РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на седми
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 906
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от „***” ЕООД, със седалище гр.Мартен,
обл.Русе, против Наказателно постановление
№ 38- 0000351 от 04.04.2019
г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за административно нарушение по чл.7а
ал.ІІ пр.3 от Закон за автомобилните превози, на основание чл.96 г ал.І пр.2 от
ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението поради допуснати
съществени процесуални нарушения и недоказаност на вмененото административно
нарушение.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
„***” ЕООД със седалище гр.Мартен, обл.Русе,
БУЛСТАТ **** и ЕИК, съответстващ на
БУЛСТАТ, е транспортно предприятие, притежаващо лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари.На 21.03.2019 г., в
гр.Русе, при комплексна проверка от страна на ОО „АА” Русе, било установено, че в качеството си на транспортно предприятие,
жалбоподателят е допуснал осъществяването на обществен превоз на товар с
товарен автомобил марка „Ивеко” с рег № Р 1794 ВС, на дата 08.02.2019 г., от
водача И. Ш. С., който не отговаря на изискванията за психологическа годност.Извършването
на превоза било установено на база на представените документи и в частност-
тахографски лист и пътен лист от посочената дата.От направена справка в
регистъра на психологическите изследвания се констатирало, че Салиев не
притежавал удостоверение за психологическа годност в периода то 09.01.2019 г.
до 10.03.2019 г.По тези констатации било прието, че е налице нарушение по чл.7а
ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр, за което бил съставен АУАН № 260473 от 21.03.2019 г.АН бил
предявен на представляващ дружеството, подписан без възражения и лично
връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с
наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция
се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване
на ЕИК на жалбоподателя в НП.Алтернативно се иска преквалифициране на случая
като маловажен.
Съдът приема за установена фактическата
обстановка, описана по- горе, на база на събраните писмени доказателства,
доказателствени средства и гласни доказателства- констативен протокол за
извършена проверка, пътен лист № 975566, тахографски листи, АУАН № 260473,
пътен лист № 975564, справка в регистъра за психологическите изследвания на
водачите, показанията на св.Каросман- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани изцяло като
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.
В
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да опорочават издадените актове.
Като нарушител в настоящото производство
е посочено търговско дружество.Съдът намира, че същото е достатъчно пълно,
точно и коректно индивидуализирано чрез наименование/фирма, седалище,
управител, БУЛСТАТ/ЕИК.В протокол за извършена проверка, при която са направени
констатациите са осъществено административно нарушение юридическото лице е
индивидуализирано с ЕИК.Действително в АН и НП, индивидуализацията е с БУЛСТАТ,
но ноторен е факта, че единният идентификационен код представлява бившият
булстат номер.Конкретно по делото се установява, че е налице пълна цифрова
идентичност и поради това не може да се заключи, че има съмнения кой е субекта
на нарушението.
По същество извършването на нарушението
е правилно установено и доказано.Това, че нарушението е извършено при
комплексна проверка, включително и на документи, на транспортното предприятие,
не означава, че акта е съставен въз основа на официални такива. Констатациите
за липса на удостоверение за психологическа годност са вписани в констативния протокол,
с който е приключила комплексната инспекция, подписан и от управителя на
дружеството, и не са възразени по никакъв начин, дори и формално. Разпоредбата
на чл.7а ал.ІІ въвежда задължение за лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.ІІІ и
чл.126 ал.І от ЗАвПр и чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП.По делото няма спор, че
жалбоподателят се явява лицензиран превозвач, както и че 08.02.2019 г. е бил
извършен обществен превоз на товар.Към тази дата лицето Исмаил Салиев е бил водач,
извършел е превоза, но не е имал удостоверение за психологическа годност, с
което не е отговарял на изискванията, определени със закона и наредбите.Случаят
не може да бъде определен като маловажен, доколкото нарушението е формално, а
от друга страна не са установени фактически обстоятелства, които да го
отличават от такива административни нарушения, сочещи на малозначителност или
явна незначителност на общественоопасните последици.
Нормата на чл.96 г от ЗАвПр предвиджа
налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция в размер
на 3000 лева за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени със закона или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Административното наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер, и
обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и в тази си
част.С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38 – 0000351 от
04.04.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което на „***” ЕООД, БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес на управление гр.Мартен, обл.Русе, ул.”Славянска- втора”4
, представлявано от А. Г. М. с ЕГН **********, за нарушение по чл.7а ал.ІІ пр.3
от ЗАвПр, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
3000 лв., на основание чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: