Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ граждански състав в
открито заседание, на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова
гражданско дело № 2682 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Постъпила е искова молба от Д.Б.А. и М.Д.Г.
против „С.“ООД-София.Твърди се, че през 2010г. по ч. гр.д.№4552/2010г. по описа
на ПлРС е издадена Заповед№3197/01.07.2010г. по чл.417 от ГПК в полза на „Юробанк и ЕФ Джи България“АД срещу ищците, за следните суми:
сумата от 16 676,43лв., главница
14 116,36лв.,Договорна лихва от 05.03.2008г. до 09.06.2010г.
2560,07 лв.., в т.ч.:-наказателна лихва: от 30.11.2009 г. до 09.06.2010 г.
187,67 лв.,-законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 333,53 лв.
държавна такса и 583,53 лв. адвокатско възнаграждение.Вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит от 01.08.2008г.Твърди
се, че е образувано изп.д.№20107860401991/2010г. на ЧСИ, рег.№786 с район на
действие гр.София.Твърди се че са връчени покани за доброволно изпълнение.Твърди
се, че е направен запор на ТВ на ищцата
и същата при проверка е разбрала, че първоначалния кредитор е цедирал вземането
си през 2015г. на настоящия ответник.твърди се, че извършеното прехвърляне на
вземането не е произвело своето действие, тъй като не е съобщено на длъжниците
по съответния ред и моли на това
основание да се признае за установено, че не се дължат следните суми: дължат на ”С. Г. Груп” ООД
с ЕИК148062016 сумата в общ размер на 20277.41лева от която, главница в размер
14116.36лева със законна лихва, считано от 30.06.2010год. до окончателното
изплащане на вземането, 2560.07лева неолихвяеми вземания - 917.06лева, присъдени
разноски в размер на 481.40лева по изпълнителното дело в полза на взискателя
“С. Г. Груп” ООД, както и такси и разноски в размер на 2202.52лева, съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по изпълнението по изпълнително дело №20107860401991/2010
год. по описа за 2010год. на ЧСИ М.М., рег. №786 с район на действие гр. София.При условията на евентуалност е предявен иск за недължимост на
основание изтекла погасителна давност.Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Безспорно
е по делото и това е видно от приложеното ч.гр.д.№4552/2010г. по описа на ПлРС,
че е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на Юробанк и ЕФ
Джи България“АД срещу ищците за следните
суми: 16 676,43лв., главница
14 116,36лв.,Договорна лихва от 05.03.2008г. до 09.06.2010г.
2560,07 лв.., в т.ч.:-наказателна лихва: от 30.11.2009 г. до 09.06.2010 г.
187,67 лв.,-законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 333,53 лв.
държавна такса и 583,53 лв. адвокатско възнаграждение.Вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит от 01.08.2008г. Не е
спорно, че е образувано изп.д.№20107860401991/2010г. на ЧСИ, рег.№786 с район
на действие гр.София по молба на кредитора и са изпратени до длъжниците покани
за доброволно изпълнение.Не е спорно, че в хода на изп. дело е прехвърлено вземането от първоначалния кредитор на
настоящия ищец и той е конституиран като
взискател на 21.08.2015г. на осн.чл.429 от ГПК.
Спорен по делото е въпросът за недължимост на
посочените суми на две основания- несъобщаване на длъжниците за извършената
цесия в хода на изпълнителното производство и изтекла погасителна давност.
По отношение на първото основание, съдът споделя
становище на ответника, че уведомяването
на длъжника за цесията има
значение за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може валидно
да плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма доказателства за
извършено такова плащане, още повече , че преводите се правят по сметка на
ЧСИ.При това положение следва да се отхвърли предявения иск за основание несъобщена
цесия , като неоснователен.
По отношение на
второто основание за изтекла давност, съдът
приема следното: На първо място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на
вземания, изпълнението,
по които е предприето на основание заповед за изпълнение. Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда
искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по
тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за
факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж. Определение № 831 от
17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Ищците твърдят, че не дължат на ответника процесните суми поради изтекла
погасителна давност. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
вземането- погасяване на същото по давност.
Въпросът за погасителната давност,
уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за всички правоотношения.В случая
вземането на ответниците е установено с влязла в сила заповед, поради което,
съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът на новата заповед е петгодишен , считано
от 25.10.2010г.Съдът е взел предвид представените по делото покани за
доброволно изпълнение-л.76 и л.80.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г.
се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен
динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към
нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително
действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото
Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността
- "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др."
Видно от
приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с образуването на изп.
дело, взискателят е посочил способ за изпълнение-л.65 , това е сторил и с молба
на от 25.04.2012г.-л.105, от когато тече нова петгодишна давност, по отношение и на двамата длъжници.С нови молби
от 14.02.2013г. –л.115 и от 13.01.2014г.-л.119, е прекъсната давността
по отношение на Д.Б. и е започнала да тече нова петгодишна давност.
Ново действие е предприето едва на 20.01.2016г. В
тази връзка следва да се отбележи, че съдът приема, че към тази дата изп.
производство е било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/,
тъй като е изтекъл повече от двугодишен срок от последното действие.Производство
е било прекратено по отношение на М.Г. още на 25.04.14г., а по отношение на Д.Б.
на 13.01.2016г.Т. нар. „перемция“ настъпва по силата на закона и съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото
прекратяване.При това положение молбите на взискателя от 20.01.2016г. за
предприемане на действия по прекратеното изп. производство, не пораждат правно
действие и са ирелевантни за настоящия случай. Прекратяването на изп. Дело на
посочената основание, настъпва по силата на закона и няма ефект върху
давността- нито я спира, нито я прекъсва.Давността тече от последното извършено
последно изпълнително действие, която тече и след прекратяване на изп.
производство, поради перемция.
В случая за
М. Г. е изтекла на 24.04.2017г.ИМ по настоящето дело е подадена на
13.04.2017г., но съгласно чл.235, ал. 3 от ГПК, изтичането на давността в хода
на процеса се взема предвид и преценява при постановяване на съдебното решение.При
това положение спрямо нея следва да се уважи иска поради изтекла погасителна
давност.
По отношение на Д.Б.,давностния срок изтича на
13.01.2019г., поради, което следва да се
отхвърли претенцията ,като неоснователна.
Останалите възражения и доказателства не
следва да се обсъждат, като неотносими.Само следва да се отбележи , че
възраженията относно ликвидността и изискуемостта на вземането, са
преклудирани, тъй като е следвало да се направят в производство по чл.422 от ГПК.
С оглед изхода на процеса
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на М.Г. сумата 406лв.
за платена д.т., тъй като не са представени доказателства за други разходи.На
осн. чл. 78,ал.3 от ГПК Д.Б. следва да заплати на ответника сумата 150лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.А.
, ЕГН********** и М.Д.Г., ЕГН**********, против „С.Г. ГРУП“ООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК148062016, ИСК с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължат на.Г. ГРУП“ООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК148062016, сумата от в общ размер на 20277.41лева от която, главница в
размер 14116.36лева със законна лихва, считано от 30.06.2010год. до окончателното
изплащане на вземането, 2560.07лева неолихвяеми вземания - 917.06лева, присъдени
разноски в размер на 481.40лева по изпълнителното дело в полза на взискателя
“С. Г. Груп” ООД, както и такси и разноски в размер на 2202.52лева, съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по изпълнението по изпълнително дело №20107860401991/2010
год. по описа за 2010год. на ЧСИ М.М., рег. №786 с район на действие гр. София, поради несъобщаване за извършената цесия в хода на изп.
производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.А.,
ЕГН**********, против „С.Г. ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК148062016, ИСК с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че не дължат на.Г. ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК148062016, сумата от в общ размер на 20277.41лева от която, главница в размер 14116.36лева
със законна лихва, считано от 30.06.2010год. до окончателното изплащане на
вземането, 2560.07лева неолихвяеми вземания - 917.06лева, присъдени разноски в
размер на 481.40лева по изпълнителното дело в полза на взискателя “С. Г. Груп”
ООД, както и такси и разноски в размер на 2202.52лева, съгласно Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ по изпълнението по изпълнително дело №20107860401991/2010
год. по описа за 2010год. на ЧСИ М.М., рег. №786 с район на действие гр. София,поради изтекла
погасителна давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ПРИЗНАВА на осн чл.439 от ГПК за установено по отношение на „С.Г. ГРУП“ООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК148062016, че М.Д.Г., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. ГРУП“ООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК148062016, сумата от в общ размер на 20277.41лева, от която, главница в размер 14116.36лева със
законна лихва, считано от 30.06.2010год. до окончателното изплащане на
вземането, 2560.07лева неолихвяеми вземания - 917.06лева, присъдени разноски в
размер на 481.40лева по изпълнителното дело в полза на взискателя “С. Г. Груп”
ООД, както и такси и разноски в размер на 2202.52лева, съгласно Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ по изпълнението по изпълнително дело №20107860401991/2010
год. по описа за 2010год. на ЧСИ М.М., рег. №786 с район на действие гр. София,поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА
на осн чл.78, ал.1 от ГПК Д.Б.А., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г. ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК148062016, сумата 150лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.Г. ГРУП“ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК148062016 , на основание чл.78, ал.3 от ГПК , ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.Д.Г., ЕГН**********, сумата 406 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: