№ 2330
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330206032 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3942512, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на С. Д. К. – законен представител на „Термо Систем
Инженеринг“ ООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21,
ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на ЕФ. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че предвид непредставянето от въззиваемата страна и към датата на
1
съдебното заседание на разписка за надлежно връчване на ЕФ, то очевидно
същата не разполага с такава.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията за това са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 31.07.2020 г., в 09:02 часа,
в общ. Марица, на път II-64, км. 50+500, посока от гр. Пловдив към с. Труд,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60км./ч, МПС с
рег. № *** при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движело с установена наказуема скорост 85 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 25 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.
Това е така доколкото в изисканото с разпореждането за насрочване на
делото писмо от ОПУ /л. 16 от съд. дело/ изрично е отбелязано, че километър
50+500 на път II-64 “Карлово-Пловдив”, в посока от град Пловдив към село
Труд, попада в отсечката с две платна за движение, като на самия км. 50+500
в посока от Пловдив към Труд няма поставени никакви пътни знаци, в това
число и пътен знак В26. Пътен знак В26 (60км/час) "Забранено е движението
със скорост, по-висока от означената", в посоката от град Пловдив към село
Труд е поставен на км. 50+650, във връзка с организацията и безопасността на
движение на находящите се в близост крайпътните обекти и разработените и
2
изградени пътни връзки към тях, като действието му се изчерпва при км.
50+590, където има кръстовище за фирма „Осрам“. Км. 50+500 се намира
след кръстовището, находящо се на км. 50+590, което означава, че за него
ограничението на скоростта не е валидно.
Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ,
доколкото съответства, както на останалите събрани по служебна инициатива
доказателства, така и на действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП - обхвата на действие на пътен
знак В26 е до следващото кръстовище.
В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за
кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: "Кръстовище" е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво.
Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както
следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
В писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че действието на
пътен знак В26 се преустановява от кръстовището на път II-64 с асфалтовия
път, служещ за достъп до редица крайпътни обекти, който извод напълно
кореспондира на цитираните легални дефиниции.
При положение, че процесният пътен участък, към датата на заснемане
на МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ
ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ,
че е допуснато превишение на режима на скоростта от 25 км /ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на
действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26. Нещо повече предвид констатираната наказуема скорост на
движение от 85 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този
участък се оказва така, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно,
дори напротив – изцяло правомерно е доколкото установената скорост за
движение е в рамките но общото ограничение на скоростта от 90 км/ ч.
3
Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на
заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ
ограничение 60 км/час, не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от
Наредбата, че има поставен пътен знак В26 и той се намира на около 200
метра от камерата.
Точно обратното, по вече гореизложените съображения, следва да се
приеме, че в процесния случай е:
-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди
процесния участък действително е имало поставен знак В26 в посоката
отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмото получено от
ОПУ;
-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+500 е
попадал в обхвата на действие на този иначе надлежно поставен знак,
доколкото зоната му на действие се изчерпва до км. 50+590, поради
наличното там кръстовище.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да
предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската
пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
4
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято
територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело №
1093/ 2020 г. Административен съд – Пловдив.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
коментираното по – горе писмо на ОПУ Пловдив, че на 05.04.2021г. за
процесния пътен участък е надлежно поставена и табела Т2 /1000 метра/.
Доколкото, обаче това се е случило 9 месеца след процесното заснемане, този
факт се явява изцяло ирелевантен към отговорността на дееца.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в
чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният
е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно за
представителство от 22.08.2022 г. Възнаграждението е уговорено съгласно
правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно оказване
на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат
присъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя, а именно на адв. К. Д., съобразно правилото
на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията действаща към датата на
5
съставяне на посочените договор и пълномощно, преди изм. с ДВ бр. 88 от
2022 г. /– т. е. в минимално предвидения в наредбата размер от 300 лв.
съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., а именно от 100 лв. В този
смисъл сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдена в тежест на ОД на МВР-Пловдив, съгласно изричното правило
на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 3942512, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на С. Д. К., ЕГН **********– законен представител
на „Термо Систем Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Д. Д.,
Личен номер **********, вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, сумата в
размер на 300,00 /триста/ лева, разноски в съдебното производство на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6