Определение по дело №917/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1605
Дата: 12 май 2021 г.
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20213100500917
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1605
гр. Варна , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500917 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 287403/07.12.2020г. , депозирана от
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Македония” № 3, действаща чрез пълномощника си гл. юрк. на
Областно пътно управление – Варна Людмила Чакърова–Тодорова, срещу Решение №
261195/13.11.2020г., постановено по гр. д. № 707/2020г. по описа на ВРС, 8 състав, в частта,
с която са уважени исковете, предявени от К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Княз Дондуков“ № 19 и Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 302, вх. 8, ет. 4, ап. 18, действащ лично и със съгласието на неговия баща К.
Г. М., срещу въззивника и Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на
двамата ищци следните суми:
– на К. Г. М. сумата от 2667 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден ляв,
подкалник ляв, кора под двигател, броня предна, решетка предна, основа за броня, преден
панел /горен/, фар преден ляв, мигач преден ляв, халоген преден ляв, допълнителен мигач,
амортисьори капак /двигател/, воден радиатор, радиатор климатик, кондензатор климатик,
вентилатор двигател, интеркулер и хидравлична помпа на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В 5889 РТ /настъпила тотална щета/,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 02.01.2019г. на автомагистрала „Хемус“, на
около 2 км от разклона за с. Слънчево в посока гр. Варна, представляващи пряка и
непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на длъжностни
лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на процесния участък от пътя,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. сумата от 110 лв., представляваща необходим разход за репатриране на лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В 5889 РТ, който е бил технически
негоден за самостоятелно движение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП,
представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на
задължения на длъжностни лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на
процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. сумата от 203,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за периода 02.01.2019г. –
02.01.2020г.;
– на Г. К. М. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП,
представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на
задължения на длъжностни лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на
процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на Г. К. М. сумата от 254,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500 лв. за периода 02.01.2019г. –
02.01.2020г.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за неправилност и
необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на съда за установеност по делото на
предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на ответната агенция по чл. 49 от
ЗЗД. Застъпва се становище, че се касае за случайно деяние, а не за неизпълнение на
законово задължение, поради което Агенция „Пътна инфраструктура“ не следва да носи
отговорност в конкретния случай. Твърди се, че присъдените на ищците обезщетения за
неимуществени вреди са в завишен размер, който не съответства на степента и характера на
причинените вреди.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите
претенции, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Г. М. и
Г. К. М., действащ лично и със съгласието на неговия баща К. Г. М., двамата
2
представлявани от пълномощника си адв. И.В. от ВАК, в който се сочи, че в обжалваните от
Агенция „Пътна инфраструктура“ части решението на ВРС е правилно и законосъобразно,
поради което се моли да бъде потвърдено в същите. Излагат се подробни съображения в
тази насока. Претендират се разноски.
В депозирания писмен отговор е обективирана и насрещна въззивна жалба вх. №
272633/17.02.2021г., с която първоинстанционното решение се обжалва с твърдения за
неправилност, в следните части:
– частта, с която е отхвърлен искът на К. Г. М. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, за разликата над 2000 лева до
претендираните 5500 лева;
– частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. М., действащ лично и със съгласието на
неговия баща К. Г. М., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, за разликата над 2500 лева до претендираните 5500 лева.
Излага се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500
лева за всеки един от ищците поотделно е справедливо и именно в този размер същото би
могло да компенсира до някаква степен болките и страданията, които ищците търпят и
понастоящем.
Моли се за отмяна на решението в посочените отхвърлителни части и уважаване на
претенциите за неимуществени вреди изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез гл. юрк. на Областно пътно управление – Варна
Людмила Чакърова–Тодорова, в който е застъпено становище за нейната неоснователност и
се претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Третото лице - помагач на страната на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО
МОРЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Алеко
Константинов” № 8, редовно уведомено, не е подало отговор на насрещната въззивна жалба.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбите.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с
оглед на което е редовна.
3
Насрещната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 263, ал.2, във вр. с
ал.1 от ГПК, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261
ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимите авансово държавни такси за разглеждане на жалбите са внесени.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Доказателствени искания не са направени.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 287403/07.12.2020г. ,
депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Македония” № 3, действаща чрез пълномощника си гл.
юрк. на Областно пътно управление – Варна Людмила Чакърова–Тодорова, срещу
Решение № 261195/13.11.2020г., постановено по гр. д. № 707/2020г. по описа на ВРС, 8
състав, в частта, с която са уважени исковете, предявени от К. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 19 и Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 8, ет. 4, ап. 18, действащ лично и със съгласието на
неговия баща К. Г. М., срещу въззивника и Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да
заплати на двамата ищци следните суми:
– на К. Г. М. сумата от 2667 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден ляв,
подкалник ляв, кора под двигател, броня предна, решетка предна, основа за броня, преден
панел /горен/, фар преден ляв, мигач преден ляв, халоген преден ляв, допълнителен мигач,
амортисьори капак /двигател/, воден радиатор, радиатор климатик, кондензатор климатик,
вентилатор двигател, интеркулер и хидравлична помпа на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В 5889 РТ /настъпила тотална щета/,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 02.01.2019г. на автомагистрала „Хемус“, на
около 2 км от разклона за с. Слънчево в посока гр. Варна, представляващи пряка и
непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на длъжностни
лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на процесния участък от пътя,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
4
молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. сумата от 110 лв., представляваща необходим разход за репатриране на лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В 5889 РТ, който е бил технически
негоден за самостоятелно движение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП,
представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на
задължения на длъжностни лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на
процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. сумата от 203,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за периода 02.01.2019г. –
02.01.2020г.;
– на Г. К. М. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП,
представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на
задължения на длъжностни лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на
процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
– на Г. К. М. сумата от 254,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500 лв. за периода 02.01.2019г. –
02.01.2020г., както и насрещна въззивна жалба вх. № 272633/17.02.2021г. , срещу
горецитираното Решение № 261195/13.11.2020г., постановено по гр. д. № 707/2020г. по
описа на ВРС, 8 състав, в следните части:
– частта, с която е отхвърлен искът на К. Г. М. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, за разликата над 2000 лева до
претендираните 5500 лева;
– частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. М., действащ лично и със съгласието на
неговия баща К. Г. М., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, за разликата над 2500 лева до претендираните 5500 лева.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 917/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.06.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6