Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2040
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно кумултивно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени при условията на евентуалност,
съответно срещу „О.А.“ ЕООД и „Е.“ ООД.
Ищецът „Н.б.г.“ ЕООД твърди наличието на
сключено на 17.05.2017 г. с ответника „О.А.“ ЕООД бизнес споразумение, при
действието на Общи условия, за реализиране на търговски съобщения от „Н.б.г.“
АД и рекламна тарифа. С това
споразумение ищецът е поел задължението да излъчва до 31.12.2017 г. търговски съобщения
за търговски марки и продукти на ответника „Е.“ ООД в телевизионните програми
на изрично посочени телевизионни канали, срещу насрещно задължение за заплащане
на възнаграждение от „О.А.“ ЕООД в
размер на 265000 лева без ДДС, както и различни търговски отстъпки с общ размер
от 49%, който не е бил могъл да бъде надвишаван. Поддържа, че е изпълнявал
възложените му с договора дейности, съгласно уговорените от страните условия и
срокове, като е издавал и необходимите документи за доказване на действително
извършените дейности, включително и за месеците ноември и декември 2017 г. Независимо, че ответникът „О.А.“ ЕООД не е
направил възражения срещу изпълнението на ищеца в установените в общите условия
срокове, частично неизплатено е останало дължимото възнаграждение за м. ноември
2017 г. и изцяло неплатено дължимото възнаграждение за м. декември 2017 г.,
които възнаграждения са в общ размер на 91334.90 лева, съответно по фактура №
**********/30.11.2017 г. остатък от 9670 лева;
по фактура № **********/30.11.2017 г. сума от 52347.81 лева и по фактура
№ **********/29.12.2017 г. сума от 29317.09 лева. Предвид липсата на плащане, поддържа, че му
се дължи и уговорената в чл. 17, ал. 8 от ОУ неустойка за забава, както следва:
5821.34 лева, начислена върху главницата от 9670 лева за периода от 07.12.2017
г. до 03.10.2018 г.; 31513.38 лева, начислена върху главницата от 52347.81 лева
за периода от 07.12.2017 г. до 03.10.2018 г. и 15713.96 лева, начислена върху
главницата от 29317.09 лева за периода от 09.01.2018 г. до 03.10.2018 г.
Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника „О.А.“ ЕООД да му заплати
сумата от 91334.90 лева, представляваща дължимо по договора за м. ноември и м.
декември 2017 г. възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 53048.68 лева,
представляваща уговорена в чл. 17, ал. 8 от ОУ към договора мораторна
неустойка. В случай, че съдът приеме, че тези искове са неоснователни срещу ответника „О.А.“ ЕООД, иска да бъде осъден
ответникът „Е.“ ООД да плати тези суми като дължими по договора. Претендира
направените по делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка ***,
съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „О.А.“ ЕООД оспорва да има задължения към
ищеца по процесния договор, тъй като твърди, че при сключването му е действал
като пълномощник на другия ответник. Освен това оспорва изпълнението от страна
на ищеца на поетите с договора задължения за излъчване на реклама на
претендираната стойност. Излага и доводи за нищожност на уговорената в чл. 17,
ал. 8 от общите условия неустойка. Оспорва и обстоятелството някой от
ответниците да е в забава на свое задължение по договора. Моли съда да отхвърли
исковете, като му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Е.“ ООД оспорва наличието на пасивна
материално-правна легитимация да отговаря по исковете. Поддържа, че не е поемал
задължения по процесния договор спрямо ищеца, съответно образуваното срещу него
производство за заплащане на процесните суми следва да бъде прекратено.
Поддържа, че е в договорни правоотношения с другия ответник, съгласно договор
за реклама от 01.03.2016 г., по който договор няма неизпълнени задължения.
Посочва, че е платил на другия ответник възнаграждение по този договор за
процесния период, поради което дори да се установи, че другият ответник дължи
на ищеца някакви суми за този период, то това не се дължи на виновно поведение
от страна на „Е.“ ООД. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 09.07.2017 г. в Търговски регистър е вписано преобразуване на „Н.б.г.“ АД, ЕИК *******в „Н.б.г.“ ЕООД, ЕИК *******чрез промяна в правната
форма, като новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се
дружество, което е прекратено без ликвидация, на основание 264, ал. 1, изр. 2
ТЗ.
С възлагателно
писмо от 01.03.2017 г. „Е.“ ООД, като рекламодател, възлага на „О.А.“ ЕООД да
преговаря и закупува от името на рекламодателя и за негова сметка рекламно време
в програмите на „Нова телевизия“, „Диема“, „Кино
нова“, “Диема фемили“ и
„Нова спорт“ и да продава рекламно време за реализиране на търговски съобщения
в телевизионните програми „Discovery channel“, „TLC“, „Disney channel“, „Fox“, „Fox crime“, „Fox life“, „24Kitchen“, „National Geographic Channel“, „AXN“, „IDx“ и „Телевизия City“, в които „Н.б.г.“ АД има право да
продава рекламно време за реализиране на търговски съобщения, съгласно Общите
условия за реализиране на търговски съобщения /реклама, спонсорство и други
рекламни форми/ от „Н.б.г.“ АД за периода от
01.03.2017 г. до 31.12.2017 г.
На
17.05.2017 г., между „Н.б.г.“ АД и „О.А.“
ЕООД е
сключено бизнес споразумение за излъчване на търговски съобщения към Общи
условия за реализиране на търговски
съобщения /реклама, спонсорство и други рекламни форми/ от „Н.б.г.“ АД , със срок на
действие 17.05.2017 г. -31.12.2017 г. Предмет на споразумението са реклама,
спонсорство, продуктово позициониране и платен репортаж на търговски марки и
продукти на рекламодателя „Е.“ ООД, които телевизията да излъчва по
телевизионните програми „Нова“, „Диема“, „Кино нова“,
“Диема фемили“, „Нова
спорт“, „Диема спорт“, „Диема
спорт 2“, „Discovery channel“, „TLC“, „Disney channel“, „Fox“, „Fox crime“, „Fox life“, „24Kitchen“, „National Geographic Channel“, „AXN“, „IDx“ и „City ТВ“, с целева аудитория – мъже на възраст между 25 и 54 г. Посочени са
видовете отстъпки, чиито общ размер е 49%, като гарантираният бюджет за
инвестиране и рекламни форми за излъчване в срока на споразумението е определен
на 265 000 лева без ДДС. Телевизията си запазва правото да размества,
премахва или добави до 100 % от клиповете при необходимост, с оглед на това да
се достигнат заявените рейтинг точки. В случай, че на месечна база, Телевизията
достави повече онт заявените рейтинг точки, то
рекламната агенция заплаща точният им остойностен
брой, но не повече от 5 % над заявените рейтинг точки. Страните постигат
съгласие, че ще се прилагат Общите условия за реализиране на търговски съобщения
/реклама, спонсорство и други рекламни форми/ от „Н.б.г.“ АД. Съгласно чл. 4 от
тези Общи условия, цените за излъчване на рекламни форми в посочените в
споразумението програми се определят в рекламната тарифа
за съответната година, която е
достъпна на интернет страницата на НОВА, както и в Рейт карти,
които се публикуват на интернет
страницата на НОВА ежемесечно, в срок най-малко 10 дни преди първия ден на съответния календарен
месец. Конкретните Рейт карти влизат в сила на първия ден от съответния месец, за
който се отнасят, като цените, посочени в рекламната тарифа
за съответната календарна година и
в Рейт картите, не включват ДДС. ДДС, според действащата към момента данъчна
ставка, ще се начислява допълнително върху фактурираните цени. В чл. 5, ал. 6
от ОУ е посочено, че рекламната агенция заплаща реално доставените рейтинг
точки според целевата аудитория на кампанията на месечна база. Към всяка
фактура, издадена от Нова, рекламната агенция получава предварителен отчет на
доставените рейтинг точки на база предварителните данни от пийпълметричната
агенция, отчетени от вътрешната информационна система на Нова. След получаване
на финалните данни, Нова уведомява рекламната агенция, като в случай на нужда
от изравняване, страните разменят необходимите счетоводни документи. В края на
всяка месечна кампания, след получаването на финалните данни, Нова издава
финален отчет и сертификат за излъчената кампания. При сделки за излъчване на
уговорен брой рекламни форми, Нова издава заедно с фактурата и окончателен
отчет на база данни от пийпълметричната агенция,
отчетени от вътрешната информационна система на Нова, ведно със сертификат за
излъчената кампания. Съгласно чл. 5, ал. / от ОУ, възражения относно
параметрите на излъчената кампания се приемат в срок до 15-то число на месеца,
следващ този, през който са излъчвани съответните рекламни форми. В случай, че
в този срок не е получено възражение, то това право се преклудира
за рекламната агенция, а рекламната кампания се счита за изцяло приета от
рекламната агенция без възражения. Чл. 17, ал. 7 от ОУ гласи, че рекламната
агенция се задължава да заплати дължимото възнаграждение на Нова не по-късно от
7 дни след датата на издаване на е-фактурата. В случай на забава при така
уговореното плащане, е предвидена неустойка, която рекламната агенция дължи на
телевизията, в размер на 0.2 % върху дължимата сума за всеки ден забава – чл.
17, ал. 8 от ОУ.
Представен е сключен между двамата ответници договор за реклама от 01.03.2016 г., с който „Е.“
ООД възлага на „О.А.“ ЕООД да извърши рекламни услуги, по предварително
одобрени от възложителя медии, както и издадени във връзка изпълнението на
договора фактури от „О.А.“ ЕООД за дължимото от възложителя възнаграждение за
извършените във връзка с договора услуги.
Представен е договор за спогодба от
01.02.2019 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца и „О.А.“
ЕООД след образуване на делото, с който „О.А.“ ЕООД се задължава за заплати на
ищеца сумата от 91081.82 лева с вкл. ДДС, представляваща главницата,
претендирана по настоящето дело, разсрочено на 6 вноски, първата от които в срок до 05.02.2019 г. размер на 30 000 лева. Ищецът е поел
задължение да опрости на длъжника претенцията за неустойка от 53048.10 лева,
при условие, че сумата за главницата бъде платена изцяло, в сроковете на
уговорените погасителни вноски или по-рано. Този договор е представен от ищеца
в проведеното на 27.09.2019 г. съдебно заседание /към който момент е изтекъл
периодът на уговорените със споразумението разсрочени вноски /, с уточнението,
че спогодбата не е изпълнявана от „О.А.“ ЕООД, който факт не е оспорен от
представителя на този ответник.
Представените към исковата молба планове
за излъчване, отчети и сертификати са анализирани и взети предвид от вещото
лице Т. при изготвяне на заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
От основното и допълнително заключение на тази експертиза, които заключения,
като неоспорени от страните, съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадени, както и от направените от
вещото лице Т. уточнения, при приемане на допълнителното заключение в о.с.з. на
13.02.20202 г. се установява, че действащата компютърната система/програма за трафик „MIS TV“, използвана от ищеца, представлява
интегрирана система за управление на излъчването на телевизионни канали. Тази
система има модули с библиотека, планиране на излъчването, продажба на реклами
и отчитане, като всеки от модулите на програмата добавя различна
функционалност. В библиотеката се подреждат според предпочитанията на
потребителя видеоклипове за улеснено излъчване и съхранение. В модула за
планиране на излъчването се подрежда списъка за възпроизвеждане /плей лист/, включително филми, сериали, публицистични и
спортни предавания, рекламни спотове, както и всички други видове
видеосъдържание, което трябва да се излъчи по съответния канал. Модулът за
реклама позволява създаване на различни рекламни кампании, като се задават
необходими параметри, като предпочитано време за излъчване на конкретните
клипове, желана аудитория и др. Модулът за отчитане позволява пълно
персонализиране на съставяните отчети, според нуждата на компанията. Модулът за
планиране и излъчване на реклама разполага и използва информацията от пост лога
по отношение на вече излъчените материали /в конкретния случай реклами/ и
издаваните от нея отчети - включително сертификати - се базират на тази
актуална информация. Потребителите използват програмен продукт - клиент. Чрез
него се свързва със сървъра, който от своя страна се свързва с базата данни.
Потребителите нямат директен достъп до сървъра и базата данни, като
възможността да променят информация е единствено посредством програмният
продукт-клиент. Сървърът разрешава или забранява определени действия с
информацията в базата данни. Информацията в базата
данни не може да се променя за минали периоди, дори от служители с най-високи права за достъп до
системата. Система „MIS TV“ се използва за
подреждане на предвидените за излъчване видеоклипове в ефира на съответните
телевизии. В системата се отразява предвидения за излъчване час, а след
излъчването и реалният такъв. След излъчването се отбелязва и рейтингът на
предаването. Информацията в системата се въвежда, както ръчно от оператор на
системата, така и автоматично. Оператор въвежда данните за рекламните кампании,
поредността на излъчване на рекламни клипове, програмата за излъчване на канала
и др. Автоматично въвежданата информация за реално излъчените предавания,
рейтингът им /предоставен от външна агенция/. Информацията се съхранява в база
данни и е защитена от изтриване/промяна от момента на предоставянето на
програмния план за следващия ден. В системата не е предвидена опция за промяна
на вече изпратени програмни планове. При съпоставяне на лог файловете от „MIS TV“ с представените към исковата молба сертификати и
плановете по медии за периодите от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., вещото лице
установява, че информацията в тях е еднаква. Резултатите от този анализ вещото
лице обективира в табличен вид, от която таблица е
видна информация относно предвидените за излъчване рекламни клипове; телевизионният
канал, по който е излъчен съответния рекламен клип; за кога е планирано излъчването;
датата и часът на реално излъчване; в кое предаване е направено
излъчването; времетраенето на клипа,
както и категорията, в която е излъчен клипа /от план по медии е отбелязан със „Standard“, а непланираните излъчвания са отбелязани е „Bonus“./. За излъчване са
планирани 928 клипа, като 810 клипа са излъчени, съобразно плана за излъчване,
17 планирани клипа не са излъчени, а 101 планирани клипа са излъчени по друго
време. Съгласно уговореното от страните, заявеният рейтинг,
вкл. заявените от ответника дати за излъчване и заявени рейтинг точки, включват
договорените бонуси, които ищецът се задължава да предостави. Преизчисленият
рейтинг е този, по който реално са начислени суми за плащане за излъчването на
заявените клипове. Достигнатият рейтинг е реално постигнатият такъв по време на
излъчване на клиповете, което е отчетено от „пийпълметричната агенция“ и са
издадени сертификати, намиращи се в кориците на делото. Преизчисленият рейтинг е този, за който телевизията
ще получи заплащане по договора за рекламите. Заявеният рейтинг е този, който
трябва да бъде постигнат като точки по време на самото излъчване на процесните
клипове и да е равен на достигнатия рейтинг. Сравнявайки достигнатия рейтинг на
всеки един клип и сумирайки всички излъчени клипове за определения канал като
достигнат рейтинг, които се изчисляват и като определени суми в лева, вещото
лице заключава, че те са практически равностойни на заявения рейтинг, който
включва бонусите, предоставени от ищеца.
От основното и допълнително заключение на
вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, които заключения съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадени, се установява, че ищецът е издал три
фактури и едно кредитно известие във връзка с процесните сделки, на обща
стойност 114 334.90 лв., както
следва: фактура № **********/30.11.2017 г. за сумата от 32670 лева с ДДС; фактура
№ **********/30.11.2017 г. за сумата от 52 533.76 лева с ДДС; кредитно известие № **********/29.12.2017
г. за сумата от -185,95 и фактура № **********/29.12.2017 г. за сумата от
29317.09 лева с ДДС. От извършената проверка в ТД на НАП, офис „Център“, към която териториална дирекция се води на отчет
ответникът „О.а.“ ЕООД, вещото лице констатира, че ответното дружество е
осчетоводило процесните три фактури, като е включило в дневника за покупки и
справките-декларации по ЗДДС вх. № 22103233200/13.12.2017 г. и вх. №
22103264507/15.01.2018г. тези фактури и кредитното известие. Ищцовото дружество също е осчетоводило процесните
фактури, като ги е включило в дневника
за продажби и подадените през НАП справки-декларации по ЗДДС. Ответникът „О.а.“ ЕООД
е ползвал данъчен кредит по процесните фактури и кредитното известие. От
извършената проверка в
счетоводството на ищеца е
установено, че изискванията на методиката за ценообразуване по общите условия и
действащата тарифа са спазени, като ценообразуване по всеки един излъчен
рекламен видеоклип за периода 01.11.2017 - 31.12.2017 г. е описано подробно в
изготвените от вещото лице П. 3 броя приложения към експертизата. По отношение фактура № **********/30.11.2017 г.,
издадена за сумата от 27 225 лв. без ДДС, стойността на излъчените алтернативни
рекламни клипове „cut-in“ за периода на м.
ноември 2017 г. е представена в приложение № 1 и възлиза на възлиза на 27 225
лв. без ДДС. По отношение фактура № **********/30.11.2017г., издадена за сумата
от 43 778.13 лв. без ДДС, стойността на излъчените 30 секундни и 12
секундни рекламни видеоклипове за периода на м. ноември 2017 г. е представена
в приложение № 2 и възлиза на възлиза на 43 623.17 лв. без ДДС. Размерът
на разликата между фактурираната сума и общата сума на справката възлиза на
154.96 лв., която сума е кредитирана от ищеца с издаване на кредитно известие №
**********/29.12.2017 г. По отношение фактура № **********/29.12.2017 г.,
издадена за сумата от 24 430.91 лв.
без ДДС, стойността на излъчените 12 секундни рекламни видео-клипове за
периода на м. декември 2017 г. е представена в приложение № 3 и възлиза на
възлиза на 24 430.91 лв. без ДДС. При проверката в счетоводството на ищцовото
дружество вещото лице установява,
че базовите цени за различните рекламни форми се съдържат в тарифата за
излъчване на търговски съобщения и т.нар. „рейт
карти“. В тарифата се съдържа методологията, по която „Н.б.г.“ ЕООД ценообразува рекламата си. В т.нар. рейт
карти по месеци се съдържа индивидуалната цена за 30 секунден рекламен спот /клип/,
която е определена в зависимост от часовия пояс и гарантирания от телевизията
рейтинг, който би се достигнал в съответния пояс/предаване. Базовата цена,
която се прилага от „Н.б.г.“ ЕООД, за различните рекламни форми, е еднаква за
всички рекламодатели и рекламни агенции, като към тази базова цена се прилагат
различни отстъпки и коефициенти, подробно описани в тарифата. Вещото лице дава и
варианти на дължимото възнаграждение за м. ноември и м. декември 2017 г., въз
основа на общо заявените рейтинг точки, преизчислените рейтинг точки и
достигнатите рейтинг точки, като съобразява изготвеното допълнително заключение
на съдебно-техническата експертиза. Вещото
лице изчислява общият размер на дължимата, съгласно договора, неустойка,
съответно за периода 07.12.2017 - 03.10.2018г. върху сумата от 9670 лв. по
фактура ********** от 30.11.2017г.; за периода 07.12.2017 - 03.10.2018г. върху
сумата от 52 347.81 лв. по фактура ********** от 30.11.2017г. и за периода
09.01.2018 - 03.10.2018г. върху сумата от 29 317.09 лв. по фактура
********** от 29.12.2017 г. Според вещото лице общият размер на тази неустойка
е 53 048.68 лв.
От
извършената проверка в
счетоводството на ответника „Е.“ ООД, вещото лице установява, че извършените от „Е.“ ООД към „О.а.“ ЕООД плащания, за
периода 01.10.2017 - 31.12.2017г., възлизат на 280114.85 лв. Размерът на издадените от ответника „О.а.“ ЕООД проформа фактури към втория ответник „Е.“ ООД, за периода
01.10.2017 - 31.12.2017г., възлиза
на 277 208.39 лв. с ДДС. От
извършената проверка в счетоводството на ответника „О.а.“ ЕООД се установява, че извършените от „Е.“ ООД към „О.а.“
ЕООД плащания, за периода 01.10.2017 - 31.12.2017г., възлизат на 280 114.85 лв. От направения анализ и извършените изчисления, вещото
лице заключава, че за периода 01.10.2017 - 31.12.2017 г., размерът на
издадените от „О.а.“ ЕООД към „Е.“ ООД фактури, съответства на извършените от „Е.“
ООД към „О.а.“ ЕООД плащания. От извършената проверка в счетоводството на ответника „О.а.“ ЕООД се установява, че към 31.12.2017 г. ищецът е кредитор на
„О.а.“ ЕООД със сумата от 91081.82 лева по процесните
фактури.
По предявените срещу ответника „О.а.“ ЕООД
искове.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване
по отношение на обстоятелството, че е извършил възложената му с бизнес
споразумението от 17.05.2017 г. дейност. Съдът намира,
че такова доказване е проведено. От ангажираните от ищеца писмени доказателства
и заключения на съдебно-техническата и
счетоводната експертиза се установи, че тази дейност е приета без възражения от
ответника „О.а.“ ЕООД. За възникване задължението на ответника да
заплати извършената от ищеца дейност е без значение, че договорът е сключен във
връзка с издаденото от „Е.“ ООД на „О.а.“ ЕООД възлагателно
писмо, тъй като процесната облигационната
връзка е възникнала между ищеца и ответника „О.а.“ ЕООД, в качеството му на рекламна
агенция и задължението за приемане на
извършеното във връзка с договора,
съответно заплащане на възнаграждение за него принадлежи на ответника „О.а.“ ЕООД, като неговите отношения с другия ответник, във
връзка с които отношения той е решил да възложи на ищеца извършването на реклама на търговски
марки и продукти на рекламодателя „Е.“ ООД, която телевизията да излъчва по
конкретно посочени в бизнес споразумението телевизионни програми, не са основание, освобождаващо го от договорната му
отговорност спрямо ищцовото дружество. Следва да се
отбележи, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
ответникът „Е.“ ООД е заплатил на ответника „О.а.“ ЕООД дължимото възнаграждение за осъществената от
рекламната агенция дейност, възложена със сключения между страните договор за
реклама. Представеният до делото договор за спогодба от 01.02.2019 г., с
нотариална заверка на подписите, също е индиция, че
ответникът „О.а.“ ЕООД приема, че именно той отговаря спрямо ищеца за възникналите от
бизнес споразумението от 17.05.2017 г. задължения.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е изпълнил договорни
задължения по бизнес споразумението и реално е извършил възложената му с него
дейност, като в края на всяка месечна кампания за процесния
период е издавал финален отчет и сертификат за излъчената кампания, след
получаването на финалните данни, съответно е внасял корекции в дължимата
стойност, съобразявайки реално доставените рейтинг точки според целевата
аудитория на кампанията на месечна база. За дължимите за процесния
период суми са издадени три фактури и едно кредитно известие във връзка с процесните сделки, на обща стойност 114 334.90 лв., както следва: фактура № **********/30.11.2017 г. за
сумата от 32670 лева с ДДС; фактура № **********/30.11.2017 г. за сумата от 52 533.76 лева с ДДС; кредитно известие № **********/29.12.2017
г. за сумата от -185,95 и фактура № **********/29.12.2017 г. за сумата от
29317.09 лева с ДДС. Безспорно се установи, че „О.а.“ ЕООД е приел остойностените с тези фактури извършени от ищеца услуги, тъй като е осчетоводил надлежно фактурите, същите са
вписани в дневниците за покупките и е ползван данъчен кредит за тях. Вписването
на дадена фактура в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките
декларации и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства,
релевантни за установяване възникване на договорното правоотношение, по повод
на което е била съставена, като последните извънсъдебни действия представляват
недвусмислено признание за съществуване вземането на кредитора, както и доказателство
за неговото съществуване. Същевременно ответникът „О.а.“ ЕООД не представи никакви доказателства, че е възразил
срещу предоставените от ищеца услуги по установения в Общите условия ред и
срок, съответно следва да се приеме, че работата на ищеца, възнаграждение за
която се претендира в настоящето производство, е приета без възражения от
рекламната агенция „О.а.“ ЕООД.
Ответникът „О.а.“ ЕООД, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да има плащане на ищеца на
претендираните по горепосочените фактури вземания. Правилата за разпределение
на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не
е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са се осъществили. Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск осъждане
на този ответник за дължимото по бизнес споразумението за м. ноември и м.
декември 2017 г. възнаграждение в общ размер от
91334.90 лева, следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Задължението за заплащане на това
възнаграждение следва да бъде изпълнено в уговорения в чл. 17, ал. 7 от ОУ срок
- не по-късно от 7 дни след датата на
издаване на е-фактурата. Предвид формирания от съда извод, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да
извърши възложената му работа и обстоятелството, че ответната страна „О.а.“ ЕООД, чиято е доказателствената
тежест, не установи да е изпълнила в уговорения в договора срок насрещното си
задължение да заплати цената на тази работа, то следва да се приеме, че се
дължи уговорената в чл. 17, ал. 8 от ОУ мораторна неустойка. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат
предварително да определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението,
които вреди не е необходимо да се доказват,
което е съществен елемент на неустойката.
Това е сторено и в настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на което
неизправната страна се е задължила да даде на
другата една парична сума, начинът на определяне на която е посочен в чл. 17, ал.
8 от ОУ. Този размер, съгласно заключението на вещото лице П., възлиза на 53 048.68 лв.
Ответникът „О.а.“ ЕООД е направил възражение, че така
уговорената от страните неустойка е нищожна. Преценката дали уговорената от страните клауза за дължимост
на неустойка е действителна или нищожна, следва да бъде направена при
съобразяване със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клаузата за неустойка, тогава, когато е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента
на сключване на договора. В случая страните са уговорили неустойка, в случай на
забава при уговореното с договора
плащане, в размер на 0.2 % върху дължимата сума за всеки ден забава – чл. 17, ал. 8 от ОУ. С предвиждането на
тази неустойка в договора страните са целели да се стимулира нормалното
развитие на отношенията между тях, като се обезпечи своевременното изпълнение
от страна на възложителя на задължението му за заплащане на възнаграждение и обезщети вредите на изпълнителя за периода докато е налице
състоянието на неизпълнение на това задължение на възложителя. Времето, през което ще се начислява
неустойката, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния
длъжник. Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката,
не нарушава, а в определени случаи дори в по-голяма степен обезпечава точното
изпълнение на задълженията по договора. Такава клауза за неустойка съответства
на общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения поради обстоятелството, че продължителността на времето, за
което ще се дължи неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението
на неизправната по договора страна.
В този смисъл установеният от страните
начин за определяне на неустойката сам по себе си не води до извод за уговаряне
на неустойката извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и единствено с цел да се обогати кредитора. Предвид изложеното, при съобразяване на свободата на договаряне
на страните, включваща и възможността те сами да
уговорят размера и начина на определяне
на неустойката, дължима от неизправната
страна, на функцията на неустойката,
на вида на
вредите, както и разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, приложима относно дължимата неустойка по търговска сделка,
сключена между търговци, настоящата инстанция приема, че претендираната
от ищеца неустойка в общ размер от 53 048.68 лева, не противоречи на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД
Предвид изложеното предявеният иск по чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 53 048.68 лева се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на осъдителните
искове срещу „О.а.“ ЕООД, съдът не дължи
произнасяне по евентуалните искове,
предявени срещу „Е.“ ООД.
С оглед изхода на спора по главните
искове, ответникът „О.а.“ ЕООД дължи на ищеца репарация
на направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тези разноски са в
размер на 12909.20 лева, в това число 5765.20 лева, претендирана
с представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК заплатена държавна такса по
исковете /реално заплатената от ищеца държавна такса по исковете е сума в общ
размер от 5775.34 лева, но предвид принципа на диспозитивното
начало Съдът следва да присъди разноски за държавна такса в изрично посочения
от ищеца, като дължим размер, в списъка по чл. 80 от ГПК/; 1900 лева
възнаграждения за вещи лица и 5244 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Независимо
от това, че съдът не е разгледал, предявените в условията на евентуалност
искове срещу ответника „Е.“ ООД,
то при изрично заявеното от този ответник искане за присъждане на разноски,
такива му се следват. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК предоставя
право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на
прекратяване на делото. Неразглеждането на евентуалния иск, поради уважаване на
главния иск, заличава с обратна сила последиците от предявяването му.
Прекратяването на исковото производство има същото правно значение - отпадане с
обратна сила последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в
съда. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и
за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В случаите, когато
образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й дава право да
иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за
прекратяване на производството. Евентуалният ответник, като участник в
производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски,
включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права
следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото
производството по делото е прекратено. Този извод е последователно застъпен в
практиката на ВКС /определение № 82/19.02.2009 г. на ВКС, І ТО, по ч. т. д.
60/2009 г.; определение № 89/22.01.2010 г. на ВКС, І ТО, по ч. т. д. №
752/2009 г.; определение № 857/20.12.2012 г. на ВКС, І ТО, по ч. т. д. №
815/2012 г. и др./. Затова ищецът следва да бъде осъден да заплати направените
от „Е.“ ООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3520
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„О.А.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на „Н.б.г.“ ЕООД, ЕИК *******, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 91334.90 лева
/деветдесет и една хиляди триста тридесет и четири лева 90 ст./, представляваща
дължимо по бизнес споразумение от 17.05.2017 г. възнаграждение за м. ноември и
м. декември 2017 г., във връзка с което са издадени фактури №
**********/30.11.2017 г.; № **********/30.11.2017 г. и № **********/29.12.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.10.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
„О.А.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на „Н.б.г.“ ЕООД, ЕИК *******,
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 53048.68 лева /петдесет и три
хиляди четиридесет и осем лева и 68 ст./, представляваща уговорена в чл. 17,
ал. 8 от ОУ към договора мораторна неустойка, начислена,
както следва: 5821.34 лева, начислена върху главницата от 9670 лева за периода
от 07.12.2017 г. до 03.10.2018 г.; 31513.38 лева, начислена върху главницата от
52347.81 лева за периода от 07.12.2017 г. до 03.10.2018 г. и 15713.96 лева,
начислена върху главницата от 29317.09 лева за периода от 09.01.2018 г. до
03.10.2018 г.
ОСЪЖДА
„О.А.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на „Н.б.г.“ ЕООД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 12909.20
лева /дванадесет хиляди деветстотин и девет лева и 20 ст./.
ОСЪЖДА
„Н.б.г.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати
на „Е.“ ООД, ЕИК *******, разноски по производството в размер на 3770 /три
хиляди седемстотин и седемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: