№ 190
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330206908 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 148/11.11.2022г., издадено
от В. Д. У., на длъжност *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „Д. И КО“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ № 56, представлявано от Ц. Д.
Д. и К. Й. Т., на основание чл.200, ал.1, т.7 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.143, т.3 от Закона за водите / чл.143, т.3 и
т.5 от Закона за
водите.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и недоказано, като развива становище по
съществото на спора и предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа
жалбата на изложените основания и също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
1
Ответната страна – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата, като
сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, в който
смисъл взема становище и предлага същото да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 16.11.2022г. видно от приложеното заверено копие на известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ на 22.11.2022г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.04.2022г., по повод на сигнал, свидетелят П. А. П. – в качеството
му на *** Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, извършил
проверка по повод сигнал в поземлен имот с идентификатор № 56784.510.527
по КККР на гр.Пловдив, район Западен, Парк „Отдих и култура“, който имот
попадал в некоригиран участък на река Марица, а именно – в крайбрежните
заливаеми ивици на р.Марица. При това, в същият обект свидетелят П.
установил наличие на тежкотоварна техника на дружество „Д. И КО“ ООД –
един брой фадрома и един брой камион, които в момента на проверката не
извършвали дейност, както и наличие на заравняване и насипване на земна
маса в същия поземлен имот.
С оглед на горното, на 21.06.2022г. свидетелят свидетелят П. А. П.
съставил АУАН № 230 срещу „Д. И КО“ ООДза нарушение на чл.143, т.3 от
Закона за водите / чл.143, т.3 и т.5 от Закона за водите, който АУАН бил
съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството – К. Й. Т..
2
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел П. А. П., който помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля П. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране твърдяното
нарушение фактите по същоо, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – заверени копия от Констативен протокол № ПВ3-42-
А от 05.04.2022г. – от които се установява фактът и датата на проверката,
Решение № 09 – ДО – 1167 – 00 от 16.11.2021г. на ***а на РИОСВ – Пловдив
от което се установява правото на дружеството да извършва дейност по
третиране на отпадъци, копие от кадастрална карта – от което се установява
разположението на имота.
Следва да се посочи, че горната фактическа установка не е спорна
между страните и не се оспорва от дружеството – жалбоподател.
Относно приложението на процесуалните правила:
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата
на чл.201, ал.2, вр. ал.1 от Закона за водите, а тази на актосъставителя – от
представената Заповед № РД-03-162/06.06.2022г. на ***а на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, то при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение нормите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, относно
3
съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – за наказателното
постановление, в последните два липсва описание на нарушението и
посочване на неговата правна квалификация по начин, от който да става
понятен предмета на административнонаказателното обвинение.
Съгласно чл.143, т.3 от Закона за водите – забранява се „ използването
на речните легла като депа за отпадъци, земни и скални маси;“
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за водите – забранява се „съхраняването
или складирането на материали, които в значителна степен биха
увеличили унищожителната сила на водата при наводнения;“
Ето защо разпоредбите на чл.143, т.3 от Закона за водите и чл.143, т.5 от
Закона за водите съдържат различни правила за поведение.
Въпреки това, след запознаване с АУАН и наказателното постановление
се констатира, че от тяхното съдържание е невъзможно да се установи
дали в конкретния случай се твърди допуснато от жалбоподателя
нарушение на чл.143, т.3 от Закона за водите или нарушение на чл.143,
т.3 и т.5 от Закона за водите.
Така в обжалваното наказателно постановление, на страница 1 от
същото е посочено, че „За констатираните дейности, а именно: депониране
на земни маси (пръст), дружеството Д. и Ко“ ООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, р-н Северен, ул.„Васил Левски“
№ 56, представлявано от Ц. Д. Д. и К. Й. Т. – заедно и поотделно, е
нарушило разпоредбата на чл.143, т.3 от Закона за водите, като за
защита от вредното въздействие на водата се забранява ползването на
речните легла като депа за земни маси.“
Същевременно, като нарушена законова разпоредба е посочена –
„извършено нарушение на чл.143, т.3 и т.5 от Закона за водите “.
Напълно аналогично е и описанието на нарушението и съответно –
посочването на нарушената законова разпоредба в АУАН, което не е
необходимо да бъде повтаряно.
Горната неяснота по никакъв начин не се преодолява и предвид
посочената санкционна норма на чл.200, ал.1, т.7 от Закона за водите,
доколкото общото твърдение за използване принадлежащите към водните
обекти земи или земите на крайбрежните заливаеми ивици не по
4
предназначение, може да бъде отнесена както към хипотезата чл.143, т.3 от
Закона за водит, така и към тази на чл.143, т.5 от Закона за водите.
На следващо място, дори да можеше да бъде прието еднозначно, че
административно наказателното обвинение е за нарушение на чл.143, т.3 и т.5
от Закона за водите, то в АУАН и наказателното постановление изцяло
липсва фактология във връзка със състава на чл.143, т.5 от Закона за
водите. Така в АУАН и наказателното постановление изобщо не съществува
твърдение, че установената на заравняване и насипване на земна маса в
същия поземлен имот в значителна степен би увеличила
унищожителната сила на водата при наводнения, още по-малко се сочат
някакви факти, въз основа на които едно такова твърдение би могло да бъде
проверено.
Предвид горното, в случая остават неясни както предмета на
административнонаказателното обвинение, така и релевантните към същия
съставомерни обстоятелства, които би следвало да са предмет на настоящата
проверка.
Така описаните нарушения нормите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, следва да се преценят като такива от
категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото създават
неяснота относно съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства,
поради което лишават както лицето, посоченото като нарушител, от правото
му да разбере същите, съответно – да организира защитата си, така и съдът от
възможност да провери административнонаказателното обвинение, както по
отношение на фактите, така и по приложения закон.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за
5
процесуално представителство и правна помощ, в който е посочено
договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лева /лист 30/.
Същевременно – не е направено искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 148/11.11.2022г., издадено от
В. Д. У., на длъжност *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „Д. И КО“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ № 56, представлявано от Ц. Д.
Д. и К. Й. Т., на основание чл.200, ал.1, т.7 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.143, т.3 от Закона за водите / чл.143, т.3 и
т.5 от Закона за водите.
ОСЪЖДА на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да
ЗАПЛАТИ на „Д. И КО“ ООД, ЕИК:********* сумата в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6