Мотиви
към
Присъда по НОХД № 1128/2018 г. по описа на ПОС.
Окръжна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение и е предала на съд Т.К.Т. за това, че на 31.03.2016
год., в гр. П., като управител и представляващ „***“, ЕООД, ЕИК ***, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „***“, ЕООД в особено
големи размери – 23097.98 лева (двадесет и три хиляди деветдесет и седем лева и
98 ст.), представляващ корпоративен
данък за календарната 2015 г., като не е подал пред ТД на НАП – Пловдив,
Годишна данъчна декларация за 2015 г., в която да декларира данъчна печалба в
размер на 230979,80 лв. (двеста и тридесет хиляди деветстотин седемдесет и
девет лева и 80 ст.) и полагащ се корпоративен данък в размер на 23097.98 лева
(двадесет и три хиляди деветдесет и седем лева и 98 ст.), престъпление по
чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК.
Производството
по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК – направено от подс. Т.Т. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Пловдив поддържа обвинението така, както е повдигнато. В хода на съдебните
прения заявява, че престъплението чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т.1 от НК, за
което е повдигнато обвинение с обвинителния акт е престъпление срещу
финансовата система и е с висока степен
на обществена опасност, което произтича от невнасянето на данъци, които
са приход към държавния бюджет и които са необходими на всяка държава, за да
съществува като такава. Счита, че описаната в обвинителният акт
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, поради което моли подс.Т. бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК. Моли съда да определи на подс.Т. наказание, което максимално да
постигне целите визирани в чл. 36 от НК, като в този случай това може да бъде
постигнато с налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.54
от НК, в минимално предвидения в закона срок, като се отчете наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства и не се налага другото предвидено в
закона наказание конфискация. Предлага на основание чл. 58а от НК, наложеното
наказание лишаване от свобода да се намали с 1/3, предвид диференцираната процедура
по чл. 371, т.2 от НПК. Счита, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание,
предвид чисто съдебно минало на Т., Т.овата му ангажираност,
наличието на данни, че приятелката му е бременна и чакат общо дете, следва на основание чл. 66 от НК да се отложи за изпълнение за максимално
предвидения от закона срок. Моля да разпоредите разноските по делото да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия
адв. К. счита, че в случая е
налице класически случай на данъчна измама, като нейният подзащитен е
признал всички обстоятелства описани в обвинителния акт, както и че е извършил
престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1 от НК. При определяне на наказанието
предлага съдът да отчете, освен посочените от прокурора смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и това,
че се касае за млад човек, останал без майка и баща още преди да навърши
пълнолетие. Заявява още, че към 2015 г., когато подс.Т. е закупил процесната
фирма е бил на 21 - 22 години, без дом, без близки, дошъл в гр.П. да търси
сестра си, която не намерил. Моли съда да определи наказание насочено към
минимума, а след това да го редуцира с една трета съобразно привилегията на
чл.58а от НК. Предлага така определеното наказание лишаване от свобода да бъде
отложено за изпълнение с подходящ изпитателен срок на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият Т.К.Т., в
процедурата по реда на чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях. Заявява, че
това което се случили е, защото е неук, наивен, нямало кой да го научи, а разни
хора го хлъзнали и се възползвали от него. Рано загубил родителите си и
трябвало да се справям сам с живота. Нямало кой да му дава правилни съвети и
трябвало сам да се учи от грешките си. В А., където работел, условията не били
от най-добрите и живеел в каравана, по-скоро контейнер, в лоши условия, с други
5 човека. В последната си дума моли за съда да бъде
справедлив, като му наложи минимално наказание, което да е условно.
Пловдивският Окръжен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
Т.К.Т. е роден на *** ***,
партер. Той е българин, български
гражданин, с основно образование. Живее на съпружески начала. Не работи и не е
осъждан. ЕГН **********.
Дружество „***“ ООД, ЕИК: *** било регистрирано за
първи път на 28.09.2010 г. със собственици П.Н.К. и „***” АД с ЕИК ***.
През 2011 г. подсъдимият решил да
извършва търговска дейност с продажба на употребявани автомобили и да печели
пари. За целта решил или да учреди дружество, или да закупи такова, което вече
е регистрирано. По това време съдружниците на „***“ ООД взели решение да прекратят
дейността на дружеството, като по неустановени по делото начин и време, същите
и обвиняемият се срещнали и се уговорили за продажба на дружествените дялове на
последния.
На 01.09.2011 г. съдружниците
прехвърлили дружествените си дялове на подс.Т.К.Т., който станал едноличен
собственик и управител на капитала. Тогава дружеството било пререгистрано като
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „***“ №3, ет.1, ап.2.
Промяната била вписана по партидата на дружеството в Агенция по вписванията на
27.09.2011 г. (л.20, т.5).
Дружеството не било регистрирано по
ЗДДС. Такава регистрация то нямало и през периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г. и нямало основание да начислява ДДС.
Основна дейност
на „***“ ООД била търговия с употребявани автомобили. До 2015 г.
дружеството нямало обект за
осъществяване на дейността си, поради което нямало регистрирало в НАП фискално
устройство. Дружеството не водило и счетоводство и не било
обслужвано счетоводно.
До края на 2014
г. подсъдимият разбрал, че не може да си набавя парични средства необходими му
в ежедневието си само чрез дейност с „***“ ЕООД,
съобразена със законите в страната. За целта решил през цялата 2015 г. да
извършва продажби на употребявани автомобили, като за някои да издава фактури,
а за някои от тях да издава и касови бонове. Решил също така, че реализирания
оборот по сделките, ако надхвърлел 50000,00 лева на месец, първо - да не
регистрира дружеството си по ЗДДС и второ - да не отрази покупките и продажбите
в справките-декларции по чл.116, ал.1 от ППЗДДС
(регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде
справка-декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и
по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 , с изключение на случаите по чл.157). Отделно решил
и да не отрази през 2016 г., реализираната през 2015 г. от тази си дейност,
печалба в годишна данъчна декларация за
същата година съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Подс.Т. знаел,
че като управляващ и представляващ „***“ ЕООД, което е данъчно задължено местно юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО, следвало да подаде (чл.92 ал.1 от ЗКПО) годишна данъчна декларация за
2015 г. в срок до 31.03.2016 г. (чл.92 ал.2 от ЗКПО преди промяната с ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), за да може
дружество „***“, ЕООД да бъде обложено с корпоративен данък. Въпреки това към
този момент бил вече решил да не подава такава декларация през 2016 г. и
съответно да не бъде обложен с дължимата сума върху печелбата на дружеството за
2015 г., респективно и да не внесе полагащият се корпоративен данък.
За дейността
си, Т. решил най-напред да си закупи нов касов апарат, в който все пак да отразява
някои от сумите от продажбите на тези автомобили. Целта му била да не могат органите по приходите своевременно да установят намисленото от него. В
изпълнение на това, на 16.01.2015 г. закупил от „***” ООД, ЕИК ***с управител св. Н.М. П.(л.37, т.3), за „***“ ЕООД касов апарат (ФУ 3612673) за сумата от 261,60
лева с ДДС. За покупката била
издадена фактура № ********** от 16.01.2015 г. (л.42, т.3) и между двамата
управители бил сключен договор за гаранционно и абонаментно сервизно обслужване
на фискални устройства (л.43, т.3). От фирмата обвиняемият закупил и 1 бр.
касова книга за 4,00 лева (л.46, т.3). Още същият ден обвиняемият регистрирал в
ТД на НАП-Пловдив електронния касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с рег. № ЕD247354 на адрес гр.П., ул. „***“ №3, но „без стационарен обект” за осъществяване на
дейността си (л.325, т.7).
След това, още същият месец,
обвиняемият придобил по неустановен по делото начин употребявани автомобили от
продавачи в страната и извън нея. Бил решил тези автомобили да препродаде като
използва автосалон на „***” ЕООД, ЕИК ***, находяща се в с.Т.,
обл.П. По това време собственик и управител на дружеството бил Б.Г.Л. (познат на обвиняемия), а основната му дейност била именно продажба
на употребявани автомобили. За целта
обвиняемият разговарял с Л. (л.12, т.1 и л.16, т.3), след което двамата устно се договорили Т. да
оставя употребявани автомобили (нов внос или регистрирани) в автосалона ведно
със съответните документи. Уговорили се също, че след продажбата им, Л. да
получава комисионна в размер на 100 - 200 лв., в зависимост от продажната цена
на автомобила. Уговорили се още Л. да се обажда на Т. при извършване на продажба, след което последният да
оформя съответната документаци и да получава парите. Пълномощно или други
документи между двамата, във връзка с посочената дейност, не били съставяни.
В изпълнине на
договорката подсъдимият Т.Т. започнал да кара със специализирани камиони в
салона различни употребявани автомобили, предимно нов внос, на които обявявал
цени между 3000,00 и 4000,00 лв. След това оставял на Л. и копие на талона на
автомобила. При наличието на купувач на автомобил,
последният се обаждал на обв.Т.Т., който идвал в автосалона. На място подсъдимият
решавал (според купувача) дали да издаде фактура, да сключи писмен договор за
продажба за конкретния автомобил и/или да приложи към фактурата и касов бон,
издаден от касовия апарат на „***” ЕООД, който
носел със себе си. Парите от продажбите подсъдимият получавал ”на ръка” и на
място, след което давал и съответната комисонна на Л..
Отново в изпълнение на намисленото подсъдимият
трябвало да намери и лице, което да извършва регистрации в КАТ-Пловдив на вече
продадените автомобили или на автомобилите „нов“ внос. Като такова лице към
м.януари 2015 г. познавал св. И.П.С. (л.16,
т.1), който по това врема извършвал
такива регистрации и на други автомобили. Срещнал се със него и след като се
уговорили последият да извършва таква и други дейности от името на „***” ЕООД срещу съответно възнаграждение, му дал
писмено „генерално” пълномощно. Въз
основа уговорката и на база пълномощното С. извършвал в КАТ-Пловдив регистрация
на продадените от „***” ЕООД автомобили (след предварително обаждане от
страна на подсъдимия), за което получавал възнаграждение в размер на 50,00
лева. Имало случаи, при които С. участвал и като страна по договорите между „***” ЕООД и
съответния купувач. В тези случаи парите от продажбата С. предавал на Т., а
фактурите с касовия бон били издавани по-късно от последния, отново по преценка
дали купувачът се нуждае от такива документи.
След това подсъдимият започнал да
продава употребяваните автомобили. И отново в изпълнение на намисленото за
продажбите издавал или не издавал документи за това, включително фактури и/или
касови бонове към тях, в зависимост дали купувачът искал да му се издават
такива документи.
Така през 2015 г. Т.Т. извършил
множество сделки с употребявани автомобили. Но само на част от тях издавал
всички необходими документи за продажбата им. Такива били следните сделки
установени в хода на разследването:
На 19.02.2015 г., подсъдимият продал
на „***” АД, ЕИК ***употребяван автомобил „Ситроен Берлинго”
на стойност 5000.00 лв. без ДДС. За купувач по сделката от страна на
акционерното дружество участвал Г.Н.Г.(л.60, т.3), който бил член на
съвета на директорите. За сделката Т. издал фактура №
********** от 19.02.2015 г., като не вписал съставител на фактурата, но в
графата за начин на плащане вписал „в брой”. Към фактурата издал от касовия
апарат на „***” ЕООД фискален
бон от 19.02.2015 г. за посочената продажна сума (л.61, т.5). Фактурата от покупката била отразена в СД по ЗДДС и
„Дневник на покупките: Данъчен период 02/2015” на „***” АД. Към фактурата били приложени още Декларация
по чл.54, ал 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в община Ямбол на
16.04.2015 г.; фактура № ********** от 19.02.2015 г. на стойност 265.00 лв. с
ДДС, издадена от „***” АД за платена
продуктова такса по удостоверение № 2507631/Ситроен Берлинго и Удостоверение №
2905 от 15.04.15 г. за наличие на действащо катализаторно устройство на
автомобил рег. № У2094АС. Освен това автомобилът бил вписан в Инвентарна книга
на транспортните средства на дружеството-купувач. Покупката била отразена в
последстиве и в счетоводна справка (л.55-77, т.5).
На 10.03.2015 г.
Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***(с предмет на дейност търговия с фитнес уреди в гр.П.), със собственик и управител А.С.А. (л.18,
т.3) бус „Рено Мастер” за 4500.00 лв.
За продажбата бил изготвен Договор за покупко-продажба на МПС. От своя страна подсъдимият
издал от името на „***” ЕООД
саморъчно написана фактура № ********** от 10.03.2015 г., в която отново нямало
вписано име на съставител на фактурата. В нея посочил като начин на плащане „в
брой” и приложил фискален бон от 10.03.2015 г. за сумата 4500.00 лв. от
фискалното устройство на дружеството си (л.189, т.5). Фактурата за покупката била отразена
в счетоводството на купувача (Регистър
„Дневник на покупките за данъчен период 03/2015 г.” с отразена цитираната
фактура), като по нея
не бил ползван данъчен кредит. Покупката била отразена и в „Оборотна ведомост
период 01.01.2015 г. - 31.03.2015г.” и в Уведомление за приемане на данни за
отчетен период м.март 2015 г. По-късно всички това било отразено и в счетоводна
справка за актив ”Рено Мастер” (л.185-198, т.5).
На 16.03.2015г.
Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***,
със собственик и управител Б.Б.А.(л.143, т.3) употребяван автомобил „Мерцедес В 280” за 4500.00 лв.
За продажбата бил изготвен Договор за покупко-продажба на МПС. От своя страна подсъдимият
издал от името на „***” ЕООД
саморъчно написана фактура № ********** от 16.03.2015 г. (л.8,
т.6), в която отново нямало вписано
име на съставител на фактурата. В нея посочил като начин на плащане „в брой” и
приложил фискален бон от 16.03.2015 г. за сумата 4500.00 лв. от фискалното
устройство на дружеството си. Фактурата за покупката била отразена
в счетоводството на купувача (Регистър
„Дневник на покупките за данъчен период 03/2015 г.” с отразена цитираната
фактура). Към
документите по покупката били приложени съответните транспортни документи,
включително и Свидетелство за регистрация на лек автомобил от 16.03.2015 г. (л.8-198,
т.6).
На 24.03.2015 г. Т.Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***със
собственик и управител О.С.З. (л.87, т.1) употребяван автомобил автомобил „Тойота Рав 4”. За
продажбата подсъдимият изготвил Договор за покупко-продажба на МПС. От името на
„***” ЕООД издал и саморъчно написана
фактура № ********** от 24.03.2015 г. (130, т.5), в която отново нямало вписано име на съставител на
фактурата. В нея посочил като начин на плащане „в брой” и приложил фискален бон
от 24.03.2015 г. за сумата 6000.00 лв. от фискалното устройство на дружеството
си. Фактурата за покупката била отразена в счетоводството на
купувача (Регистър „Дневник на покупките за
данъчен период 03/2015 г.” с отразена цитираната фактура) и
по нея не бил ползван данъчен кредит. Към
документите по покупката били приложени съответните транспортни документи,
включително и Свидетелство за регистрация на лек автомобил от 16.03.2015 г. (130-137,
т.5).
До 30.04.2015 г.
подсъдимият извършил и други продажби на
автомобили, за които не изготвял фактури, както и касови бонове към тях. На друга
част от продажбите издавал единствено касови бонове които отразявал в касовия
аппарат на дружеството. Тогава установил, че съгласно Z-отчети оборот
по ЕКАФП, „***” ЕООД било достигнало облагаем оборот по смисъла на
чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 91400,00 лв. за периода 01.01.2015 г. -
30.04.2015 г. Знаел също, че от това следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, а след регистриране на лицето по ЗДДС в
съответствие с изискванията на чл.124, ал.1 от ЗДДС, дружеството
следвало да води задължително регистри „Дневник на продажбите” и „Дневник на
покупките”, отразяващи издадените или получени данъчни документи.
На основание чл.125, ал.1 от ЗДДС
въз основа на отчетните регистри по чл.124 регистрираното лице следвало да подава справка-декларация за всеки данъчен период в 14-дневен срок
от изтичането на данъчния период, през който дружеството било достигнало този
оборот. И отново подсъдимият решил да не извършва такава регистрация и да не
води дневници за покупки и дневници за продажби, съответно да не подава
справки-декларации по ЗДДС, тъй като знаел, че ще подлежи на проверка от
органите на НАП.
След това подсъдимият продължил да
продава употребявани автомобили. И отново в изпълнение на намисленото за
продажбите издавал или не издавал документи за това, включително фактури и/или
касови бонове към тях, в зависимост дали купувачът искал да му се издават
такива документи. Така след м.април подсъдимият отново извършил множество
сделки с употребявани автомобили. Но само на част от тях издавал всички необходими
документи за продажбата им. Такива били следните сделки установени в хода на
разследването:
На 25.05.2015г. Т.Т. продал на „***” ООД, ЕИК ***с
управител Ц.К.У.(л.137, т.3) употребяван автомобил „Шевролет Матиз”. За продажбата
обвиняемият издал от името на „***” ЕООД саморъчно написана фактура № ********** от
25.05.2015 г. (л.101, т.5 ), в която
отново нямало вписано име на съставител на фактурата. В нея посочил като начин
на плащане „в брой” и приложил фискален бон от 25.05.2015 г. за сумата 4300.00
лв. от фискалното устройство на дружеството си. Фактурата за покупката била отразена
в счетоводството на купувача (Справка-декларация
по ЗДДС и регистър „Дневник на покупките за периода от 01.05.2015 г. до
31.05.2015 г.” с отразена цитираната фактура). Фактурата била отразена и в Уведомление за приемане
на данни за отчетен период м.май 2015 г. (л.83-104, т.5).
На 30.06.2015
г. Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***,
чрез пълномощника му Н.Г.П.(л.88, т.1) употребяван автомобил „Мерцедес С 200”. За продажбата подсъдимият
изготвил Договор за покупко-продажба на МПС. От името на „***” ЕООД издал и саморъчно написана фактура №
********** от 30.06.2015 г. (л.123, т.5), в която
отново нямало вписано име на съставител на фактурата. В нея посочил като начин
на плащане „в брой” и приложил фискален бон от 30.06.2015 г. за сумата 3500.00
лв. от фискалното устройство на дружеството си. Фактурата за покупката била отразена
в счетоводството на купувача (сметка 401/Доставчици
с отразена цитираната покупка от *** ЕООД). По-късно
покупката била отразена и в Счетоводна справка за същата сметка (л.123-128,
т.5).
На 16.07.2015 г.
Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***с
едноличен собственик и управител П.А.А. (л.86, т.1) употребяван лек автомобил „Фолксваген Кади”. За
продажбата подсъдимият изготвил Договор за покупко-продажба на МПС. От името на
„***” ЕООД издал и саморъчно написана
фактура № ********** от 16.07.2015 г. (л.270, т.7), в която отново нямало вписано име на съставител на
фактурата. В нея посочил като начин на плащане „в брой” и приложил фискален бон
от 16.07.2015 г. за сумата 3300.00 лв. от фискалното устройство на дружеството
си. Фактурата за покупката била отразена в счетоводството на
купувача („Хронологична ведомост от
16.07.2015 г. до 16.07.2015 г.” с отразена цитираната фактура). По-късно покупката била отразена и в Счетоводна
справка по същата Хронологична ведомост (л.265-271, т.7).
На 23.07.2015 г.
Т. продал на „***” ООД, ЕИК ***(с предмет на дейност покупка и продажба на
употребявани автомобили в страната и чужбина, като дейността се осъществявала в
автосалон под наем, намиращ се на бул.„***” № 157, гр.П.) с управител Г.Д.Е., чрез пълномощника му А.П.Е.(л.22,
т.3) употребяван автомобил „БМВ Х1”.
За продажбата подсъдимият изготвил Договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 23.07.2015 г. От името на „***” ЕООД издал и саморъчно написана фактура № **********
от 23.07.2015 г., в която отново нямало вписано име на съставител на фактурата (л.173,
т.5). В нея посочил като начин на
плащане „в брой” и приложил фискален бон от 16.07.2015 г. за сумата 11000.00
лв. без ДДС от фискалното устройство на дружеството си. Фактурата за покупката
била отразена в счетоводството на купувача (регистър „Дневник на счетоводна сметка 304 Стоки -
дебит период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г.” и в регистър по ЗДДС „Дневник
на покупките - отчетен период от 08/2015 г.” с отразена цитираната фактура - л.159-183,
т.5).
На 04.08.2015 г.
Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***със
собственик и управител З.Е.Б., чрез пълномощника й П.К.Б. (л.19, т.3) употребяван автомобил „Мерцедес”. За продажбата подсъдимият
изготвил от името на „***” ЕООД издал и
саморъчно написана фактура № ********** от 04.08.2015 г., в която отново нямало
вписано име на съставител на фактурата (л.200, т.5). В нея посочил като начин на плащане „в брой” и
приложил фискален бон от 04.08.2015 г. за сумата 3000.00 лв. без ДДС от
фискалното устройство на дружеството си. Фактурата за покупката била отразена
в счетоводството на купувача (Уведомление за
приемане на данни за отчетен период м.агуст 2015 г. и в Регистър „Дневник на
покупките за данъчен период 08/2015 г.”. с отразена цитираната фактура л.200-207,
т.5).
На 03.11.2015 г. Т. продал на „***” ЕООД, ЕИК ***със
собственик и управител И.Д.Д. (л.28, т.3) употребяван автомобил „Опел Фронтера”. За продажбата подсъдимият
изготвил Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 03.11.2015
г. От името на „***” ЕООД издал и
саморъчно написана фактура № ********** от 03.11.2015 г., в която отново нямало
вписано име на съставител на фактурата (л.283, т.5). В нея посочил като начин на плащане „в брой” и
приложил фискален бон от 03.11.2015 г. за сумата 3000.00 лв. без ДДС от
фискалното устройство на дружеството си. Фактурата за покупката била отразена
в счетоводството на купувача (Справка-декларация
по ЗДДС за данъчен период 11/2015 г.; Уведомление за приемане на данни за
отчетен период м.ноември 2015 г.; Регистри „Дневник на покупките за данъчен
период 11/2015 г.” и „Хронологичен регистър от 01.11.2015 г. до
30.11.2015 г.” с отразена цитираната фактура). Автомобилът бил отразен и в „Инвентарна книга към дата: 31.12.2018 г.” на „***” ЕООД и било приложено Свидетелство за регистрация
на лек автомобил от 04.11.2015 г. (л.275-290, т.5).
На 16.11.2015 г.
Т. отново продал на „***” ООД, ЕИК ***с
управител Г.Д.Е. употребяван
автомобил „Мерцедес Бенц S350”. За продажбата подсъдимият изготвил Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 16.11.2015 г. От името на „***” ЕООД издал и саморъчно написана фактура №
********** от 16.11.2015 г., в която отново нямало вписано име на съставител на
фактурата (л.163, т.5). В нея посочил
като начин на плащане „в брой” и приложил фискален бон от 19.11.2015 г. за
сумата 5000.00 лв. без ДДС от фискалното устройство на дружеството си.
Фактурата за покупката била отразена в счетоводството на купувача (регистър „Дневник на счетоводна сметка 304 Стоки -
дебит период от от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г.” и в регистър по ЗДДС
„Дневник на покупките - отчетен период от 01/2016 г.” с отразена цитираната
фактура - л.159-183, т.5).
За всички
посочени продажби след 01.05.2015 г., по които подсъдимият издал фактури издал и
касови бонове от касовия апарат на „***” ЕООД, като издавал и касови бонове без фактури и по
другите си реализирани продажби. По всички такива продажби, включително и без
фактури обвиняемият достигнал оборот от 208 800,00 лв., който на 11.11.2015 г.
бил отразен в Z-отчети оборот по ЕКАФП на „***” ЕООД (л.323,
т.7). Или общият оборот, по
фискалното устройство на дружеството, достигнал в размер на 300 200,00 лева (л.324,
т.7).
Освен така
описаните продажби, през 2015 г. и извършената покупка на касовия апарат,
обвиняемият извършил и други покупки (доставки) за ”***” ЕООД установени в хода на разследването.
На 27.02.2015 г. подсъдимият
закупил от фирма „***” ЕООД, ЕИК
***със собственик и управител Р.Х.К.(л.34, т.1) лек автомобил марка „Мерцедес модел Е320„ на обща
стойност 13 100.00 лв. без ДДС. За това „***” ЕООД издала на ”***” Фактура №
********** от 27.02.2015 г. за посочената сума (л.226, т.5). Били изготвени и съответните транспортни документи.
Продажбата била отразена в Дневен финансов отчет № 0506 от 26.02.2015 г., в хронология
по кредита на счетоводна сметка 411/Клиенти с аналитично ниво „***” ЕООД за период от 26.02.2015 г. до 26.02.2015 г.,
в хронологичен регистър по дебита на счетоводна сметка 411/Клиенти с аналитично
ниво „***” ЕООД за период от 27.02.2015 г.
до 27.02.2015 г., отразяващ начисления приход и ДДС по фактура № ********** от
27.02.2015 г. Сделката била отразена и в Отчет за продажбите № 02 от 28.02.2015
г. за начисляване на ДДС по смисъла на чл.143 от ЗДДС, а след това и в Дневник
за продажбите за месец февруари 2015 г. и в Справка-декларация за Данък върху
добавената стойност за данъчен период февруари 2015 г. (Уведомление за приемане в НАП с Вх. № ДДС
2214-1720943 от 14.03.2015 г.) на „***” ЕООД (л.225-269,
т.5).
На 13.02.2015 г. Т. закупил от фирма
„***” ЕООД, ЕИК ***с управител Ц.М.Т.
(л.21, т.3) употребяван автомобил марка ”Ивеко
35С1S” за сумата от 2950.00 лв. без ДДС. За това бил изготвен Договор за
покупко-продажба на МПС от 13.02.2015 г. От страна на „***” ЕООД била издадена
фактура за посочената сума по чл.143, ал.3 от ЗДДС № ********** от 13.02.2015
г. и с посочен начин на плащане в брой (л.141, т.5). Били изготвени и
съответните транспортни документи. Фактурата била отразена в и в счетоводните
документи на „***” ЕООД - Уведомление за приемане на данни за отчетен период м.февруари
2015 г., в Справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 02/2015 г., в регистри
„Дневник на продажбите за данъчен период 02.2015 г.” и в Справки от счетоводни
записвания и протокол за начисляване на ДДС (л.141-156, т.5).
Във връзка с
автомобилите, които били нов внос, подсъдимият следвало да представи при
първоначалната регистрация на всяко МПС и Удостоверение за продуктова такса. За
това, още през м.януари 2015 г., той установил търговски отношения с „***” АД,
ЕИК ***(л.212-217, т.5 и л.140-224, т.7) с Председател на Съвет на директорите П.Г.М. (л.4,
т.4), Регионален офис гр.П. По това
време дружеството имало предмет на дейност организиране и управление на
дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци от
излезли от употреба МПС по смисъла на Закон за управление на отпадъците. Целта
на отношенията били именно „***” АД да издава на „***” ЕООД Удостоверания за продуктова такса,
необходима за първоначална регистрация на МПС. За 2015 г. акционерното
дружество издало на „***” ЕООД общо 60
броя удостоверения за (л.92-153, т.4). За всяко удостоверение била издавана фактура
(л.12-87, т.4). В нея било описано дата на издаване, номер на удостоверението,
модел на автомобил, дилър, обща стойност на услугата и касов аппарат. Всички
плащания по тази фактури обвиняемият извършил в брой. Издадените фактури били
осчетоводени в счетоводството на „***” АД, видно от справка за издадените в
периода 21.01.2015 г. – 05.09.2018 г. на „***” ЕООД документи
(л.12-156, т.4).
И отново във
връзка с автомобили, които били нов внос и за които се изисквало при
първоначалната им регистрация Удостоверение за продуктова такса, през м.януари
2015 г., подсъдимият установил търговски отношения и с „***” АД, ЕИК ***с
управител и Изпълнителен директор В.Д.К. (л.74, т.3), регионален офис гр.П. По това време и това дружество
имало предмет на дейност организиране и управление на дейностите по разделно
събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци от излезли от употреба МПС
по смисъла на Закон за управление на отпадъците. Целта на отношенията били
именно „***” АД да издава на „***” ЕООД
Удостоверания за продуктова такса, необходима за първоначална регистрация на
МПС. За 2015 г. акционерното дружество издало на „***” ЕООД общо 10 броя удостоверения (л.82,
т.3). За всяко удостоверение била
издавана фактура (л.85-111, т.3). В нея било описано дата на издаване, номер на
удостоверението, модел на автомобил, дилър, обща стойност на услугата и касов
аппарат. Всички плащания по тази фактури обвиняемият извършил в брой.
Издадените фактури били осчетоводени в счетоводството на „***” АД, видно от справка
за издадените на „***” ЕООД
документи (л.65-131, т.3).
След
приключване на финансовата 2015 г. подсъдимият установил, че „***“ ЕООД имало приходи равни на данъчна
основа на облагаеми доставки в размер на 250 166,67 лева и общо разходи в размер на 19 186,87 лева. На базата на така извършения счетоводен анализ, дружеството било
реализирало печалба в размер 230 979,80 лева. Съгласно
чл.20 от ЗКПО дружеството дължало 10% корпоративен данък, който бил в размер на
23 097,98 лева (съдебно счетоводна
експертиза - л.95 и л.126, т.1). Въпреки това подсъдимият отново решил да не
подава Годишна данъчна декларация по образец
за 2015 г. по чл.92, ал.1 от
ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 30 март на
следващата година (съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО), в която да декларира данъчна
печалба в размер на 230 979,80 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на
23 097.98 лева. И именно в изпълнение на намисленото да укрие
корпоративен данък в посочения размер, до 31.03.2016 г., подсъдимият Т. не
подал годишна данъчна декларация за 2015 г. По описания начин „***“ ЕООД не могло
да бъде обложено с корпоративен данък в размер на 23 097.98 лева, който бил 10%
от реализираната печалба на дружеството за 2015 г. в размер на 230 979,80 лева.
По описания начин, на 31.03.2016 г. обвиняемият Т. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размер на 23 097.98 лева корпоративен данък за календарната 2015 г., като не е подал пред ДТ на НАП-Пловдив Годишна
данъчна декларация за 2015 година, в
която да декларира данъчна печалба в размер на 23 0979,80 лева. и полагащ се корпоративен данък в размер на 23 097.98 лева.
Със заповеди на Директор на ТД на НАП-Пловдив от 2018 г. на
дружеството била извършена данъчна ревизия с обхват задължения за ДДС за
периода от 29.05.2015 г. до 31.12.2015 г. и задължения за КД за
периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в състав В.И.К.
(л.12, т.3) и С.З.С. (л.14, т.3) – инспектори по приходите. Бил изготвен РД №
Р-16001618000409-092-001 от
14.06.2018 г. (л.47, т.7). На това основание бил съставен и
ревизионен акт № 16001618000409-091-001
от 23.08.2018 г. С него били установени данъчни задължения - ДДС в
размер на 34 800,00 лв. и лихви в размер на 9 505,29 лв., както и Корпоративен
данък в размер на 24 237,56 лв. и лихви в размер на 5 892,21 лв. (л.12, т.7).
Актът бил връчен при реда на чл.32 от ДОПК. Ревизионният акт не бил обжалван и
влязъл в сила. Установените с него данъчни задължения не били внесени в
бюджета.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от самопризнанието на подсъдимия
Т.К.Т., направено по реда на чл.371, ал.1, т.2
от НПК в хода на съдебното следствие, както и от събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които го подкрепят,
прочетени на основание чл. 283 от НПК
и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда, а именно
показанията на свидетелите В.И.К. /л.12, т.3/, С.З.С. /л.14, т.3/, Б.Г.Л. /л.12,
т.1 и л.16, т.3/, А.С.А. /л.18, т.3/, П.К.Б. /л.19, т.3/, С.А.З. /л.20, т.3/, Ц.М.Т.
/л.21, т.3/, А.П.Е./л.22, т.3/, И.Д.Д. /л.28, т.3/, Н.М. П./л.37, т.3/, Г.Н.Г./л.60,
т.3/, /л.74, т.3/, В.К.К. /л.77, т.3/, Ц.К.У./л.137, т.3/, Б.Б.А./л.143, т.3/, И.П.С.
/л.16, т.1/, Р.Х.К./л.34, т.1/, П.А.А. /л.86, т.1/, О.С.З. /л.87, т.1/, Н.Г. П./л.88,
т.1/ и П.Г.М. /л.4, т.4/, от заключенията на съдебно-счетоводните
експертизи и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства,
а именно: справка за съдимост, характеристична справка, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване, пълномощни, протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване, протоколи за доброволно предаване, копия на уведомление за приемане
на постъпили справки декларации за ДДС, копия на фактури, копия на дневници на
покупките и продажбите, справки от регистъра на банковите сметки и сейфовете, справки
от Агенция по вписванията за актуално състояние на дружества, документи
получени от НАП-Пловдив, документи представени от различните дружества описани
в обстоятелствената част на мотивите, препис на ревизионен
акт № *********/02.09.2013 г., заповеди за възлагане на ревизии, справки за
изчислени лихви, протоколи за връчване, заповед за определяне на компетентен
орган за издаване на ревизионен акт, уведомление за съставен ревизионен доклад,
ревизионни доклади със приложения, искания за извършване на действия от други
контролни органи и отговор с приложения, искания за извършване на насрещни
проверки, протоколи за извършени насрещни проверки, искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължени лица с приложения и в частност
документи касаещи фирма „***“ ЕООД /л.43-65, т.1/, справки за банкови сметки на
18 фирми /л.142-160, т.1/, справки свидетели /л.164, 184, т.1 и л.84-89, т.2/,
справки актуално състояние на дружества /л.178-183, т.1/, справка НАП за Т.ови договори на фирми /л.1-82, т.2/,
справка *** /л.31, т.3/, фактури *** /л.40-46, т.3/, справка ***/л.48/, справка
*** /л.65, т.3/ фактури *** /л.79-131, т.3/ справка *** /л.146, т.3/, справка ***
/л.154, т.3/, фактури на *** /л.12-156, т.4/, справка *** /л.20, т.5/, справки И.С.
/л.31-35, т.5/, справки Л. /л.40, 43, т.5/, справка *** /л.42, т.5/, справка И.Б./л.44,
т.5/, документи *** /55-77, т.5 и л.317, т.7/, документи *** /л.83-104, т.5 и
л.255, т.7/, документи ***/л.112-121, т.5 и л.311, т.7/, документи *** /л.123-128,
т.5 и л.260, т.7/, документи *** /130-137, ,т.5 и л.247, т.7/, документи ***/л.141-156,
т.5 и л.118, т.7/, документи *** /л.159-183, т.5 и л.272, т.7/, документи *** /л.185-198,
т.5 и л.225, т.7/, справки *** /л.200-207,
т.5 и л.290, т.7/, документи на *** /л.212-217, т.5 и л.140-224, т.7/,
документи на *** /л.225-269, т.5 и л.98, т.7/, документи на *** ЕООД /л.275-290,
т.5 и л.300, т.7/, документи на *** /л.292-306, т.5 и л.112, т.7/, документи ***
/л.8-198, т.6 и л.239, т.7/, РА /л.12, т.7/, РД /л.47, т.7/, ГДД за *** за 2010
г. /л.70, т.7/, ***/л.78, т.7/, справка ФУ за *** и покупки /л.323-328, т.7/,
справка Т.ови договори *** /л.329-335, т.7/, справка АВп за *** /л.336-341, т.7/,
връчване на документи на *** /л.342-364, т.7/, заповед за ревизия на *** /л.364,
т.7/, съдебно-счетоводна експертиза /л.95, т.1/,
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.126, т.1/, характеристични справки /л.140,
т.1 и л.22-25, т.5/, справки съдимост /л.139, т.1/.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията
на представителите на съконтрахентите на „***” ЕООД – свидетелите Б.Г.Л., А.С.А., П.К.Б., С.А.З., Ц.М.Т./,
А.П.Е., И.Д.Д., Н.М. П., Г.Н.Г., В.К.К., Ц.К.У., Б.Б.А., И.П.С., Р.Х.К., П.А.А.,
О.С.З., Н.Г. П.и П.Г.М. за инкриминираните
обстоятелства, като отговарящи на съдържанието на наличните писмени
доказателства, удостоверяващи сключването и разплащането на сделките, в които
са участвали или, че не са сключвали такива сделки.
Съдът дава вяра и на показанията на членовете на екипа, осъществил ревизията
на „***” ЕООД –
свидетелите свидетелите В.И.К. и С.З.С., подкрепят констатациите, подробно изложени в
ревизионния доклад и акт, отразени и в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В показанията на разпитаните по
делото свидетели не
се констатират съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им
обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, а
съпоставени с обективните данни в описаните по горе писмените доказателствени
средства, и в съответствие с научните мнения на вещите лица в експертните
заключения, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия
относно релевантните за решаване на делото обстоятелства и убедително го
закрепват. От тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните
събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на
обвинението.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати от подс.Т. по реда на чл.371, т.2 от НПК като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи. Твърденията на подс.Т.Т. им съответстват, като същият
признава фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, но предпочита да
не дава конкретни обяснения. Заявява, че се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение.
В хода на досъдебното производство
била назначена съдебно-счетоводната експертиза,
след това и дъпълнителна такава. От заключението на вещото лице (л.95 и л.126,
т.1) е видно, че от събраните при ревизионното производство и по
следственото дело доказателства се установявали продажби, които не били
декларирани като приходи от стопанска дейност от страна на дружеството „***” ЕООД и това
били следните продажби:
1. На „***” АД, ЕИК ***,
с Фактура № ********** от 19.02.2015 г., за продажба на употребяван автомобил
„Ситроен Берлинго” на стойност 5000.00 лв. без ДДС.
2. На „***” ЕООД, ЕИК ***,
с Фактура № ********** от 10.03.2015 г., за продажба на употребяван автомобил
„Рено Мастер” на стойност 4500.00 лв. без ДДС.
3. На „***” ЕООД, ЕИК ***, с Фактура № ********** от
16.03.2015 г., за продажба на употребяван автомобил „Мерцедес В 280”, на
стойност 4500.00 лв. без ДДС.
4. На „***” ЕООД, ЕИК ***, с Фактура
№ ********** от 24.03.2015 г., за продажба на употребяван автомобил „Тойота Рав
4” на стойност 6000.00 лв. без ДДС.
5. На „***” ООД, ЕИК ***,
с Фактура № ********** от 25.05.2015 г., за продажба на употребяван автомобил
„Шевролет Матиз” на стойност 4300.00 лв. без ДДС.
6. На „***” ЕООД, ЕИК ***, с Фактура № ********** от 30.06.2015 г., за продажба
на употребяван автомобил „Мерцедес С200” на стойност 3500.00 лв. без ДДС.
7. На „***” ЕООД, ЕИК ***, с Фактура № ********** от
16.07.2015 г., ръчно написана, издадена от доставчика „***” ЕООД за продажба на употребяван автомобил
„Фолксваген Кади”, на обща стойност, 3300.00 лв без ДДС.
8. На „***” ООД, ЕИК ***, с Фактура № ********** от
23.07.2015 г., за продажба на употребяван автомобил „БМВ Х1” на стойност
11000.00 лв. без ДДС.
9. На „***” ООД, с Фактура № ********** от 16.11.2015 г., за
продажба на употребяван автомобил „Мерцедес Бенц S350” на стойност 5 000.00 лв.
без ДДС.
10. На „***” ЕООД, ЕИК ***, с Фактура № ********** от
04.08.2015 г., за продажба на употребяван автомобил „Мерцедес” на стойност
3000.00 лв. без ДДС.
11. На „***” ЕООД, ЕИК ***, с Фактура № ********** от
03.11.2015 г., за продажба на употребяван автомобил „Опел Фронтера”, на
стойност 3000.00 лв без ДДС.
12. На „ЕфЕкс
Дизайн” ЕООД, ЕИК ***, с фактури: №
20000000145 от 01.04.2016 г. на стойност 9300.00 лв. без ДДС; № 20000000153 от
07.04.2016 г. на стойност 8900.00 лв. без ДДС и № 20000000159 от 13.04.2016 г. за продажби на
стойност 9500.00 лв. без ДДС.
13. На „***” ЕООД, с фактура № ********** от 14.03.2016 г., за
продажба на лек автомобил „Фолксваген Поло” на обща стойност 2520.00 лв. с ДДС.
Вещото лице е установило и
покупки от страна на ”***” ЕООД от:
1. От „***” ООД, ЕИК ***, с
фактура № ********** от 16.01.2015 г., на един брой касов апарат на стойност 261,60 лева с ДДС (л.42,
т.3).
2. От „***” ЕООД, ЕИК ***, с
фактура № ********** от 18.08.2016 г., на употребяван лек автомобил марка
Ситроен модел Ц4 на стойност 7600.00 лв. без ДДС.
3. От „***” ЕООД, ЕИК ***, с
Фактура № ********** от 27.02.2015 г., на за лек автомобил марка Мерцедес модел
Е320 на обща стойност 13100.00 лв. без ДДС.
4. От „***” ЕООД, ЕИК ***, с
фактура № ********** от 13.02.2015 г., на употребяван автомобил ”Ивеко 35С1S”
на стойност 2950.00 лв. без ДДС.
5. От „***” АД, ЕИК ***, плащания
по фактури за 60 броя удостоверения за продуктова такса, необходима за
първоначална регистрация на МПС.
6. От „***” АД, ЕИК ***, плащания по фактури за
10 броя удостоверения за продуктова такса, необходима за първоначална регистрация
на МПС.
В заключението по назначената
акспертиза, експерта твърди, че в през периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г. „***” ЕООД не е било регистрирано лице по ЗДДС.
Вещото лице е установило, че регистрирани по ЗДДС лица били декларирали доставки
към „***” ЕООД за 2015 г. с данъчна
основа 19 186,87 лв. и ДДС 3 837,52 лв. От друга страна регистрирани по
ЗДДС лица били декларирали покупки от „***” ЕООД за 2015 г. на стойност 53 100,00 лв.
Вещото лице е дало заключение, че
за 2015г., за отразяване на оборотите от извършваната дейност, „***” ЕООД имало
регистриран електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с рег. № ЕD247354, активен от 16.01.2015 г., на адрес гр.П., ул.***
№3. Съгласно справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ 3612673, се
установявали фискализирани продажби за 2015 г. в размер на 300 200,00 лв. (на 20.01.2015 г. - 3 500,00 лв., на 21.01.2015 г. -
6 400,00 лв., на 27.01.2015 г. - 1 900,00 лв., на 28.01.2015 г. - 5 000,00 лв.,
на 30.01.2015 г. - 1 900,00 лв., на 31.01.2015 г. - 2 300,00 лв., на 08.04.2015
г. - 54 800,00 лв., на 23.04.2015 г. - 15 600,00 лв. и на 11.11.2015 г. - 208
800,00 лв.). Разходите на дружеството за 2015 г. били в размер
на 23 024,39 лв. , потвърдени от справка от ПП VAT на декларираните продажби от доставчици
на „***” ЕООД.
В заключението на експертизата се
сочи, че от приложената справка за установените Z отчети оборот
по ЕКАФП, „***” ЕООД било достигнало облагаем оборот по смисъла на
чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 91 400,00 лв. за периода 01.01.2015 г. -
30.04.2015 г. и следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който било достигнало този оборот.
След регистриране на лицето по ЗДДС в съответствие с изискванията на чл.124, ал.1 от ЗДДС, дружеството следвало да води
задължително регистри „Дневник на продажбите” и „Дневник на покупките”,
отразяващи издадените или получени данъчни документи. На основание чл.125, ал.1 от ЗДДС въз основа на
отчетните регистри по чл.124, регистрираното лице следвало да подава справка-декларация за всеки данъчен период.
По приложените документи вещото лице е установило
разминаване между фактурите, предоставени от клиенти на „***” ЕООД и
регистрираните Z отчети за оборот по ЕКАФП на „***” ЕООД.
Експертизата се е позовала на справката за регистрираните обороти по ЕКАФП
и справките от доставчици на „***” и формирала справките-декларации по
ДДС, които дружеството е следвало да
подаде, като счита, че облагаемите обороти по издадените фактури за периода от
май 2015 г. до октомври 2015 г. били отразени в регистрирания Z отчет по
ЕКАФП за ноември 2015 г.
Вещото лице е установило, че след
м.април 2015 г. „***” ЕООД, по
данъчни периоди следвало да подаде СД по ЗДДС като следва:
1. За данъчен
период Май 2015 г. - общ размер на ДО за
облагане с ДДС - 0.00 лв., всичко начислен ДДС - 0.00 лв, ДО на получените
доставки с пълен ДК - 5172.50 лв., ДДС с право на пълен ДК - 1034.50 лв. и резултат
- ДДС за възстановяване - 1034.50 лв.
2. За данъчен период Юни 2015 г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 0.00 лв., всичко начислен
ДДС - 0.00 лв., ДО на получените доставки с пълен ДК - 2617.47 лв.,ДДС с право
на пълен ДК - 523.53 лв. и резултат
- ДДС за възстановяване - 523.53 лв.
3. За данъчен период Юли 2015 г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 0.00 лв., всичко начислен
ДДС - 0.00 лв., ДО на получените доставки с пълен ДК - 2382.48 лв., ДДС с право
на пълен ДК - 476.52 лв. и резултат
- ДДС за възстановяване - 476.52 лв.
4. За данъчен период Август 2015 г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС (кл.01) - 0.00 лв., всичко начислен ДДС - 0.00 лв., ДО на
получените доставки с пълен ДК - 2548.31 лв., ДДС с право на пълен ДК - 509.69 лв. и резултат
- ДДС за възстановяване - 509.69 лв.
5. За данъчен период Септември 2015 г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 0.00 лв., всичко начислен
ДДС - 0.00 лв., ДО на получените доставки с пълен ДК - 165.00 лв., ДДС с право
на пълен ДК - 33.00 лв. и резултат
- ДДС за възстановяване - 33.00 лв.
6. За данъчен период Октомври 2015 г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 0.00 лв., всичко начислен
ДДС - 0.00 лв., ДО на получените доставки с пълен ДК - 1629.15 лв., ДДС с право
на пълен ДК - 325.85 лв. и резултат
- ДДС за възстановяване - 325.85 лв.
7. за данъчен период Ноември
2015 г. - общ размер на
ДО за облагане с ДДС - 174000.00 лв., всичко начислен ДДС - 34800.00 лв., ДО на
получените доставки с пълен ДК - 799.16 лв., ДДС с право на пълен ДК - 159.84 лв.
и Резултат - ДДС за внасяне - 31737.07 лв.
8. За данъчен период
Декември 2015 г. - нулеви
стойности по справка-декларация.
Вещото лице не е установило, че от процесното
дружество „***” ЕООД са били подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО
за финансовите 2015 г. и 2016 г. Но същевременно е установило
продажби, които не били декларирани като приходи от стопанска дейност от страна
на дружеството „***” ЕООД. И отново в тази връзка е дало заключение, че
за 2015 г., за отразяване на оборотите от извършваната дейност, „***” ЕООД имало
регистриран електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с рег. № ЕD247354, активен от 16.01.2015 г., адрес гр.П., ул.*** 3. И
съгласно справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ 3612673, се
установява фискализирани продажби за 2015 г. в размер на 300 200,00 лв. и
разходи на дружеството за 2015 г. в размер на 23 024,39 лв., потвърдени от
справка от ПП VAT на декларираните продажби от
контрагенти на „***” ЕООД.
За 2015 г. вещото лице е установило общо приходи в
размер на 250 166,67 лева, общо разходи в размер на 19 186,87 лева, счетоводен
финансов резултат в размер на 230
979,80 лева, данъчен
финансов резултат – печалба в размер на 23
0979,80 лева, внесени
авансови вноски в размер на 0.00 лева и полагащ
се КД при ставка 10% в размер на 23
097,98 лева, като освен това е не е
установило дружеството да е подавало за финансовите 2015 г. И 2016 г. годишни
данъчни декларации.
По делото не са съдрани доказателства от който да се
установява погасяване на периодични
данъчни задължения или авансово внесени такива, а в
хода на досъдебното производство е била приобщена справка от ТД на НАП
гр.Пловдив от която се установява, че от длъжника „***” ЕООД няма погасяване
на дължими задълженията по ревизионния акт.
Съдът възприема и кредитира, при постановяване на присъдата
си, депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство
основна и допълнителна експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, съответстващи на приложените
по делото писмени и събрани гласни доказателства. Същите не са оспорени от страните
по делото.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира, че подсъдимият Т.К.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК за
това, че на 31.03.2016 г, в гр. П., като управител и представляващ „***“
ЕООД, ЕИК ***, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“,
ЕООД в особено големи размери – 23097.98 лева (двадесет и три хиляди деветдесет
и седем лева и 98 ст.), представляващ
корпоративен данък за календарната 2015 г., като не е подал пред ТД на
НАП – Пловдив, Годишна данъчна декларация за 2015 г., в която да декларира
данъчна печалба в размер на 230979,80 лв. (двеста и тридесет хиляди деветстотин
седемдесет и девет лева и 80 ст.) и полагащ се корпоративен данък в размер на
23097.98 лева (двадесет и три хиляди деветдесет и седем лева и 98 ст.).
Подсъдимият Т.Т., като управител и
представляващ на ***“ ЕООД е изпълнил обективните съставомерни
признаци на изпълнителното деяние на престъплението
по чл.255,
ал.1, т.1 от НК, като не е подал годишна данъчна декларация
за календарната 2015 г. в която да декларира данъчна печалба в размер на
230979,80 лв. и по този начин е избегнал установяването и плащането
на полагащ се корпоративен данък в размер на 23097.98 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т. от ЗКПО, данъчно задължени лица са всички
местните юридически лица. Към инкриминираният момент, „***“ ЕООД се явява
местно юридическо лице тъй като е учредени съгласно българското законодателство
и извършва търговска дейност на територията на Р.България. Същото е със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „***“ №3, ет.1, ап.2. Съгласно
чл.5, ал.1 от ЗКПО, печалбите на дружествата се облагат с корпоративен данък.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза след приключване на финансовата 2015 г. „***“ ЕООД имало приходи равни на данъчна
основа на облагаеми доставки в размер на 250 166,67 лева и общо разходи в размер на 19 186,87 лева. На базата на така извършения счетоводен анализ, дружеството било
реализирало печалба в размер 230
979,80 лева. Съгласно
чл.20 от ЗКПО дружеството дължало 10% корпоративен данък, който в случая бил в размер на 23 097,98 лева (съдебно счетоводна експертиза - л.95 и л.126,
т.1 и данъчно ревизионен акт л.12,
т.7). Същевременно съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените
лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Ал.2 на посочената разпоредба, действала към инкриминираният момент
предвиждала, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 1 март на
следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, в случая НАП-Пловдив.
По делото е безспорно установено, че
към инкриминирания момент 31.03.2016 г., подс. Т. е управител и представляващ
на посоченото дружество - „***“ ЕООД, след като на 01.09.2011 г. станал
едноличен собственик и управител на капитала, поради което именно той е бил
задължен да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срока посочен в закона. Т. не
е изпълнил това си задължение и по този начин е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения, общо в размер на 23 097,98 лева.
Размерът на укритите данъчни
задължения от страна на подсъдимия дава основание за по-тежката квалификация на
деянието, по чл.255, ал.3 от НК, тъй като същите са в особено големи размери.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 14 от НК, "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят
три хиляди лева, а данъци в „особено големи размери "са тези, които
надхвърлят дванадесет хиляди лева.
От субективна страна подсъдимият Т.Т. е действал при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.
Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което извършва - че не е
подал в срок /въобще не е подал такава/ годишна данъчна декларация за
съответната финансова година /2015 г./ и по този начин е избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения - корпоративен
данък в особено големи размери, а именно в размер на 23 097,98 лева. Той е предвиждал
общественоопасните последици от деянието
си, съзнавал е, че като избегне установяването и плащането на данъчните си
задължения, ощетява държавния бюджет с размера на неплатения данък и въпреки
това е искал настъпването им.
Предвид на изложеното, съдът квалифицира
престъплението, предмета на настоящото наказателно производство, по чл.
255, ал.3 вр. ал.1,
т.1 от НК. За
това престъпление се предвижда наказание от 3 до 8 години „лишаване от
свобода“. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние,
личността на подс.Т.К.Т. и най-вече за постигане целите на наказанието по чл.36
от НК, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността й
обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало, проявеното
разкаяние и изразеното съжаление за извършеното, което съдът приема, че е
искрено. Съдът отчете социалният статус на
подсъдимия, предвид това, че междувременно е създал семейство и чака раждането
на дете, полагала обществено полазен Т.. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете и продължителния период от време от извършване на деянието до реализиране на
наказателната отговорност спрямо подсъдимият, което забавяне не е
по негова вина. Във
връзка с направеното от подсъдимия признание, следва да се посочи, че то е
задължителна предпоставка за приложение на съкратеното съдебно следствие и води до смекчаване на отговорността й, но
не може да се ползва повторно като смекчаващо отговорността й обстоятелство (ТР
№ 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7). Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се отчетоха.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая не са
налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия Т.Т.
при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид степента на обществената опасност на
деянието, свързана с негативите в обществото и огромните загуби за фиска на
Държавата, който данъчните престъпления нанасят, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 от НК – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. В тази връзка искането на
прокурора и защитата за определяне на наказание ориентирано към минимално
предвиденото такова за това престъпление е основателно.
Предвид
на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА съответства напълно на обществената опасност на деянието, опасността на
личността на дееца, наличните смекчаващи, липсата на отегчаващи отговорността
му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на
наказанието по чл.36 от НК.
В
съответствие с императивната разпоредба на чл.371, т.2 от НПК и проведеното
съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание бе редуцирано по
реда на чл.58а, ал.1 от НК, с една трета
до размер от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.Т. наказание от две
години „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с
отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в
достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо Т.Т., както и спрямо
останалите граждани и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. При
определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен
случай поведението на виновния, в случая подсъдимата и данните за личността й.
Съдът намира, че в конкретния казус не са налице обстоятелства, които да
говорят за по-висока степен на обществена опасност на самия деец. Напротив, Т.
е неосъждан, а от извършване на инкриминираното деяние до момента не имал
никакви противообществени прояви. Налице са и изключително добри
характеристични данни. Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи
обстоятелства и най вече изминалият продължителен период от време от извършване на деянието до реализиране на
наказателната отговорност спрямо подсъдимият,
съдът е на становище, че отлагане изпълнението на наложеното наказание от две
години лишаване от свобода спрямо подс.Т., с подходящия изпитателен срок от
четири години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно
въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
В санкционната част от разпоредбата на 255,ал.3 от НК
се предвижда и кумулативното наказание конфискация. В случая, видно от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, подс.Т. няма
имущество спрямо което да се приложи това имуществено наказание – според
информацията от Агенцията по вписванията няма недвижими имоти, негова
собственост, според справката от КАТ няма регистрирани на негово име моторни
превозни средства, според информацията, изискана от всички действащи банки в РБ
няма влогове и не ползва банкови сейфове.
Съдът, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъди подс.Т.К.Т. да заплати
по сметка на ОД на МВР Пловдив, направените по досъдебното производство
разноски в размер на 805.20 лв.
Причините за извършване на престъплението
са неспазване и незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: