№ 27
гр. Б., 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900006
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Р., ул.“П.С.“ № 6, чрез пълномощник адв. И. В. Ю., САК, с адрес: гр. С. 1000, ул. П. № 9, вх.
Б, ет. 4, с която срещу „ЗД „Б.И.”” АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1407, ж.к. Л., бул. Д.В. № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинени болки и
страдания в резултат на смъртта на неговия брат - Г. А. К., причинена вследствие на ПТП,
настъпило на 21.10.2020 г., по вина на водача на марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. №
************, за който автомобил има валидно сключена със „ЗД „Б.И.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020г., издадена
от ЗД „Б.И.”” АД, с ЕИК: ************, с валидност от 21.09.2020г. до 20.09.2021г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от изтичането на 3-месеца от получаване на
заявлението на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ - 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
С исковата молба ищецът е отразил, че е освободен от заплащане на държавна такса на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, но едновременно с това е направил и особено искане – на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК - да бъде освободен от внасянето на такси и разноски по
делото, тъй като не разполага с достатъчно средства да ги заплати, във връзка с което
твърди, че представя нарочна декларация.
След като се запозна с исковата молба и приложенията й , съдът намира следното:
Предявеният иск е оценяем, поради което се дължи държавна такса в размер на 4 % върху
заявения материален интерес. Ищецът претендира неимуществени вреди в резултат на
настъпила смърт на неговия брат, в резултат на ПТП, което деяние твърди, че е признато за
престъпление с влязла в сила присъда на наказателен съд. На основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК,
1
по силата на самия закон, от заплащане на държани такси и разноски по дела са освободени
ищците, предявяващи искове за вреди от непозволено увреждане за престъпление, за което
има влязла в сила присъда.
С Определение № 261 от 31.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2017 г., I т. о., ТК е
допуснато произнасяне по следния правен въпрос - дали видът на вредите, за които има
влязла в сила присъда, е от значение за освобождаване на ищеца от държавна такса, съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и дали се дължи държавна такса по иск за обезщетяването на друг вид
вреди, твърдени в причинна връзка със същото деяние, за което има влязла в сила присъда?
С цитирания акт е постановено, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по отношение на
това дали същото е извършено, дали е извършено противоправно и дали деецът е виновен.
Деянието съставлява онова действие или бездействие на делинквента, което е обективирано
в хипотезиса на нормата за съответното престъпление и чиито компоненти подлежат на
установяване, за постановяване на осъдителна присъда в съответствие с конкретен
наказателен състав. Когато деянието е санкционируемо като престъпление и с оглед
настъпването на вреда и вида на вредата, предопределящ и различна наказателна
отговорност за причиняването на различни по вид и тежест вреди, фактическият състав на
деянието обхваща и нея самата /съставомерност на вредата/. Следователно, в тези случаи -
на резултатни престъпления, в чийто фактически състав е задължително настъпването на
вреда и квалифицирането им е съобразно вида и тежестта на същата, постановената присъда
обвързва гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и досежно конкретно установения вид
вреда, но не и за всички възможни и други вреди от същото поведение на делинквента.
Доколкото чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК има засилена социална функция, като цели да облекчи
защитата на действително потърпевши /а не субективно считащи се за пострадали/ от
определено деяние ищци, а доказателство за последното е единствено постановената
присъда, то от значение за освобождаване на ищеца от държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК, е необходимо съвпадение между вида на претендираните за обезщетяване вреди -
имуществени или неимуществени и тези, признати като действително настъпили в
причинна връзка с деянието на делинквента, за които има влязла в сила присъда, след като
вида вреди съставлява елемент от подлежащия на доказване фактически състав на
престъпление, квалифицирано с различна, спрямо квалифицирането на престъпление,
причинило друг вид вреди, правна норма.
От приложения препис от присъда № 20 от 15.06.2022г. по НОХД № 115/2022г. по описа
на ОС Б. и от удостоверението за наследници на починалото лице се установява, че преки
наследници на последния са неговите деца – наследници от първи ред /чл.5 ЗН/ и преживяла
съпруга. Също така според ТР № 1 от 21.06.2018 г., постановено по тълкувателно дело №
1/2016 г. по описа на ВКС, ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
2
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, като лица, претърпели пряко вреди от процесния деликт следва да се счетат
само тези, които са преки наследници по закон на починалото лице и които на това
основание според цитираната съдебна практика са материално легитимирани да
претендират неимуществени вреди от смъртта на техния пряк наследодател. Само тези лица
следва да се счетат, че по силата на самата законова разпоредба на чл.83, ал.1, т.4 ГПК са
освободени от заплащане на държавна такса по искове за обезщетения като лица,
претендиращи съставомерни вреди , причинени като пряка последица от резултатно
престъпление. Всички останали лица, които не са преки наследници по закон и които по
изключение претендират и твърдят неимуществени вреди и по отношение на които
цитираното ТР разшири кръга като материално легитимирни да искат обезщетение не могат
да се счетат, че попадат в кръга на лицата, сред изброените в чл.83, ал.1, т.34 ГПК от
заплащане на държавна такса.
Липсва нормативно основание за освобождаване на ищеца от внасянето й, поради което
по делото се дължи заплащане на такава.
Ето защо следва да се разгледа искането на ищеца от освобождаване внасянето на
държавна такса.
Съобразно на вида на предявения иск и заявения материален интерес, определен
съобразно чл.69, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.1 от ТДТССГПК , в случая държавна такса е в размер
на 2 000 лв.
Ищецът е посочил в особеното искане, че представя нарочна декларация, но липсва
приложена такава.
На основание чл. 101, ал.1-3 ГПК, на ищеца следва да се укаже, че процесуалното му
действие по искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото е
нередовно, като му се даде срок за представяне на декларация за семейно и имотно
състояние, както и за представяне на доказателства за получаваните доходи, притежавано
имущество, здравословно и имуществено състояние, семейно положение и др., с които да
обоснове наличието на предпоставките,сред изброените в чл.83, ал.2 ГПК за произнасяне по
същество на направеното искане.
Водим от горното и на основание чл.101, ал.1-3 ГПК, Б.ският окръжен съд
РАЗПОРЕДИ:
На основание чл.101, ал.1 ГПК, УКАЗВА на ищеца Н. А. К., че процесуалното му
действие по т.д.№ 6/2025г. по описа на ОС Б. по реда на чл.83, ал.2 ГПК - за освобождаване
от заплащане на държавна такса и разноски е нередовно.
Определя на ищеца 1- седмичен срок от уведомяването да представи декларация за
семейно и имотно състояние, както и доказателства за установяване на изброените в чл.83,
3
ал.2 ГПК обстоятелства за освобождаване от държавна такса, а именно – относно
получаваните доходи от всякакви източници на ищеца и на членовете на неговото
семейство, семейно положение, здравословно и имуществено /притежаване на движимо и
недвижимо имущество/ състояние, трудова заетост и др.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на даденото указание, на основание
чл.101, ал.3 ГПК ще приеме, че процесуалното действие - искането за освобождаване от
заплащане на държавна такса е неизвършено и ще остави исковата молба без движение с
указание за внасяне на дължимата държавна такса от 2000 лв.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
4