РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. П., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101520 по описа за 2021 година
Производството е правно основание чл.124 от ГПК и е образувано по искова молба,
подадена от И. М. Б., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., ул.Б. № 44 и Г. М. Б., ЕГН:
********** от с.Б., общ.П., чрез адв.С.Б., с адрес за призоваване и връчване на съобщенията
гр.Б., ул.Т. № 41, ет.2, чрез адв.Б. против Община П., ЕИК: ***, представлявана от Кмета
Д.Б., с административен адрес гр. П., ул. „Ц." № 24.
Ищците твърдят, че на основание наследствено правоприемство от баща им Х.И. Б.,
бивш жител на с. Б., общ. П., починал на **** г. и давностно владение, са собственици при
равни квоти на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор №
03294.121.18 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.П., обл.Б.,
одобрена със Заповед № РД-18-528 от 20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на поземления имот в с.Б., м.“Д.“, с площ на целия имот от 700 кв.м. с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – пасище,
категория на земята – 10, номер по предходен план: 121018, при граници /съседи/: имот №
03294.121.31; имот № 03294.121.19; имот № 03294.121.20; имот № 03294.121.17; имот №
03294.121.38; имот № 03294.121.33;
2. Поземлен имот с идентификатор № 03294.121.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., общ.П., обл.Б., одобрена със Заповед № РД-18-528 от
20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот в с.Б., м.“Д.“,
с площ на целия имот от 2192 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 10, номер по предходен план:
1
121020, при граници /съседи/: имот № 03294.121.19; имот № 03294.121.30; имот №
03294.121.32; имот № 03294.121.17; имот № 03294.121.18.
Сочат, че тези имоти, включително и съседните такива са били собствени на рода Б.и
още от времето на дядо им И.С. Б., като за някои имат документи за собственост, а за други
приживе общите им наследодатели са поделили между тях чрез неформална делба и всеки и
започнал да си ползва и владее имота така като са поделени. Излагат твърдения, че приживе
баща им е получил в наследство от неговия баща описаните имоти, като ги е държал,
обработвал и ползвал като свои в продължение на повече от 50 години и е придобил същите
по давност и наследство. Посочва се, че приживе бащата на ищците им предал владението
върху процесните имоти, като считано от 2000 г. до настоящият момент същите владеят и
ползват имотите. Твърди се, че след смъртта на баща им през 2013 г. ищците на основание
наследствено правоприемство са придобили притежаваните от наследодателя им недвижими
имоти в съответния обем права, а именно по ½ идеална част за всеки от ищците. Посочва се,
че при направена справка в Община П. е установено, че притежаваните от ищците
недвижими имоти са записани като собственост на Община П. на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.
Считат, че процесните имоти не попадат в предметния обхват на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като
никога не е бил отнеман от наследодателя им и не е бил включван в селскостопански
организации, така че да е подлежал на възстановяване при условията на земеделската
реституция. В условията на евентуалност излагат съображения, че са придобили спорните
вещни права по давност, владеейки ги в периода от 1950 г. до завеждането на исковата
молба (29.10.2021 г.).
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Община П., представлявана от Кмета Д.Б., че ищците са
собственици на основание наследствено правоприемство от М.И. Б., бивш жител на с.Б.,
общ.П., починал на **** г. по ½ ид.част за всеки от ищците и при условията на
евентуалност на основание давностно владение на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор № 03294.121.18 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., общ.П., обл.Б., одобрена със Заповед № РД-18-528 от
20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот в с.Б., м.“Д.“,
с площ на целия имот от 700 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – 10, номер по предходен план:
121018, при граници /съседи/: имот № 03294.121.31; имот № 03294.121.19; имот №
03294.121.20; имот № 03294.121.17; имот № 03294.121.38; имот № 03294.121.33;
2. Поземлен имот с идентификатор № 03294.121.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., общ.П., обл.Б., одобрена със Заповед № РД-18-528 от
20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот в с.Б., м.“Д.“,
с площ на целия имот от 2192 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 10, номер по предходен план:
121020, при граници /съседи/: имот № 03294.121.19; имот № 03294.121.30; имот №
03294.121.32; имот № 03294.121.17; имот № 03294.121.18.
Претендират се сторените съдебни разноски.
Ответната община оспорва ищцовите претенции и пледира за тяхното отхвърляне,
претендирайки присъждане на сторените съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на
процесуалната си позиция релевира доводи, че спорният имот изцяло попада в приложното
поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, поради което и относно него надлежно е била проведена процедурата,
уредена в тази законова разпоредба, поради което имотът е станал собственост на Община
П..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
2
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
делото следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно (евентуално) и
субективно (активно) съединени установителни искове за собственост, които намират
правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Няма съмнение в съдебната практика, че годен обект на петиторна (собственическа)
искова защита може да бъде и имот (респ. идеални части от имот), чийто граници не са
намерили техническо отразяване в действащите устройствени планове и/или в кадастралната
карта, когато те могат да бъдат определени въз основа на конкретен юридически акт за
собственост (съобр. мотивите към т. 2 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г.
по тълк. дело № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС). Логиката на коментираното разрешение е
пределно ясна и произтича от обстоятелството, че поначало начинът, по който имотът е
нанесен в регулационния и в кадастралния план, няма правопораждащо действие за
собствеността.
Безспорно е от правно-логическа гледна точка, че щом като едно лице е станало
собственик на определен имот (респ. на идеални части от него) въз основа на даден
придобивен способ, то не може „отново да придобие“ същите вещни права по силата на
друго придобивно основание. Ето защо и при исковете за собственост, базирани на различни
придобивни основания, е допустимо тяхното евентуално съединяване, както е и в
конкретната хипотеза.
Ищцовите претенции почиват на две евентуално заявени правни основания за
собственост – наследство, открито през 2013 г., и давностно владение за периода от 1950 до
2021 година.
Поради евентуалния характер на обективното им съединяване те подлежат на
последователно разглеждане, като се започне от първото от тях.
Относно твърдяното от ищците наследствено правоприемство е нужно да се съобрази,
че:
Съобразно представеното с първоначалната искова молба удостоверение за
наследници № 9 от 26.01.2021 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние в
с. Б., ищците имат качеството на наследници по закон на лицето М.И. Б. – бивш жител на с.
Б., общ. П., починал на **** г. Те са синове на починалото лице, поради което и на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по 1/2 част от имуществото му.
Видно е от приобщените към доказателствения материал скици на процесните имоти,
че същите са намират в землището на с.Б., общ.П..
Съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на идентичност
на имотите описани в исковата молба и приетите като доказателства по делото Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот придобито по давност № 48, том 1, дело
№ 150 от 1964 г., както и два броя скици, след изразено становище от процесуалния
представител на ответната община, че при направена служебна справка е установено почти
пълна идентичност на описаните в ИМ и представените доказателства имоти, в която връзка
и не е назначавана съдебно-техническа експертиза.
По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата И.К. и М.Б.. От
показанията им се установява, че процесните имоти се ползват от семейството на ищците от
около 1950 г., като първоначално от техния дядо /И.Б./, след неговата смърт от баща им /М.
Б./, а от 2000 г. и от самите ищци. Свидетелите сочат, че едната нива е от около два декара,
другата е около 700 кв.м., като двата имота са един до друг, но единият е малко по-високо и
това ги ограничава. Излагат твърдения, че на тези ниви има засадени овощни дръвчета, а
самата нива е оградена с бодлива тел. Твърдят, че тези ниви никога не са били внасяни в
ТКЗС, останали са собственост на семейството и никога не са били кооперирани, че нивите
се ползват от рода Б.и и са обработвани от техните дядовци и прадядовци.
Фактическите данни, изяснени чрез писмените и гласните доказателствени средства,
трябва да бъдат кредитирани изцяло, т.к. не са ангажирани никакви доказателства, които да
ги компрометират.
Свидетелските показания пък логични, непротиворечиви и последователни и са
основани на непосредствени лични възприятия.
В тази връзка твърденията на ищците, обосноваващи наследственото им
правоприемство досежно спорния имот, следва да се считат за доказани.
3
Последното налага да бъдат разгледани насрещните възражения на ответника, че той
надлежно е придобил имота, съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ.
Този нормативен текст на ЗСПЗЗ дава юридическа регламентация на един особен
способ за възникване на частна общинска собственост върху земи, останали след
приключването на земеделската реституция. Земя, останала след възстановяването, по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е тази, за която не е било подадено заявление за реституиране
в законоустановените срокове за това (вж. точно в този смисъл Решение № 203 от
18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г., I г. о. на ВКС и Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр.
д. № 1439/2016 г., I г. о. на ВКС). Следователно, ако дадена земеделска земя не е била
включена в ТКЗС, ДЗС или в образувани въз основа на тях земеделски организации, не е
била отнета или одържавена в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, то тя не подлежи на
възстановяване по реда на този закон и Общината не може да придобие собствеността върху
нея, на основание чл. 19 от същия нормативен акт (вж. така Решение № 21 от 04.02.2011 г.
по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о. на ВКС).
Определянето на земите, незаявени за възстановяване и останали след финализиране
на реституцията, се извършва от специална комисия, назначена от директора на съответната
областна дирекция „Земеделие“ (чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ). Комисията се произнася с протоколно
решение (чл. 45в, ал. 5 ППЗСПЗЗ), подлежащо на одобряване със Заповед на директора на
областната дирекция „Земеделие“, която се съобщава на Министерството на земеделието,
храните и горите, Държавната агенция по горите, Агенцията по геодезия, картография и
кадастър и кмета на общината и подлежи на обжалване по АПК (чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ).
В настоящия случай, земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землището на с. Б. са били
определени с Протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ,
одобрено със Заповед № РД-10-114/25.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Б.. Доколкото ищците не са участвали в административното производство
по издаването на тази заповед, по отношение на нея е допустимо осъществяването на косвен
съдебен контрол от гражданския съд, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК.
Най-напред трябва да се съобрази, че липсват данни за влизане на тази заповед в
сила. Както е посочено и в нея, тя подлежи на обжалване по реда на АПК в определен срок,
считано от връчването на нейните адресати. Следователно, за да е получила стабилитет,
трябва да не е била обжалвана в предвидения срок или въпреки оспорването по
установения ред, да е била потвърдена. Констатацията за влизането в сила следва да бъде
обективирана от издалия я орган върху самата заповед (респ. върху заверен препис от нея)
или да бъдат ангажирани съответни доказателства, от които да бъде направен извод от такъв
порядък. Върху представените по делото копия на процесната заповед отсъства такава
надлежна заверка, касаеща влизането в сила, нито са депозирани други доказателства, от
които да може да се направи подобно заключение. Същевременно липсва и обосноваване, че
заповедта подлежи на предварително изпълнение.
От друга страна, обсъжданият административен акт е незаконосъобразен от
материалноправна гледна точка досежно имотите, за които са предявени ищцовите
претенции, защото не са били налице фактическите основания за включването им в земите
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, предвид категоричната доказателствена информация,
получена от заключението на СТЕ и от разпита на свидетелите, че тези недвижими имот
никога не са били включвани в ТКЗС, ДЗС или в други земеделски организации, поради
което те въобще не са подлежали на реституиране по ЗСПЗЗ.
Базирайки се на изложеното съдът приема, че ищците са титуляри на правото на
собственост върху спорните имоти, в размер на по 1/2 идеална част за всеки от тях, въз
основа на наследствено правоприемство от техния съпруг, а правоизключващото
възражение, наведено от ответника, не е успешно доказано.
Основателността на ищцовите претенции на първото заявено основание
/наследственото правоприемство/ води до несбъдване на вътрешно-процесуалното условие,
при което на разглеждане ще подлежи евентуалното основание /давност/. Затова и по него
не се дължи произнасяне по същество.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на
съдебни разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, те претендират съдебно-деловодни
разходи в общ размер на 1 310 лв., които следва да бъдат уважени.
4
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
ответника ОБЩИНА П., представлявана от Кмета Д.Б., че ищците И. М. Б., ЕГН:
********** от с.Б., общ.П., ул.Б. № 44 и Г. М. Б., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., са
собственици на основание наследствено правоприемство от М.И. Б., бивш жител на с.Б.,
общ.П., починал на **** г. по ½ ид.част за всеки от ищците, на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор № 03294.121.18 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., общ.П., обл.Б., одобрена със Заповед № РД-18-528 от
20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот в с.Б., м.“Д.“,
с площ на целия имот от 700 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – 10, номер по предходен план:
121018, при граници /съседи/: имот № 03294.121.31; имот № 03294.121.19; имот №
03294.121.20; имот № 03294.121.17; имот № 03294.121.38; имот № 03294.121.33;
2. Поземлен имот с идентификатор № 03294.121.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., общ.П., обл.Б., одобрена със Заповед № РД-18-528 от
20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот в с.Б., м.“Д.“,
с площ на целия имот от 2192 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 10, номер по предходен план:
121020, при граници /съседи/: имот № 03294.121.19; имот № 03294.121.30; имот №
03294.121.32; имот № 03294.121.17; имот № 03294.121.18.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., представлявана от Кмета Д.Б., да заплати на И. М. Б., ЕГН:
********** от с.Б., общ.П., ул.Б. № 44 и Г. М. Б., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., сумата
от 1 310 /хиляди триста и десет/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
дължими съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Б.. Като жалбата се подава чрез
Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5