Решение по дело №2115/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба подадена от К. Д. В., [ЕГН], от с. Бенковски, общ. Аврен, област Варна, чрез адвокат Д. Й., срещу Заповед № А-66/30.08.2022г. на и.д. Главен архитект на Община Варна.

С жалбата се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед. Съгласно НА за покупко-продажба №46, том І, рег. №670, дело №35 от 22.01.2020 г. на нотариус К. К., жалбоподателката се легитимира като собственик на апартамент с идентификатор №10135.5502.142.5.25 и гараж №8 с идентификатор №10135.5502.142.5.95. Излага съображения, че съгласно предвижданията с оспорената заповед са създадени две нови паркоместа №88 и №89, описани в обяснителната записка към одобрения инвестиционен проект. Жалбоподателката сочи, че паркомясто №89 е разположено непосредствено срещу входа на Гараж №8, на който е собственик. Навежда доводи, че не е била уведомена за извършената промяна по време на строителството с оспорената заповед, въпреки, че е заинтересовано лице съгласно чл.149, ал.2, вр. чл.154, ал.6 от ЗУТ. Сочи, че със създаденото в проекта ново паркомясто № 89 са нарушени изискванията на действащата Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии/Наредбата/. Позовава се на Приложение №30 към чл.120, ал.2 и чл.121, ал.3 от Наредбата, в която са посочени необходими размери за паркиране, каквито пред нейния гараж №8 няма, ако на паркомясто №89 има паркиран автомобил. Пояснява, че ако на въпросното паркомясто №89 има паркиран автомобил, няма да може да използва собствения си гараж по предназначение. С оглед на изложеното моли да се отмени като незаконосъобразен оспорения административен акт. В съдебно заседание се представлява от адв. Й., който се позовава на заключението на СТЕ, и твърди, че при издаване на оспорената заповед е налице нарушение на материалния закон. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Главен архитект на Община Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Кискинов, оспорва жалбата. Излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, поради което не е нищожна. Допълва, че с оспорената заповед е допусната промяна на инвестиционните намерения, които са несъществени отклонения, поради което не е било необходимо да бъде уведомявана жалбоподателката като заинтересована страна.

Административен съд гр. Варна, след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С [нотариален акт], том І, рег. № 670, дело № 35 от 22.01.2020 г. жалбоподателката е придобила собствеността на апартамент №25 с идентификатор №10135.5502.142.5.25, гараж №8 с идентификатор №10135.5502.142.5.95.

С разрешение за Строеж №25/07.02.2018 г. на Главния архитект на община Варна е разрешено да се извърши строеж на многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини и бистро, находяща се в [УПИ], кв.15, /с идентификатор №10135.5502.142/, по плана на 27 м.р., [улица], гр. Варна. Разрешението за строеж е влязло в законна сила на 27.02.2018 г.

Със Заповед № А-18/27.02.2019 г. на Главния архитект на община Варна е допълнено Разрешение за строеж № 25/07.02.2018г. на Главния архитект на община Варна, като се променя наименованието на обекта – „Многофамилна жилищна сграда с 6/шест/ броя магазини и бистро, находящ се в [УПИ], кв.15, /с идентификатор №10135.5502.142/, по плана на 27 м.р., [улица], гр. Варна“.

Със Заповед № А-83/12.08.2019 г. на Главния архитект на община Варна е допълнено Разрешение за строеж № 25/07.02.2018г. на Главния архитект на община Варна, като се променя наименованието на строежа – „Многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория и бистро, находящ се в [УПИ], кв.15, /с идентификатор №10135.5502.142/, по плана на 27 м.р., [улица], гр. Варна“ и се допуска етапност на строителството при условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ и във вр. чл.3, ал.2, т.2 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и се въвеждат следните етапи на строежа – „І“ – етап-Многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория и „ІІ“ етап – бистро“.

Със заявление рег. № АУ078350ВН/09.08.2022г. /л.39-40, класьор 1/ „Билдинг Стройгруп“ ООД е поискало одобряване изменение на одобрен инвестиционен проект по чл. 154, ал. 5 ЗУТ за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория и бистро“, ІІ етап- промяна предназначение на бистро в 5 броя магазина фаза: ТП, находящ се в [УПИ] /ПИ с [идентификатор]/, кв. 15 по плана на 27-ти м. р., [улица], район Аспарухово, гр. Варна, и издаване на заповед по чл. 154, ал. 5 ЗУТ към Разрешение за строеж № 25/07.02.2018 г.

Към заявлението е приложена нотариално заверена на 06.07.2022 г. декларация, според която заинтересовано лице по чл.149, ал. 2 ЗУТ, към момента на исканата промяна на инвестиционните намерения е само „Антон Христов Ганев, като управляващ и представляващ „Билдинг Стройгруп“ ООД /л. 80, класьор 1/. На 30.08.2022 г. е одобрен и инвестиционен проект за промяна по време на строителството етап ІІ от строежа – бистрото в тяло „Б“, като същото предвижда неговото предназначение да се промени в 5 бр. магазини съгласно предходно одобрения такъв към РС № 25/07.02.2018 г.

Със Заповед № А-66/30.08.2022г. на Главния архитект на община Варна е допълнено Разрешение за строеж № 25/07.02.2018г. на Главния архитект на община Варна, като се променя наименованието – „Многофамилна жилищна сграда с 10 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория, находящ се в [УПИ], кв.15, /с идентификатор №10135.5502.142/, по плана на 27 м.р., [улица], гр. Варна“, „І“ – етап-Многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория, „ІІ“ етап – 5 броя магазини за промишлени стоки“.

С оглед изясняване на обстоятелства по делото е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на вещото лице се установява, че в Приложение № 30 към чл.120, ал.2 и чл.121, ал.3 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. необходимата минимална широчина за маневриране при перпендикулярно паркиране е определена на 6.00 м. В конкретния случай с отреждането за новото ПМ № 89 след последната промяна на инвестиционния проект, широчината на маневрената площ за гариране/паркиране в гараж № 8 става 4.00 м. Вещото лице е стигнало до заключението, че със създаването на новото ПМ № 89 в проекта за промяна по време на строителството от 30.08.2022 г. са нарушени изискванията на действащата и към момента Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа. Съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ заинтересувани лица в случаите на нов строеж, какъвто е процесният са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В случая е уведомен единствено възложителя – „Билдинг Стройгруп“ ООД, който съгласно Нотариален акт/л.62 от класьор 1/ № 62, том V, рег. № 5863, дело № 654 от 08.07.2016 г. се легитимира като собственик на поземления имот с площ 2802 кв.м., в който се извършва строителството. С [нотариален акт], том І, рег. № 670, дело № 35 от 22.01.2020 г. жалбоподателката е придобила собствеността на апартамент №25 с идентификатор №10135.5502.142.5.25, гараж № 8 с идентификатор №10135.5502.142.5.95. Приложена е с административната преписка декларация за заинтересованите лица от А. Х. Г., с която като управляващ и представляващ „Билдинг Стройгруп“ ООД декларира, че към момента на исканата промяна заинтересуваните лица по смисъла на чл.149, ал.2, във вр. чл.154, ал.5 от ЗУТ са единствено той в качеството му на управител и представляващ дружеството. Предвид, че оспорената заповед е издадена по Заявление рег.№АУ078350ВН/09.08.2022 г., а жалбоподателката се легитимира като собственик на апартамент 25 и гараж № 8, то е ирелевантно отразеното в нотариално заверената декларация. В Нотариалния акт, с който жалбоподателката придобива собственост на апартамент и гараж изрично е отбелязано, че имотите предмет на покупко-продажбата са построени на груб строеж.

В случая, не е спорно (а и липсват такива данни по делото) че жалбоподателката не е била уведомена за издаване на оспорената заповед по реда на чл. 149, ал. 2 и ал.5 от ЗУТ. Следователно, административният орган не е изпълнил изискването да уведоми заинтересовани лица – К. В. в проведеното производство. При тези съображения следва да се приеме, че по отношение на К. Д. В. не е започнал да тече срокът за обжалване на издадената заповед за допълване на Разрешение за строеж № 25/07.02.2018 г. на Главния архитект на община Варна, поради което подадената пред съда жалба се явява подадена в срок и съответно допустима за разглеждане, против индивидуален административен акт, който подлежи самостоятелно на съдебен контрол.

Видно от приложена по делото Заповед № ДС-01191 от 27.07.2022г., Кмета на община Варна е наредил за периода от 01.08.2022г. до 09.09.2022 г. включително, изпълнение на служебните задължения на главния архитект на община Варна , да се изпълняват от Л. Ц. – Главен експерт „Общ устройствен план“ в отдел „Устройство на територията“ към Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“. Оспорената Заповед за допълване на Разрешение за строеж е издадена от материално и териториално компетентен орган – главен архитект на община Варна, по аргумент от разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ.

Оспорваният акт е в писмена форма, посочени са в обстоятелствената му част фактическите и правните основания за неговото издаване, които съответстват на разпоредителна част, поради което следва да се приеме, че са спазени изискванията за форма на акта, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Дали правилно са установени релевантните факти и дали правилно същите са отнесени към приложимите правни норми е от значение за материалната законосъобразност на административния акт, респ. не и за преценката дали са спазени изискванията за форма на акта, и в частност за мотивираността на акта.

С оспорената заповед е посочено, че предмет на промяна е пълното наименование на строежа по издаденото Разрешение за строеж №25/07.02.2018 г. От приложената административна преписка се установява, че промяната по време на строителството касае етап ІІ от строежа, поради което не е нарушена формата на акта.

Безспорно се установява от доказателствата, че предвид отмяната на наименованието на помещенията в етап ІІ – от бистро на 5 броя магазини за промишлени стоки, независимо че от текста на заповедта самото инвестиционно намерение не засяга промяна на предназначението на помещенията, изменението на инвестиционното намерение от първоначално одобреното се променя, които са съществени и попадат в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Процесното изменение в етап ІІ на Разрешение за строеж касае преработка по време на строителство, тъй като етап ІІ не е бил въведен в експлоатация към датата на издаване на оспорената заповед. Съгласно Удостоверение/л.75 от класьор 2/ №29/18.02.2020 г. на Главния архитект на община Варна е въведен в експлоатация І етап – многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини и манипулационна към медицинска лаборатория.

Следва да се съобрази, че в случая процесните промени са действително съществени, и именно защото са съществени отклоненията от одобрения първоначално инвестиционен проект, но са такива по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ – нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекта в етап ІІ от бистро на 5 бр. магазини за промишлени стоки.

Наличието на промяна на предназначение на обекта - бистро, представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ответника, че промяната на инвестиционните намерения се изразява в несъществени отклонения, поради което не е било необходимо да уведомяват жалбоподателката. Въпреки, че компетентният орган много ясно и правилно е посочил, че допълването на разрешението за строеж е по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ, той не е проверил възложителя, уведомил ли е К. В. по реда на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, към която разпоредба препраща чл.154, ал.5 от ЗУТ.

Допуснати са съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед, защото не е била уведомена заинтересованата страна по реда на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, към който препраща чл.154, ал.5 от ЗУТ. Необходимо е съгласие от К. В., изразено с договор в нотариална форма, за да се гарантират нейните права, каквото в случая липсва.

При проверката по чл. 146, т. 4 от АПК за съответствие на оспорената заповед с материалния закон съдът установи следното:

Неоснователно е възражението за нищожност на оспорения акт, доколкото нищожен поради нарушение на материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. В случая са били налице предпоставки по чл.154, ал.5 от ЗУТ, но липсата на контрол от страна на Главния архитект за спазване от заявителя на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г., не води до нищожност на оспорената заповед.

От текста на оспорената Заповед № А-66/30.08.2022 г. на и.д. Главен архитект на община Варна се установява, че на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ се допълва Разрешение за строеж №25/07.02.2018 г. на Главния архитект на община Варна, с направените промени в одобрения инвестиционен проект на 30.08.2022 г. от временно изпълняващ длъжността Главен архитект на община Варна, и се променя наименованието – „Многофамилна жилищна сграда с 10 броя магазини и манипулационна към медицинска лаборатория…І етап многофамилна жилищна сграда с 5 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория, ІІ етап 5 броя магазини за промишлени стоки“.

Съгласно Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите/л.18-33, класьор 1/, в б. „А“ Описание на строежа“, част Архитектура, е посочено, че промяната по време на строителството касае етап ІІ – бистрото в тяло „Б“, предвижда неговото предназначение да се промени в 5 бр. магазини, като за целта се променя конфигурацията на вътрешните преградни зидове от одобрения проект, така че да се образуват 5 бр. магазини със самостоятелни подходи, директно от вътрешния двор на сградата. От посоченото в Комплексния доклад се установява, че с допълване на Разрешението за строеж не се променя само наименованието на строежа етап ІІ, а се променя предназначението на бистро в 5 бр. магазини за промишлени стоки. Посочено е, че за целта се променя конфигурацията на вътрешните преградни зидове от одобрения проект, така че да се образуват 5 бр. магазини със самостоятелни подходи директно от вътрешния двор на сградата.

Съгласно §5, т.41 от ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.

Съгласно Обяснителна записка към Инвестиционния проект и Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, б. „А“ Описание на строежа, част Архитектура, Паркиране е посочено, че по първоначалния, одобрен проект за бистрото са били осигурени 3 бр. паркоместа. Посочено е, че паркоместа 39 и 40 /паркосистема на 2 нива/ се изместват до паркоместа – 84 и 85, при западната граница на парцела, като за целта се изместват велосипедите от северната граница. По този начин се освобождава пространство за трите броя паркоместа за инвалиди при западната граница. Прието е, че приплъзвайки гореспоменатите инвалидни паркоместа до северната граница на парцела се освобождава място за още едно паркомясто, където ще се разположат ПМ 39 и 40, по който начин се осигурява пространство пред входа на магазин 11. Предвидено е обособяване на ново паркомясто – при североизточния вход, където е позиционирано паркомясто 88, и непосредствено след него към северната граница е разположена стоянка за 13 бр. велосипеди. Обяснено е, че за да се освободи място за ново паркомясто, стоянката за велосипеди се приплъзва по северната граница до стоянката за 25 бр. велосипеди. По този начин до паркомясто 88 се освобождава пространство за още едно паркомясто – 89, което е ново за проекта като цяло.

Съгласно Приложение №30 към чл.120, ал.2 и чл.121, ал.3 от Наредба №РД-02-20-2, необходимата минимална широчина за маневриране при перпендикулярно паркиране е 6 м. В Комплексния доклад, както и в оспорената заповед няма данни да е измерено, констатирано след отреждането на ново паркомясто съответства ли то на показателите на цитираната Наредба.

Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ с процесния Комплексен доклад с отреждането на ново паркомясто №89 широчината на маневрената площ за гариране/паркиране в гараж №8 остава 4 м., с което са нарушени изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. При това положение, са съществували всички предпоставки Главният архитект на община Варна да откаже издаването на заповед, с която допълва издаването на Разрешение за строеж по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ. По изложените съображения оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и като постановен в нарушение на изискванията за материална законосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК, и следва да се отмени.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски е основателна и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на К. В. сумата от 1410.00 лв., от които 200.00 лв. депозит за изготвяне на експертиза, 1200.00 лв. адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Д. В., [ЕГН], Заповед №А-66/30.08.2022 г. на и.д. Главния архитект на община Варна, с която е допълнено Разрешение за строеж №25/07.02.2018 г. на Главния архитект на община Варна, като се променя наименованието – „многофамилна жилищна сграда с 10 бр. магазини и манипулационна към медицинска лаборатория, находящ се в [УПИ], кв. 15, с идентификатор №10135.5502.142 по плана на 25 м.р., [улица], гр. Варна, І етап Многопрофилна жилищна сграда с 5 бр. магазини, манипулационна към медицинска лаборатория, ІІ етап 5 бр. магазини за промишлени стоки.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на К. Д. В., [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1410.00 /хиляда четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.