РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. гр. Хасково, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100283 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, както и чл.86, ал.1 ЗЗД, против Н. И. М., ЕГН
**********. За претендираните суми е издадена заповед № 918 от 07.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2811 по описа за
2021г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че за периода от 30.11.2018г. до 31.08.2021г. ответникът му дължал
сумата от 1 533,86 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес:
*********. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, като в
производството по ч. гр.д. № 2811/2021г. била издадена заповед за изпълнение / връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК/.
Ищецът посочва, че въпреки многократно отправяните от него покани за доброволно
уреждане на взаимоотношенията с ответника, същото не било сторено до момента, което му
давало основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендирал заплащане на
сумата от 1 533, 86 лева, представляваща размера на стойността на консумираната и
незаплатена топлинна енергия и на сумата от 164,53 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
1
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за периода от 31.12.2018г. до 01.11.2021г.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за
изпълнение № 918 от 07.12.2021г. по ч.гр.д. № 2811 по описа за 2021г. на РС-Хасково, а
именно - сума в размер на 1 533,86 лв. - главница, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г. вкл.,
сумата от 164,53 лв. представляваща размер на обезщетението за забавено плащане съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.12.2018 г. до
01.11.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
заявлението до окончателното й изплащане.
Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му
срок. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по
изложените от него съображения. Сочи, че в заповедното производство по чл. 410 ГПК,
ищецът претендирал сума в размер на 1698,39 лева, част от която – сумата от 164,53 лв.,
представляваща лихва за забава, а съгласно приетото в т. 4а от TP № 4/13 на ОСГК на ВКС:
„Налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и за
акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато
същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия
документ по чл. 417 ГПК. Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за
законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението.“ От това следвало, че се касаело за вземания, чиито размер би могъл да се
определи само и единствено въз основа на клаузите на самия договор, а не да се определя
въз основа на допълнителни данни.
Освен това възразява, че в исковата молба се излагало твърдение за дължима сума за
отопление, но не било посочено какви количества стоки и/или услуги били предоставени и
за какъв период, с оглед настъпване на погасителен ефект във времето, а само били описани
издадените фактури. Липсвало посочване и на обстоятелството как и с какви измервателни
средства били измерени количествата предоставени стоки и услуги. Липсвали и първични
документи въз основа на които били издадени фактурите. Предвид на това, в исковата молба
липсвали твърдения за реалния размер на исковете, както и доказателства в негова
подкрепа. Възразява също, че приложения опис на фактури не представлявал годно
доказателство, тъй като същия имал свидетелстващ характер и с него не можело да се
доказват задължения. Освен това, липсвали и доказателства за предоставени стоки и/или
услуги в твърдените количества, като самите фактури не доказвали потребени стоки и/или
услуги от ответника, а били само остойностени показатели на това потребление, без да
доказват извършването му. Не били налице и доказателства, че имотът, където били
2
потребявани стоките и услугите, а именно- посоченият адрес в гр. Враца, бил собственост на
ответника през посочения период, или пък че той е бил негов ползвател на някакво друго
правно основание. От горното следвало, че самият иск не се основавал на доказателства, а
на приетото от съда при произнасянето му по заявлението по чл. 410 от ГПК.
Моли, производството по делото да бъде прекратено в частта му за претендираната
сума в размер на 164,53 лв., представляваща лихва за забава за времето от датата на
настъпване на падежа на всяко едно от плащанията до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда. В случай, че предходното му искане не бъде уважено, моли съдът да
отхвърли иска за сумата над 1533,39 лева, а именно - за претендираната лихва за забава в
размер на 164,53 лева.
Претендира присъждане на разноски, съответстващи на отхвърлената част на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът „Топлофикация - Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и
в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи
условия.
В тази връзка като писмени доказателства са приобщени „Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца"
ЕАД на потребителите в гр.Враца", одобрени с решение № ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и
справки за начислени суми за топлинна енергия, за неплатените фактури и дължими лихви,
както и изравнителни сметки за топлоенергия по отношение на ответника.
От представените по делото справка за начислени суми за топлинна енергия и
справка за неплатени фактури и дължими лихви и се установява, че ответникът, респ.
неговата майка имат открита партида в „Топлофикация - Враца" ЕАД за жилище с адрес
*********. Имотът, находящ се на този адрес е закупен от ответника на 30.08.2017 г. с
договор за покупко-продажба на недвижим имот с н.а. от И. К. М. и Г. И. Г., видно от
представената от ищеца справка № 1052882/17.08.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания за Н. И. М. от Агенция по
вписванията.
Видно от справка от НБД „Население“, Р. Г. М. с посочен постоянен и настоящ адрес
********* е майка на ответника Н. И. М., Г. И. Г. е негова сестра, а И. К. М. –баща. Според
представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 321/10.05.2015 г., издадено от
Община Враца, Р. Г. М. е починала на 18.04.2015 г. като е оставила като свои законни
наследници посочените лица.
Като писмено доказателство по делото е приложен от ищеца и договор от 30.09.2002
г., сключен между "ТАЕС Нелбо инженеринг" ООД и договорен обект на адрес гр.Враца,
ж.к.“*********, представлявани от упълномощено лице Х. А. Х.. Предмет на договора е
3
извършването на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и
разпределение на топлинната енергия по тях.
С протокол от Общото събрание на етажните собственици и наематели в жилищен
блок ****** от 29.09.2002 г. е взето решение да се сключи договор с "Топлоремонтстрой"
ООД гр.Враца и с „Топлофикация Враца“ ЕАД за дялово разпределение на топлинна
енергия /топлинно счетоводство/ на ползваната топлинна енергия. Протоколът на ОС е
придружено от списък на етажните собственици Приложение III.
За установяване обема на доставената до процесния обект в посочения в исковата
молба период топлинна енергия се приеха като писмени доказателства по делото
констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия по топломер в АС № 18 (топломер
№ 71484792 и № 4083501), както и изравнителни сметки за периода 05.2020 г. – 04.2021 г.;
05.2019 г. – 04.2020 г. и 05.2018 г. – 04.2019 г. за абонат № 540 Р. Г. М.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2811 по описа за 2021 г. на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
изпратено по компетентност заявление с вх. № 8635/15.11.2021 г. на РС - Враца в полза на
ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 918 от 07.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 90 от 18.01.2022 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. В изпълнение на
указанията на Районен съд – Хасково, в законоустановения срок е била предявена и
исковата молба по настоящото дело.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът изслуша комплексна съдебно-
икономическа и техническа експертиза, чието заключение кредитира като компетентно и
обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните. Съгласно заключението, през
процесния период е ползвана топлоенергия от останалите етажни собственици в сградата
като размерът на дължимите суми за незаплатена консумирана топлоенергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване възлиза на 1 533.86 лева за процесния период – 30.11.2018 г.
до 31.08.2021 г., а на обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко
отделно месечно задължение в периода 31.12.2018 г. – 01.11.2021 г. включително - на 164.53
лева. При изчисляване на сумите е спазена действащата нормативна уредба. Дължимите
суми за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация са начислени правилно съобразно
припадащата се част отопляем обект на ответника за процесния период, съгласно т.6.1.1 и
т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Липсват данни за подадени жалби и възражения относно начислените
суми за топлинна енергия до ищеца и до търговеца, извършил дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на
издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни като съображенията за това са
следните:
За да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно
правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна
енергия, в това число обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и
обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия;
реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на
извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в
процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Според действащата в процесния период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде
изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от
собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното
предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Анализът на посочените
разпоредби налага извода, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика на
същия потребител на топлинна енергия за битови нужди.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства - справка от
НБД „Население“, удостоверение за наследници изх. № 321/10.05.2015 г., издадено от
Община Враца и справка № 1052882/17.08.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания за Н. И. М. от Агенция по
вписванията се установи категорично, че ответникът притежава самостоятелно право на
собственост върху жилището, находящо се на адрес *********. От заключението на
съдебно-техническата експертиза и представените от ищеца писмени доказателства
5
(договор от 30.09.2002 г., констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия) се
установи несъмнено и обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна
собственост, която е топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял
топлинна енергия. По делото липсват данни и наведени доводи, че две трети от
собствениците в сградата - етажна собственост са заявили писмено, че желаят да бъде
прекратено топлоснабдяването на същата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на
„Топлофикация - Враца" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. Враца, валидни през процесния период, от които също е видно, че не се
предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно, в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е притежавал правото на собственост
върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, и то
самостоятелно, считано от 2017 г., т.е. между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било
необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По
силата на това съглашение ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
По отношение на ответните възражения, касаещи количеството на доставената
топлоенергия и конкретно размера на претендираните задължения, следва да се отбележи, че
от заключението на съдебно- техническата експертиза, се установява, че при начисляването
и отчитането на топлинната енергия нормативната уредба за разпределение на същата е
спазена, а начислените количества енергия са потребени в имота, чийто ползвател се явява
ответникът. Експертът посочва, че не са подавани възражения и декларации за корекция по
консумация и за несъгласие с начислените количества енергия. По делото няма данни
ответникът да е подал предвидените в чл. 32 от Общите условия възражения против
фактурите, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената
във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже
погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени,
поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан в своето основание.
От заключението на комплексната съдебно – счетоводна и техническа експертиза се
установява, че стойността на дължимите суми за незаплатена консумирана топлоенергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване възлиза на 1 533.86 лева по общо 22 фактури,
6
издадени в периода 30.11.2018 г. – 31.08.2021 г., а на обезщетението за забавено плащане,
считано от падежа на всяко отделно месечно задължение за същия период - на 164.53 лева.
По отношение на вземанията приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Враца. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения са срочни, като
по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за тях започва да тече от момента на настъпване
на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Тук е мястото да се обсъди ответното възражение за погасяване на задълженията по
давност, макар и бланкетно заявено. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111 б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационните дружества за
потребена топлинна енергия са периодични плащания, тъй като са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, произтичат от единен правопораждащ факт - договор за
доставяне на топлинна енергия, падежът им настъпва през предварително определени
интервали от време и размерите на плащанията са определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в случая – 15.11.2021
г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, към този момент и доколкото първата от издадените
фактури касае период на потребление месец ноември 2018 г., то следва, че не е изтекла
погасителната давност за вземанията, предмет на настоящото производство за главница и
лихви. Приложима за тези вземания е кратката 3-годишна погасителна давност - чл. 111 б.
"в" пр. последно от ЗЗД. Релевантен в случая е именно периодът на потребление на
топлинната енергия, за който се отнася съответната фактура, а не датата на издаването й и
посоченият в нея срок за плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка
не установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява
способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна енергия.
По изложените съображения искът за главница за топлинна енергия следва да се
уважи изцяло, а именно: за сумата от 1 533.86 лева, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г. включително,
ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК/.
Доколкото задълженията за заплащане на горепосочената главница е срочно, то с
неплащането му на уговорените падежи, ответникът е изпаднал в забава и дължи на
7
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. Според чл. 32, ал.1
и ал.2 от приложимите горецитирани ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. След изтичането на този срок и на основание чл. 41, ал.1 и ал.2
от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези
задължения, а купувачът го заплаща от деня на забавата до момента на заплащане на
дължимата сума за ТЕ.
С оглед изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер от 164.53 лева за периода от 31.12.2018 г. – 01.11.2021 г.
включително, съгласно коментираното заключение на съдебно – счетоводната и техническа
експертиза.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2811 по описа за
2021 г. на РС – Хасково. В заповедното производство ищецът е направил разноски от 33,97
лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на
83,97 лева.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, в размер общо на 1179,38 лв.,
съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване. От представените по
него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство
разноски от 77,38 лева, за държавна такса, 762,00 лева за възнаграждения за вещи лица и
340,00 лева – за особен представител, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, или общо разноски от 1179,38 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на Н. И. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село *************, че дължи на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9,
следните суми: сума в размер на 1 533.86 лева, представляваща стойност на консумирана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г. включително за
жилище с адрес: *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2811 по
описа за 2021г. на Районен съд – Хасково - 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане;
сума в размер на 164.53 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 01.11.2021 г. включително, за които суми е
издадена и Заповед № 918 от 07.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2811 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: село *************, на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, сумата
от 1263,35 лева, от която 1179,38 лева, представляваща направени разноски по настоящото
дело и 83,97 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2811 по описа за 2021
г. на РС Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретрар: М.Б.
9