№ 7128
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100504201 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу решение № 510 от 09.01.2024г., постановено по гр. д.
№ 53442/2021г. на СРС, 64 с-в.
С обжалваното решение Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр.
София, бул. „******* е осъдена да заплати на „А.“ ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „*******, на основание чл.
49 ЗЗД сумата от 6276,96 лева - обезщетение за нанесени щети върху собствен
на ищеца л.а. „Мерцедес А 180“ с д.к. № *******, причинени при ПТП от
12.06.2021г. на „Хемус“ около 84 км. в посока от гр. София към гр. Варна,
което произшествие е предизвикано от навлезнало върху пътното платно диво
животно - лисица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(14.09.2021г.) до окончателното плащане.
Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен предявеният
обратен иск по чл.82 ЗЗД, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
адрес: гр. София, бул. „******* срещу „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „******* за сумата от
1
6276,96 лева – обезщетение за вреди от договорно неизпълнение съгласно
договор за обществена поръчка № РД 37 – 9/04.09.2019г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият „А.“ ЕООД е депозирал
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установят при условията на
2
кумулативност следните елементи: вреди, тези вреди да са причинени от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са
причинени следствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при
или по повод на възложената работа, причинителят да е действал виновно,
като вината се предполага до доказване на противното.
В исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е възникнало в резултат от
неизпълнение на задължение на собственика на пътя за обезопасяването му
чрез поставяне на предпазни огради. В този смисъл следва да бъде изследван
въпросът за това дали е налице виновно действие или бездействие на
ответника (респ. негови служители), от което са причинени вреди, както и
причинната връзка между тях. Задължение за обезщетяване е за вреди,
причинени на трети лица от виновно действие или бездействие на
възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването,
респективно неизвършването й.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията Пътна
инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на
ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Установява се, че вредите по автомобила са причинени от появата на
животно на пътното платно и се явяват резултат от противоправно
бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ЗП да осъществява
поддържане на републиканските пътища, която поддръжка в случая се
изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата
година /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/.
Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило
ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се
стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл.
8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху
3
същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно
Агенция „Пътна инфраструктура”, като собственик на републиканските
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от навлизането на животно на
пътното платно, поради неподдържане/неизграждане на оградата. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили
дължимата грижа, като по този начин са предпоставили и настъпването на
вредоносни последици от нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
магистралата се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", а в глава V от
същия закон, озаглавена "Изграждане, ремонт, поддържане и управление на
пътната инфраструктура", в чл. 29, на АПИ и общините е вменено
задължението им да поддържат републиканските и общинските пътища
съобразно транспортното им значение. В този смисъл именно Агенция "Пътна
инфраструктура"е изцяло отговорна за настъпване на произшествието, тъй
като не е изпълнила задължението си по поддържане на пътя в състояние,
което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по
него. В настоящия случай, в процесния пътен участък е попаднало
неконтролируемо животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в
разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение,
каквото е предназначението на този най-висок клас път.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги, когато вредите са резултат
на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на
определена работа. По делото не се спори, че пътят, при използването на
който е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от
републиканската пътна мрежа, поради което в качеството на собственик
следва да отговаря ответникът, в качеството на държавен орган, на който е
възложено управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Съобразно
разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да
поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най- кратък срок. Както беше
посочено по – горе, он доказателствата по делото се установява, че в резултат
на противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен участък е
4
попаднало неконтролируемо животно, което е в разрез с изискванията на
закона за осигуряване на бързо и сигурно движение. Ето защо, по делото е
доказано бездействие от страна на ответника, като неоснователни са
възраженията във въззивната жалба в тази връзка.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за
съпричиняване на щетите от страна на увреденото лице, поради нарушение на
разпоредбата на чл. 20 от Закона за движението по пътищата, който гласи:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ (ал. 2). Това са обстоятелства, които са в доказателствена тежест
на ответника, тоест последният трябва да ги установи при условията на пълно
и главно доказване.
Ищецът, управляващ МПС, не е имал възможност с действията си да
предотврати настъпването на произшествието при внезапното навлизане на
животното на платното, което се установява и от изслушаната по делото
САТЕ. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на увреденото
лице, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В
приетата пред СРС САТЕ вещото лице е посочило, че предвид настъпилите
деформации в предната част на автомобила, може да се приеме, че водачът на
МПС се е движил със скорост не по – ниска от 60 км. ч. В тази връзка в
приетата пред СРС САТЕ вече е отговорено на въпроса за скоростта, поставен
в жалбата, доколкото може да се определи от наличните данни, с които е
разполагало вещото лице. В съдебно заседание вещото лице подробно е
разяснило защо не може да се определи точната скорост, с която се е движел
увреденият автомобил. Експертът посочва обаче, че скоростта не е била по –
висока от 120 км. ч., тъй като тогава пораженията биха били много по –
големи.
Пътят, по който се е движел автомобилът е автомагистрала, поради
5
което и не би следвало да се движи с по – ниска скорост от 60 км. ч., напротив.
Противното би създало предпоставки за ПТП. А дори да се е движел със
скорост 120 км. ч., тя е разрешена за такъв път. Следва да се отбележи и, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание,
че на пътя внезапно ще изскочи животно. Видно от приетата САТЕ и
събраните други доказателства, дивото животно е излязло внезапно на
пътното платно, с което е станало опасност за движението. Водачът е
направило опит с употребата на спирачки да предотврати настъпването на
произшествието, но времето за реакция не е било достатъчно за
предотвратяване на удара, тъй като животното е навлязло в опасната му зона
за спиране. Ударът е бил непредотвратим за водача. Това се установява и от
разпита на свидетеля К.С.. Показанията му са ясни, последователни и
непротиворечиви и няма основание съдът да не кредитира същите.
Пътят и неговите принадлежности в района на инцидента дори и да са
били в изправно състояние, то безспорно причината за вредите е ударът в
преминаващото внезапно диво животно, поради което АПИ носи
отговорността за последици от нерегламентираното присъствие и
преминаване на животни през магистралата в района на инцидента. В случая е
без никакво фактическо и правно значение на кое конкретно място животното
е проникнало в монтираната защитна оградна мрежа на магистралата и
съответно кое длъжностно лице евентуално носи вина и отговорност за това.
Следователно, настоящия съдебен състав приема, че по делото е безспорно
установена и доказана по несъмнен начин причинно- следствената връзка
между претърпените от пострадалия имуществени вреди в резултат на това.
С оглед горното и предвид доказателствената съвкупност, събрана по
делото, настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е достигнал до правния извод за основателност на предявения главен иск.
По обратния иск:
Изложените във въззивната жалба оплаквания по обратния иск касаят
единствено обстоятелството, че са налице конкретно възложени задачи. До
този извод е достигнал и СРС. Настоящият състав намира следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, а и не
е спорно между страните, че между АПИ, в качеството на възложител и
ответникът по обратния иск "Автомагистрали " ЕАД, в качеството на
6
изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка.
Съгласно раздел 5, чл. 5 от договора дейностите по поддържане се
възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни допълнителни и
извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок
до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението като при забава от
страна на възложителя да представи заданието в този срок, срокът за
изпълнение се удължава с дните на забавата. Съгласно чл. 5, буква "б"
допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко време, но в
срок не по- малък от три работни дни преди началото на работите. Съгласно
чл. 5, буква "в" извънредни задания се възлагат от възложителя и/или
директорите на съответните Областни пътни управления в случаи на
настъпване на непредвидени обстоятелства и чрез констативен протокол за
възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на
движението. При извънредни задания изпълнителят е длъжен да започне
незабавно изпълнението на разпоредените работи. В срок от три дни от
възникването на непредвидимото обстоятелство и/или изключителните
обстоятелства, устно разпоредените работи следва да се оформят като
извънредно задание, което се връчва на изпълнителя, Съгласно Раздел I
Дефиниции, т. 4 на договора "допълнително задание" означава писмено
възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в
месечното задание, необходимостта от които е възникнала след изготвяне на
месечното задание, с оглед правилната експлоатация на пътищата за
осигуряване безопасността на движението. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 8
"извънредно задание" е писмено възлагане от възложителя на видове и
количества работи, невключени в месечното и допълнително задание,
необходими за осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на
движение при възникване на непредвидени обстоятелства, включително при
бедствия по смисъла на чл. 2 от Закона за защита при бедствия. В раздел VII
"Права и задължения на възложителя" в чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено,
че възложителят следва да представи на изпълнителя месечни, а в случай на
необходимост допълнителни и извънредни задания за извършване на видовете
работи. В раздел VIII "Права и задължения на изпълнителя" в чл. 12, ал. 5 и ал.
6 е уговорено, че изпълнителят следва да изпълнява допълнителните, писмени
или устни, разпореждания на възложителя, възникнали в процеса на работа,
както и да започва работа веднага след появяването на необходимост от това
7
след писмено възлагане от възложителя. Съгласно чл. 28 от договора при
причиняване на пътно транспортно произшествие и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на
договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които
следва да се спазват при изпълнение на договора изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Предвид горното, правилно районният съд е приел, че задълженията на
изпълнителя за поддържане на пътищата и пътните принадлежности към тях,
с цел осигуряване на безопасни условия на движение, в това число и
задължението да обезопаси пътния участък, така че да предотврати/намали
риска от достъп на животни до пътното платно съответно да сигнализира за
участниците в движението опасността от този риск, би възникнало при
наличие на изрично възлагане – месечно, допълнително или извънредно.
Представени са задания за м.05.2021г. и м.06.2021г. Предвид посоченото в
графа „видове работи“ шифър № 8009 на конкретния пътен участък е
възложено „възстановяване на унищожена предпазна мрежа с променлив
размер на светлия отвор по височина.
Въз основа на тях обаче не може да се направи категоричен извод, че
заданията касаят точно участъкът, в който се е случило ПТП-то. Независимо
от това, дори да се приеме, че касаят процесния участък, следва да се има
предвид, че видно от представените сертификат № 76/05.2021г. по задание за
м.05.2021г. и сертификат № 77/06.2021г. по задание за м.06.2021г.,
изпълнението на работата по тези задания е било прието от въззивника. В
нито един от двата сертификата не са отразени забележки. ПТП – то се е
случило на 12.06.2021г.
Съгласно чл. 264 ГПК поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае
за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. Нарушаването на целостта на мрежата
или некачественото й възстановяване е недостатък, който е видим, поради
което възражението е следвало да се направи веднага. Ето защо, правилни са
изводите на СРС, че след като работата е била приета без възражение,
ответникът губи право да претендира обезщетение за договорно неизпълнение
8
в качествено изпълнение съгласно чл. 264, ал.3 ЗЗД. Не са ангажирани и
доказателства за друго възложено извънредно задание към третото лице
помагач след приемане на работата без забележки.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1113.24 лв., представляваща
направените пред СГС разноски за адвокатско възнаграждение, а на
„Автомагистрали“ ЕАД, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 510 от 09.01.2024г., постановено
по гр. д. № 53442/2021г. на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул.
„******* да плати на „А.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление :
гр. София, бул. „*******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1113.24 лв., представляваща направените във въззивното
производство разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул.
„******* да плати на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „*******, на основание чл. 273 ГПК вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
9
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10