Р Е Ш Е Н И Е
260013/20.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Д.Д.
при участието на секретаря Татяна
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 743/2019 г., по описа на
ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по осъдителен
иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД и цена 1000 /хиляда/ лева от И.К.П. против Б.
М. Г., за присаждане обезщетение за причинени неимуществени вреди настъпили в
резултат неизпълнение на законово регламентирани задължения при извършване на
11.04.2015 г. оглед на местопроизшествие в апартамент в гр. Шумен ул. ***, за
който от ответника, в качеството на разследващ полицай при ОД на МВР Шумен, е
съставен Протокол по чл. 155, чл. 156 и чл. 128-130 НПК, изразяващи се в
лишаване от адекватна защита по НОХД № 499/2015 г., по описа на ШОС, свързана с
правната квалификация на извършеното престъпление и недаване възможност на
ищеца да докаже тезата си пред съда за нападение с нож от страна на убития,
както и, че действията му са при самозащита.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че в момента излежава 15 годишно наказание лишаване от свобода по
влязла в законна сила Присъда № 10/15.04.2016 г., постановена по НОХД №
499/2015 г., по описа на ШОС. Твърди, че на 11.04.2015 г. по повод съобщение за
починало лице в апартамент в гр. Шумен ул. ***, ответникът в качеството на
разследващ полицай при ОД на МВР Шумен извършил огледа на местопроизшествието
като съставил Протокол по чл. 155, чл. 156 и чл. 128-130 НПК, в който не било
отразено, че на масата в кухнята имало ножове. След приключване на огледа
жилището било запечатано. На 13.04.2015 г. ответникът разпечатал жилището и дал
достъп на майката на ищеца да влезе, която установила на масата в кухнята два
големи ножа, които в последствие изхвърлила. Твърди се, че на снимка на магнитен
носител /приложен по НОХД № 499/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен/, в
левия ъгъл на кухненска маса в близък план на около 30 см. от панер за хляб
вляво, ясно се виждало дръжка на нож, а в по-близък план, че металната част на
ножа е към стената, но закрита от вещи. В Протокола за оглед на
местопроизшествие от 11.04.2015 г. не било описано, че на масата в кухнята
имало ножове, а в приложения и приет по НОХД № 499/2015 г. Приемо-предавателен
протокол № 881/15.12.2015 г., в списъка от вещи приобщени като веществени
доказателства по ДП № 49/2015 г., по описа на ОД на МВР гр. Шумен, липсвало
нож. Ищецът счита, че ответникът в грубо нарушение на процесуалния закон не е
иззел видими доказателствата относими към делото - нож с неизяснена дължина на
металната част, не е снел натривки от дръжката на ножа, като по този начин го е
лишил от адекватна защита по НОХД № 499/2015 г., по описа на ШОС, свързана с
правната квалификация на извършеното престъпление, с което не му е дал
възможност да докаже тезата си пред съда за нападение с нож от страна на
убития, както и, че действията му са при самозащита, с което го е увредил. Моли
да бъде постановено Решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на
ищеца сумата oт 1000 /хиляда/ лева - обезщетение за неимуществени вреди считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор. Намира искът за допустим, но неоснователен. Признава, че в съставения на 11.04.2015 г. Протокол за огледът на
местопроизшествието на апартамент в гр. Шумен ул. ***, ножът описан в исковата
молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум към протокола, не е
описан и иззет, тъй като по него липсвали следи от извършеното престъпление. Признава,
че от направената фотоснимка, се установява на масата в кухнята да има видима
дървена дръжка от кухненска посуда, но липсата на заснето острие по никакъв
начин не касаело твърдяното от ищеца обстоятелство, като твърди, че едва в
Протокол за разпит от 20.08.2015 г. обвиняемият посочил за първи път, че
убитият искал да вземе нож намиращ се на масата в кухнята. Възразява да е
налице негово виновно поведение. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. В последно съдебно заседание заявява, че не претендира разноски.
В проведените съдебни заседания ищецът
поддържа исковата молба, а ответникът отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за
установено от фактическа страна следното:
От Протокол /л. 166/, съставен от
ответника в присъствието на две поемни лица и със съдействието на двама
специалисти - технически помощници: д-р Г.В. и експерт БНТЛ – Х.Х., се
установява, че на 11.04.2015 г. по повод съобщение от гражданин до ОДЧ при ОД
на МВР – Шумен за починало лице, в апартамент на адрес гр. Шумен, ул. ***, е
извършен оглед на местопроизшествие, започнат в 01.00 часа и завършен в 03.00
часа.
От Протокол /л. 30 по ДП 49/2015 г. по
описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен от ответника в присъствието на две поемни
лица и със съдействието на един специалист - технически помощник: експерт БНТЛ
– Х.Х., се установява, че на 11.04.2015 г. е извършен допълнителен оглед на
местопроизшествието на посочения адрес, който е започнат в 11.20 часа и е
завършен в 13.20 часа. В този протокол също не се установява ножът описан в
исковата молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум към протокола,
да е описан и иззет.
В доклада по делото, без възражения от
страните, е прието, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в съставения от
ответника Протокол /л. 166/, за огледът на местопроизшествие, ножът описан в
исковата молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум към протокола,
не е описан и иззет от ответника. В хода на производството наличието на нож във
фотография № 48 от фотоалбум към протокола за оглед, бе оспорено от ответника,
което по същество е оттегляне направеното признание на този факт, поради което по
арг. от разпоредбата на чл. 175 ГПК валидно направеното признание следва да се
прецени с оглед на всички обстоятелства по делото.
От Заключението на допуснатата по делото
първоначална Съдебно-техническа експертиза /л. 372/ се установява, че на
покривката на масата вляво от чинията с панера с червени дръжки не се наблюдава
предмет, поставен върху покривката. Предмет подобен на дръжка на нож се
наблюдава зад бутилка намираща се зад и вдясно от панера.
От Заключението на допуснатата по делото
повторна Съдебно-техническа експертиза /л. 462/ се установява, обект
наподобяващ дръжка на нож, разположен на кухненската маса, вляво от панер за
хляб, частично покрит от светъл /вероятно текстилен/ обект, но не може категорично
да се каже дали този предмет е нож /дръжка на нож, като клин и или гръб на
клина, рикасо, гард, нитове.
От Заключението на допуснатата по делото
допълнителна Съдебно-техническа експертиза /л. 498/ се установява, че е възможно
изследвания обект и друг обекта да са части от едно цяло или дървената
ръкохватка да е дръжката на тиган или касерола.
От разпита на свидетелката К.С. – майка
на ищеца кредитирани,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че в деня на
инцидента 10.04.2015 г. била в Гърция. Твърди, че в дома им често имало
скандали, между бащата и синът. След като узнала за случилото се и че съпругът
й е починал, на 13.04.2015 г. се върнала в България. Същият ден получила от
ответника достъп до жилището, в което намерила хаос - прозореца на кухнята бил
със счупено стъклото, на масата било бъркотия, на плота от дясно също. В
кухнята на масата до едно панерче за хляб имало нож, чиято дървена дръжка
сочела към кухненския плот, а острието към стената, към плочките. Ножът бил от
правените, защото хоби на съпругът и било да изработва ножове. Дължината на
дръжката на ножа била около 8-9 см., колкото било и острието, малко повече от
педя. Не си спомня в кухнята да е имало следи от кръв, но такива имало върху
подовата настилка, която изпрала. Всичко което било на масата и на плота, го
събрала в торба и го изхвърлила. Твърди, че съпругът й имал наклонност да
напада хора, да се държи арогантно и бил избухлив. При конфликти посягал на сина
им с нож.
В Протокол за разпит на обвиняем от 11.04.2015
г. /л. 84 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен от
ответника, ищецът твърди, че не си спомня нищо за събитията около 22.30 часа на
10.04.2015 г. случили се в жилището на ул. ***, в което живее с баща си и
довели до смъртта на последния.
В Протокол за разпит на обвиняем пред
съдия от 12.04.2015 г. /л. 91 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/,
съставен от ответника, ищецът се признава за виновен като твърди, че явно това
което се е случило с баща му на 10.04.2015 г. е извършено от него, но вероятно
е имало провокация от негова страна.
В Протокол за разпит на обвиняем от
20.08.2015 г. /л. 91 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен
от ответника, ищецът твърди, че около 22.05 – 22.10 часа на 10.04.2015 г. баща
му го нагрубил и се сбили, при което убития се протегнал да вземе единия от
двата ножа които се намирали на масата в кухнята, но не успял защото ищецът го
хванал за гърлото с дясната ръка от към гърба и издърпвайки го той си ударил
тила в ръба на една от двете каси между врътътъ на неговата стая и вратата на
коридора, след което го ударил няколко пъти в лицето.
От показанията свидетеля Г.В., работещ в
сектор „Криминална полиция“ в РУ – Шумен, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, във връзка с изпълнение на служебните
си задължения посетил местопроизшествието, където бил ищецът. Провел предварителен
разговор с него относно обстоятелствата за инцидента. По време на разговора
ищецът не му казал да е имало някакво съприкосновение между него и баща му.
Твърдял, че е бил е в стаята си, чул шум и когато излязъл от стаята видял баща
си паднал в коридора с видими по него рани. Опитал да му помогне, защото
хъркал, но не успял и след това се обадил на тел. 112. Тялото на починалия било
в коридора в дясно. Твърдял, че не е имал съприкосновение с него. По ищеца
имало наранявания по ръцете, които обяснил, че ги получил при отваряне на
врата, но категорично заявил, че не ги е получил за това, че е ударил баща си. Свидетелят
твърди, че при огледа са влизали във всички стаи на жилището, но не си спомня в
кухнята да е имало следи. При огледа трупът бил пред вратата на кухнята. По
време на огледа не е правил снимки, защото не му влиза в задълженията, а провеждал
други оперативно-издирвателни мероприятия.
От показанията свидетеля Х.Х., участвал
в огледа, като експерт при НТЛ, фотографирал местопроизшествието и изготвил
фотоалбума, както и иззел и опаковал веществените доказателства, кредитирани, при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че съставената от
него процесна снимка № 48 е ориентираща от гледна точка на кухненското
помещение към трупа. Цел на изготвянето на снимката била да се докаже, че в
това помещение не е имало действия свързани с престъплението. Твърди, че търсили
следи от произшествието в кухнята, но не намерили такива, с изключение на
счупените стъкла, които били паднали навътре към кухнята. От кухнята не били изземвани
доказателства, както и от предходното помещение, което е преди кухнята в същата
посока, което също било фотографирано.
От Заключението на допуснатата по делото
Съдебно психологична експертиза/л. 340/, се установява, че към момента на
изготвяне на заключението ищецът е имал: завишени стойности по скала
„невротизъм“ – тръпнене на крайници, тремор на ръце, изпотяване при напрежение,
главоболие, учестено сърцебиене, усещане за „топка в стомаха“, свързани с
базисно напрежение, притеснение, безспокойство и системно неудовлетворяване на
редица човешки потребности от дом, семейство, социални контакти, работа и др; завишени
стойности по скала „депресивност“; завишени стойности по скала „социализация“ –
резултатите отчитат дефицити във възможностите способностите и желанието за
общуване. Същите са възникнали отново по обективни обясними причини и ма
възможност да бъдат компенсирани при промяна в обстоятелствата свързани с
начина на живот.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните
доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. Възникването
на задължение за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото
лице да търси обезвреда, е предпоставено от установяване в съдебно производство,
при условията на пълно и главно доказване от ищеца, елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, които предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, са: деяние (действие или бездействие);
противоправност на деянието, вреда
настъпила реално; причинна връзка между деянието и вредата и вина.
Деянието е външна проява на човешка
дейност, която може да се прояви в действие или в бездействия - пропускане или
въздържане да се извърши нещо, което е трябвало да се направи. В процесния
случай относно деянието, проявено под формата на бездействие, страните не
спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че както в съставения Протокол за огледът на местопроизшествие,
така и в съставения Протокол от допълнителен оглед на местопроизшествието на
адрес гр. Шумен, ул. ***, ножът описан в исковата молба, не е описан и иззет от
ответника. От една страна заключенията на трите допуснати по делото СТЕ не
дават категоричен отговор на въпроса дали на снимка № 48, от фотоалбума към
Протокола за първоначален огледът на местопроизшествието, съставен от ответника
на 11.04.2015 г., се наблюдава предмет, поставен върху покривката вляво от
чинията с панера с червени дръжки, който да е нож. В последната СТЕ вещото лице
прави заключение, че видимата част на предмета е дървена ръкохватка, което може
да е дръжката на тиган или касерола. От друга страна в свидетелските си
показания майката на ищеца - К.С. твърди, че на 13.04.2015 г. когато се върнала
в България и посетила домът си, в кухнята на масата до едно панерче за хляб имало
нож, чиято дървена дръжка сочела към кухненския плот, а острието към стената, към
плочките. Ножът бил от правените, защото хоби на съпруга и било да прави
ножове. Дължината на дръжката на ножа била около 8-9 см., колкото било и острието,
малко повече от педя. Всичко което било на масата и на плота, го събрала в торба
и го изхвърлила. Съдът кредитира показания на свитетелката в тази част,
доколкото е житейски логично в кухнята на един дом да има кухненски нож с
дървена дръжка, с което намира за установено по делото, че в съставения Протокол за огледът на местопроизшествие,
ножът описан в исковата молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум
към протокола, не е описан и иззет от ответника.
Противоправността
на деянието ищецът обосновава твърдейки, че е налице проявено бездействие, като
неизпълнение на законово регламентирани задължения, при извършения оглед на
местопроизшествието от ответника - разследващ полицай при ОД на МВР Шумен, който
в съставения Протокол по чл. 155, чл. 156 и чл. 128-130 НПК, не е описал
и иззел ножът намирал се на маса в кухнята и описан в исковата молба.
По общо правило всяко действие или
бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди
другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вреда. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само
при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди
другиму. Това е така, тъй като извън правните норми стоят много дейности и
отношения, които не подлежат на позитивно регламентиране и в този смисъл е
възможно, разглеждано поведение, да не нарушава конкретна правна норма, и
въпреки това да се окаже деликтно. В този смисъл възражението на ответника, че
стриктно е спазвал процесуалния закон, вземал е решения по вътрешно убеждение,
не е допуснал нарушаване правата на ищеца, което се потвърждавало от
становищата на две проверки /от прокурор при ШРП и от Дирекция вътрешна
сигурност на МВР/ и поради това евентуалното му бездействие не е противоправно,
съдът намира за неоснователно.
Следователно преценката за
противоправността на бездействието на ответника следва да се прецени въз основа
анализ на събраните по делото доказателства, съобразно общото правило да не се
вреди другиму. В свидетелските си показания майката на ищеца - К.С. твърди, че
не си спомня, когато се върнала в дома си, в кухнята да е имало следи от кръв,
но такива имало върху подовата настилка, която изпрала и която била пред вратата
на кухнята, където според показанията на свидетеля Г.В. бил трупът на убития. В
показанията си свидетелят Х.Х., твърди, че в кухнята не е имало действия
свързани с престъплението - търсил следи от произшествието в кухнята, но не
намерил такива и от там не били изземвани доказателства. Показания на тези
свидетели, в тези части, съдът намира за обективни и логични, при което преценени
в съвкупност се налага извода, че ищецът е убил баща си извън кухнята и при
липса на следи от престъплението в това помещение на жилището, то описването и
изземване на предмети, които нямат отношение към убийството, когато
притежаването им не е забранено от закона, би било не само неправилно, но и противоправно.
Това е така тъй като целта на огледа, който органите на досъдебното
производство извършват, съгласно разпоредба на чл. 155, ал. 1 НПК, е да разкрият,
непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен в този кодекс,
следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 109 НПК като
веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били
предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има
следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички
други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по
делото. В този смисъл доколкото следите сочат, че престъплението е извършено
извън кухнята, то предмети намиращи се там, и които не са били предназначени
или не са послужили за извършване на престъплението, както и такива върху които
не имало следи от престъплението или не са били предмет на престъплението, в
това число и ножът или ножовете върху кухненската маса, доколкото не са
забранени за притежание предмети, не подлежат на описване и съответно изземване.
Следователно предвид, че при огледа на апартамента, където ищецът е извършил
убийството на баща си, в кухнята и по предметите в кухнята категорично не са
установени следи от престъплението, то изземване на каквито и да са вещи от там
би било противоправно, доколкото би лишило собственика на тези вещи от
ползването им. В случая би могла да е налице хипотезата на налични в кухнята други
предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.
Описването и съответно приобщаването на такива предмети към доказателствената съвкупност,
в това число и намиращият/те се в кухнята нож/ове, е предпоставено от наличието
на данни или сведения, че същите имат отношение към действията и поведението на
участвалите в конфликта. В случая в показанията си свидетелят Г.В., посетил служебно
местопрестъплението и провел първоначален разговор с ищеца, твърди, че по време
на разговора относно обстоятелствата за инцидента ищецът отричал да е имал някакво
съприкосновение между него и баща му. Твърдял, че бил в стаята си, чул шум и
когато излязъл видял баща си паднал в коридора с видими по него рани. Тялото на
починалия било в коридора в дясно. Опитал да му помогне, защото хъркал, но не
успял и след това се обадил на тел. 112. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля в тази част, като логични и обективни, предвид, че при първоначалния
разпит като обвиняем започнат в 17.27 часа на 11.04.2015 г., ищецът твърди, че
не си спомня нищо за събитията около 22.30 часа на 10.04.2015 г. случили се в
жилището на ул. ***, в което живее с баща си и довели до смъртта на последния.
При разпита пред съдия започнат в 11.38 часа на 12.04.2015 г. ищецът се
признава за виновен и твърди, че явно това което се е случило с баща му на
10.04.2015 г. е извършено от него, но вероятно е имало провокация от негова
страна. Никъде в тези протоколи ищецът не твърди баща му да го е нагрубил и да
са се сбили, при което убития да се е протегнал да вземе единия от двата ножа,
които се намирали на масата в кухнята. До провеждането на втория разпит и може
би ден – два след това, би могло да се предположи, че процесните ножове все още
са били налични в кухнята и са могли да бъдат иззети и приобщени към
доказателствата по наказателното дело, доколкото в свидетелските си показания майка
на ищеца твърди, че била допусната от ответника до запечатаното жилището на
13.04.2015 г., но след изхвърлянето им това е било обективно невъзможно. Според
настоящия съдебен състав противоправно деянието
на ответника, би било налице в случай, че ищецът, било по време на
предварителния разговор със свидетелят Г.В., било по време на някои от
разпитите като обвиняем, бе обяснил значението на процесните ножове за
реакцията му и последващите действия довели до убийството на баща му и въпреки
това ответникът като разследващ полицай,
бе бездействал, като не изпълни законово
регламентирани правомощия да събере доказателства в подкрепа на защитната теза
на обвиняемия с оглед разкриване на обективната истина.
В настоящият случай обаче тази хипотеза
не е налице поради което съдът намира, че не е доказано противоправно
бездействие на ответника при извършения
оглед на местопроизшествието и при съставяне на Протокол по чл. 155, чл. 156 и
чл. 128-130 НПК, като разследващия полицай при ОД на МВР Шумен. Следователно в
настоящото съдебно производство не е установен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което искът се явява неоснователен.
След завършване на съдебното дирене с
Молба рег. № 260039/17.08.2020 г. и Молба рег. № 260088/18.08.2020 г., с приложени
доказателства, съдът бе уведомен, че на 14.08.2020 г. ищецът И.К.П., с ЕГН: **********,
е починал – Акт за смърт № 1634/17.08.2010 г., съставен от Община Варна, р-н
Одесос, съгласно Удостоверение за наследници изх. № 2923/18.08.2010 г., по
описа на Община Шумен, което налага след постановяване на решение по делото
производството да бъде спряно, на основание чл. 229,ал. 2, изр. 2 вр. чл. 229,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът дължи на ответника
разноски, каквито той не претендира, а предвид диспозитивното начало в
гражданския процес такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения, ШРС
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният от И.К.П., с ЕГН: **********
***, против Б. М. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, осъдителен иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД и цена 1000 /хиляда/ лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди настъпили в резултат неизпълнение на законово
регламентирани задължения при извършен на 11.04.2015 г. оглед на
местопроизшествие в апартамент в гр. Шумен ул. ***, за който от ответника, в
качеството на разследващ полицай при ОД на МВР Шумен, е съставен Протокол по
чл. 155, чл. 156 и чл. 128-130 НПК, изразяващи се в лишаване от адекватна
защита по НОХД № 499/2015 г., по описа на ШОС, свързана с правната квалификация
на извършеното престъпление и не даване възможност на ищеца да докаже тезата си
за нападение с нож от страна на убития, както и, че действията му са при
самозащита, като неоснователен.
Спира производството по делото, поради
смърт, след завършване на съдебното дирене, на ищеца И.К.П., с ЕГН: **********,
Акт за смърт № 1634/17.08.2010 г., съставен от Община Варна, р-н Одесос,
съгласно Удостоверение за наследници изх. № 2923/18.08.2010 г., по описа на
Община Шумен, на основание чл. 229,ал. 2, изр. 2 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на ответника и наследниците на ищеца, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия…………………..