния извод. Ето защо приходните органи правилно са приели, че през ревизираните периоди жалбоподателката е имал качеството "местно лице", респективно е бил задължена за данък върху доходите от източници и в България и в чужбина.

От съпоставка на декларираните данни и извършените разходи за живот и издръжка, както и др. разходи, свързани с закупуване на стоки, ползване на услуги и получаване на парични преводи от куриерски фирми /„Еконт експрес“ ЕООД/ и чрез системата „EasyPay”, които не са оспорват с конкретни възражения, може да се направи извод, че П. Й. през процесните периоди е разходвала парични средства, надвишаващи установените доходи от трудови правоотношения и осигурителни плащания, както и спестени парични средства, поради което формално са налице критериите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане на по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК.

В разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е визирано, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изброени в т., т. 1 – 7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Тъй като при установяване на обстоятелства, посочени в хипотезата на цитираната разпоредба на ал. 1, начинът на определяне на данъчната основа за облагане е предоставен на преценката на органа по приходите, той не е длъжен да мотивира изрично тази своя преценка и тази обосновка не подлежи на изричен съдебен контрол. На съдебен контрол в производство по обжалване на РА ще подлежи наличието на установени обстоятелства по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а не преценката на административния орган за начина на определяне на данъчната основа.

При първоначалната проверка и при извършване на ревизията на жалбоподателката са били връчвани уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК като е давана възможност за обяснения и представяне на доказателства. Тези възможност не е била преклудирана и в хода на производството по обжалването на РА по административен ред. Дори да не са били обсъдени конкретно изложените от жалбоподателката възражения и това да се приеме за процесуално нарушение, не е самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на крайния акт, който се обжалва. По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя ревизионния акт само въз основа на твърдяни процесуални нарушения.

От събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2018г., 2019г., 2020г. и 2022г. жалбоподателката е разполагала с парични средства и разходвала такива в размери, за което няма данни да разполага с налични средства, извън получаваните по трудово правоотношение и пенсии за част от периодите.

Основателни са и направените изводи от ревизиращите органи, че след като има установени извършени разходи от едно лице, което като факт не се спори, а няма посочени източници на доходи/средства за издръжка, то са налице посочените хипотези на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. След като не е доказано по отношение на тези разходвани средства, че попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Частично основателни са обаче възраженията на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци.

По делото са представени доказателства по отношение на наличието на парични средства към началото на ревизираните периоди, както и за получаване на парични средства от трети лица, които не са взети предвид коректно при определянето на разполагаемите средства на жалбоподателката.

От дадените по делото свидетелски показания безпротиворечиво се установява, че през ревизираните периоди жалбоподателката е пребивавала в Кралство Нидерландия при семейството на своя син, където е била издържана от роднините си и впоследствие работила в техни търговски предприятия – на различни обекти. Получавала е доходи там, както и парични средства, свързани с качеството на живот и издръжка в тази държава, които не са намерили изцяло отражение при изготвените в хода на ревизията съпоставки на приходите/разходите на лицето и наличните суми/парични потоци. Приети са като достоверни документално отразени трансфери на суми, но не са ценени дадени във връзка с тях обяснения от жалбоподателката и данни за трети лица. По този начин определената данъчна основа ще се различава в значителна степен от реално осъществените данъчни фактически състави, което ще засегни принципните начала на процеса като законност и обективност/чл. 2 и чл. 3 от ДОПК/. Събраните в хода на съдебното дирене допълнителни писмени и гласни доказателства подкрепят в значителна степен изложеното от жалбоподателката още в хода на ревизионното производство за начина й на живот, пребиваването в друга страна и извършваните операции по трансфери на парични средства, придобиване на имущество и разходи за издръжка. Следва да се отчете, че жалбоподателката като физическо лице е получавала и разходвала средства и преди началото на ревизираните периоди, които не може да обоснове документално, тъй като няма задължение да пази и съставя разходооправдателни документи. От друга страна обаче не могат да се приемат част от направените възражения за наличие на определени суми, които не са съобразени от ревизиращите органи. Това се отнася за изплатените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, откъдето са изплатени на П. Й. средства в размер на 196 000 лв., през 2014г./вж. стр. 76 от делото/. Сумата е получена от нея повече от три години преди началото на ревизираните периоди/от 01.01.2018г./. Предвид на изтеклия срок от получаването й, както и обстоятелството, че в наличност по банкови сметки на жалбоподателката към началото на ревизираните периоди са установени средства от 212 583,03 лв., то няма как да се кредитира възражението, че получената от ФГВБ средства не са били взети предвид от ревизиращия екип.

По делото е допуснато заключение на съдебно-счетоводна експертиза, чиито основно и допълнително заключения са приети по делото. Независимо от оспорването от страните на част от изводите на експертизата, приетите заключения се кредитират от съда. Оспорването не е такова по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а представлява просто несъгласие с изводите на експертизата, като следва да се посочи, че вещото лице е давало отговори на задачи в различни варианти съгласно допуснатите от съда задачи.

Експертизата е имала за задача да изчисли размера на задълженията на жалбоподателя за преки данъци за ревизираните периоди при условие, че бъдат уважени направените от него възражения, вкл. и по отношение на наличието на разполагаеми парични средства при жалбоподателя към началото на ревизираните периоди. Експертизата е дала своите изчисления, като е обосновала подборно своите изводи относно размера на приходите и формирането на паричния поток при съобразяване с дадените от жалбоподателя възражения посочени по-горе. В основното заключение на СИЕ са дадени варианти за преизчисление на данъчната основа на жалбоподателката и оттам за размера на дължимите задължения за данъци и лихви въз основа на размер на налични разполагаеми средства към началото на първия ревизиран период в размери на 195 000 лв. или в размер на 100 000 лв./вж. основното заключение стр. 81 и сл. то делото/. Такива наличности на разполагаеми средства не се установяват от събраните по делото доказателства и съдът не кредитира възраженията, че данъчната основа следва да се определи при наличието на тези параметри. Поради това дадените преизчисления на данъчната основа в основното заключение на СИЕ не се ползват като основа за определяне на данъчната основа от настоящия състав.

В допълнителното заключение на СИЕ са дадени преизчисления на данъчната основа на база на разполагаеми средства към 01.02018г. в размер на 5 000 лв., което както се посочи може да се приеме реалистичен вариант за определяне на данъчната основа. Следва да се има предвид, че за начално салдо ревизиращите органи са приели нулев размер, което като подход не се обосновава нито документално, нито житейски. При безспорно установената наличност по банкови сметки от 212 583,03 лв., нелогично е да се обосновава наличност на разполагаеми средства от 0 лв. От дадените още в хода на ревизията обяснения, потвърдени от свидетелските показания по делото, към началото на ревизирания период жалбоподателката е пребивавала в Нидерландия, където е впоследствие е работила, като е била издържана от семейството на своя син. Тези обстоятелства, които са лесно установими и житейски напълно обясними, не предполагат липсата на каквито и да е финансови средства в брой/разполагаеми наличности, при положение, че лицето има средства по банкови сметки в Р България. Не може в такъв случай обосновано да се застъпи подход, при който жалбоподателката не разполага с никакви средства, не харчи спестяванията си, но същевременно прави разходи за своя сметка, които не се поемат от близките, при които живее в чужда страна. В светлината на така изложеното и при съвкупна преценка на установените факти най-обосновано е да се приеме наличието на свободни парични средства в определен размер, чиито произход може да се проследи до предоставяни средства за издръжка от близки, с които жалбоподателката е съжителствала през периода. Ето защо настоящият състав приема, че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в конкретния случай, може да се приеме за начално салдо на разполагаеми средства размера от 5 000 лв. Този размер дори и да не подкрепя с категорични доказателства, може да се обоснова с посочените по-горе обстоятелства, като се има предвид, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК именно поради липсата на декларирани доходи/приходи, а и физическото лице няма задължение да пази и съставя разходни документи и такива за получени средства от трети лица.

При определяне на данъчната основа за облагане съдът кредитира даденият вариант на изчисление по задача №1 от допълнителното заключение/стр. 395 и сл. от делото/, с корекция на определени данни, които се установяват документално по делото, но не са коригирани в заключението на СИЕ. Посочения вариант на преизчисление се обосновава на документално установени разходи и приходи/доходи от трудова дейност на жалбоподателката, а не почива на статистически анализи, както варианта по задача №2, които са с различна относителна по-малка степен на достоверност спрямо конкретните лица.

При ползване на посочени подход се определя данъчна основа и размер на задълженията за данъчен период 2018г. както следва: данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 9 048,96 лв., формирана само от стойностното превишение на установените разходи на приходите и оттам следващо ще задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 904 лв. и лихви върху него от 506,73 лв./лихвите са изчислени до датата на издаване на РА/.

За данъчен период 2019г. се определя данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3 556,14 лв./посочено в доп. СИЕ, стр. 398 от делото/. Тук не е отчетена сумата от 30 лв., представляваща паричен превод от куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД. При прибавяне на тази сума данъчната основа е в размер на 3 586,14 лв., на което съответства данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 358 лв. и лихви от 164,30 лв.

За данъчен период 2020г. се определя данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 4 516,85 лв./посочено в доп. СИЕ, стр. 398 от делото/. Тук следва да се отчете определената данъчна основа за облагане по чл. 49 от ЗДДФЛ в размер на 2 208,95 лв., върху която е начислен и внесен данък в размер на 220,92 лв. Не е прибавена обаче сумата от 500 лв., представляваща получен паричен превод по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД. След прибавяне на посочените суми общата данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 7 225,80 лв., на което съответства данъчно задължение в размер на 772,58 лв. След приспадане на удържания данък в размер на 220,92 лв. се получава данъчно задължение от 501 лв. и лихви от 179,13 лв.

След извършените преизчисления по посочения вариант не е налице превишение на разходите над приходите и не се определя допълнителна данъчна основа за облагане за ревизираните периоди 2021г. и 2022г./вж. под СИЕ, стр. 402 от делото/.

Определените в повече данъчни задължения и задължения за лихви в обжалвания РА следва да се отменят.

По изложените съображения обжалваният РА следва да се отмени в частта за определените данъчни задължения по ЗДДФЛ и лихви за 2018г., 2019г. и 2020г. в размерите, над посочените от предпочетения вариант на експертизата, както и в частта за определени допълнително данък и лихви за 2021г. и 2022г., а жалбата да се отхвърли като неоснователна в останалата й част.

При този изход на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски по делото, съдът следва да присъди такива по компенсация съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от жалбата, като разлика между направените такива от страните. За жалбоподателя те са за държавна такса, депозит на вещото лице по изслушаните 2 бр. СИЕ, като по делото няма заявена претенция за присъждане на адвокатски хонорар за процесуално представителство/вж. приложения списък за разноски, стр. 407 от делото/. Разноските на ответника се определят в претендирания размер от 1 251 лв., при липса на насрещни възражения за размерите на тези претенции от страните.

По компенсация съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1,222,77 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-04000423005895-091-001/14.06.2024г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №125/25.11.2024 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново

в частта, в която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер над 904 лв. и лихви върху него в размер над 506,73 лв.; в частта, в която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер над 358 лв. и лихви върху него в размер над 164,30 лв.; в частта, в която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер над 501 лв. и лихви върху него в размер над 179,13 лв., както и в частта, в която са определени данъчни задължения и задължения за лихви за данъчни периоди 2021г. и 2022г., или общо отменен размер на задълженията от 6 897,34 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. Й. от гр. Стражица срещу Ревизионен акт №Р-04000423005895-091-001/14.06.2024г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №125/25.11.2024 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново като неоснователна в останалата й част, в която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2018г., 2019г. и 2020г. и лихви върху тях в общ размер на 2 613,16 лв.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на П. И. Й. от гр. Стражица разноски по делото по компенсация в размер на 1 222,77лв./хиляда двеста двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.