Решение по дело №3676/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3307
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100103676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

09.05.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Г. Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 11.04.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 3676/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от Б. М., Г. С., О. Д., Й. П. и Е. Д. солидарно против ЖСК „Н.****“ и ЖСК „Д.- М“ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД за сумите: 60 476 евро /за Б. М./, 60 440 евро /за Г. С./, 41 150 евро /за О. Д./, 41 150 евро /за Й. П./, 35 340 евро /за Е. Д./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Ищците /възложители/ и фирма „У.И.К.“ АД /изпълнител - строител/ са били обвързани от правоотношения /възникнали на основание на сключени през 08г. договори/ за строителство на недвижими имоти /разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.613.181/. В рамките на тези правоотношения – ищците са заплатили на дружеството съответни суми /конкретизирани по размер от приетата по делото допълнителна експертиза/, представляващи – цена на възложената услуга. Не се спори, че посочените правоотношения /договорни връзки/ са били прекратени поради неизправност на изпълнителя /същият изобщо не е започнал да извършва възложеното строителство/. На 22.08.12г. ищците /купувачи - възложители/ и ответниците /продавачи - изпълнители/ са сключили предварителни договори за строителство и бъдеща покупко-продажба на същите недвижими имоти. Не се спори, че и тези правоотношения /договорни връзки/ са били прекратени /развалени/. С оглед това – ищците претендират връщане /при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД/ на дадената на ответниците престация /цена на имотите/.

Исковете са неоснователни:

Бланкетното /общо заявеното/ възражение за давност на ЖСК „Н.****“ е – неоснователно:

В случая се претендира връщане на цени, платени по развалени предварителни договори. В такава хипотеза - давността започва да тече /с оглед правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ не от момента на даването /плащането – получаването/ на парите, а от момента на развалянето на договорните връзки , което е било сторено извън-съдебно /с нотариални покани от 17г./. Давността се явява спазена дори и броена от момента на сключването на процесните предварителни договори.

В хипотеза като процесната /при развален договор/ купувачите /ищците/ разполагат с правото да претендират връщане на съответната платена цена /такава възможност е законово регламентирана във всяка хипотеза на прекратен или отпаднал договор – в тази насока са правилата на чл. 55 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД, чл. 87 от ЗЗД, чл. 34 от ЗЗД/. Принципното правило във всяка от посочените хипотези е, че страната може да търси само реално платената сума и само от лицето /физическо или юридическо/, което я е получило реално /фактически, действително/. Именно в тази връзка:

Събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза /преценени в съвкупност/ установяват еднозначно /категорично/, че:

От една страна - в рамките на описаните правоотношения /възникнали на основание на предварителните договори от 22.08.12г./ ищците /с изключение на Г. С./ не са превеждали /плащали/ на ответниците никакви суми /с оглед това клаузите от процесните предварителни договори, които удостоверяват получаване на парични престации от кооперациите се явяват – опровергани/. В същата връзка – дори и представените по делото тристранни споразумения – анекси /с участието на: ищците, кооперациите и „У.И.К.“ АД/ не удостоверяват получени от ответниците суми /в тези споразумения изрично е посочено, че сумите са били дължими на дружеството и са били платени на последното/. Тези анекси /предвид посоченото обстоятелство и предвид цялостното им съдържание/ не създават отговорност за ответниците в хипотезите на чл. 101 от ЗЗД и чл. 102 от ЗЗД.

От друга страна – кооперациите са прекратили членствените права на ищците и са възстановили /върнали/ на последните всички получени суми /конкретно на Г. С. и допълнително внесените такива по предварителния договор от 22.08.12г./.

С оглед изложеното - ищците не се легитимират като кредитори на ответниците нито за суми, предоставени на кооперациите във връзка с членствените си правоотношения /доколкото тези суми вече са им били върнати/, нито за суми платени по процесните предварителни договори /такива престации не са били правени реално/.

В случая ищците разполагат с правото да претендират /при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД/ връщане на сумите, които са платили на „У.И.К.“ АД в рамките на правоотношенията по договорите от 08г. /до размерите, удостоверени със събраният по делото писмен доказателствен материал и приетата допълнителна счетоводна експертиза/. Тези суми на практика са останали в патримониума на посочената фирма - липсват доказателства да са били преведени от дружеството на кооперациите, не може да се приеме и /предвид изложените по-горе съображения/, че ответниците са заместили изцяло /в хипотезите на чл. 101 от ЗЗД и чл. 102 от ЗЗД/ фирмата в първоначално учредените правоотношения /по договорите от 08г./. На последно място – липсват доказателства получените от „У.И.К.“ АД суми да са били инвестирани /вложени/ в строителството на процесната сграда /събраният доказателствен материал удостоверява, че тази фирма изобщо не е започнала строителство/. Поради това – в случая не може да се приеме и, че – кооперациите са се обогатили /като собственици на сградата/ със стойността на процесните парични средства /платени от ищците на търговското дружество/.

С други думи – процесните суми под никаква форма не са постъпили в патримониума на кооперациите и именно поради това имуществената отговорност на последните в случая не може да бъде ангажирана. Възприемането на противната /обратната/ логика би позволило в случая да се ангажира имуществената отговорност на ответниците при категорично доказан факт, че последните не са получили реално суми от ищците /т.е., че не са се обогатили по никакъв начин – по нито един от изброените по-горе начини за сметка на последните/.

С оглед изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД на Б.Й.М. ЕГН **********, Г.Б.С. ЕГН **********, О.Ц.Д. ЕГН **********, Й.Г.П. ЕГН ********** и Е.Й.Д. ЕГН ********** против ЖСК „Н.****“ и ЖСК „Д.- М“.

ОСЪЖДА Б.Й.М., Г.Б.С., О.Ц.Д., Й.Г.П. и Е.Й.Д. да платят на ЖСК „Н.****“ общо 300 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: