Решение по дело №19268/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8552
Дата: 23 ноември 2016 г. (в сила от 19 март 2019 г.)
Съдия: Асен Александров Воденичаров
Дело: 20141100119268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2014 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 23.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 19268 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищците М.Ц.Д. и П.И.Д., чрез процесуален представител излагат в исковата си молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „****** I“ № 78 и представляващ жилище, на партерния етаж от жилищната сграда, с площ от 132 кв.м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата и дворното място. Твърдят, че ответникът А.Д.К. е собственик на останалата част от дворното място и на втория и таванския етаж от сградата. Поддържат, че в края на м.септември и началото на м.октомври 2013 год. ответникът възложил на общи работници да извършат почистване на двора и избените му помещения в сградата, както и на намиращата се във вътрешната част на двора постройка, като при извършване на тези дейности причинили пожар запалвайки горими материали в подземния етаж на сградата. В резултат на запалването на тези материали се запалила и дървената покривна конструкция на едноетажната сграда в двора, а впоследствие огънят е обхванал и вътрешното дървено стълбище и от там . покрива на сградата, който напълно изгорял. Пожарът бил изгасен от органите на пожарната, което станало чрез поливане с тонове вода. Твърдят, че вследствие на пожара и последвалите метеорологични процеси са нанесени щети на партерния етаж, изразяващи се в влажни стени, набъбнали мазилки, влажност на стените, спряно електричество и негодност на жилището да бъде ползвано като такова. В тази връзка молят съда да осъди ответникът, като възложител на работата на общите работници, да им заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, частично предявен от 100 000 лева, представляващи стойността на причинените им вреди. Претендират заплащане на законната лихва върху тази от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът А.Д.К. оспорва предявените искове, като твърди, че не е ангажирал лица за извършване на каквито и да било дейности в съсобственият им имот и следователно не носи отговорност за техни действия. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото допустими доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва от страните обстоятелството, че М.Ц.Д. и П.И.Д. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „****** I“ № 78 и представляващ жилище, на партерния етаж от жилищната сграда, с площ от 132 кв.м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата и дворното място, като А.Д.К. е собственик на останалата част от дворното място и на втория и таванския етаж от сградата.

От удостоверение рег.№ ОМ-838/07.10.2013 год. издадено от ГД „ПБНЗ“-МВР се установява, че на 02.10.2013 год. в 15.25 часа е получено съобщение за пожар в две сгради на ул. „****** I“ № 78, ликвидиран от СУПБНЗ, като предполагаемата причина е възпламеняване на горими материали в партерния етаж и дървена покривна конструкция на едноетажна сграда, поради висока температура излизаща през неплътностите на комин, след запалване на камина на твърдо гориво в подземния етаж на същата сграда, впоследствие през дървеното стълбище огънят обхваща и покрива на двуетажна сграда на същия адрес. При пожара също са нанесени щети на партерния и втори етаж на двуетажната сграда.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н., което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорена от страните и от което се установява, че жилището към м.май 2015 год. е негодно за живеене. Външната мазилка на къщата е подкожушена, има опасност от падащи части от нея, също така покривът е изгорял. Дава заключение, че за привеждане на жилището в състояние годно за живеене, както и на припадащите се към него общи части и за привеждане на цялата сграда в състояние за ползване е необходима сума в размер на 96 621.90 лева.

От разпита на свидетеля Д. Д., дъщеря на ищците се установява, че е присъствала на възникналия пожар, тъй като живяла в сградата. Дава показания, че пожарът възникнал, тъй като А.К. извикал хора, който да изчистят мазето. Същите тези хора чистели мазето и запалили камината, която не била горяла от 30 години и след като огънят пламнал избягали и свидетелката се обадила в пожарната. Дава показания, че хората ги довел К. и казал, че те ще изчистят двора. Не е присъствала на договорки между тях. Заявява също така, че тъй като жилището не било годно за обитаване, родителите го продали четири месеца след пожара и не изнесли нищо от там, тъй като вещите не могли да се ползват.

Останалите приети по делото доказателства не установяват релевантни към спора факти и обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат и ценят.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл и съгласно т.6 от Постановление № 7 от 30.12.1959 год. на Пленума на ВС съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

С оглед на така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие, респективно бездействие на ответника, в следствие на възложена работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите, описани в исковата молба.

В настоящият случай е спорно дали работата по почистване на двора и избените помещения е възложена от ответника на трети лица и вследствие на тези действия е възникнал пожарът довел до твърдените щети.

Настоящият състав приема, че по делото не се ангажираха убедителни доказателства за обстоятелството, че именно ответникът е възложил дейностите на лицата, извършващи почистване. От показанията на разпитаната свидетелка Д., ценени съгласно чл.172 от ГПК не установи същата да е присъствала на възлагането на работата или на някакви други договорки между възложителя и изпълнителя, от които да може да се заключи, че им е възложена точно тази работа, при извършването на която да са причинили пожара. Отделно от това в настоящето производство не се установи и причинно-следствена връзка между действията на групата хора и възникването на пожара. Действително пожар е възникнал и то не от случайно събитие, а в следствие на действия на хора, но не се установи кой точно, какво е причинил. Въз основа на това съдът намира предявените искове за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. За повече яснота следва да бъде отбелязано, че от показанията на свидетеля Д., дъщеря на ищците се установи /макар и да не е подкрепено с други писмени документи/, че родителите й са продали имота четири месеца след пожара, възникнал през м.октомври 2013 год. и в тази връзка същите нямат правен интерес от търсене на обезщетение за чуждо към момента на предявяване на иска имущество.

При този изход на спора ответникът има право на разноски но доказателства за извършени такива не се събраха, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното, съдът      

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.Д. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. против А.Д. К. с ЕГН *********** с адрес *** искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, частично предявен от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „****** I“ № ** и представляващ жилище, на партерния етаж от жилищната сграда, с площ от 132 кв.м., заедно със законната лихва върху главницата от 01.12.2014 год. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

 

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: