Решение по дело №1605/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1730                                              04.11.2010г.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                   наказателно отделение, І-ви състав

На осемнадесети октомври                                                          година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело №1605 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Ф.Х.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.– адв.  срещу наказателно постановление №1286/01.03.2010г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят, редовно призован, не се яви и не изпрати процесуален представител. Не ангажира доказателства.

Ответната страна - ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не изпрати представител в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено искане да се потвърди наказателното постановление. Представя нови писмени доказателства.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.01.2010г., в 17.59 часа, разположената на кръстовището за база Атия, стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400” с фабричен № 003059049644, заснела л.а. „ ” с рег. №  , движещ се по ПП ІІ-99, в посока от гр. Черноморец към парк „Росенец”. Съгласно изготвената с горепосочената система снимка № 00033 (л. 34), фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 97 км/час, при максимално допустима скорост извън населено място 60 км/час, въведена с пътен знак В-26.

След справка в централна база – КАТ по рег. № А 2171 КК се установило, че л.а. „Мицубиши Аутлендър” с рег. № А 2171 КК е лизингов. Видно от писмо изх. №5/27.01.2010г. от „ДСК Лизинг” АД клон Бургас, адресирано до началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, лизингополучател на лек автомобил с марка „  ” е „  ”ЕООД, с ЕИК ********* (л. 5). В тази връзка до управителя на „Картрейд Ойл”ЕООД е била изпратена покана, за явяване на представляващия дружеството или на лицето, което е управлявало МПС на посочената в поканата дата, час и място, в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас, с оглед констатираното нарушение с л.а. „Мицубиши Аутлендър” с рег. № А 2171 КК на 18.01.2010г., в 17.59 часа.

На 17.02.2010г. в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас се явил жалбоподателя Ф.Х.М., ЕГН **********, който носел изпратената до управителя на „  ЕООД покана. Жалбоподателят заявил на св. Р.И. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас, че работи в „Картрейд Ойл”ЕООД и на 18.01.2010г., в 17.59 часа той е управлявал л.а. „  ” с рег. №    по ПП ІІ-99, в посока от гр. Черноморец към парк „Росенец”. Свидетелят И. представил на жалбоподателя изготвената с горепосочената система снимка № 00033, с посочени дата, час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. След това св. Р.И. съставил Акт за установяване на административно нарушение №1286 (с бланков №770524) от 17.02.2010г. против Ф.Х.М. с ЕГН **********, за това, че на 18.01.2010г., около 17.59 часа, по ПП ІІ-99, от гр. Черноморец посока парк „Росенец”, кръстовище с.Атия, управлява л.а. „  ” с рег. № А 2171 КК със скорост 97 км/ч., при максимално разрешена за извън населено място - 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. В акта е посочено, че скоростта е констатирана и заснета със система ERS-400 с № 003059049644, снимка 00033. Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да впише конкретни възражения.

Въз основа на съставения АУАН №1286/17.02.2010г. е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №1286/01.03.2010г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, с фактическо описание на нарушението, съответстващо със съдържащото се в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Р.Й.И., потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН №1286/17.02.2010г., от приложените по делото писмени доказателствени средства, и по специално от АУАН №1286/17.02.2010г., на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009г., издадено от председателя на Български институт по метрология, заповед рег. №з-797/2010г. на директора на ОД на МВР – гр. Бургас, писмо рег. №РК-11263/06.10.2010г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас и заповед рег. №І-з-993/04.06.2009г. на министъра на вътрешните работи, както и от веществените доказателствени средства – снимка 00033, изготвена със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400” с фабричен № 003059049644. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Видно от представените по делото заповед рег. №з-797/2010г. на директора на ОД на МВР – гр. Бургас и заповед рег. №І-з-993/04.06.2009г. на министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП са неоснователни.

По съществото на спора:

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както следва: т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 18.01.2010г., около 17.59 часа, по ПП ІІ-99, в посока от гр. Черноморец към парк „Росенец”, в района на кръстовище с.Атия, управлявал л.а. „Мицубиши Аутлендър” с рег. № А 2171 КК, като се движил с превишена скорост - 97 км/ч., при разрешена максимална скорост извън населено място от 60 км/ч., въведена с пътен знак В-26. Нарушението на забраната, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.

Видно от служебно изисканото по инициатива на съда и приобщено към доказателствения материал по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009г., издадено от председателя на Български институт по метрология, в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4823 е вписана стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400”, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 06.10.2019г. При тези обстоятелства, съдът намира, че по делото е доказано по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение. Съгласно правилото на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Представената по делото снимка (л. 34) представлява годно доказателствено средство, тъй като използваната при установяване и документиране на нарушението в настоящия случай техническа система – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400” е от одобрен за използване в РБългария тип, и за нея има издадено от председателя на Българския институт по метрология удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Предвид на това съдът кредитира установените и заснети чрез нея данни и счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин. В тази връзка съдът прие, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно се установи, че жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост извън населено място с 37 км/ч. Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наложените наказания на жалбоподателя са във фиксирания от закона размер – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1286/01.03.2010г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на Ф.Х.М., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева