Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260040
гр. Ботевград, 26.07.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 430 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- И.А.М.,
лично и със съгласието на своя А.М.Т., твърди, че при настъпило на 20.03.2014
г. пътнотранспортно произшествие, като тогава бил на 7 години, са му причинени
телесни увреждания, вследствие на което търпи неимуществени вреди. През 2019 г.
са настъпили усложнения, изразяващи се в рязко влошаване на здравословното му
състояние, поради което предявява иска за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди вследствие на ексцес. Излага, че на 20.03.2014 г. в с. Осиковица, обл.
Софийска Я.Г.Г. при
управление на МПС, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
ищеца, а именно коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на
черния дроб, представляващо разстройство на здравето, опасно за живота с
последвал вътрешнокоремен кръвоизлив. По случая с влязло в сила решение No 130 от 27.07.2015 г. на РС-
Ботевград Я.Г.Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „а“ вр. ал. 1 вр. чл. 342 от НК и му
е наложено административно наказание “глоба”. След ПТП-то на ищеца е проведено оперативно лечение. По
заведена претенция през 2015 г. Гаранционен фонд е заплатил на ищеца сумата в
размер на 16000.00 лв., като със съдебно решение Гаранционен фонд е осъден да
заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 6000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП.
Твърди, че на 10.09.2019 г. здравословното състояние на ищеца се влошило и
се наложило спешно постъпване в болнично заведение и извършване на повторна
оперативна интервенция на корема. След извършената операция ищецът останал в
болницата до подобряване на общото му здравословно състояние, а впоследствие
изписан на домашно лечение и му били дадени предписания за спазване на строг
хранителен режим, който спазва и към момента. Вследствие на оперативната интервенция
е налице цялостно отслабване на организма му и затрудняване на протичането на
нормалните физиологични процеси в ежедневието му. Всичко това травмирало освен
физически, и психически детето. Същото е изцяло зависимо от своите близки, не
може да се придвижва, не може да играе с останалите деца, не се чувства
пълноценен и в училище, не може да спортува, да се храни с останалите деца.
Всичко това се натрупва и момчето изпитва непрекъснат емоционален дискомфорт,
който води до остро душевно разстройство. Поддържа, че настъпилите нови
увреждания и усложнения се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. След
отправена претенция пред Гаранционен фонд, ответникът определил и изплатил по
сметка на ищеца сумата от 20 000.00 лв. за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП от 2014 г. Твърди, че така
определеното обезщетение е в крайно занижен размер, като справедливо такова е в
размер на 50 000.00 лв.
Поради това моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 15 000.00 лв. – частичен от 30 000.00 лв. /разликата
между общо дължимите 50 000.00 лв. и заплатеното доброволно обезщетение от
20000.00 лв./, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди от ексцес, настъпили вследствие виновно причиняване на телесни увреждания
на ищеца при ПТП от 20.03.2014 г., виновно причинено от Я.Г.Г., без сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от настъпване на ексцеса – 10.09.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът- Гаранционен фонд, гр. София, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор чрез пълномощника си оспорва иска по основание и размер. Твърди, че за
претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП му е
изплатено обезщетение в размер на 20 000.00 лв. на 27.02.2020 г. Поддържа,
че размерът на предявената претенция е изключително завишен, тъй като не
отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ексцеса – 10.09.2019 г. Сочи, че предявеното с
исковата молба искане за изплащане на обезщетение е неоснователно, тъй като претенцията е била
удовлетворена извънсъдебно, видно от приетата от страна на ищеца сума. Заявява,
че оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП – 10.09.2019 г., тъй
като Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетение по
силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение по силата на закона.
Поради това оспорва началния момент на законната лихва и моли Гаранционен фонд
да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - Я.Г. *** не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото не е спорно, като
същото е видно и от заверено копие на Решение No 130 от 27.07.2015 г. по НАХД No 233/2015 г. по описа на РС-
Ботевград, че с влязло в сила решение Я.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 20.03.2014 г.
на кръстовище в с. Осиковица, обл. Софийска, при управление на моторно превозно
средство – мотопед марка “P.G.O”, без регистрационен номер, без да има необходимата
правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата, и по
непредпазливост причинил две средни телесни повреди на И.А.М., както следва:
коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на черния дроб,
представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота с последвал
вътрекоремен кръвоизлив /хемоперитонеум/ в количество 600мл., причинило на
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. “а” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като
съдът го е освободил от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1
от НК му е наложил административно наказание.
По
делото като доказателства са приложени и заверени копия на медицинска
документация от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД относно
лечението на ищеца през 2014 г. и това в периода след 10.09.2019 г., като видно
от заверено копие на Епикриза ИЗ. No 34234/2019 г. от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД, Отделение по детска коремна
хирургия, ищецът е постъпил за лечение в същото на 10.09.2019 г. и е изписан на
19.09.2019 г., като са му извършени оперативни процедури на тънки и дебели
черва със среден обем и сложност. В анамнезата е посочено, че същият се оплаква
от силни болки в корема; гадене, неколкократно повръщане. В епикризата са
дадени следните препоръки за ХДР и домашно лечение при изписването: домашен
режим – три седмици; да спазва щадящ диетичен режим; ограничено физическо
натоварване – два месеца.
Не е спорно между страните, че с
Молба-претенция вх. No 24-01-19/09.01.2020 г. от страна на ищеца, чрез
пълномощника му, е отправена претенция до Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение
в размер на 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди: болки
и страдания, вследствие настъпилите на 10.09.2019 г. усложнения и предприетата
хирургическа интервенция, ведно с дължимата законна лихва.
Видно от заверено копие на писмо
от 30.01.2020 г. от Гаранционен фонд до А.М.Т., като баща и законен
представител на И.А.М., във връзка с претенцията на пълномощника на ищеца е
посочено, че Гаранционният фонд е взел
решение от 30.01.2020 г., с което е одобрил сума общо в размер на
20 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
здравословното състояние на молителя и проведеното оперативно лечение през 2019
г., обхващащо значителен по брой и локализация сраствания, изцяло в етиологична
връзка с коремната травма през 2014 г., лекувана също оперативно, като е
отказано изплащането на законна лихва, тъй като Гаранционен фонд дължи лихва за
забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията на
увреденото лице.
С молба-претенция от 26.02.2020
г. от пълномощника на ищеца до Гаранционен фонд е представена банкова сметка, ***а
в размер на 20 000.00 лв., като е заявено несъгласие с така определената
сума.
По делото е обявено за безспорно
между страните, че ответникът Гаранционен фонд е изплатил на ищеца обезщетението в размер на сумата от
20 000.00 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП от 2014 г., за влошаване на здравословното му състояние през
2019 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите ****- майка на ищеца, и ****, негов
вуйчо, от които се установява, че след първата операция на ищеца през 2014 г. в
болница “Пирогов” след
катастрофата, която била много тежка, като той се борел за живота си, ищецът
получил усложнения, силни болки в корема, което наложило и втора операция.
Коремът му бил пълен с бридове, а операцията за чистенето на корема му
продължила от 24,00 часа през нощта до сутринта. От показанията на свидетелите
се установява, че след първата операция ищецът не ходил на училище една година,
бил на строг хранителен режим, приемал обезболяващи, изпитвал силен страх, бил
депресиран, водили го на психолог. След първата операция получавал болки в
корема, включително посред нощ, ставало му лошо. Поради настъпилите усложнения
след първата операция се стигнало до втората операция. Тогава ищецът не можел
да ходи, вдигнали го с линейка. Втората операция също била много тежка. След
нея ищецът отново бил на обезболяващи и пак на строга диета - не трябва да яде
никакви зърнени храни, зелен боб, леща, храната му трябва да е пасирана,
пилешка супа, филета, която продължава, не може да яде пържени храни, само
варени. Трябват лекарства за имунната му система. Изморява се, при направени опити
да ходи на плуване посинявал, поради което се отказали. Отказвали се и от
спортната атлетика. След втората операция детето не ходило отново на училище,
трябвало да се възстановява в домашни условия, което продължило 4-5-6 месеца.
Имал дренажи, не можел да се обслужва сам една година след като го изписали.
Боляло го, не можел да яде, да се къпе, да се разхожда. Свид. **** се грижела
за него, като и нейният брат – свид. ****, ходил да й помага, той влизал с него
в банята. Емоционалното състоянието на детето също се променило драстично,
станал по-агресивен. Майката сочи, че той не иска да излиза навън след като се
прибере от училище, страх го е от колите. От показанията на свид. **** се
установява, че при втората операция разрезът бил направен върху първия. Свид. ****
излага, че А. се оплаквал и заради това, че неговите връстници участ, ходят да
си играят, а той не може и да пише.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
непосредствени, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът отчита
обстоятелството, че същите се явяват заинтересована от изхода на спора предвид
близките си родствени отношения с ищеца, като приема, че в случая посоченото
обстоятелства не е повлияло на достоверността на показанията им, тъй като
същите кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото
лице В.Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза, от което се установява,
че съгласно наличната по делото медицинска документация на името на ищеца, през
месец септември 2019 г. на ищеца И.А.М. е извършена по спешност животоспасяваща
оперативна интервенция, при която е установен конгломерат от сраствания,
ангажиращ коремните органи с прирастване към коремната стена, които са
причинили чревна непроходимост, като по своя медикобиологичен характер това
състояние представлява разстройство на здравето временно опасно за живота.
Констатираните сраствания, ангажиращи
коремните органи, сами по себе си, /ако не е настъпило усложнението, изразяващо
се в чревна непроходимост/ е причинило на пострадалия постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота. Съгласно заключението, така настъпилите усложнения
са в причинна връзка с настъпилото ПТП през 2014 г. В момента на причиняване на
травматичното увреждане и последвалото оперативно лечение е била налице
значителна болезненост, силна в началото и намаляваща постепенно до пълното й
изчезване за срок от около 1,5-2 месеца, а при появата на срастванията,
ангажиращи коремните органи, болезненост е имало във всеки един момент с
различна интензивност, особено при грешки в диетата. В резултат на получените
травматични увреждания при пътнотранспортното произшествие и настъпилите
по-късно усложнения пострадалият е бил подложен двукратно на оперативно лечение
по спешност, прилагана е и медикаментозна терапия. След изписването е имало и
по-продължителен период на възстановяване в рамките на около месец - месец и
половина. Вещото лице е посочило, че с оглед интраоперативната находка от
проведената операция на 10.09.2019 г. е задължително спазването на хранителен
режим, който трябва да е доживот. Освен това в резултат на двете коремни
операции /лапаротомии/ са налице постоперативни ръбци на предната коремна стена
от гръдния кош до симфизата, които водят до значително загрозяване на външния
облик и също ще останат до живот. Съгласно заключението, предвид наличието на
сраствания е възможно да се наблюдава рецидив на инцидента, като този от месец
септември 2019 г. Установява се още, че предвид констатираното в хода на
проведената на 10.09.2019 г. оперативната интервенция, то пълно възстановяване
на пострадалия няма да настъпи, а докато е жив, ще са налице сраствания на
коремни органи. Вещото лице е посочило, че в кориците на делото към момента на
изготвяне на експертизата няма друга медицинска документация, сочеща на
новонастъпили усложнения, следователно
към този момент пострадалият е в добро общо състояние.
Съдът
кредитира заключението като компетентно, задълбочено и безпристрастно.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл.
288, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
“а” от КЗ /отм./, Гаранционният фонд
изплаща обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
За да бъде уважен така
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял
неимуществени вреди, наличието на ексцес, и фактите, свързани с вида на болките и страданията,
които преживява /тяхната сила и интензитет, възстановителен период, усложнения
и т.н./, както и наличието на причинна връзка между деянието и вредите. В тежест на ответника е докаже обстоятелствата,
обуславящи липса на вина, доколкото вината се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и съответно заявените от
него правоизключващи възражения.
В случая по делото наличието на
посочените предпоставки по същество не са спорни между страните, като е налице
и извънсъдебно признание на ответника Гаранционен фонд, каквото се явява изплащането от негова
страна на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 20000.00 лв. за
неимуществените вреди на ищеца от настъпилия ексцес през 2019 г., вследствие на
процесното ПТП от 2014 г. Фактът на извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 20 000.00
лв. на 27.02.2020 г. се заявява от ответника и в производството по делото, като
същото не се оспорва от ищеца. В настоящото производство ищецът претендира именно заплащане на
застрахователно обезщетение, явяващо се разликата между така платеното му
обезщетените и търсеното такова в размер на 50 000.00 лв., а именно сумата от
30 000.00 лв., като е предявено като частичен иск за сумата от 15 000.00
лв. В тази връзка не е спорно
и обстоятелството, че ответникът е отказал заплащане на исканото от ищеца
застрахователно обезщетение над посочената сума от 20 000.00 лв.
Съдът намира, че в настоящия случай, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП
на ищеца са причини телесни увреждания, като през 2019 г. е настъпило влошаване
на здравословното му състояние, наложило втора оперативна интервенция на
10.09.2019 г., след първата от 2014 г. непосредствено след ПТП-то. Установява
се от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ваня ****
и Светлин ****, че ищецът е изпитвал силни болни в корема, от които не можел да
ходи, поради което бил вдигнат за болницата с линейка. Втората операция била
извършена по спешност, отново била тежка, както и първата, продължила цяла нощ,
тъй като коремът му бил пълен с бридове и чистенето им продължило до сутринта.
От завереното копие на Епикриза от УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” – ЕАД е видно, че при извършването на оперативната
процедура болничният престой на ищеца е продължил от 10.09.2019 г. до
19.09.2019 г. Установява се от събраните гласни доказателства, че след
операцията ищецът не е можел да посещава училище, като възстановяването му в
домашни условия е продължило около 4-6 месеца. Същият не е можел да се обслужва
самостоятелно, елементарните си ежедневни нужди и хигиенни процедури е
извършвал с помощта на своите майка и вуйчо, съответно свидетелите **** и ****.
Състоянието му изисквало отново прием на обезболяващи, както и строг хранителен
режим. Ищецът страдал и от невъзможността си да ходи на училище, да играе като
своите връстници. Изпитвал и страх от колите, поради което не искал да излиза
след училище от дома си. Съгласно заключението на в.л. Т. по приетата
съдебно-медицинска експертиза, през месец септември 2019 г. на ищеца е извършена по спешност
животоспасяваща оперативна интервенция, при която е установен конгломерат от
сраствания, ангажиращ коремните органи с прирастване към коремната стена, които
са причинили чревна непроходимост, което състояние по своя медикобиологичен
характер представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, като
така настъпилите усложнения са в причинна връзка с настъпилото ПТП през 2014 г.
Съгласно същото заключение, в момента на причиняване на травматичното увреждане
и последвалото оперативно лечение е била налице значителна болезненост, силна в
началото и намаляваща постепенно до пълното й изчезване за срок от около 1,5-2
месеца, а при появата на срастванията, ангажиращи коремните органи, болезненост
е имало във всеки един момент с различна интензивност, особено при грешки в диетата.
Според вещото лице, предвид интраоперативната находка от проведената операция
на 10.09.2019 г., то спазването на хранителен режим е задължително и трябва да
е доживот, а предвид наличието на сраствания е възможно да се наблюдава рецидив
на инцидента, като този от месец септември 2019 г. Вещото лице е посочило, че
пълно възстановяване на пострадалия няма да настъпи, а докато е жив, ще са
налице сраствания на коремни органи.
Доколкото претендираното обезщетение е за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, то съгласно чл. 52 от ЗЗД
размерът му, който е единствено спорен между страните по делото, следва да се
определи от съда по справедливост. При определяне на конкретния размер на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, каквито обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други, съгласно ППВС Nо 4/68 г.
В случая при определяне на размер
на претендираното обезщетение съдът взе предвид обстоятелството, че
неимуществените вреди са настъпили вследствие на влошаване на здравословното
състояние на ищеца от причиненото му при ПТП от 2014 г. травматично увреждане,
и което състояние, изразяващо се в коремни болки, е продължило дълго във
времето, включително силни такива, поставящи го в невъзможност да ходи. На
ищеца е установен конгломерат
от сраствания, ангажиращ коремните органи с прирастване към коремната стена,
които са причинили чревна непроходимост, и което по
своя медикобиологичен характер представлява разстройство на здравето временно
опасно за живота. Това състоянието
е довело до втора операция, извършена по
спешност като животоспасяваща оперативна интервенция. Самата операция по
отстраняване на срастванията в корема е продължила цяла нощ, а болничният
престой – 9 дена. Към момента на настъпване на ексцеса ищецът е бил на 12
години, като следоперативният домашен период на възстановяване е продължил
около 4-6 месеца, през който той не е ходел на училище. Ищецът е търпял силни
болки в момента на увреждането и оперативното лечение, чиито интензитет е
намалявал постепенно до пълното им изчезване за срок около 1,5-2 месеца.
Следоперативното състояние на ищеца го е поставило в невъзможност самостоятелно
да извършва елементарните си битово-хигиенни и физиологични нужди. Откъсването
на детето от естествената му училищна среда и обкръжението на неговите
връстници е във възраст, за която е характерна повишена нужда от движение и
социално общуване, включително чрез игри, от което ищецът е бил лишен за
значителен период от време (4-6 месеца) – период след операцията, но несъмнено
предхождан от друг период на изолация с оглед доказателствата за търпените от
него коремни болки преди оперативното лечение. Съдът отчита обстоятелството, че
всичко това се е отразило с допълнително влошаване на емоционалното и
психическото състояние на ищеца, който е страдал от невъзможността си да
участва в живота на връстници си, като е бил лишен от удовлетворяването на
явяващи се едни от основните за тази възраст потребности, т.е. причинило е
невъзможност да води пълноценен съобразно възрастта си живот. Наред с това
съдът отчита, че строгият хранителен режим и ограничения, които се явяват
абсолютно наложителни предвид настъпилите усложнения на здравословното
състояние на ищеца, също са особено тежки в емоционално и психическо отношение
именно в тази детска възраст, в която възраст на засилен растеж се изпитва и
засилен апетит и необходимост от увеличен прием на разнообразна храна, каквато
в случая ищецът не би могъл да приема.
Като особено съществено при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита установеното от вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза
обстоятелство, че предвид
наличието на сраствания е възможно да се наблюдава рецидив на инцидента,
подобен на процесния от септември 2019 г., като ищецът никога няма да се
възстанови напълно, а докато е жив, ще са налице сраствания на коремни органи.
Както беше посочено, към момента на настъпване на процесните усложнения, довели
до влошаване на здравословното състояние на ищеца, той е бил на 12 години, като
оценката на вещото лице за липсата на пълно възстановяване означава, че ще
търпи неблагоприятните последици – коремни болки, строго ограничен хранителен
режим и повишен риск от сраствания на коремните органи, поставящи в риск живота
му, през почти целия му съзнателен живот.
При това съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца за
причинените му болки и страдания в резултат на настъпилото през 2019 г.
влошаване на здравословното му състояние вследствие на получената травма от
причиненото от третото лице- помагач пътнотранспортното произшествие, изразило
се в конгломерат от
сраствания, ангажиращ коремните органи с прирастване към коремната стена -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, възлиза на 50 000.00 лв. В тази връзка съдът
намира и за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на размера
на претендираното обезщетение.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че с приемане на извършеното плащане на обезщетение в размер на
20 000.00 лв. от ищеца страните са решили спора извънсъдебно по реда на
чл. 558, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ. Напротив, с молба от 26.02.2020 г. от страна на
ищеца, чрез пълномощника му, е отправено изявление до ответника за изрично
несъгласие с определената сума от 20 000.00 лв., поради което и не може да
се приеме, че с приемане на тази сума спорът е решен извънсъдебно. В случая не
е налице нито сключена между страните извънсъдебна спогодба, нито може да се
приеме, че получаването на плащането на част от претендираното обезщетение
съставлява отказ от останалата част от претенцията.
С оглед изложеното съдът намира,
че справедливият размер на обезщетение следва да бъде определен на 50 000.00
лв. След приспадане на платените извънсъдебно 20 000.00 лв., то на ищеца
допълнително се дължи сумата от 30 000.00 лв., поради което предявеният
частичен иск за сумата от 15 000.00 лв. се явява основателен и следва да
бъде изцяло уважен.
По иска пo чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Съгласно
разпоредба на чл. 558, ал. 1 от КЗ, размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, като лихвите за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Посочената разпоредба
предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В
процесния случай застрахователната претенция е предявена пред ответника
Гаранционен фонд с молба от 09.01.2020 г., към която са били приложени
доказателства, като по делото липсват твърдения или събрани доказателства за
допълнително изисквани от фонда доказателства. Поради това съдът намира, че в
случая приложение намира разпоредбата
на т. 1 на чл. 497, ал. 1 от КЗ, като Гаранционния
фонд е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни от предявяване на
застрахователната претенция на 09.01.2020 г., а именно на 30.01.2020 г. Това е датата, на която е взето решението по
претенцията за одобряване на 20 000.00 лв. обезщетение за неимуществени
вреди за влошаване на здравословното състояние на ищеца от 2019 г., съответно
отказ за плащане на обезщетението над посочения до пълния претендиран размер, съгласно
приложеното писмо до ищеца от същата дата. При това, считано от 31.01.2020 г.
същият е бил в забава за плащане на останалата част от дължимото обезщетение, за
което е постановил отказ за плащане, поради което дължи и законната лихва за
забава върху неговия размер от този момент.
Предвид
това претендираната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена, считано от 31.02.2020 г. до окончателното му
изплащане, като за периода от 10.09.2019 г. до 30.01.2020 г. вкл. акцесорната
претенция се явява неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на
пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
платимо от ответника по делото, в размер на 1176.00 лв., определено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията към дата на предявяване на иска).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 600.00 лв. и разноски в
производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 200.00 лв., или общо
такси и разноски в размер на 800.00 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. “****” No 2, ет. 4, представляван
от Изпълнителните директори Б.М. и ****, да заплати на И.А.М., с ЕГН **********,
лично и със съгласието на неговия баща А.М.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ /отм./ сумата от 15 000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/ - частичен иск от сумата от 30 000.00 лв., представляваща разликата между
общо претендираното обезщетение от 50 000.00 лв. и заплатеното доброволно
обезщетение от 20000.00 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошаване на здравословното му
състояние вследствие на травматични
увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие на 20.03.2014 г. по вина на Я.Г.Г.
при управление на моторно превозно средство – мотопед
марка “P.G.O”, без регистрационен номер, с рама No АМ000231, без сключена застраховка
“Гражданска отговорност” към датата на ПТП, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да заплати законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за
периода от 10.09.2019 г. до 30.01.2020 г. включително.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул.
“****” No 2, ет. 4, представляван от Изпълнителните директори Б.М. и ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “****”
No 8, ет. 4, представлявано от ****, сумата от 1176.00
лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева/ за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул.
“****” No 2, ет. 4, представляван от Изпълнителните директори Б.М. и ****, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в
полза на Районен съд- Ботевград сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, за държавна такса и разноски по производството, от които 600.00 лв. за държавна такса и 200.00 лв. за разноски, както и 5.00 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, гр.
София - Я.Г.Г., с
ЕГН ********** ***.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Банкова сметка ***, по която може да се платят присъдените суми:
IBAN: ***: Юробанк България АД, BIC: ***: И.А.М.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :