№ 3902
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20211100111581 по описа за 2021 година
Ищецът М. С. Д. е предявила срещу ответника „ЗАД А.” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 60 000.00
лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с
щета № 10021030108863, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за
застраховка „Каско” на МПС за собствения му лек автомобил с марка „БМВ”,
модел „М 3” с рег. № *******. Поддържа, че на 09.05.2021 г. установил, че на
застрахованият лек автомобил, който бил паркиран от него на 05.05.2021 г. до
жилището му в гр. София, ж.к. „Е.” бл. *******, не се намира на мястото, на
което го е оставил. Навежда доводи, че лекият автомобил е бил
противозаконно отнет от владението му, но ответникът неоснователно
отказал да заплати застрахователно обезщетение в претендирания размер.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗАД
А.” АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва настъпването на застрахователно събитие
«кражба». При евентуалност твърди, че са налице основания за изключване
на отговорността на застрахователя, тъй като застрахованото лице не е
1
предоставило вярна и точна информация, относно обстоятелствата, при което
е настъпило твърдяното застрахователно събитие. Заявява, че претендираният
размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин,
че между М. С. Д. и „ЗАД А.” АД е съществувало валидно облигационно
отношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица №0306Х0597388, по силата на който ответникът е
поел задължението да заплати обезщетение на М. С. Д. за настъпилите по
отношение на застрахованото МПС - лек автомобил с марка „БМВ”, модел
„М 3” с рег. № ******* вреди при осъществяване на един от покритите от
застраховката рискове.
Установи се още от представеното по делото постановление за спиране
на наказателно производство от 02.07.2021 г. постановено по пр.пр.
№12538/2021 г. по описа на СРП, че по времето на действие на горепосочения
договор е настъпило за времето от 12.00 ч. на 05.05.2021 г. до 22.10 ч. на
09.05.2021 г. в гр. София, предвидено в него застрахователно събитие, а
именно – кражба на застрахованото МПС.
От показанията на свидетеля П.М.С., които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с
доверие, се установява, че свидетелката живее във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца. Свидетелства, че преди да заминат на море, ищецът
паркирал процесния лек автомобил около обяд на 05.05.2021 г. в района на гр.
София, ж.к. „Е.” бл. *******, като последно видели автомобила около 17.00 –
17.30 ч. на същия ден. Сочи, че се върнали късно вечерта на 09.05.2021 г. и
установили липсата на лекия автомобил, като след като не го намерили на
наказателен паркинг отишли в полицията, за да го обявят за издирване.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
фактическите обстоятелствата около настъпване на процесното
застрахователно събитие. Описаната в обсъдените по-горе писмени
доказателства фактическа обстановка относно времето и мястото, на което е
бил паркиран автомобилът, както и датата на която е била установена липсата
му от ищеца, напълно съответства на изложената от ищеца в
2
обстоятелствената част на исковата молба.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Ответното дружество по образуванато при него щета №
10021030108863 е отказало да изплати на ищеца във връзка с горепосоченото
застрахователно събитие на застрахователно обезщетение, видно от
представено по делото писмо до ищеца с изх.№100-4228/03.09.2021 г., като е
посочено, че от страна на ищеца е налице неизпълнение на задълженията му,
съобразно уговореното в т.14.8 от Общите условия за застраховка „Каско”.
В настоящото производство е изслушано и прието по делото
заключение по съдебно-автотехническа експертиза, от което се установи, че
действителната стойност лек автомобил с марка „БМВ”, модел „М 3” с рег. №
******* към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на
91 967.00 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
3
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
4
открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка
липсват.
За установяване твърденията на ответното дружество, че
застрахованото лице не е предоставило вярна и точна информация, относно
обстоятелствата, при което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
по делото не са събрани никакви доказателства.
Недоказани останаха твърденията на ответното дружество за това, че с
оглед на представените справки от ключа на автомобила, той е управляван
след датата и часа, на които ищецът е декларирал, че го е управлявал за
последен път, а именно – на 06.05.2021 г. За пълнота следва да се посочи и, че
от изслушано и прието по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че последното обновяване на данните в ключа е
извършено на 06.05.2021 г. в 11.59 ч., като в проведеното на 06.10.2021 г.
открито съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че информацията
от ключа на лекия автомобил би могла да бъде променяна ръчно и да не
съответства на действителната дата, на която е ползва автомобила.
С оглед на гореизложеното и при неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът намира, че следва да приеме недоказаните
обстоятелства за неосъществили в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Спорният по делото въпрос е и за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че действителната стойност
на лек автомобил с марка „БМВ”, модел „М 3” с рег. № ******* към датата на
настъпване на застрахователното събитие е в размер на 91 967.00 лв. По
отношение на спорния между страните въпрос за обема на причинените на
ищеца имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение съдът
намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да
се определи на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефицент
на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването,
определеното обезщетение би било под размера на вредата и застрахованият
не би получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в
5
този смисъл обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е
законно регламентирания му размер. Имайки предвид, че от кредитираното от
съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че действителната стойност
на лек автомобил с марка „БМВ”, модел „М 3” с рег. № ******* към датата на
настъпване на застрахователното събитие е в размер на 91 967.00 лв., то искът
е основателен и доказан до пълния предявен размер от 60 000.00 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
23.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 4 930.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца
държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, да заплати на М. С. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „******* – адв. Д. Н., на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 60 000.00
лв., ведно със законната лихва върху сумата от 23.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по щета №10021030108863, образувана при „ЗАД А.” АД, във
връзка с настъпило за времето от 12.00 ч. на 05.05.2021 г. до 22.10 ч. на
09.05.2021 г. в гр. София застрахователното събитие „кражба”.
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, да заплати на М. С. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „******* – адв. Д. Н., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 930.00 лв., представляваща разноски
6
по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7