№ 11763
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110169254 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 26 октомври 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 69254 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 100877/02.12.2021г. на
СРС, подадена от „***********“ АД срещу В. Т. Т. във връзка със Заповед за
изпълнение № 9258/22.08.2021г., издадена по ч.гр.д. № 47049/2021г. на СРС.
Ответникът Т. е починал в хода на производството /на 29.12.2021г./, като с
Определение № 13958/02.06.2022г. и на основание чл. 227 ГПК на негово
място като ответници са конституирани наследниците му С. И. В. /съпруга/ и
И. В. Т. /син/.
Ищецът „***********“ АД чрез юрк. А.К.-М. е предявил срещу В. Т.
Т., починал в хода на делото и заместен като страна от наследниците си С. И.
В. и И. В. Т., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо същите, че всеки от тях дължи на „***********“ АД във
връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. "***********", бл. 1А,
1
вх. А, ет. 3, ап. 7, по / част от сумите, както следва:
2
1345,61 лева - главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
19.02.2018г.-17.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.08.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
255,68 лева - лихва за забава за периода 22.03.2018г.-17.04.2021г.;
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и наследодателя
на ответниците съществуват трайни фактически отношения и облигационно
отношение за предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по
силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на общи условия, които били
публикувани в интернет и публично известни. Същият имал качеството на
потребител на ВиК услуги за процесния имот, като за процесния период той
не заплатил в срок дължимите суми. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Становище изразява в
писмен вид.
Ответникът И. В. Т. чрез адв. К. С. - АК-София, е депозирал Отговор,
вх. № 94053/11.05.2022г. на СРС. Същият е подаден извън срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК. Ответникът твърди, че всички суми по издадената заповед за
изпълнение са заплатени, поради което не ги дължи, съответно че същите са
погасени по давност. Не оспорва начислените суми по основание и размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. И. В. чрез адв. К. С. - АК-
София, е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 139994/05.07.2022г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като
сумите по издадената заповед за изпълнение били изцяло заплатени. Прави се
възражение за погасяване на задълженията по давност. Не оспорва
начислените суми по основание и размер.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците не
се явяват, като се представляват от адв. С., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
2
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено
решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и
ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното
количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежестта за доказване е за ищеца, който следва
да установи наличие на падежирало парично задължение и
продължителността на забавата. Извън горното всяка от страните следва да
докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Ответниците не оспорват размера и основанието на начислените суми,
наличието на облигационно отношение за доставка на ВиК услуги до
процесния имот, както и качеството си на наследници на починалия в хода на
производството В. Т. Т..
Що се касае до ответника И. В. Т., то същият е подал отговора на
исковата си молба след изтичане на срока по чл. 131 ГПК и всички
инвокирани от него материални възражения досежно дължимостта на
процесните суми (плащане, давност, липса на издадени и връчени фактури) са
преклудирани на основание чл. 133 ГПК и не следва да се вземат предвид.
Предявените срещу него искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Що се касае до ответницата С. И. В., то подаденият от нея отговор на
исковата молба е в срок. Възразява се, че процесните вземания, претендирани
спрямо нея, са заплатени. Доколкото се касае за парично вземане, то
доказателствената тежест за установяване на плащането му е всякога за
длъжника. По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за
извършени плащания, включително такива, които биха могли да бъдат
съобразени по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което и не се установи
правото на кредитора-ищец да ги търси да е отпаднало поради
удовлетворяване на претенциите му.
На следващо място ответницата изрично е въвела възражение, че
ищецът не е представил фактури и съобщения за всеки месец от процесния
период. Факт е, че към исковата молба е представена разпечатка на данни, от
които обаче не може да се извлече разбираема информация дали и кога са
3
фактурирани задълженията. Това обстоятелство е изключително важно, тъй
като, съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на дружеството /представени
в заповедното производство/, падежът на задълженията е 30 дни след датата
на фактуриране. Дори и да не е издадена фактура, доколкото размерът на
процесните задължения и основанието, на което са начислени, не се оспорва,
включително че съответните ВиК услуги са предоставени, то съдът приема,
че за ответницата като наследник на В. Т. е налице задължение да заплати
главницата. Това е така, тъй като подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу В. Т. играе ролята на покана за плащане,
аналогична на издаването на фактура. Оттук обаче, доколкото не се
установява преди подаването на заявлението да е налице настъпил падеж, то
не се доказва основание за начисляване на лихви за забава, но и не може да се
приеме, че е започнал да тече давностен срок за вземанията. Затова срещу
ответницата С. В. следва да бъде уважен само искът за главница, а искът за
лихви да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на спора
право на разноски имат ищецът и ответницата С. В., които своевременно са
заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца и в тежест на ответника
И. В. Т. следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер
от 41,02 лева, в които е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца и в тежест на ответницата
С. В. следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер от
34,46 лева, в които е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца и в тежест на ответника
И. В. Т. следва да се присъдят разноски за първоинстанционното исково
производство в размер от 87,15 лева, в които е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца и в тежест на ответницата
С. И. В. следва да се присъдят разноски за първоинстанционното исково
производство в размер от 73,23 лева, в които е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ответницата С. И. В. и в тежест
на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното исково
производство в размер на 173,94 лева. Заплатеното адвокатско
възнаграждение от 300,00 лева не може да се окачестви като прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че И. В. Т. , ЕГН **********, от град София, в качеството си на
наследник на починалия в хода на производството първоначален ответник В.
Т. Т. , ЕГН **********, дължи на „***********“ АД, ЕИК *********, със
седалище в град София, във връзка с водоснабдяването на имот в град София,
ж.к. "***********", бл. 1А, вх. А, ет. 3, ап. 7, сумите, както следва:
672,81 лева - главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
19.02.2018г.-17.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.08.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
127,84 лева - лихва за забава за периода 22.03.2018г.-17.04.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС, че С. И. В.,
ЕГН **********, от град София, в качеството си на наследник на починалия в
хода на производството първоначален ответник В. Т. Т. , ЕГН **********,
дължи на „***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София,
във връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. "***********", бл.
1А, вх. А, ет. 3, ап. 7, сумата от 672,81 лева за главница за доставена вода и
ВиК услуги за периода 19.02.2018г.-17.04.2021г., ведно със законната лихва
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (12.08.2021г.) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване наличието на задължение за сумата от 127,84
лева, представляваща лихва за забава за периода 22.03.2018г.-17.04.2021г.
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 41,02 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (ч.гр.д. № 47049/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 34,46 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (ч.гр.д. № 47049/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 87,15 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 69254/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 73,23 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 69254/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, да заплати на С. И. В., ЕГН **********, от град София, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 173,94 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 69254/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
5
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6