О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1771/ 17.12.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, V състав, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Видев
като
разгледа административно дело № 949 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Л.А.В. против мълчалив отказ на кмета на община Белово,
постановен по подадено от жалбоподателя Заявление с вх. № БМ-98/17.07.2019 г.
за издаване на становище относно допустимия вид и брой животни за отглеждане.
В срока за произнасяне съдът констатира недопустимостта на жалбата.
Не е формиран мълчаливия отказ, против който е подадена жалбата.
Съгласно чл. 58. ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Следователно, за да е налице мълчалив отказ е необходимо да съществува задължение за произнасяне от страна на административния орган, т.е. законът да предвижда, че в такива случаи администрацията е длъжна да се произнесе по подадено искане от определено лице или организация.
В настоящия случай, законът не предвижда, че кметът или общинската администрация са длъжни по искане на лицата да им издават становище относно допустимия вид и брой животни за отглеждане. Такова задължение не се съдържа в посочените в заявлението на жалбоподателя до кмета на община Белово правни разпоредби на чл. 133 и чл. 137 от ЗВД. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 133. (1) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Общинските съвети определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., предишен текст на чл. 133, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Кметовете и кметските наместници:
1. съдействат за изпълнението на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;
2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост - забраняват използването им;
3. предприемат мерки за недопускане на животни в депата за отпадъци;
4. организират събирането на умрелите безстопанствени животни съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1069/2009";
5. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) организират обезвреждането на странични животински продукти извън обекти по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталациите по чл. 259а в случаите, определени с Наредба № 22 от 2006 г. за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфичнорискови материали извън обектите, регистрирани в РВМС (ДВ, бр. 21 от 2006 г.);
6. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) предприемат мерки за недопускане използване на общински пасища и места за водопой от животни, които не са идентифицирани и на които не са извършени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;
7. предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места;
8. определят маршрута на движение на животните от сборни стада по улиците на населените места;
9. (нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) осъществяват контрол за спазване на наредбата по ал. 1.
Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:
1. копие от документ за собственост или право на ползване на обекта;
2. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.);
3. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта;
4. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., бр. 7 от 2013 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.
(3) Комисията в тридневен срок представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или отказ.
(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.
(5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 10.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Отказът по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.
(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:
1. номер и дата на издаденото удостоверение;
2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;
3. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта;
4. адрес/местонахождение и вид на обекта;
5. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой отглеждани пчелни семейства;
6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;
7. технология на отглеждане на животните;
8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;
9. промени във вписаните обстоятелства.
(10) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.
В цитираните разпоредби не само не се сочи задължение за издаване от общината и кмета на становище относно допустимия вид и брой животни за отглеждане, а и изобщо не се споменава като правомощие на кметовете издаването на такова становище, нито същото е посочено като необходим документ за регистрация на животновъден обект. Издаването на такова становище не е предвидено и с друг нормативен акт. Единственият документ въвеждащ задължение за представяне на такова становище е одобреният образец на Заявление за регистриране на животновъден обект на основание чл. 137 от ЗВМД, утвърден със Заповед № РД 11-481/07.03.2019 г. на изпълнителния директор на БАХБ. Съдът намира, че посочването като задължителен документ в утвърден с административен акт образец на заявление не представлява достатъчно основание, от което да се изведе задължение на кметовете и общинската администрация да издават становище за допустимия вид и брой животни за отглеждане. Следователно, тъй като липсва нормативно установено задължение на кмета на община Белово за произнасяне по искането за издаване на становище, то не е налице формиран мълчалив отказ и съответно жалбата е недопустима.
Жалбоподателят има правен интерес да иска издаването на становището, тъй като същото му се изисква от един административен орган – директора на ОДБХ – за да бъде удовлетворено заявлението на жалбоподателя за регистриране на животновъдния му обект. Едновременно с това, наличието на правен интерес не е достатъчно, за да бъде задължен друг административен орган - кмета на общината да издаде необходимото на жалбоподателя становище, доколкото липсва нормативно задължение за това. Предвид това, правата на жалбоподателя във връзка с регистриране на животновъдния му обект, би следвало да бъдат защитени в самото производство по регистриране на същия с представяне от него на доказателства пред директора на ОДБХ за законовата невъзможност да се снабди със становище за допустимия вид и брой животни за отглеждане, включително – с представяне пред същия на настоящото определение.
С оглед на всичко гореизложено жалбата е недопустима поради липсата (несъществуването) на обжалвания акт. Затова, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото – да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалбата на Л.А.В. против мълчалив отказ на кмета на община Белово, постановен по подадено от жалбоподателя Заявление с вх. № БМ-98/17.07.2019 г. за издаване на становище относно допустимия вид и брой животни за отглеждане.
Прекратява административно дело № 949 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2019 г.
Определението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.
Съдия:/П/