№ 1845
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202898 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4610770 , издаден от ОД на МВР - Пловдив,
с който на Д. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал.
1 ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, в допълнителна молба и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П., излага и поддържа
съображения за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима. Разглеждана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
1
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 20.12.2020 г., в 14:02 часа, на
Републикански път I-8, км 213+230, в посока на движение изток, при въведено ограничение
60 км/ч. с пътен знак В26, заснето с АТСС Cordon-M2 MD1196 и отчетен толеранс от минус
3 км/ ч в полза на водача, МПС „Ауди А 6“ с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 81 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 21 км/ час. Еф е издаден против
собственика на МПС-то Д. С. Б..
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от
събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото и приложено като доказателство писмо от ОПУ - Пловдив към
АПИ с вх. № 45882/07.06.2022г. по описа на ПРС-Пловдив, л. 12, ведно с Извадка от
проекта за ОД /2 листа/, се установява, че пътен знак В26 /60 км/ч/ „Забранено е движението
със скорост, по-висока от означената“, е поставен на км.213+340 –дясно, посока от запад
към изток. Зоната на действие на забранителния знак по смисъла на чл.61, ал.3 от Наредба
№ 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, е в сила до следващото кръстовище, което
в случая е на км 213+543.Според посоченото, в същото писмо изрично е отбелязано, че така
на км 213+230, посока изток /твърдяното място на нарушението/ е преди пътен знак В26 /60
км/ч/ и не попада в зоната на ограничение на скоростта.
При това положение, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно е притежанието на процесния лек автомобил от жалбоподателя Б., видно
от приложената по административната преписка справка за служебна промяна на
регистрация на МПС.
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище
за безспорна установеност, по отношение на това, че на 20.12.2020 г. в 14:02 ч. на
Републикански път I-8, км 213+230, в посока на движение изток, управлявайки лек
автомобил „Ауди А 6“ с рег. № ***, Б. действително се е движил с установена скорост от
81 км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача МПС
от измерената скорост от 84 км/ч. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като
място на извършване на нарушението участък от пътя не е било регулирано от пътен знак,
който да определя максимално допустимата скорост, то няма как деянието да се
квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът
на максимално допустимата скорост за водачите се е определял според общото правило на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо на процесното място и време е действало общото такова,
предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория
2
ППС. Превишение на скоростта от страна на жалбоподателя в случая не е имало, доколкото
установената скорост на движение на управляваното от него МПС е била 81 км/ч. При това
положение, съдът формира извод, че деянието на Б. е несъставомерно.
По посочените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят неправилно е
привлечен към административнонаказателна отговорност, което дава основание
електронният фиш, като неправилен и незаконосъобразен, да бъде отменен.
Въпреки изхода на делото, само за по-голяма прецизност, е необходимо да се
отговори на останалите възражения, наведени от жалбоподателя, които съдът прецени като
неоснователни, при следните съображения:
Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип одобрен тип, с оглед наличния
по кориците на делото протокол № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г., обективирал премината
първоначална проверка на АТСС, с резултат „съответства“ и срок на валидност една година
от издаването му, т.е. в действие и към момента на нарушението. Посоченото е и във връзка
с разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закон за измерванията, че намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип,
независимо от срока на удостоверението. За несъстоятелно съдът намира и възражението на
жалбоподателя за отсъствието на знак Е24, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за
движение на процесното място, доколкото към датата на нарушението не е необходимо
поставянето на такъв знак, поради законодателните промени и отпадане на задължението за
това към органите на реда. Спазени са изискванията на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. с приложената по делото снимка на АТСС-то, заснело процесния
автомобил. Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г.,
в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание
съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, на техническото
средство, което го е заснело, посока на задействане, режим на измерване. Посочени са още
началото и краят на работа с камерата, чийто период съвпада с процесното време.
Несъществено е нарушението за неотразени първо и последно статично изображение,
доколкото другите попълнени реквизити безспорно свидетелстват за заснемането на
автомобила от конкретното АТСС. Доказателствената сила обаче на протокола по чл.10,
се разколеба, по горепосочената причина – липсата на специфичното ограничение с пътен
знак В26 от 60 км/ч на пътния участък, факт, чиято установеност доведе и до
несъставомерност на деянието и отмяната на ЕФ.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право да му
3
бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза
е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил
доказателства за сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за правна
защита и съдействие и пълномощно за представителство. Възнаграждението е уговорено
съгласно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно оказване на
правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, а
именно на адв. С. Ж. П., съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е. в минимално
предвидения в наредбата размер от 300 лв. съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв. / в
случая 100 лв./. В този смисъл сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдена в тежест на ОД на МВР-Пловдив, съгласно изричното правило на чл. 38, ал.
2, изр. 2 от ЗА. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, XVII н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4610770 , издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Д. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на адвокат С. Ж. П.,
вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, със служебен адрес:
......, сумата в размер на 300/ триста/ лева, разноски в съдебното производство
на основание чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4