Р Е Ш Е Н И Е
14.11.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
18.10. 2017
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 680 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искове с правно основание чл.200, ал.1 и ал.3 КТ, с които се иска от съда да бъде осъден „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград да заплати на В.Б.Ю. с ЕГН:********** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на трудовата злополука, настъпила на 17.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6991 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на трудовата злополука, настъпила на 17.08.2015г., включващи разходи за закупени медикаменти и лечение в размер на 2491 лева и пропуснатата полза в размер на 4500 лева, изразяваща се в разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение за изпълняваната от него длъжност „юрисконсулт" и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 17.08.2015г. до 13.04.2016г., ведно със законната лихва от 01.06.2016г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че от 23.06.2015г. работи по трудов
договор №РД-05-018/23.06.2015г. при ответника, като заема длъжност
„юрисконсулт". С допълнително споразумение към трудовия му договор
№РД-О5-055/23.12.2015г. му е определено основно трудово възнаграждение в размер
на 830 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за всяка прослужена голина - 1% от размера на основното трудово
възнаграждение. На 17.08.2015г. по време на пътуване от мястото, където
постоянно живее до работното му място в гр. Рила. със служебното транспортно
средство „Лада Нива", управлявано от директора ******, на път Е-79 в
местност „Шарков чифлик" е настъпило пътно транспортно произшествие. В
следствие на злополуката от удара усетил силно болка в областта на вратите
прешлени и гръбначния стълб. В деня на злополуката потърсил медицинска помощ и
при прегледа лекарят констатирал увреждането му с диагноза „фрактура корпус
вертебре ТН12”. За установената неработоспособност му бил издаден болничен лист
първоначално за 14 дни, считано от 17.08.2015г. С разпореждане №40 от
21.08.2015г. на длъжностното лице на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, гр. Кюстендил, злополуката е призната за трудова. През
време на отпуската му за временна неработоспособност болките във врага и
гръбначния стълб се засилили. Не можел да спи и да се движи без болки в гърба и
врата. При последващи прегледи при лекар-специалист му били издадени болнични
за отпуск поради неработоспособност още за 5 месеца и половина, за времето до
12.02.2016г. Считано от 13.02.2016 г. временната му неработоспособност е
удължена с още 60 дни от ЛКК по силата на експертно решение №0923 от
044/15.03.2016 г. на втори състав на ТЕЛК към МБЛЛ, гр. Благоевград, с водеща
диагноза при освидетелстването ми „счупване на гръбначен прешлен'",
„ст.пост фрактура корпус вертебре ТX12, медианна дискова протрузия на С5-6-
В законоустановения едномесечен срок по делото е
постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Работодателят
оспорва трудовият характер на злополуката, случила се на 17.08.2015г. Ответникът поддържа, че има съществуват
разминавания между твърденията на ищеца в исковата молба и писмените му
обяснения дадени по случая, а също така и между представения от него в деня на
инцидента болничен лист № Е20152448361/17.08.2015 г. с поставена диагноза
"Дистрозио коли" и представените последващи такива, в които е
поставена диагноза "фрактура корпус вертебре ТН12". С оглед на това
оспорва, че в резултат на възникналото ПТП на 17.08.2015г. на ищеца е причинена
"фрактура корпус вертебре ТН12". Също така оспорва претенцията за
заплащане на неимуществени вреди като прекомерно завишена.
Твърди, че за периода от 10.05.2016г. до 27.02.2017г. ищецът по
собствено желание е ползвал неплатен годишен отпуск, за което е подал девет
броя заявления. В този период от 05.09.2016г. до 19.09.2016 г. той е ползвал и
платен отпуск при раждане на дете. Ищецът е бил назначен на длъжност
юристконсулт, която длъжност предполага, че същият не осъществява тежък
физически труд, поради което не следва да се приемат за достоверни твърденията,
че не би могъл да упражнява трудовите си функции. Прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е поради обстоятелството, че същия не желаеше да се
върне на работното си място. Със заповед № РД-05-015/06.03-
Със свое определение от 19.04.2017г. съдът е конституирал като трето лице – помагач „Дженерали Застраховане” АД. От същото е депозирано становище, с което се оспорват предявени искове като неоснователни по изложени в становището съображения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Между страните е безспорно, че ищецът съгласно договор №РД-05-018/23.06.2015г. към момента на инцидента на 17.08.2015г. е заемал длъжността „юрисконсулт" в ответното предприятие.
На 17.08.2015г. по време на пътуване от местоживеенето му до работното място ищецът е претърпял злополука, причинена от пътно транспортно произшествие, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №40 от 21.08.2015г. на ТП на НОИ -гр. Кюстендил. Посоченото разпореждане №40 от 21.08.2015г. на длъжностното лице на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, с което злополуката е призната за трудова, няма данни да е обжалвано, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила.
В декларация за трудова злополука от 17.08.2015г., подадена от В.Б.Ю. до ТП на НОИ, пострадалият е посочил като увредена част от тялото – врат, а като вид на уврежданията – дисторзио коли. В своите писмени обяснения до работодателя от 17.08.2015г. също е посочено, че след настъпилото ПТП е остри болки в областта на врата и че след обстоен медицински преглед и направена му снимка му е поставена диагноза – дисторзио коли.
На ищеца е приложено лечение в продължение на 164 работни дни, за което има издадени болнични листя за периода от 17.08.2015г. до 12.02.2016г. и експертно решение №0923 /15.03.2016г., издадено от ТЕЛК гр.Благоевград за продължаване на времената неработоспособност от 60 дни, считано от 13.02.2016г. до 13.04.2016г. Общият период на временна неработоспособност е от 17.08.2015г. до 13.04.2016г.
Със заповед № РД-05-015/06.03.2017г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие след подадена от него молба с молба вх. № 10-09-22/06.03.2017г.
Видно е от фактура №********* от 17.08.2015г.,
издадена от „Елимед –
Видно е от фактура №********* и касов бон, издадени от „Фармакор” ЕООД, че на 25.08.2015г. В.Б.Ю. е закупил от аптека „Феникс” в гр.Благоевград "идеос, табл. X 30 бр." на стойност 10.55 лв. и "колан ломбакрос акт" на стойност 158 лв.
Видно е от фактура №********** от 10.09.2015г., издадена от Военномедицинска академия МБАЛ – София, че В.Б.Ю. е заплатил сумата от 20 лв. за изследване на прешлени в една равнина.
Видно е от фактура №00002181 от 27.10.2015г.,
издадена от „Омега Комерс
Видно е от фактура №********* от 12.02.2016г., издадена от МБПЛР – Вита ЕООД, гр.Велинград и физиотерапевтична процедурна карта, че В.Б.Ю. е заплатил сумата от 350 лв. за комплексна медицинска услуга - физиотерапевтични процедури, осъществени за период от седем дни, считано от 07.02.2016г.
Видно е от фактура №********* от 14.02.2017г., издадена от ЕТ „Керемена Поповска – Орфей-Г”, че В.Б.Ю. е заплатил сумата от 375 лв. за направени процедури с апарат Диазенс и магнитна акупунктура.
От разпита на свидетелите ******, която е съпруга на ищеца и ******, се установява, че след злополуката ищецът е посетил болница, където са му били направени прегледи и изследвания. След обяда на 17.08.2015г. В. се прибрал в къщи, бил придружен от баща му, който му помагал да се придвижва. Оплакал се, че изпитва силни болки в областта на врата и гърба, изтръпвали му ръцете и краката. Било му трудно да се придвижва и обслужва сам, дори не можел сам да се храни. Същият ден бил извикан свидетелят ******, който помагал за обгрижването на ищеца в къщи. Последният не можел сам да се облича и да ходи. Това негово състояние продължило около половин година след катастрофата. Поради постоянните болки се е наложило да ходят на прегледи и изследвания в гр.София, била извършвана рехабилитация в специализирана болница в гр.Велинград, били закупени специални медицински вещи. Например ортопедичен матрак, който бил закупен от бащата на свидетелката ******. Според свидетелите В. изпитва болки в областта на врата и гърба. Преживял е тежка психологична травма, че за напред няма да може да се движи нормално. Изпитва ужас и се страхува да шофира, не може да помага пълноценно в грижите за децата си.
От разпита на свидетелите ******, който е служител в ответното предприятие и ******, който е бивш директор на предприятието, се установява, че непосредствено след настъпилото ПТП ищецът е можел да ходи сам и се е оплакал единствено от болка във врата. Един или два дни след инцидента свидетелят *** се срещнал с него на партера на блока, където живее, за да даде писмени обяснения за случая, като на срещата е присъствала и съпругата му. Първоначално бил представен болничен лист от В. с една диагноза, а впоследствие за същия период е представен друг болничен лист с друга диагноза, което е направило впечатление на свидетелите.
От първоначалното и допълнителното заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на В.Б.Ю. е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука сума в размер на 2772.93 лв. за периода от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. Размерът па имуществените вреди под формата на пропусната полза, представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. и действителното, получено от него обезщетение за временна нетрудоспособност, е на стойност 3922.88 лв. Номерата на болничните листове, диагнозата, входящия номер в НОИ и периода за който се отнася, последователността на изплащането и сумите, които е получил ищеца за исковия период са показани в таблица №1 към експертизата. Става ясно, че посочената диагноза в първия болничен лист Е20152448382, касаещ периода 17.08.2015г.-30.08.2015г., е фрактура корпус вертебре ТН 12, а в следващите болнични листа диагнозата е дисторзио коли.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие инцидента, настъпил на 17.08.2015г. в резултат на ПТП, пострадалият В.Ю. се оплаквал от болки във врата. Потърсил медицинска помощ в гр. Благоевград. При първоначалния преглед и направената снимка на шийния отдел не са установени патологични изменения. По повод продължаващите болки в областта на шията и болки в областта на гърба е направена на 24.08.2015г. рентгенова снимка на гръдният отдел, където е установено снижение в областта на ТН12 със заключение за фрактура на прешлена. На 25.08.2015г. е направена и МРТ, при което се установява и дискова херния в областта на С5-С6 прешлени. Пострадалият е провел амбулаторно лечение с обезболяващи, поставена е шийна яка и е препоръчан постелен режим, с последващи рехабилитационни мероприятия. На 13.03.2016г. е освидетелстван от ТЕЛК гр. Благоевград , с което е продължена временната нетрудоспособност с още 60 дни, считано от 13.02.2016г. Няма убедителни данни за пресни фрактурни промени на деформираните прешленни тела - лека клиновидна деформация е налице на 12-ти и 11 -ти гръдни прешлени. Визуализират се и малки шморлови телца по дискалните повърхности на двата прешлена. Налице е дискова протрузия на УС 5-6 шийни прешлени. От описания снимков материал, рентгенологично са налице клиновидно деформирани прешленни тела на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени с дегениративни изменения на същите, без данни за пресни фрактури и изменения към 17.08.2015г. Установената деформация на гръдните прешлени може да се дължи на фрактура или да е резултат на друга причина. Ако приемем, че установената деформация на гръдните прешлени се дължи именно на фрактура, то тази фрактура е следствие на травма, настъпила преди 17.08.2015г. Вследствие на настъпилото ПТП лицето В.Ю. е получил травматични изменения на меките тъкани в областта на шийния отдел (дисторзио коли). Същите са довели до затруднение в движенията в областта на шията. Протрузията в областта на 5-6 шийни прешлени (т.н. дискова херния) най-често е последица от хронични изменения на дисковете, като травмата от ПТП в тази област е довела до проява и засилване на клиничните изяви, изразяващи се със стягане, болки в областта на врата и горните крайници. Липсата на пресни фрактурни изменения в областта на гръдните прешлени, обезсмисля определянето на механизма за получаване на такива при обстоятелствата, дали пострадалият е бил с предпазен колан или не от медицинска гледна точка.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (болки и страдания) и имуществени вреди от настъпило увреждане в резултат на трудова злополука, станала с В.Б.Ю. на 17.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл.154, ал.1 ГПК, ищецът следва да докаже фактите от които извежда своите твърдения, а именно : че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на правно основание чл.200, ал.1 КТ. Ищецът следва да докаже, че вследствие на настъпила на 17.08.2017г. трудова злополука е получил увреждания, които са причинили временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност. В тежест на ищеца е да докаже неимуществените и имуществените вреди, които твърди, че е претърпял, техния размер и че вредите са в причинно-следствена обусловеност от получените в резултат на трудовата злополука увреждания. Съобразно разпределението на доказателствената тежест ответникът следва да докаже фактите, от които извеждат своите възражения. В това число и че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съдът счита, че предпоставките за уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ са установени по безспорен начин по делото. От събраните писмени доказателства се установява, че увреждането на пострадалия има характер външно вредоносно въздействие върху организма му, което е предизвикало временната му неработоспособност за процесния период. Настъпилото увреждане е станало на път към работното място за изпълняване на трудовите задължения на пострадалия по трудовото правоотношение с ответника. Трудовият характер на злополука съгласно чл.55, ал.1 КСО се установява от влязлото в сила разпореждане №40 от 21.08.2015г. на длъжностното лице на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил
Спорно по делото: е дали е било налице груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ от страна на пострадалия от трудовата злополука и размерът на обезщетенията, които следва да се присъдят съответно за претендираните имуществени и неимущесвени вреди.
Работникът отговаря по чл.201, ал.2 КТ като съпричинител на вредоносния резултат при наличие на груба небрежност. Кодексът на труда не съдържа дефиниция на понятието “груба небрежност”. С решение №792 от 06.12.1988г. по гр.д.№674/88г., IV г.о. ВС е направил аналогия между грубата небрежност по смисъла на КТ и съзнаваната непредпазливост, като форма на вината по смисъла на НК. В трайната практика на ВКС се приема /вж. например решение №1429 от 10.11.1993г. по гр.д.№86/93г., IV г.о на ВКС/, че работникът е действал с груба небрежност, когато е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици – увреждането на здравето си, но е мислел, надявал се е да ги предотврати. Тази груба небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. С оглед на изложеното в конкретния случай не са установени конкретни действията или бездействия на Ю., които да бъдат определени като проявена груба небрежност от него по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Дори да допуснем, че по време на настъпването на процесното ПТП ищецът действително е бил без обезопасителен колан, то това само по себе си не може да бъде проява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Относно това дали Ю. е бил с поставен обезопасителен колан към момента на инцидента по делото са събрани противоречиви данни, които не позволяват по категоричен начин да бъде установено това обстоятелството. От установеното по делото не може да се заключи, че ищецът е проявил груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на злополуката. Предвид изложеното следва да се приеме за недоказано твърдението на ответника в тази връзка.
При определяне
на обезщетението по чл.200 КТ вр. с чл.52 ЗЗД преценката, която се извършва от
съда е различна във всеки конкретен случай и зависи от особеностите на случая. Съдът
намира, че относително най-справедливият размер на обезщетението за понесените
от ищеца неимуществени вреди представлява сумата от 3 500 лв. При определяне
размера на обезщетението следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.52 ЗЗД. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
смята, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
вследствие злополуката неимуществени вреди, е основателна и доказана до размера
на сумата 3 500 лева, а над този сума искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Този размер съдът счита, че е достатъчен справедливо да овъзмезди ищеца за претърпените от него болки и страдания,
психологически дискомфорт и затруднение при
движението на врата вследствие на трудовата злополука.
За определянето на посочения размер на неимуществените вреди, съдът взема предвид болките и страданията по време и след трудовата злополука, продължителността на оздравителния процес от физическите увреждания и преживения психически стрес. В производството се доказва по категоричен начин, че не отговарят на истината твърденията на ищеца, че в резултат на процесното ПТП са му били причинени травматични увреждания изразяващи се в "фрактура корпус вертебре ТН12". Тези твърдения се опровергават обосновано на първо място от назначената и приета по делото съдебно медицинска експертиза. Експертите са категорични, че от изследвания снимков материал предоставен им от ищеца не се установява настъпването на "фрактура корпус вертебре ТН12". Тези твърдения се опровергават също така и от обсъдените по-горе писмени доказателства, включително и от писмените обяснения на пострадалия, дадени няколко дни след инцидента. Следва да се посочи, че настъпилото ПТП е причинило на ищеца В.Ю. травматични изменения на меките тъкани в областта на шийният отдел (дисторзио коли). Същите са довели до затруднения в движенията в областта на шията. Експертите също така установяват наличието на стара травма дискова херния в областта С5-С6 прешлени, която няма връзка с настъпилото ПТП, като травмата в тази област би довела до проява и засилване на клиничните изяви, изразяващи се със стягане, болки в областта на врата и горните крайници. Изложените съображения и установени обстоятелства са решаващи съдът да определи обезщетение в размер на 3 500 лв., което е справедливо и е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посоченият размер на обезщетение според съдът ще е достатъчно да компенсира неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Обезщетение в по-нисък и по-висок размер няма да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона.
Увреждането в резултат на трудовата злополука е довело до временна неработоспособност на ищеца за периода от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. Размерът па имуществените вреди под формата на пропусната полза, представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. и действителното, получено от него обезщетение за временна нетрудоспособност, е на стойност 3922.88 лв. Именно в следствие на тази временна неработоспособност, ищецът търпи вреди - пропуска имуществени ползи. В случая отговорността се разпределя между обществено осигуряване и работодателя. Следователно, работодателят дължи обезвреда на имуществените вреди, представляващи разликата между действително претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и полученото обезщетение от общественото осигуряване. Чрез допуснатите и събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в следствие на злополуката, работникът е загубил временно възможността да извършва активна трудова дейност, респективно да получава трудово възнаграждение за периода от настъпване на злополуката от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. При определяне на обезщетението се взема предвид разликата между трудовото възнаграждение, което би получил и полученото обезщетение по КСО. Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза размерът на разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил Ю., ако не бе настъпила злополуката и обезщетението поради временна нетрудоспособност е на стойност 3922.88 лв. По този начин, ищецът е претърпял и имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от не получено трудово възнаграждение за процесния период и съгласно чл.200, ал.3 КТ, работодателят дължи разликата между БТВ и обезщетението по общественото осигуряване. Поради изложеното следва да бъде присъден посочени размер на обезщетение, а искът за сумата над 3922.88 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на трудовата злополука, настъпила на 17.08.2015г., включваща разходи за закупени медикаменти и лечение, свързано с полученото увреждане - травматични изменения на меките тъкани в областта на шийният отдел, е основателна за сума в размер на 68 лв. Това е сума заплатена от ищеца по фактура №********* от 17.08.2015г. и фактура №********** от 10.09.2015г. Претенцията над тази сума до размера от 2491 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Останалите разходи, които се твърди, че са извършени за закупени медикаменти и лечение, не са свързани с лечението на настъпилите от трудовата злополука увреждания, а касаят лечение на възникнали преди 17.08.2017г. здравословни увреждания на ищеца - дискова херния в областта С5-С6 прешлени и лека клиновидна деформация на 12-ти и 11 -ти гръдни прешлени. Освен това сумата от 1530 лв. за закупуването на 1 бр. матрак по фактура №00002181 от 27.10.2015г. е заплатена от трето лице за процеса - *********, поради което не може въобще да се приеме, че този разход е извършен от ищеца.
Определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се дължи от ответника от момента на увреждането - 17.08.2015г., което е резултат на настъпилата трудова злополука. Безспорно в цивилистичната доктрина и в съдебната практика се приема, че отговорността по чл.200 КТ за вреди от трудова злополука е специален случай на отговорността за непозволено увреждане (деликтна отговорност). Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката и длъжникът изпада в забава без покана, като именно от този момент се дължи законна лихва върху размера на обезщетението.
На основание чл.359 КТ ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за вещи лица. На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА на процесуалните представители на ищеца – адв. В.Л. и адв. А.Б. *** следва да се присъди адвокатско възнаграждение за един процесуален представител съразмерно с уважената част от исковете, което възлиза на 704.54 лв.
От страна на ответника са представени доказателства за сторени разноски, а и е представен и списък по реда на чл.80 ГПК, поради което съдът дължи произнасяне в тази връзка. Предвид възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде намалено до минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 3139.73 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на 2869.36 лв.
На основание чл.72 ал.1 ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Дупница държавна такса за всеки от исковете върху уважения размер, съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлизаща на 299.64 лв., както и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на общо 310 лв.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
Р Е Ш И:
О С Ъ Ж Д А „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“Опълченска” №47, с БУЛСТАТ:2016275060390, да заплати на В.Б.Ю. с ЕГН:********** сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие от настъпила на 17.08.2015г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 17.08.2015г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер – 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди О Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“Опълченска” №47, с БУЛСТАТ:2016275060390, да заплати на В.Б.Ю. с ЕГН:********** сумата от 3922.88 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение от НОИ за времето от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. и брутното трудово възнаграждение, което би получил ако е изпълнявал трудовите си задължения, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 17.08.2015г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер – 4500 лева обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи О Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“Опълченска” №47, с БУЛСТАТ:2016275060390, да заплати на В.Б.Ю. с ЕГН:********** сумата от 68 лева, представляваща разходи за закупени медикаменти и лечение, свързано с полученото увреждане поради настъпила на 17.08.2015г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 17.08.2015г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер – 2491 лева обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби О Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“Опълченска” №47, с БУЛСТАТ:2016275060390, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА на процесуалните представители на ищеца – адв. В.Л. и адв. А.Б. *** сумата от 704.54 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“Опълченска” №47, с БУЛСТАТ:2016275060390, да заплати по сметката на Районен съд – Дупница сумата от 609.64 лева, представляваща дължима държавна такса и изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
О С Ъ Ж Д А В.Б.Ю. с ЕГН:********** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Държавно горско стопанство Рилски манастир” към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“Опълченска” №47, с БУЛСТАТ:2016275060390, сумата от 2869.36 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при участието в
производството на трето лице помагач на страната на ответника - „Дженерали
Застраховане” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Княз Дондуков” №68.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: