№ 136
гр. Благоевград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500564 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1218/16.02.2017 г., подадена от адв.П.П., действащ
като пълномощник на М.М. Б., ЕГН **********, с.Д., област Благоевград срещу решение №
303/ 27.01.2017 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д., с
което е отхвърлен предявения от М. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ИСМ.
ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., област Благоевград по отношение на недвижим имот с площ
от 270 кв.м., представляваща част от бивша нива, сега имот пл.№ 534 в кв.24 по плана на
с.Д., община Г., област Благоевград, с площ на целия имот от 680 кв.м., която спорна част
участва в УПИ парцел VII, кв.24 по плана на с.Д., за който И.Г. претендира да е собственик.
Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и необоснованост на атакуваното
съдебно решение. Твърди, че в съдебния акт не са обсъдени всички възражения и
доказателства по делото, което е довело до неправилен извод за неоснователност на
предявения иск. Счита за незаконосъобразен извършения от районната инстанция косвен
съдебен контрол по отношение на реституционното решение на ОСЗ. Счита за недоказано
твърдението на насрещната страна в процеса, че владее на правно основание спорния
недвижим имот. Счита за нищожна заповед № 190/26.09.2002 г. на кмета на община Г. за
определяне на купувач на УПИ парцел VII, кв.24 по плана на с.Д., тъй като в нея е цитирано
решение № 73/13.07.2002 г. на ОбНС Г., което е отменено от съда. С последното обосновава
теза за нищожност на договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост
от 30.09.2002 г. С изложеното обосновава искане за отмяна на решението и за постановяване
на друго, с което предявения иск бъде изцяло уважен. Претендира съдебни разноски. Не
сочи нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият И.Г. депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. С подробни доводи аргументира искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Не сочи нови
доказателства. Претендира съдебни разноски за всички съдебни инстанции, представя
списък по чл.80 ГПК.
1
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се
явява. Представлява се от договорен процесуален представител, който поддържа въззивната
жалба. Претендира съдебни разноски за всички съдебни инстанции, представя списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа доводите и възраженията,
сторени с писмения отговор на въззивната жалба. Претендира съдебни разноски за всички
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Благоевградския окръжен съд, след като обсъди материалите по делото и приложимия
закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо като
постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Относно правилността на атакуваното решение съдът намира следното:
Производството по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д. е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област
Благоевград срещу ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград за
предаване владението на имот с площ от 270 /двеста и седемдесет/ кв.м., представляващ част
от имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24 /двадесет и
четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, одобрен със Заповед № 10/1991 г.
на кмета на община Г., с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв.м., която
реална част попада в УПИ парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д.,
община Г., област Благоевград, собственост на ИСМ. ИСМ. Г., при съседи на реалната част :
УПИ парцел VII /седми/ на ИСМ. ИСМ. Г.; УПИ парцел VI на наследниците на Е.К., УПИ
парцел IX на А.Д. и улица. Ищецът прави искане за отмяна на нотариален акт № 148, том IV,
рег. № 5552, дело № 725/2002 г. по описа на Нотариус Е.Л.-О.. Претендира съдебните
разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на решение № 2815/21.02.2006 г., издадено от
ОСЗГ с.Г., на наследниците на М. А.А., бивш жител на с.Д., община Г., област Благоевград
по реда на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници
върху имот с пл. № 534 в кв.24 по плана от 2006 г. на с.Д., община Г.,област Благоевград,
целият с площ от 680 кв.м., в местност „Корилово“. Сочи, че решението е издадено въз
основа на решение № 772/12.01.2006 г., постановено по административно дело № 555/2005
г. по описа на Районен съд-Г.Д., с което е отменен отказ на ОСЗГ, обективиран в решение №
2815/05.09.1993 г., в частта относно имот с площ от 0.680 дка в местност „Корилово“,
намиращ се в строителните граници на с.Д., община Г.. Със съдебното решение по чл.14,
ал.3 ЗСПЗЗ на наследниците на М. А.А. е възстановена собствеността върху имота /нива с
площ от 0.680 дка в местност „Корилово“, намираща се в строителните граници на с.Д.,
община Г./. Твърди, че изрично в съдебното решение е посочено, че неразделна част от него
са обяснителна записка и скици от помощния кадастрален план на с.Д., община Г.,
намиращи се на лист 44, 45, 46 и 47 от делото, приподписани от съда. Твърди, че помощният
кадастрален план за процесния имот е приет с Протокол № 5/05.04.2911 г. на комисия от
Община Г., назначена със Заповед № 86/04.04.2011 г. на кмета на с.Г., в който протокол
изрично било вписано имотът да се нанесе в кадастралния план на с.Д. с пл. № 534. Ищецът
твърди, че е един от наследниците на М. А., както и че останалите наследници на М. А. са
му прехвърлили чрез дарение собствените си идеални части от възстановения имот. Твърди,
че 270 кв.м. от възстановения имот /пл.№ 534, кв.24/ попадат в УПИ VII в кв.24 по плана на
2
с.Д., с площ 1 065 кв.м., за който парцел ответникът претендира право на собственост и
който последният владее без правно основание. Сочи, че бащата на ответника Г. е закупил
УПИ VII в кв.24 /частна общинска собственост/ на основание договор за продажба от
30.09.2002г., сключен в изпълнение на заповед № 190/26.09.2002 г. на кмета на Община Г. и
Решение № 73/13.07.2001 г. на ОС Г.. Твърди, че последното решение е отменено като
незаконосъобразно с решение № 131/24.04.2003 г. по адм.д. № 402/2001 г. по описа на ОС-
Благоевград, оставено в сила с решение № 332/16.01.2004 г. по адм.д. № 5909/2003 г. по
описа на ВАС. С изложеното обосновава теза за незаконосъобразност на договора за
продажба от 30.09.2002 г. Сочи, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №
148, том IV, рег. № 5552, дело № 725/2002 г. по описа на Нотариус Е.Л.-О., И.И.ов Г.ов
/баща/ е продал на сина си – ответника Г.ов, имот УПИ VII в кв.24 по плана на с.Д., с площ
1 065 кв.м. Твърди, че договорът за продажба е нищожен поради невъзможен предмет.
Твърди, че никой не може да прехвърля права, който няма. Ищецът сочи още, че Г. е
оградил парцела, засадил е дръвчета и отказва да предаде на първия процесните 270 кв.м.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Релевира възражение, че за имот пл. № 534 в кв.24 има одобрен помощен кадастрален план
от 2011 г., но няма издадена заповед за попълване на кадастралния план на с.Д.. С подробни
доводи обосновава възражение, с което оспорва легитимацията на ищеца като собственик на
имота по реституция по реда на ЗСПЗЗ, както и на основание договор за дарение.Твърди, че
по отношение на заявения за възстановяване /възстановен с решение на съда и на ОСЗ като
имот с планоснимачен № 534, кв.24 по плана на с.Д./ реституционната процедура не е
завършила, тъй като в административната преписка липсват удостоверение по чл.13, ал.3,
ал.4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. Сочи, че скица № 308/19.05.2011
г. няма необходимото по закон съдържание, касаещо индивидуализацията на имот. Твърди,
че издаването на скица и удостоверение по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ са необходима
и задължителна предпоставка за постановяване на решение от ОСЗ за възстановяване на
заявения недвижим имот. Релевира възражение за приложение в казуса на забраната по
чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Твърди, че в процесния парцел има законно изградена жилищна сграда,
което препятства възстановяване собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. С
посоченото ответникът обосновава становище, че процесното решение не е породило
реституционния ефект по отношение на ищеца като наследник на М. А., тъй като са били
налице законови пречки за възстановяване на собствеността в стари реални граници.
Ответникът въвежда твърдение, че е придобил спорния имот на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 148/2002 г. Алтернативно, в случай, че
съдът не приема възражението за придобиване собствеността върху имота на основание
договор за продажба, въвежда възражение за добросъвестно владение, с начало сключването
на договора за продажба.
С изложеното ответникът обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като
недоказан и неоснователен. Претендира съдебни разноски.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства, районният съд е постановил решение № 303/27.01.2017г., с което е отхвърлил
предявения ревандикационен иск като неоснователен. С решението в тежест на ищеца са
присъдени сторените от ответника съдебни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Районната инстанция е обосновала акта си със
съображения, че решението, с което е възстановено правото на собственост на наследниците
на М. А. /б.ж. на с.Д./ в стари реални граници върху имот пл. № 534 в кв.24 по плана на с.Д.
не е произвело конститутивно действие, респективно не е породило право на собственост за
наследниците на М. А.А., тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и към
датата на постановяване на реституционното решение спорните 270 кв.м. от заснетия като
имот пл.№ 534 са представлявали част от УПИ VII в кв.24, т.е. са били част от застроен с
жилищна сграда парцел. Районната инстанция е приела за основателно възражението на
ответника Г.ов, че процесният имот е възстановен незаконосъобразно поради допуснати
съществени закононарушения в процедурата по възстановяване на собствеността. Изводът е
обоснован с обстоятелството, че към реституционното решение няма приложени
удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Счел е, че процесното
реституционно решение на ОСЗ няма характеристиките на окончателно такова, поради
липса на данни за индивидуализация по граници, площ и местоположение съгласно
съответния кадастрален план, както и поради факта, че към датата на постановяване на
решението имотът попада в строителните граници на населеното място. Решението е
3
издадено без удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. В тази връзка
районната инстанция е приела, че нотариален акт № 84/2011 г. /констативен/ не легитимира
ищеца и останалите наследници на бившия собственик /към момента на внасяне на земята в
ТКСЗ/ като собственици на имота и не представлява годен титул за собственост / като
издаден въз основа на незаконосъобразно реституционно решение/, респективно ищецът не
се легитимира като собственик на спорния имот на основание последващото дарение
/нотариален акт № 83/2012 г./, по силата на което Б. е надарен от останалите наследници на
М. А.А., поради липсата на правопораждащия правото на собственост факт, а именно
дарителят да е титуляр на правото на собственост-предмет на сделката. По изложените
съображения и с оглед релевираните от ищеца придобивни основания -реституция по
ЗСПЗЗ, наследство и дарение, районният съд е отхвърлил иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Липсва спор по делото, а събраните доказателства установяват по несъмнен начин
качеството на ищеца М.Б. като наследник на М. А.А., бивш жител на с.Д., починал на
24.09.1988 г.
Страните не спорят, а събраната по делото преписка по заявление вх.№ 913/06.01.1992г. по
описа на ОбСЗГ с.Г., област Благоевград, че наследниците на М. А.А., бивш жител на с.Д.,
област Благоевград са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността на
последния върху земеделски имоти сред които и имот, представляващ нива от 2 дка в
местност „Корилово“ в землището на с.Д.. Към заявлението наследниците на М. А. са
представили опис-декларация за влизане в ТКЗС, от която се установява, че М. А.А. е
притежавал нива в процесната местност с площ от два дка. С решение № 2815/05.09.1993 г.
ОбСЗГ с.Г., област Благоевград е отказала възстановяване на имота, представляващ нива от
два дка в местност „Корилово“ с мотив, че същият попада в регулацията на с.Д. и е застроен.
По жалба на наследниците на А. срещу отказа на комисията било образувано
административно дело № 555/2005 г. на Районен съд-Г.Д., по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, в
хода на което е постановено решение № 772/12.01.2006 г., влязло в сила на 01.02.2006 г. С
посоченото решение е отменен частично отказът на ОСЗ и на наследниците на М. А. е
възстановена собствеността върху нива с площ от 0.680дка в местност „Корилово“,
намираща се в строителните граници на с.Д., област Благоевград, с местоположение и
граници, подробно описани в обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален
план, приложени на лист 44, 45, 46 и 47 в кориците на делото, приподписани от съда и
представляващи неразделна част от решението. Въз основа на влязлото в сила съдебно
решение № 772/12.01.2006г. е издадено решение № 2815/21.02.2006 г. на ОбСЗГ с.Г.,
община Г., с което на наследниците на М. А.А., бивш жител на с.Д., община Г., област
Благоевград е възстановен в стари реални граници имот пл.№ 534 в кв.24 по плана на с.Д.. В
преписката по възстановяване на собствеността се съдържа изготвен помощен план по
чл.13а от ППЗСПЗЗ от 15.12.2005 г., за установяване границите на процесния имот, който е
приет по съответния ред и от съответната комисия на 05.04.2011 г. На 08.02.2010 г. община
Г. е издала удостоверение № 08-14-157, по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, съгласно което от
процесния имот пл.№ 534 кв.24 няма свободни подлежащи на възстановяване площи, тъй
като имотът попада в четири УПИ, които са застроени със сгради.
Не е спорно по делото, а събраните писмени доказателства - Заповед за одобряване на
регулационния план на с.Д. от 1969 г., Заповед № 13/29.08.1989 г. на Общински народен
съвет с.Г. и Скица, показваща границата на регулацията на с.Д. от 1969 г., установиха, че
към 05.03.1991 г. – момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, заявеният от наследниците на М.
А.А. за възстановяване недвижим имот от два дка в местност „Корилово“, с.Д., попада в
строителните граници на населеното място и е част от УПИ VII в кв.24 по действащия план
на с.Д., в който парцел има изградена жилищна сграда.
Установи се по делото, че с решение № 7, обективирано в Протокол № 2/ 19.02.1971 г. от
заседание на ОбНС с.Г., е учредено право на строеж в полза на И.И.ов Г. /баща на ответника
Г./ върху държавна земя в кв.24 по плана на село Д.. На 30.09.2002 г. е сключен договор за
продажба на недвижим имот –частна общинска собственост - УПИ VII в кв.24, с площ от
1065 кв.м., по силата на който община Г. продава правото на собственост на имота на
купувача И.И.ов Г.. С договор за покупко-продажба /нотариален акт № 148 от 01.11.2002 г.,
том 4, рег. № 5552, дело № 725/2002 г. по описа на нотариус рег. № 137 на НК/, И.И.ов Г.
/баща/ е продал на ответника Г. правото на собственост върху УПИ VII в кв.24 по плана на
с.Д., с площ на парцела от 1065 кв.м., ведно с двуетажната жилищна сграда, находяща се в
него. По делото не е представено разрешение за строеж на жилищната сграда на ответника в
4
процесния УПИ, нито са представени строителни книжа, удостоверяващи изграждането на
сградата съобразно действащите към онзи момент благоустройствени законови норми.
По делото са събрани гласни доказателства, които по непротиворечив начин установяват, че
през седемдесетте години на XX век Г.ови са построили къща в УПИ VII в кв.24 по плана на
с.Д.. Свидетелите сочат, че мястото е оградено отдавна, в ограденото влиза и спорната
между страните част, както и че се владее от Г.ови.Установява се, че спорът между страните
датира от времето на образуване на настоящото делото.
С нотариален акт № 84 от 30.06.2011 г. по описа на нотариус В.Б., с район на действие
района на РС-Г.Д., е признато правото на собственост на наследниците на М. А.А., бивш
жител на с.Д., община Г., област Благоевград върху възстановения с процесните
реституционни решения недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № 534, кв.24 по
плана на с.Д., община Г., област Благоевград, с площ от 680 кв.м. който имот участва в
образуването на УПИ парцел VII с площ от 270 кв.м., УПИ парцел VI с площ от 115 кв.м.,
УПИ парцел V с площ от 35 кв.м., УПИ парцел IX с площ от 150 кв.м. и УПИ парцел VIII с
площ от 110 кв.м., при съседи на поземления имот по скица както следва: УПИ парцел VII
на И.Г., УПИ парцел VI на наследниците на Е.К., УПИ парцел V на И.К., УПИ парцел VIII
на М. А., УПИ парцел IX на А.Д. и улица.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 83 от 20.03.2012 г. по описа на
нотариус В.Б., с район на действие района на РС-Г.Д., ищецът М. М. Б. е придобил правото
на собственост на останалите наследници на М. А.А., бивш жител на с.Д. върху
възстановения поземлен имот /пл.№ 534, кв.24 по плана на с.Д./, с площ от 680 кв.м., който
имот участва в образуването на УПИ парцел VII с площ от 270 кв.м., УПИ парцел VI с площ
от 115 кв.м., УПИ парцел V с площ от 35 кв.м., УПИ парцел IX с площ от 150 кв.м. и УПИ
парцел VIII с площ от 110 кв.м., при съседи на поземления имот по скица както следва: УПИ
парцел VII на И.Г., УПИ парцел VI на наследниците на Е.К., УПИ парцел V на И.К., УПИ
парцел VIII на М. А., УПИ парцел IX на А.Д. и улица/.
При така установеното от фактическа страна настоящият въззивен съдебен състав намира
атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен е изводът на районния съд, че в казуса процедурата по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ не
е завършена, тъй като липсват удостоверение и скица към реституционното решение.
Изводът е формален, тъй като игнорира приложените по делото обяснителна записка и
скици от помощния кадастрален план /приложени на лист 128-130 том втори/, които са
неразделна част от диспозитива на решение № 772/12.01.2006 г., влязло в сила на 01.02.2006
г., постановено по административно дело № 555/2005 г. на Районен съд-Г.Д., по реда на
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и решение № 2815/21.02.2006 г. на ОСЗ, съдържащи подробна и пълна
информация относно разположението и границите на възстановения на наследниците на М.
А., бивш жител на с.Д., община Г. недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия
на с.Д.. Т.е. макар и към датата на постановяване на двете решения да липсват издадени от
общинската администрация удостоверение и скица по чл.13, ал.3 -6 от ППЗСПЗЗ,
възстановеният в стари реални граници имот е бил в достатъчна степен идентифициран,
макар и по друг начин - с обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план,
които са неразделна част от диспозитива на съдебното реституционно решение, поради
което несъобразен със закона е изводът на районната инстанция, че възстановеният на
наследниците на М. А. имот не е бил индивидуализиран, както и извода за недовършеност
на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот. Следва да се има
предвид, че издаването на скица, която да бъде приложена към решението не е самоцелно, а
е предназначено да индивидуализира на място признатия за възстановяване имот / в този
смисъл решение № 93/07.06.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г. 2-ро г.о. ВКС/. В подкрепа на
извода е практиката на ВКС по чл.290 ГПК, в която се приема, че удостоверението и скицата
по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ не са абсолютно необходимите, когато съдържанието на
реституционното решение може да определи кой е възстановеният имот, какъвто е и
настоящият казус.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита за безспорно установено по делото
финализирането на реституционната процедура по отношение на имота, от което следва
извод, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и решение № 2815/21.02.2006 г. на ОСЗ имат
придаденото им от закона конститутивно действие, т.е. наследниците на М. А., в това число
и въззивникът Б. се легитимират като собственици по реституция по реда на ЗСПЗЗ на
недвижимия имот, описан в посочените решения.
5
Поради горните съображения съдът счита издаденото на 08.02.2010 г. удостоверение по
чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че няма свободни площи, подлежащи на
възстановяване, без правно значение за възникналото по силата на реституционното съдебно
решение право на собственост на наследниците на М. А..
В нарушение на материалния закон е и изводът на районната инстанция, че
реституционното решение не е породило право на собственост за наследниците на М. А.А.,
тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и към датата на постановяване на
решението спорните 270 кв.м. от реституирания имот пл.№ 534 са представлявали част от
УПИ VII в кв.24, застроен с жилищна сграда. В тази връзка съдът съобрази, че събраните
писмени доказателства по делото установяват по категоричен начин факта, че към
05.03.1991 г. /дата на влизане на ЗСПЗЗ в сила/ спорната реална част от 270 кв.м., бивша
земеделска земя, е била включена в регулацията на населеното място, т.е. станала е част от
територията на с.Д., поради което е изгубила характера си на земеделска земя. По това
обстоятелство страните не спорят.
Включването на имотите в границите на населените места не е пречка за възстановяване
собствеността върху тези имоти по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред.
Съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците, върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други, образувано въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите
на урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен план
или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни
изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и
законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. е започнал.
В настоящият казус събраните по делото доказателства не установиха по несъмнен начин
релевираната от въззиваемия Г. пречка за реална реституция на спорния имот по смисъла на
чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ – в имота преди 01.03.1991 г. да е осъществен или започнал строеж на
жилищна сграда, при спазване на всички нормативни изисквания. По делото липсва и едно
дори надлежно писмено доказателство, сочещо на изграждането на жилищната сграда в
парцел VII, кв.24 по плана на с.Д. съобразно действащите към момента на осъществяването
му благоустройствени норми, поради което същият не е пречка по смисъла на цитираната
законова разпоредба за възстановяване собствеността на М. А., бивш жител на с.Д., върху
имота, реституиран с решение № 772/12.01.2006 г. по административно дело № 555/2005 г.
на Районен съд-Г.Д. и решение № 2815/21.02.2006 г. на ОСЗ/.
Следва извод, че процесното позитивно реституционно решение е постановено при спазване
на императивните административно производствени правила, поради което е валиден акт.
Същото е и материално законосъобразно, доколкото не се установи да е допуснато
нарушение на материално-правните норми, уреждащи условията за възстановяване на
собствеността върху процесния имот. Това решение има конститутивно и вещно-правно
действие, като легитимира наследниците на М. А.А., респективно въззивника Б., на които е
възстановено правото на собственост, в отношенията им с трети лица като собственици на
описания в решението недвижим имот.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за доказан и основателен
предявения от Б. ревандикационен иск, поради което дължи произнасяне по наведеното от
въззиваемия Г. възражение за придобиване на имота на основание покупко-продажба и
давност.
Възражението е неоснователно.
Доколкото се установи, че към датата на сключване на договора /от 30.09.2002 и 01.11.2002
г./ продавачът не е бил собственик на процесната реална част, то същата не е преминала в
патримониума на купувача.
Съгласно чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ продажбата или предоставянето на имота на трети лица от
ТКЗС, ДЗС или други кооперативни организации, както и от други държавни или общински
органи не са пречка за възстановяване на собствеността върху него, като „под предоставяне
на трети лица“ по смисъла на разглежданата разпоредба следва да се разбират както
гражданскоправни разпоредителни актове /продажба, дарение, суперфиция, прехвърляне
право на ползване/, така и административни разпоредителни актове /заповеди на
административни органи/. Такова тълкуване е дадено в т.2 от ТР № 6/2006 г. по т.д. №
6/2005 г. на ОСГК на ВКС. Лицата, придобили имот по някой от горепосочените начини,
6
загубват вещните си права.
По делото не е спорно обстоятелството, че въззиваемият Г. упражнява владение върху имота
както към датата на депозиране на исковата молба в съда, така и към момента на
приключване на съдебното дирене.
Въззиваемият Г. релевира възражение за придобиване на имота по давност 5 г., с начало
датата на сключване на договора за покупко-продажба -01.11.2002 г. /нотариален акт №
148/2002 г./. В тази връзка съдът съобрази, че по давност могат да се придобиват вещи,
които имат характеристиките на самостоятелни обекти, тъй като правните последици
свързани с владението настъпват само при владение на вещи и на вещни права. Следва, че
преди да се обсъдят събраните по делото доказателства относно упражнявано от И.Г.
владение на спорната реална част от 270 кв.м. следва да се отговори на въпроса дали е
допустимо процесния недвижим имот, възстановен на наследниците на М. А., и придобит
по наследство, реституция и дарение от въззивника Б., да бъде годен обект на давностно
владение.
Във връзка с горното, на първо място съдът съобрази разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, в
сила от 22.11.1997 г., която не предвижда забрана за придобиване по давност на имоти,
собствеността върху които е възстановена по ЗСПЗЗ – ако собствеността е възстановена до
21.11.1997 г., давността от възстановяването до 21.11.1997 г. не се зачита и от 22.11.1997г.
започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21.11.1997 г.,
давността започва да тече от момента на възстановяването. В случая собствеността е
възстановена с решение на съда по чл.14, ал.3 ЗСППЗ, влязло в сила на 01.02.2006 г. и
издадено въз основа на него решение № 2815/21.02.2006 г. на ОЗС, ето защо придобиването
по давност на процесния имот е било възможно след месец февруари 2006 г.
Съгласно чл.200 от ЗУТ / в сила от 31.03.2001 г./ части от урегулирани поземлени имоти
могат да се придобиват в собственост чрез давностно владение само ако отговарят на
изискванията на чл.19 ЗУТ за лице и площ за обособяването им като самостоятелни
урегулирани имоти, т.е. само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от
съответния имот отговарят на изискванията за минимална площ и лице за обособяването им
като самостоятелни парцели. Цитираната норма въвежда забрана за придобиване чрез
правни сделки или по давност на реални части от неурегулирани поземлени имоти в
урбанизирана територия /какъвто е процесният имот към датата на постановяване на
реституционното решение/, ако същите не отговарят на изискванията за минимални размери
по чл.19 ЗУТ или не отговарят на условията едната реална част да се присъедини към
съседен неурегулиран поземлен имот, а другата да може да се регулира самостоятелно.
Придобиването на реална част от неурегулиран поземлен имот в границите на селищно
образувание е допустимо и възможно само при наличието на предвидените в чл.200, ал.2
ЗУТ предпоставки, т.е. когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот
при условията на чл.17 ЗУТ, а оставащата част от имота отговаря на изискванията на чл.19
ЗУТ или се присъединява към съседен имот. При тази нормативна уредба следва да се
приеме, че от 31.03.2001 г. е допустимо придобиване чрез давностно владение и правни
сделки на реални части от неурегулирани или урегулирани поземлени имоти в урбанизирана
територия, които части могат да се урегулират самостоятелно.
Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че в случая въззиваемият И.Г.
не е могъл да придобие процесната реална част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ и
придобит от въззивника Б. на основание наследство, реституция и дарение недвижим имот с
площ от 680 кв.м., тъй като в случая не е налице нито една от посочените в чл.200 ЗУТ
предпоставки. В този смисъл релевираното от Г. възражение за придобиване на процесната
реална част по давност е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Поради това съдът счита за ирелевантно за спора осъществявал ли е въззваемия
непрекъснато владение върху процесната реална част от възстановения на наследниците на
М. А. имот, в какъв период, от кога е осъществявано такова, и дали същото е било явно,
несъмнено, необезпокоявано.
По горните съображения съдът счита предявения от Б. ревандикационен иск за доказан и
основателен и като такъв следва да го уважи. В тази връзка първоинстанционното решение
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което ревандикационната
претенция бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото на отмяна подлежи и решението в частта относно присъдените
7
съдебни разноски. В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът като взе предвид
доказателствата за сторени от Б. разноски в производството пред всички съдебни инстанции,
следва да осъди въззиваемата страна да заплати на въззивника сумата от 2 635 лева съдебни
разноски, от които : 50.00 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, 25.00 лева заплатена държавна такса
и 600.00 лева заплатен адвокатски хонорар по в.гр.д. № 278/2017 г. по описа на БОС, 30.00
лева държавна такса и 600.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 152
/2019 г. по описа на ВКС, 200.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д. №
73/2020 г. по описа на БОС, 30.00лева заплатена държавна такса и 800.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3626/2020 г. по описа на ВКС и 200.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по вгр.д. № 564/2021 г. по описа на БОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 303/ 27.01.2017 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на
Районен съд-гр.Г.Д. относно предявения ревандикационен иск и присъдените съдебни
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община
Г., област Благоевград, че М. М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград Е
СОБСТВЕНИК на реална площ от 270 /двеста и седемдесет/ кв.м., представляваща част от
имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24 /двадесет и
четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, одобрен със Заповед № 10/1991 г.
на кмета на община Г., с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв.м., която
реална част попада в УПИ парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д.,
община Г., област Благоевград, при съседи на реалната част : УПИ парцел VII /седми/ на
ИСМ. ИСМ. Г.; УПИ парцел VI /шести/ на наследниците на Е.К., УПИ парцел IX /девети/ на
А.Д. и улица.
ОСЪЖДА ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград ДА
ПРЕДАДЕ на М.М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград владението на
реална площ от 270 /двеста и седемдесет/ кв.м., представляваща част от имот с
планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24 /двадесет и четвърти/ по
плана на с.Д., община Г., област Благоевград, одобрен със Заповед № 10/1991 г. на кмета на
община Г., с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв.м., която реална част
попада в УПИ парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г.,
област Благоевград, при съседи на реалната част : УПИ парцел VII /седми/ на ИСМ. ИСМ.
Г.; УПИ парцел VI /шести/ на наследниците на Е.К., УПИ парцел IX /девети/ на А.Д. и
улица.
ОСЪЖДА ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград да заплати
на М.М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград сумата от 2 635.00 /две
хиляди шестотин тридесет и пет/ лева съдебни разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8