№ 111
гр. Смолян, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 57/29.12.2024г., постановено по гр.д.№ 198/2024г. по описа на Районен съд-
Ч. е признато за установено в отношенията между страните, че К. Г. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Ч., ул. „Х.П.“ №5, ет.5, ап.22, дължи на "Профи Кредит България" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище гр.София, бул. „България“№ 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 2690,00
лева-главница, дължима по Договор за потребителски кредит ***., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 65/30.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 138/2024 г. по описа на Районен
съд – Ч., като е отхвърлен предявеният иск за главница, в частта за разликата над 2690 лева до
пълния претендиран размер от 2862,68 лева, както и е отхвърлен иска, в частта за сумата от 1053,56
лева – договорно възнаграждение, дължимо от 15.03.2021г. до 05.04.2022г., в частта за сумата от
487,40 лева – лихва за забава,дължима от 16.02.2021 г. до 05.04.2022 г., и в частта за сумата 1611,85
лева – законна лихва, дължима от 05.04.2022г. до 29.05.2024г., като неоснователен. Отхвърлени са
и предявените от "Профи Кредит България" ЕООД,с ЕИК *********, със седалище гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В, против К. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул.
„Х.П.“ №5, ет.5, ап.22, искове за осъждане на ответника да заплати на Профи Кредит България"
ЕООД сумата от 713,33 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата
от 1725 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга "Флекси", дължими до 05.04.2022
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2024 год. до
изплащане на вземането. Осъдена е К. Г. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Ч., ул. „Х.П.“
№5, ет.5, ап.22, да заплати на “Профи Кредит България” ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и
1
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 143,61 лева - направени разноски в исковото производство, и сумата от
73,08 лева – разноски в заповедното производство.Осъдено е “Профи Кредит България” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
„В“, да заплати на К. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. „Х.П.“ №5, ет.5, ап.22,
направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 852,25
лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ с вх.№ 157/16.01.2025г. от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр.София,чрез юрисконсулт Г.С.-К в отхвърлителната му част с
изключение на частта, с която са отхвърлени исковете за неплатено възнаграждение за закупени и
използвани услуги „Фаст“ и „Флекси“ ,като в тази част не обжалва решението.Във въззивната
жалба се поддържат оплаквания за неправилност. Излагат се доводи, че съдът неправилно е
прогласил целия договор за недействителен, като е приел, че кредитното правоотношение между
страните е недействително на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със
задължението по главницата. Неправилен е и извода на съда, че посочения в договора ГПР не
съответства на действителния, тъй като в него не са включени допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Неправилно съдът е приел също, че от съдържанието на договора не може да се направи
извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, както и какво
представлявала разликата между размера на ГПР и на лихвата, която е част от него. Неправилно е
прието също, че уговорената възнаградителна лихва от 41.00% е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, с оглед прекомерно високият й размер, надхвърлящ четири пъти размерът на
законната лихва, определен от МС. По всяко от посочените оплаквания в жалбата се развиват
подробни съображения и се сочи съдебна практика. Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваните части и бъдат уважени предявените искове.Претендират се разноски
включително и юрисконсултско възнаграждение размер на 360 лева.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
413/10.02.2025г. от К. Г. Д., чрез пълномощника й адвТ.Д., в който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи, че въззивната жалба е нередовна по смисъла на чл.260 т.З ГПК,
тъй като в нея не е посочено в какво се състои порочността на решението. В случая,
жалбоподателят е въвел няколко противоречащи си оплаквания и твърдения,относно
приложението на разпоредбата на чл.19 ЗПК, като от една страна се твърди, че ГПР бил посочен, а
от друга се развиват оплаквания за значението на неправилно посочване на ГПР, едновременно се
поддържа, че е правилно определен като величина, а от друга страна, че неправилното му
посочване не води до нищожност на договора. Оплакванията на жалбоподателя не вземат предвид
безспорно установения по делото факт, че чрез приетата СИЕ е установено, че действителния
размер на ГПР, който се формира след като се вземат предвид всички плащания, които
потребителят следва да направи, е в размер на 155.40 %, а в ДПК е посочен размер на ГПР 49.22 %,
или ищецът е вписал в договора 3 пъти по-нисък размер на ГПР от реалния такъв. По този начин
ищецът е действал недобросъвестно и е въвел в заблуждение потребителят относно размера на
разходите по кредита, като е нарушил забраната по чл.19 ал.4 ЗПК. В случая има уговорка за
дължимост на възнаградителна лихва, която според заключението на СИЕ, не е включена в ГПР.
Ето защо неточното посочване на ГПР в случая освен, че е недопустимо, въвежда потребителят в
заблуждение и влияе върху действителността на останалите клаузи в договора, в това число
2
клаузата за дължимост на възнаградителната лихва, защото с невключването и отрича нейната
дължимост. Неоснователно е и оплакването, че неточното посочване на ГПР не води до
недействителност на договора, като по този въпрос е налице задължителна за българските
съдилища практика на СЕС по повод друго дело на ищеца "Профи кредит България" ЕООД, а и
практика на ВКС, в която се приема, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени,
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата
сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието ГПР. От задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от
цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за
неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл.146, вр. чл. 143 ЗЗП на
посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно
нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Установената
недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на
договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност
на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11,ал.1,т. 9 и т. 10 ЗПК, се
приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за
потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно императивна
разпоредба на чл.23 ЗПК. Моли да бъде потвърдена изцяло обжалваната част от Решение №
57/29.12.2024г. по гр.д.№ 198/2024г. на Районен съд гр.Ч.. Претендира за разноски за въззивна
инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД в представено от
пълномощника му юрисконсулт Г.С.-К писмено становище поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемият К. Г. Д., чрез пълномощника си адвТ.Д. оспорва въззивната жалба.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в
отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същества въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
От приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№ 138/2024г. по описа на РС-Ч. се установява,
че от Профи Кредит България“ЕООД е подадено заявление с вх.№ 1543/30.05.2024г. за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Г. Д. за сумата от 8983,82 лева, от
които: 1) неплатена главница в размер на 2862.68 лева, дължима по договор за потребителски
кредит *** от 28.01.2021 г. 2) неплатено договорно възнаграждение в размер на 1053.56 лева,
дължимо за периода от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г; 3) неплатено възнаграждение за закупена и
ползвана услуга Фаст в размер на 713,33 лева, 4) неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга Флекси в размер на 1725 лева, 5) неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лева,начислено на 02.03.2021г., 6) неплатени такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на
3
вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислена на 14.06.2021г., 7) лихва за забава в
размер на 487.40 лева за периода от 16.02.2021 г. - датата на изпадане на длъжника в забава, до
05.04.2022 г. - дата на предсрочна изискуемост; 8) законна лихва в размер на 1611.85 лева, дължима
от 05.04.2022 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението - 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, както
и за разноски в размер на 179,68 лева за ДТи 180 лева за юрисконсултско възнаграждение. По
образуваното по подаденото заявление ч. гр. д. №138/2024 год. по описа на РС – Ч. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №65/30.05.2024г. срещу длъжника
К. Г. Д. за следните суми: 1) неплатена главница в размер на 2862.68 лева, дължима по договор за
потребителски кредит *** от 28.01.2021 г. 2) неплатено договорно възнаграждение в размер на
1053.56 лева, дължимо за периода от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г; 3) лихва за забава в размер на
487.40 лева за периода от 16.02.2021 г. - датата на изпадане на длъжника в забава, до 05.04.2022 г. -
дата на предсрочна изискуемост; 4)законна лихва в размер на 1611.85 лева, дължима от 05.04.2022 г.
- дата напредсрочна изискуемост, до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на входиране на заявлението - 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и за разноски
по съразмерност в размер на 141,33 лева, от които 110,56 лева държавна такса и 30,77 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в законна сила Разпореждане №227/30.05.2024г., постановено по ч. гр. д.
№138/2024 год. по описа на РС – Ч. е отхвърлено заявлението за сумата от 713,33 лева –неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, за сумата от 1725 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, за сумата 30 лева - неплатени такси по Тарифа за
събиране на вземането,начислени на 02.03.2021 г. и за сумата от 500 лева, представляващи
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.06.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника на 20.06.2024г., като в срок е постъпило възражение с
вх.№2020/17.07.2024г. по реда на чл.414 от ГПК срещу вземането по издадената заповед, поради
което съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК.
Установителните искове са предявени в месечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Относно
сумите за закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси, за които е отхвърлено заявлението са
предявени осъдителни искове.
По делото не е спорно, че между „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството му на
кредитодател и К. Г. Д. в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит Стардарт *** от 28.01.2021г., по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 3000 лева за срок от 24 месеца, с размер на месечната погасителна
вноска от 181,74 лева при уговорени ГПР от 49,22% и ГЛП от 41,00%, като общо дължимата сума
по кредита е 4 361,05 лева. При сключването на договора кредитополучателят е закупил и
допълнителната услуга „Фаст за сумата от 750 лева и допълнителната услуга „Флекси“ за сумата от
1800 лева, като размерът на месечната вноска за допълнителните услуги е 106,25 лева и е дължима
заедно с месечната погасителна вноска. Общият размер на погасителната вноска с включените
допълнителни услуги става 287,99 лева , а общото задължение по кредита -6911,05 лева. Уговорен е
падеж за плащане на месечните вноски на 15-ти ден от месеца. Ответникът е декларирал, че е
запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларирал е също, че му
е предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи
4
възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на
ответника и финансовото му състояние, както и разяснения на преддоговорна информация и
допълнителен пакет услуги. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните
погасителен план.
С преводно нареждане от 28.01.2021 год. „Профи Кредит България“ ЕООД е превело
сумата от 3000 лева по посочената от кредитополучателя в договора за потребителски кредит
банкова сметка с IBAN: **** с получател К. Г. Д..
Не е спорно между страните, че кредитополучателят е направил две плащания за
погасяване на кредита в размер на 150 лева на 24.02.2021 г. и в размер на 160 лева на 17.03.2021 г.,
или общо 310 лева, с които плащания от представеното по делото извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит *** е видно, че е погасил напълно само първата вноска в размер
на 287,99 лева, от които 137,32 лева – главница, 44,42 лева – лихва, 106,25 лева –вноска по закупени
допълнителни услуги и по втората вноска е заплатил 5,42 лева, с които е заплатена част от вноската
по закупени допълнителни услуги.След това ответникът не е заплащал вноските по кредита и
общата дължима сума по договора за потребителски кредит към 17.08.2024 год., за която е
подадено заявление е в размер на 8453,82 лева.
С уведомително писмо от 08.04.2022г. кредитодателят е уведомил кредитополучателя,
че съгласно общите условия към договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
05.04.2022г. като общата дължима сума по него е в размер на 7377,27 лева, от които 6354,57 лева
непогасено задължение по договора, 522,70 лева-лихва за забава и 500 лева –такса по тарифа..
Уведомителното писмо е изпратено с обратна разписка, но е върнато като непотърсено.
От приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ се установява, че след отразяване
на всички плащания по потребителския кредит, ведно с услугите „Флекси“ и „Фаст“, които
кредитополучателя е бил длъжен да заплаща ведно с месечните погасителни вноски , вещото лице
е изчислило, че ГПР е в размер на 155,40%. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в
посочения в договора за кредит размер на ГПР са включени възнаграженията за допълнителните
услуги Фаст и Флекси, но не са включени възнаградителните лихви.От приложената към
заключението таблица за изчисляване на ГПР е видно, че при размер на кредита от 3000 лева за
срок от 24 месеца при месечна вноска от 287,96 лева ГПР е 155,40%, а ГЛП е 97,53 %.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявените искове за част от претенцията като е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422,ал. 1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане, възникнало поради неизпълнение
на договор за потребителски кредит, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
и за друга част като осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за претендираното
вземане, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
допълнителните услуги Фаст и Флекси по процесния договор за потребителски кредит.
Районният съд правилно е разпределил и доказателствената тежест като е указал на
ищеца,че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от
посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че
е налице вземане по договора за потребителски кредит в претендираните размер за главница,
договорна (възнаградителна) лихва, лихва за забава в посочените периоди и размер, и
5
действителността на договорената клауза за допълнителните услуги Фаст и Флекси и дължимостта
на възнагражденията по тях, а ответникът следва да докаже обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания и че е погасил задълженията си в срок.
Установителния иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а предмет на осъдителния иск са
суми, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отвхърлено, поради което
исковете са процесуално допустими.
От представените писмени доказателства безспорно се установява, че между страните
"Профи кредит България"ЕООД и К. Г. Д. е възникнало облигационно правоотношение по сключен
договор за потребителски кредит *** от 28.01.2021г., с който "Профи кредит България"ЕООД е
предоставило на К. Д. сума в размер на 3000 лева, а същата се е задължила да я върне за срок от 24
месеца на равни месечни вноски от по 181,74 лева, при ГПР 49,22%, ГЛП 41,00 % и общо дължима
сума в размер на 4361,05 лева. Кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит за 750
лева и допълнителна услуга „Флекси“,предоставяща право на промяна на погасителния план от
потребителя за 1800 лева, като размерът месечната вноска за закупените допълнителни услуги е в
размер на 106,25 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като общото
задължение с допълнителните услуги е в размер на 6911,05 лева, а общата погасителна вноска в
размер на 287,99 лева.
По делото не е спорно също, че ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ и съответно кредитор по смисъла на чл.9,ал.4 от
ЗПК, а ответникът е физическо лице, което има качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК поради което за валидността на сключения между страните договор са приложими
разпоредбите на ЗПК, а след като за кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП са приложими и изискванията на ЗЗП.
В разпоредбите на чл. чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивните изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.7- 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Последица от
недействителността на договора за потребителски кредит, съгласно чл.23 от ЗПК е, че
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Според чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти, а според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В договора са посочени ГПР и ГЛП, но същите не отговарят на действителните. От
6
неоспореното от страните и прието по делото заключение на вещото лице по СИЕ се установява, че
действителния ГПР е 155,40 %, а ГЛП е 97,53 %. Според чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, като според ал.2 се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Общ разход по кредита за потребителя според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В чл.19,ал.4 от ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
В случая макар формално процесният договор за отговаря на изискванията на
чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, като са посочени ГЛП от 41,00% и ГПР от 49,22% , те не отговарят на
действителните, установени от заключението на СИЕ ,а именно ГПР от 155,40% и ГЛП от
97,53%.Основателно е възражението в отговора на въззивната жалба, че неточното посочване в
договора на задължителни реквизити от съдържанието му по чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК има същата
последица както и непосочването им, в който смисъл е съдебната практика на ВКС и решението на
СЕС по дело С-714/22.
В съдебната практика се приема, че всяка уговорка за възнаградителна лихва,
надхвърляща трикратния размер на законната лихва, а по обезпечен заем надвишаваща двукратния
размер на законната лихва, противоречат на добрите нрави. В случая действителната
възнаградителна лихва е 97,53 % което надвишава над 9 пъти размера на законната лихва, поради
което като противоречаща на добрите нрави клаузата от договора за възнаградителна лихва е
нищожна, тъй като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,
без да е налице еквивалентност на престациите. Рискът, който носи кредиторът е професионален и
същият съгласно чл.16 от ЗПК е длъжен да направи проучване на платежоспособността на
длъжника преди отпускането на кредита. Този риск не следва да се прехвърля на потребителя, като
се завишава необосновано високо лихвения процент. Клаузата за възнаградителната (договорна)
лихва противоречи и на ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на заемателя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и тези на потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което
клаузата за договорна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави и морала.
Нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави е и клаузата, с която е
уговорен ГПР по договора за потребителски кредит. Както е установено от СИЕ посочения в
договора размер на ГПР от 49,22 % не отговаря на действителния размер от 155,40%, поради което
клаузата противоречи на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, забраняваща размерът на ГПР да
7
надхвърля пет пъти размера на законната лихва към датата на сключването на договора на
28.01.2021г. В случая действителния размер на ГПР надхвърля над 3 пъти посочения в договора
размер на ГПР и нарушава забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което клаузата от договора за
потребителски кредит, уреждаща ГПР е нищожна.
След като посочените в процесния договор за потребителски кредит размери на ГЛП и на
ГПР не отговарят на действителните, потребителят не би могъл от съдържанието на договора да
направи извод за дължимите от него разходи по кредита, за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на
ГПР и размера на лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не може
да прецени икономическите последици от сключването на договора.
След като процесният договор за потребителски кредит не отговаря на императивните
изисквания на чл. 11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК и посочените в него ГЛП и ГПР не отговарят на
действителните, на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, а
след като е недействителен съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. След като от СИЕ се установява, че
платената от длъжника за погасяване на кредита сума е в общ размер от 310 лева, правилно
районният съд е приспаднал тази сума от дължимата от ответника главница от 3000 лева и осъдил
същия да заплати главница от 2690 лева, а в останалата претендирана част за главница правилно е
отхвърлил иска като неоснователен.
С оглед изложеното неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че неправилно
районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че ГЛП и ГПР не
отговарят на действителните, както и че клаузата за договорна лихва е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, при положение, че полученият от потребителя кредит е в размер
на 3000 лева, а задължението му е да върне сума от 6911,05 лева, което представлява оскъпяване с
230%.
Като е достигнал до този извод районният съд е постановил правилен съдебен акт в
обжалваната му част, който ще следва за бъде потвърден.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат
на въззиваемата страна на основание чл.78,ал.5 от ГПК. Претендираните от въззиваемия разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство са в размер на 800 лева. Съгласно
критериите в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа по чл.7,ал.2,т.2
съобразно цената на обжалваемата част от решението адвокатското възнаграждение възлиза на
732,55 лева, което е с 67,45 лева по малко от претендираното. С оглед фактическата и правно
сложност на делото, обема на извършената от пълномощника на въззиваемия работа, подаването на
отговор на въззивната жалба и явяването на пълномощника в съдебно заседание, въззивният съд
счита, че претендираното адвокатско възнаграждение не е завишено, поради което ще следва на
основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/29.12.2024г., постановено по гр.д.№ 198/2024г. по описа
на Районен съд-Ч., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от "Профи
Кредит България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, бул. „България“№ 49, бл.53Е,
вх.В срещу К. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. „Х.П.“ №5, ет.5, ап.22,
установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, да се признае за установено в
отношенията между страните, че К. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. „Х.П.“
№5, ет.5, ап.22 дължи на "Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
гр.София, бул. „България“№ 49, бл.53Е, вх.В по Договор за потребителски кредит ***., сключен
между страните, незаплатена главница за разликата над 2690 лева до пълния претендиран размер
от 2862,68 лева, в частта за сумата от 1053,56 лева – договорно възнаграждение, дължимо от
15.03.2021г. до 05.04.2022г., в частта за сумата от 487,40 лева – лихва за забава,дължима от
16.02.2021 г. до 05.04.2022 г., в частта за сумата 1611,85 лева – законна лихва, дължима от
05.04.2022г. до 29.05.2024г.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.София,
бул. „България“№ 49, бл.53Е, вх.В да заплати на К. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Ч., ул. „Х.П.“ №5, ет.5, ап.22 направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на
800 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9