Присъда по дело №351/2022 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №37/12.12.2022г. по нохд №351/2022г. по описа на АРС ІІІ н.с.

От страна на Районна прокуратура Пловдив, ТО Асеновград е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия О. Я. Ю. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска и същия е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно, затова, че
на 24.01.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Х. А. С. – че ще изплаща вноските по
потребителски кредит № ********** към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за закупуване на
мобилен телефон “Huawei P430 light”, като с това му е причинил имотна вреда в
размер на 510,47 лева.
В съдебното производство подс. О. Я. Ю. се явява лично и с назначения му, в
качество на служебен защитник- адв. М. К..
В хода на проведеното разпоредително заседание защитникът на подсъдимия,
заяви от негово име, желанието му,делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът уважи това искане на защитника, като след проведеното разпоредително
заседание, на подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства по досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. О. Я. Ю. се призна за виновен като изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Пловдив, ТО
Асеновград, поддържа обвинението така както е повдигнато и счита същото за
доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства, се е
установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид това, че съдебното следствие по делото е преминало по
реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, предлага на подсъдимия да се определи
първоначално наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
След съобразяване с текста на чл.54 от НК и предвиденото в чл.209, ал.1 от НК,
пледира за наказание „Лишаване от свобода”, в размер на една година и шест месеца,
което да се редуцира с една трета, или на подс. Ю. да се наложи окончателно
наказание от една година „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК, е на
становище, че изпълнението на така определеното наказание следва да се отложи с
изпитателен срок от три години. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят
целите предвидени в чл.36 от НК.
Защитника на подсъдимия, адв. М. К. счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна. Акцентирайки на наличните на множество смекчаващите вината
обстоятелства, защитника предлага на подс. Ю. , да се определи справедливо
наказание, размера на което да се редуцира с една трета съгласно чл.58а от НК
Подс. О. Я. Ю. се признава за виновен, като не взема становище по отношение
на вида и размера на наказанието.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр.
чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимия в съдебно заседание,
обясненията дадени от него на досъдебното производство, показанията на свидетелят
Х. А. С., дадени от него в хода на досъдебното производство, приложените по делото
1

писмени и веществени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимия О. Я. Ю. е роден на 14.02.1987 г. в гр. Асеновград, българин,
български гражданин, със средно образование, работещ като мебелист в „Софамакс“ -
Асеновград, неженен, неосъждан, с адрес гр.Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Стоян
Джансъзов” № 9, вх. Б, ет. 7, ап. 60, с ЕГН **********
Подсъдимия О. Я. Ю. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които са следните:
Подс. О. Я. Ю. е неосъждан. Същият и св. Х. А. С. се познавали от няколко
години. През месец януари 2020 г. подс. Ю. счупил мобилния си телефон. В тази
връзка същият решил да помоли св. С., да му закупи нов телефон, който да се води на
името на пострадалия. Сторил го, като му обещал, че самият той ще заплаща вноските
и телефонът само формално ще е закупен от св. С., и последният се съгласил. На
24.01.2020 г. двамата посетили магазин „Техномаркет“ в гр. Асеновград. Там те се
срещнали с представител на дружеството за предоставяне на стокови кредити „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД. В магазина подс. Ю. харесал мобилен телефон марка “Huawei P430
light”. Казал на св. С. да вземе именно този телефон на изплащане на свое име, като му
обещал занапред той да плаща вноските. Още тогава, изначално и на посочената дата
подс. О. Ю. нямал никакво намерение да изпълни това свое обещание. Единственото
намерение било да вземе вещта и да остави имущественото задължение впоследствие
на св. Х. С.. Последният обаче му се доверил, тъй като бил въведен в заблуждение от
обвиняемия и се съгласил да му направи тази услуга. Така на 24.01.2020 г. в гр.
Асеновград с цел закупуване на телефона, от страна на св. С. бил сключен договор за
потребителски кредит № **********. Кредитор по договора било дружеството „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, а потребител – св. Х. С.. Така на св. С. бил предоставен потребителски
кредит за закупуване на стока, равняващ се на стойността на избрания от подс. Ю.
мобилен телефон марка “Huawei P430 light”. Стойността на вещта била 479,00 лв., а
отделно следвало да се покрие и сумата за защитата на кредита, сумата от 31,47 лв.
Така св. С. се задължил към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сума в размер общо на 510,47 лв.
Св. С. подписал договора единствено поради това, че подс. Ю. обещал да заплаща
вноските. Той не допускал, че намеренията на подс. Ю. са точно в обратна насока, а
имено да не изпълни поетото обещание. След подписване на договора, сумата била
изплатена по безкасов път по сметка на магазин „Техномаркет“ Асеновград, а св.С.
получил съответно мобилен телефон марка “Huawei P430 light”. Получения телефон
пострадалия предал на подс. Ю.. Известно време след това св. С. установил, че подс.
Ю. не е заплатил нито една от вноските по получения от пострадалия кредит от „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД. Това поведение на подс. Ю. било вследствие на неговите още
първоначални намерения, да не изпълни обещаното към св. С.. Подс. Ю. не платил
нито една месечна вноска, въпреки че имал финансовата възможност да го стори.
Единственото намерение на подс. Юсеин било да набави за себе си имотна облага. Св.
С. многократно търсел контакт по телефона с подс. Ю., но апаратът на последния бил
изключен. Срещнали се случайно и при тази среща обвиняемият заявил на св. С., че
телефонът е развален и го е оставил на ремонт. Св. С. проверил и установил, че това не
отговаря на истината. Поискал от подс. Ю. или да му предостави вещта, или да си
плаща вноските, но това не се случило. Подс. Ю. категорично отказал да плаща
2

вноските, каквото било първоначалното му намерение. По този начин на св. С. била
причинена имотна вреда в размер на 510,47 лева. Поради тази причина на 12.04.2021г.
той сезирал с жалба РП Пловдив, ТО Асеновград, по която след извършена проверка
било образувано досъдебно производство-.ДП № 441/2021г. по описа на РУ
Асеновград.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд на подс.
Ю. беше дадена възможност да възстанови изцяло причинените от него щета, като
същия успя да възстанови сумата от 300лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. Тя се установява изцяло от самопризнанието на подсъдимия
и от показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел- Х. А.
С., от приложените по делото справки от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /листи от 24 до 42 от
ДП/ и такива от „Техномаркет“ гр. Асеновград /лист 42, ІІ стр. от ДП/, както и
останалите приложени по делото писмени и веществени доказателства.
От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК
доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на
престъплението от страна на подс. Ю. , предмет на настоящето наказателно
производство, време и място на осъществяване, което не се оспорва от подсъдимия и
неговия защитник.

От правна страна:
Подсъдимия О. Я. Ю. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 24.01.2020 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Х. А. С. – че ще изплаща вноските по потребителски кредит
№ ********** към „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД за закупуване на мобилен телефон “Huawei
P430 light”, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 510,47 лева,
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновна.
От доказателствата по делото безспорно се установи, на 24.01.2020 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, с цел да набави имотна облага за себе си, подс. Ю. е
осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. На първо място,
безспорно по делото се установи, че подс. Ю. е възбудил заблуждение у св. Х. А. С.
като е въздействал върху съзнанието му по начин да формира неправилна представа,
че има нужда от мобилен телефон, като му е обещал, че ако получи такъв закупен от
пострадалия от магазин „Техномаркет“ гр. Асеновград, посредством неговото
заплащане чрез сключен отново между пострадалия и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като
финансово дружество предоставящо стокови кредити, договор за стоков кредит, то
именно подсъдимия ще изплаща месечните вноски, необходими за неговото пълно
изплащане. Въз основа на така формираните неправилни представи, св. С. е взел
решение да сключи договор за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от
24.01.2020г за общата сума от 510.47лв. Въз основа на получените пари по кредита,от
страна на продавача магазин „Техномаркет“ гр. Асеновград, на св. С. е били
предоставен мобилен телефон марка “Huawei P430 light” за сумата от 479.00 лева., като
в самата фактура е посочено, че плащането на сумата по нея е от „Ти Би Ай“ Кредит.
Въз основа на формираните вече у св. С. неверни представи, той е предоставил на
подс. Ю. закупения по тази начин телефон. Формирането на неправилните представи у
пострадалия е от съществено значение, за да се извърши получаването и предаването
3

на телефона във фактическата власт на подс. Ю..В резултат на това фактическо
разпореждане, поради невярната представа формирана у св. С., подсъдимия е
предприел и съответните действия по своето облагодетелстване. След получаване на
телефона от страна на св. С., е последвало разпореждане от страна на подс.Ю. , като
същия е започнал да го ползва според своите нужди, без да извърши плащане на която
и да е от месечните вноски към кредитодателя. Това обаче е било свързано с
причиняване на имотна вреда за пострадалия общо в размер на 510.47 лева
Общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на 510.47 лв. Същата
се установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства..
Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на неговите общественоопасни последици.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в
желанието му да се облагодетелства по непозволен и престъпен начин .

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК и
предвидената по чл.209, ал.1 от НК, санкция за това престъпление, определи
наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на престъплението –
висока, с оглед обществените отношения, които засяга, последиците от същото,
разпространеността на този вид престъпления в страната, размера на настъпилите
имуществени щети за пострадалия С., и степента на обществената опасност на дееца –
сравнително не толкова ниска, като отчете отегчаващите обстоятелства, предвид
проявените качества от страна на извършителя: изобретателност и комбинативност при
осъществяване на механизма на извършване на престъплението, като отчете семейното
положение на подс. Ю. и факта, че същия не е осъждан, като е трудово ангажиран и до
приключване на съдебното следствие пред съда успя да възстанови на пострадалия все
пак сумата от 300лв., то счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
съобразено с предвиденото в чл. 209, ал. 1 от НК. За извършване на това престъпление
законодателят е предвидил на виновното лице да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” от една до шест години. Предвид изложеното по-горе, съдът счете, че на
подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде в размер към минимума на предвиденото в
закона наказание, но малко над него. Поради което, при спазване разпоредбата на
чл.54 от НК съдът определи първоначално наказание в размер на една година и три
месеца „Лишаване от свобода”. Съобразно разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК,
определеното наказание бе редуцирано с една трета, като подс. Ю. бе осъден да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на десет месеца. В случая по
отношение на подс. Ю. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват
изключителни и многобройни, поради и което съдът не приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК и
не определи наказанието под най-ниския предел.
При преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”
наложено по отношение на подс. О. Я. Ю., съдът взе предвид разпоредбата на чл.66,
4

ал.1 от НК и счете, че изпълнението на същото следва да се отложи с изпитателен срок
от три години, като по този начин, ще се постигнат целите предвидени в чл.36 от НК. В
действителност, няма пречка за съда да постанови, това наказание да се изтърпи и
ефективно. При своята преценка относно отлагането на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода” за предвидения от закона тригодишен изпитателен срок обаче,
няма как отново да не отчетени причините за извършеното от подс. Ю. престъпление,
неговото семейно положение и факта, че до момента същия не е осъждан и няма
регистрации за извършени противообществени деяния.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	37
Дата:	12 декември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Шейтанов

Дело:	20225310200351
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2022 г.

Присъда по дело №351/2022 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите