Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1583 08.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13496 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********
против Н.Д.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.
1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр.с чл.99 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 26.09.2012 г. бил сключен договор за потребителски кредит № …… между
„Юробанк България” АД, като кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 1710
лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по друг договор за
потребителски кредит, сключен със същия кредитор. Ответникът се задължил да
погаси сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Крайният срок за
плащане бил 26.12.2016 г.
На 18.01.2016
г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по
силата на който и видно от приложенията му, ищецът придобил вземанията към
ответника. Последният бил уведомен за прехвърлянето от изрично упълномощения
представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД, който бил овластен да извършва
уведомяване от името и за сметка на „Юробанк България” АД. Уведомлението
следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.
Въпреки
извършените частични плащания, останали непогасени суми, поради което се
претендира за присъждане на: 1710 лева
– главница и 457,44 лева –
обезщетение за забава за периода 26.12.2016 г. – 15.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете по основание, но не и по размер. Усвоил сумата, но поради
незаконното му уволнение, бил в обективна невъзможност да плаща задълженията
си. Твърди, че плащания изобщо липсват, а на 21.06.2013 г. банката обявила
кредита за предсрочно изискуем. Поради това, от тази дата вземането станало
изискуемо и започнала да тече погасителна давност, при което вземанията били
недължими. Моли се за отхвърлянето им като погасени по давност. Оспорва се
качеството на кредитор на ищеца, т.к. от приложението към договора за цесия не се
установявало, че именно вземанията към ответника са цедирани.
Възразява
се за нищожност на договора за кредит, поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
при което била налице хипотезата на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Нарушено било и изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК. Предвид изложеното се
моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За
основателност на исковете ищецът следва да установи наличие на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит № ….. от 26.09.2012 г. между
„Юробанк България” АД, като кредитор и ответника, при спазване на законовите
изисквания по ЗПК и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е
предоставена договорената парична сума, която е усвоена; параметрите на
договора, срок и начин на погасяване; настъпване на падежа за плащане на
главницата; валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че
ответникът е уведомен за цесията от цедента, като включително установи, че
ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита, т.е.
както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания, както
и правомерността на начисляването им. В негова тежест е и да установи
настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания и докаже възраженията и
твърденията в отговора, вкл. за нищожност на договора за кредит; изтекъл срок
на погасителна давност, а при установяване на горните предпоставки от ищеца –
следва да докаже, че е погасил търсените суми.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема исковете за основателни по следните
съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделни обстоятелствата, че: между „Юробанк
България” АД, като кредитор и ответника – кредитополучател, е сключен договор
за потребителски кредит № …..от 26.09.2012 г., с посочените в ИМ параметри, по
който предоставената сума е усвоена, но не е погасена, като размерът на
исковите суми съвпада със сочените от ищеца /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1046/23.01.2020
г. - л. 141-142/.
Съдът приема тези факти за
доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
От договора за кредит се
установява, че предоставената сума от 1710 лева, е следвало да бъде погасена на
51 месечни вноски, ведно с уговорена лихва, с падежи 26 число и размери по
погасителен план /л. 13-14/, като последната вноска е следвало да бъде платена
на 26.12.2016 г.
Наличието на правоотношение не е
спорно и се установява. Не се приемат възраженията за нищожност на договора и нарушение на сочените норми от
ЗПК.
Чл. 10, ал. 1 ЗПК /в прил. ред. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ предвижда, че – договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Не се установява нарушение на така посочените изисквания. Относно размера на шрифта не са ангажирани доказателства от оспорващата страна, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, като такова изискване не се предвижда в чл. 10, ал. 1 ЗПК към момента на скл. на договора. Доводите в отговора са бланкетни и не сочат конкретни нарушения, които се твърди да са налице, съобразно тази норма, а съдът и след служебна проверка, не установи такива. Същото се отнася и до доводите за нищожност, поради нарушение изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК. Разпоредбата гласи, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора ясно са посочени условията за издължаване на кредита, а погасителният план съдържа всички необходими реквизити – размер, брой, периодичност и дати на плащане на вноските, както и последователността на разпределението им. В ОИМ не са конкретизирани възраженията за нарушаване на определено изискване, като единствено е цитиран текстът на чл.11, т.11, без да се сочи коя предпоставка за валидност липсва. Изследвайки съдържанието на договора и пог. план, нарушения на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК не се установяват, както и на други императивни изискания на ЗПК, поради което и основания за нищожност няма.
Налице е валидно облигационно
правоотношение, което обвързва страните с предвидените права и задължения.
Относно цесията.
От договора за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016 г. и приложението към него /в което на стр. 625 /л.99 от
делото/ фигурират неплатените вземания
по процесния договор към ответника/, се установява, че между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е възникнало твърдяното правоотношение,
съобразно което ищецът е материално легитимиран титуляр на вземанията спрямо
кредитополучателя. Възможност за цедиране изрично е предвидена в чл. 19, ал.1
от договора за кредит. Не се споделят възраженията в ОИМ, че вземанията спрямо
ответника не се установявало да са прехвърлени. Напротив – видно именно от
представеното приложение № 1, съдържащо подписи на страните по цесията,
вземанията по процесния договор за кредит са надлежно прехвърлени, като всички индивидуализиращи белези са налице /длъжник, дата на договор,
дължими суми, падеж/. Приложението, съдържащо съответен списък, е достатъчно
конкретно и ясно. Категорично се доказва, че вземанията спрямо ответника по
договора са прехвърлени.
Не е спорно, че той е уведомен
за цесията, а принципно следва да се счита за такъв с получаване на документите
– ув.писма /л.108 и л.109/, приложени към исковата молба. С пълномощно рег. №
231/18.01.2016г. /л. 104-105/ цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване на длъжниците за прехвърлянията от негово име, съгласно условията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответникът следва да се счита за уведомен с получаване на
уведомлението за цесия в хода на процеса, с получаване на исковата молба и
приложенията към нея. Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за
възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о.
и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Ето защо и ищецът е
титуляр на вземанията.
Предвид изложеното, съдът
приема, че в производството се установява - наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за цесия между ищеца и „Юробанк България” АД, по
което са цедирани вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, за
което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен.
Относно възраженията за предсрочна изискуемост
и давност.
Сумите се претендират като дължими с оглед настъпил
окончателен падеж – изрично уговорен в договора като 26.12.2016 г., който е налице към момента на подаване на ИМ. Ищецът
не твърди да е реализирано правото на обявяване на вземанията за предсрочно
изискуеми. Ответникът представя писмо от 21.06.2013 г. от пълномощник на
банката, което твърди да е получил /без да се позовава на конкретна дата/, с
което поддържа, че първоначалният кредитор се е възползвал от правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, поради което и падежът бил настъпил по - рано,
а от 2013 г. до предявяване на иска, 5 - годишната давност за главницата била
изтекла.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на настъпването й играе ролята на
падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем. За да настъпи, освен обективен /неплащане на определени задължения/,
следва да е налице и субективен елемент – надлежно съобщаване на длъжника на
изявлението на кредитора. Те трябва да са доказани в кумулативност и по
категоричен начин. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването на длъжника представлява елемент от фактическия състав,
без който тя не може да настъпи.
В случая, не се установява моментът на
настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост. От една страна, видно от
съдържанието на самото писмо, в него не се посочва, че вземанията се обявяват
за предсрочно изискуеми, употребена е думата незабавно. Дори
да се приеме, че вложеният смисъл е именно за предсрочна изискуемост, в хода на
производството не са ангажирани надлежни доказателства за конкретната дата на получаване на това изявление. Ответникът
заявява, че получаването е станало по пощата, с препоръчана пратка, не може да
посочи кога точно, но било в период, „близък до датата на уведомлението“
/изявление в о.с.з. л.146/. Не са поискани и ангажирани доказателства за датата
на получаване, вкл. относно изследване на въпроса за изпращане/получаване на
сочената препоръчана пратка. Тежестта на доказване датата на получаване, като
неизменна част от суб. елемент по уведомяване за предсрочната изискуемост, в
казуса е за ответника, като въвела възражението ползваща се страна, която черпи
благоприятни за себе си последици, свързани с давността. Доколкото конкретна
дата не се доказва, съдът не приема, че възражението за обявена предсрочна
изискуемост, при наличието на обективен и субективен елемент, е установено в
пълнота. Релевантните факти следва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен
начин. Да се приеме хипотетично, че уведомлението е получено на „близка дата до
посочената в него“, освен че е предположение, лишено от нужната конкретика, би
нарушило правата на насрещната страна, в чийто ущърб се приема за установено
обстоятелство, което всъщност не е доказано с необходимата яснота и сигурност.
Датата на получаване играе съществена роля за завършване на ФС на твърдяната
предсрочна изискуемост и има значение за обсъждане на въпроса за по – ранен
падеж и съответно изтекла погасителна давност. Без нея, излагането на мотиви
относно изтичането на този срок, се явява невъзможно. Да се приеме априори, без
доказателства, че уведомлението е получено от ответника през 2013 г., според
настоящия състав не е допустимо и би противоречало на основни правила в
гражданския процес.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Такова доказване ответникът не проведе. Уведомлението може да е получено както на „близка дата“, така и през
2014 г. – 2015 г. и пр., в които случаи давността може да не е изтекла. Видно
е, че са възможни единствено предположения, при липсата на надлежни
доказателства, което води до извод за липса на установеност на въведеното в ОИМ
възражение.
За пълнота – в писмената защита се сочи, че
банката несъмнено е извършила действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, т.к. е прехвърлила вземанията на ищеца в цялост, макар към датата на
цесията, окончателният падеж да не е настъпил. Следва да се има предвид, че не
са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли валидно възникнало и
съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да настъпва по-късно.
Относно предметните предели на цесионния договор следва да се прави разлика
между включването в същия на неизискуемо вземане, или поставено под отлагателно
условие субективно право към момента на сключване на същия и бъдещо невъзникнало
вземане. Изискуемостта не е пречка за прехвърляне на възникнали вземания, на
предмета на цесионния договор би се отразило единствено прехвърлянето на
бъдещо, невъзникнало вземане /виж Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за прехвърлянето на съществуващи вземания
с ненастъпил падеж, както и на права, чиято прехвърлимост е допустима от закона
и следва от тяхното естество – арг. от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска се прехвърляне
не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на
правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в
дълг /виж Решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т.
о./. Поради това и самото прехвърляне на всички вземания, не свидетелства
несъмнено за предприети действия за обявяване на предсрочна изискуемост от
банката. Дори обаче да е било така, предвид представеното ув. писмо, както се
посочи ответникът не доказва датата на твърдяното уведомяване, която е
единствено релевантна, за да се обсъжда предсрочен падеж и възражението за
изтекла давност. Затова и няма как да се приеме, че вземанията са погасени на
това основание.
С оглед
изложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно дог.
правоотношение, неизпълнение на съществуващи вземания, прехвърлянето им на ищеца и изискуемост, поради
настъпил краен падеж, са доказани.
По размера на дължимите суми няма спор.
Плащане не се установява, при което се дължи обезщетение за забава, чийто
размер възлиза на търсения /изчислен на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн
калкулатор/.
Исковете са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на ИМ до погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на: 118,40
лева – ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което съдът определя на
минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото и на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, следните
суми: 1710 лева /хиляда седемстотин
и десет лева/ - главница, дължима по договор за потребителски кредит от
26.09.2012 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България” АД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 18.01.2016 г. на „Еос Матрикс” ЕООД; 457,44 лева /четиристотин петдесет и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/
– обезщетение за забава за периода 26.12.2016 г. – 15.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 15.08.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 218,40 лева /двеста и осемнадесет лева
и четиридесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП