№ 3894
гр. ***, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й. Административно
наказателно дело № 20241110213334 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Н.А.., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к.
„***“ № ***, чрез адв. М. Д.-Й. от САК, срещу Наказателно постановление
(НП) № *** от 16.07.2024 г., издадено Началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179,
ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият сочи, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Отделно от това жалбоподателят счита, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява
лично. Същият изразява несъгласието си с отразените в АУАН и НП
фактически констатации, свързани с механизма на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие, като посочва, че той не е напускал лентата,
в която се е движил. Това било вярно отбелязано на скицата и отговаряло на
истината. Според него причината за настъпването на инцидента била
поведението на водача на мотоциклета, който при изпреварване се ударил в
него, за да избегне удар с насрещно движещ се автомобил.
Процесуалните представители на жалбоподателя на свой ред оспорват
1
фактическата обстановка, отразена в процесните АУАН и НП, като сочат, че в
хода на административно-наказателното производство не е бил изяснен
механизмът на ПТП. Отделно от това същите излагат доводите си за
допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя, изразяващи се в неясно и неточно описание
на вмененото му нарушение. На следващо място се сочи, че нарушение с
правна квалификация чл.25, ал.1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя.
Свидетелските показания и приложените писмени доказателства влизат в
противоречие с изготвената скица на ПТП. Ако има нарушение на правилата
за извършване на маневра, включваща пълно или частично преминаване в
друга пътна лента, то същото следва да бъде отнесено към чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Неточната правна квалификация води до нарушение на материалния закон,
което е допълнително основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата
страна, който изразява становище, че процесното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ *** от
31.05.2024 г., съставен от В. В. Г. на длъжност младши автоконтрольор при
отдел „Пътна полиция“ СДВР е установено, че на същата дата 31.05.2024 г.,
около 18:20 часа, в гр. ***, по бул. „Драган Цанков“ с посока на движение от
бул. „П. Яворов“ към ул. „К. Видински“, жалбоподателят Н.Н.А.. управлявал
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на „***“
ООД, като на около 50 метра след кръстовището с бул. „П. Яворов“, при
маневра, свързана с отклонение вляво по пътното платно, става причина и
участник в ПТП с попътно движещия се от ляво мотоциклет марка „***“,
марка „***“, с рег. № ***. От ПТП е пострадал водачът на мотоциклета И. Е.
Г., който е откаран за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, откъдето е
освободен впоследствие с работна диагноза „тежко навяхване на десен
глезен“.
В акта е отразено, че жалбоподателят Н.Н.А.. е нарушил разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу констатациите, отразени в съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № *** от 16.07.2024 г., издадено Началник група към
2
СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 55 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. В. Г. и И. Е. Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Горепосоченият АУАН е съставен от оправомощено лице съгласно
нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствие на един свидетел.
Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6-месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Процесното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН
орган. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства
между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория
акт.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана предвид виновно извършено нарушение разпоредбите на чл.25,
ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма посочва, че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Категорично по делото се установяват обстоятелствата, свързани с
осъществената от жалб.А. маневра – отклонение наляво по пътното платно, в
резултат на което е настъпило ПТП с попътно движещия се в ляво мотоциклет.
Еднопосочни са писмените доказателства, инкорпорирани в процеса -
писмените сведения от участниците в ПТП, Протокол и скица за ПТП. В тази
насока са и показанията на разпитаните свидетели В. В. Г. и И. Е. Г..
Съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на
друга фактическа обстановка и виновно поведение на другия участник в ПТП,
тъй като както беше отбелязано и по-горе, съдът не намери доказателства,
които да потвърдят наличието на друга фактическа обстановка от изложената
3
в АУАН, предвид на което и безспорните писмени и гласни доказателства, я
приема за достоверна.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че водачът на
мотоциклетът е предприел маневра изпреварване, доколкото подобни
сведения не се съдържат в доказателствените източници. Такива сведения не
са съобщени нито от жалботодателя на мястото на инцидента, нито са били
отразени на скицата на ПТП, с която същият се съгласява като отговаряща на
действителната фактическа обстановка. Видно от приложените по АНП
писмени сведения на жалбоподателя, пътният инцидент е настъпил при
потегляне на автомобила пред него в опит на жалбоподателя да погледне
какво се случва напред. В този именно момент е настъпил удар с мотоциклета,
в страничната част на предната броня. Изрично жалбоподателят е посочил, че
предвид стресовата ситуация не може да прецени дали мотоциклетът е бил в
насрещното движение.
На следващо място, щетите по двете превозни средства са описани в
приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
307 от 31.05.2024 г. и същите кореспондират на описания в акта и
наказателното постановление механизъм на причиняване на ПТП.
Основателни се явяват твърденията на жалбоподателя, че същият не е
напускал лентата, в която се е движил. Следва обаче да бъде отбелязано, че
обстоятелства, свързани с напускане на пътната лента /в случая лявата/, не са
отразени нито в акта, нито в наказателното постановление и същите не са
включени в административнонаказателното обвинение по чл.25, ал.1 от ЗдвП.
Що се касае до показанията на свидетеля И. Г. съдът не кредитира само
тази им част, в която се твърди, че автомобилът, управляван от жалбоподателя
е предприел обратен завой, доколкото това не се установява от приобщените
по делото доказателства. В останалата част относно посоката на движение на
процесните ППС, пътната лента, в която са се намирали, както и механизмът
на настъпване на ПТП, показанията на свидетеля Г. са последователни,
логични, непротиворечиви и напълно кореспондират на приложените писмени
доказателства.
Свидетелят Г. не е очевидец на процесното ПТП, но е посетил
местопроизшествието, разговарял е с водачите, издал е необходимите
документи – Протокол за ПТП, ведно със скица към него и е съставил
процесния АУАН. Заявеното от него на съдебното следствие кореспондира
изцяло на приложените по делото писмени доказателства.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
– непредпазливост /небрежност/, доколкото нарушителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, като се съобрази с правилата за движение, регламентирани в
ЗДвП, което не е сторил. Настоящият състав намира, че е осъществен от
обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за
което жалбоподателят е административно санкциониран.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
4
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
предвидена санкция за всеки, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
глоба в размер от 200 /двеста лева/, която съответства на вида и характера на
извършеното нарушение. С оглед на това, обжалваното НП се явява
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в
случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи
предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието
не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не
съставлява нарушение.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от За*** за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОПП -СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № *** от
16.07.2024 г., издадено Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на жалбоподателя Н.Н.А.., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ж.к. „***“ № ***, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 55 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА жалбоподателя Н.Н.А.., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ж.к. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ сумата от 80
лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - *** град
в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6