Р Е
Ш Е Н
И Е
13.05.2019г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№2824 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба против Н.Д.М. с ЕГН ********** ***
ищецът „Е. Б. Е.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че на 05.04.2018г е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
пред РС-Пазарджик за вземанията си към ответника в размер на 329.17 лв.
по входираните документи е образувано ч.гр.д.№1377/2018г. по описа на
РС-Пазарджик. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен
интерес за предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищецът в качеството си
на краен снабдител , съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е. Б. Е.“ЕАД, ободрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикуване на сайта на дружеството.По силата
на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение за
снабдява с електрическа енергия следния обект а ответника: ИТН 4101888, находящ
се в село П., представляващ краварник в стопанки двор. За ответника е открит
клиентски номер **********. Твърди се, че ответникът от своя страна съгласно
чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините,
определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Твърди се, че съгласно чл.27, ал.1 от
общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че
според разпоредбата на чл.104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени. Обектът на
ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на ищцовото
дружество, на чиято лицензионна територия е разположен. Твърди се, че
потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия заплащат всички мрежови услуги , каква е и цената за
достъп на крайния снабдител, съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г.В този смисъл е и чл.42
от общите условия на „ЕВН България
Електроразпределение“ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им писмено приемане-чл.104а, ал.4 от ЗЕ. Посочените общи
условия са публикувани на сайта на дружеството. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа не е нова
цена. Тя съществува като елемент от мрежовата услуга, която се предоставя на
ползвателите на мрежата и винаги се е заплащала от тях. С
Решение №Ц-22 от 29.06.2011г на ДКЕВР цената за достъп за стопански
клиенти на дружеството/ в редакцията на ЗЕ, действаща към настоящия момент, те
се назовават „небитови клиенти“-пар.1, т.33а от ДР на ЗЕ/, считано от 01.07.2011г.
се калкулират по нов начин. При новия начин на калкулиране цената за достъп не
зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от договорената
предоставена за обекта на клиента активна мощност/ заетия капацитет от
разпределителната мрежа/.Това представлява задължение за всеки клиент дори и
ако за даден период не е ползвал електрическа енергия в обекта си, да заплаща
цена за достъп съобразно заемания капацитет, като по този начин участва
пропорционално и в покриването на постоянните разходи за поддръжка на мрежата.
Следователно дори и да бъде преустановено временно снабдяването с електрическа
енергия на обекта на клиент, то това не прекратява задължението на клиента за
заплащане на цена за достъп. Новата методика за определяне на цената за достъп
е утвърдена и в чл.29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени
от ДКЕВР на 23.07.2013г./. Цените в енергетиката, включително и цена за достъп
се определят и заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл.21, ал.1т.8
и чл.30, ал.1т.13 от ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между страните
по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на
електроразпределителната предоставя услугата достъп до електроразпределителната
мрежа. Предвид тези законоустановени положения е ясно, че цените на
предоставените от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на
основание чл.36а от ЗЕ като решенията на комисията в тази посока са
задължителни за енергийните предприятия/ чл.36, ал.1 от ЗЕ/. Твърди се, че
услугата“достъп до разпределителната мрежа“ се изразява в задължението на
съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си
на потребителите/ наричани вече в ЗЕ“клиенти“/ срещу заплащане на съответната
цена за достъп от ползвателя на мрежата/
чл.109, ал.1 т.4 и чл.113, ал.1т.3 от ЗЕ/.За предоставяне на тази услуга на
ползвателите на мрежата, както и за гарантиране нормалната, сигурна и ефективна
работа на съответната мрежа, мрежовите оператори,
независимо от количествата ползвана и преминала през мрежите и съоръженията
електрическа енергия, извършват едни
относително постоянни разходи по поддръжка на мрежата, така че във всеки
един момент мрежата да може да разполага с необходимата си пропускателна
способност и ползвателя да може да разполага с необходимата му заявена и
предоставена мощност. Ето защо цената за достъп следва да се заплаща от всички
потребители, тя отразява всички разходи, които операторът на съответната мрежа
извършва, за да изпълни задълженията си към обществото по осигуряване на
непрекъснат достъп , ползване на мрежата, гарантиране на преносните способности
и мрежови капацитет, непрекъснато и качествено снабдяване. Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 19.01.2017г
-22.12.2017г ищецът доставил до обекта на ответника електрическа енергия и
предоставил мрежови услуги на обща стойност 304.32лв., които до този момент не
са платени. Твърди се, че поради забава в заплащането на горепосочената
главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 24.85лв. за периода от
14.03.2017г до 04.04.2018г. законната лихва за забава се дължи по всяка една
фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и
период , както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава са подробно
описани в приложение препис-извлечение от клиентската сметка на ответника. Моли
се съда да постанови решение, с които да
се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: сумата от 304.32
лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за
периода от 19.01.2017г до 22.12.2017г., сумата от 24.85лв. лихва за забава за
периода от 14.03.2017г до 04.04.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -05.04.2018г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител- адв. А.К., е
подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като се твърди,
че не е възникнало облигационно
отношение между страните.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените
искове.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения отговор
като допълва, че няма писмено
доказателство/ писмен договор/ по
делото, от което да се установява, че ответникът е поел срещу подпис
някакво задължение спрямо ищцовото
дружество.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1377/2018г. по описа на Пазарджишкия
районен съд , че със заявление, депозирано на 10.04.2018 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №760/16.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.Д.М. с ЕГН **********/
ответник по делото/ да заплати на
ищцовото дружество главница в размер на 304.32лв., сумата от 24.85лв. лихва за
забава за периода от 14.03.2017г до 04.04.2018г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.04.2018г до
окончателното изплащане на сумата.В заповедта за изпълнение изрично е вписано,
че вземането произтича от следните обстоятелства : стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги , доставени за периода от 19.01.2017г до 22.12.2017г,
за обект на потребление село П.,
стопански двор по партидата на Н.М., с клиентски номер **********, ИТН 4101888.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №7671 от 18.06.2018г заповедният съд е указал на
заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 28.06.2018г
и на 13.07.2018г/ тоест в едномесечния
срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство,
при връчване на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с
предмета на настоящото исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По
същество съдът намира следното:
От
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника и
съдържащи се на лист 6-13 от досието на делото, се установява, че с Решение №ОУ-013
от 10.05.2008г ДКВЕР е одобрила общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“АД. Съгласно чл.35, ал.1 от тези общи условия „ЕВН
Електроснабдяване“АД публикува
одобрените от ДКВЕР общи условия най малко в един централен и един местен всекидневник и интернет
страница, както и ги поставя на видно място във всички центрове за работа с
клиенти на ЕВН ЕС . Те влизат в сила 30 дни след първото им публикуване , без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал.2 на сочената
разпоредба до 30 дни след влизане в сила на Общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат
в ЕВН ЕС писмено заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от ЕВН ЕС специални условия , различни от
публикуваните общи условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения .
Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ ЕВН ЕС снабдява с електрическа енергия всеки клиент,
чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение „АД и не се е възползвал от правото си да избере друг
доставчик . Съгласно чл.11 от ОУ клиентът се задължава да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
общите условия. В чл.17 от ОУ подробно е разписан начина на изчисляване на
количествата потребена електрическа енергия.
Посочено е, че ищцовото дружество фактурира ежемесечно доставките.
Издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от ДКЕВР цени . Издадените фактури съдържат следните задължителни реквизити съгласно действащото
законодателство: номер на измервателния уред, количеството електрическа енергия
за отчетния период, продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на
разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата
сума за отчетения пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
От
представените по делото 11 броя фактури, съдържащи се 15 до 25 от досието на делото и неоспорени от ответната
страна се установява, че за процесния период 19.01.2017г -22.12.2017г.
на обект на потребление ИТН 4101888-краварник, в стопански двор на село П. е
фактурирана потребена електрическа енергия и доставка на мрежови услуги на обща
стойност на 304.32лв.В посочените документи доставчик е ищцовото дружество, а
получател на доставката е Н.д.М., с клиентски номер **********
Според
изслушаната съдебно- икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните, се установи,
че процесните фактури, които са на обща стойност 304.32лв. са осчетоводени съгласно приложимите счетоводни стандарти за
периодите в които са издадени по
партидата на ответника В табличен вид/ Таблица№1/ в констативно-съобразителната
част на експертиза всяка от фактурите е описана като в колана №1 е вписан
отчетния периода, в колона №2 – номера на документа, в колона №3 датата на издаването на съответната
фактура, в колона№4 името на клиента, в
колона №5 - съответната данъчна
основа и в колона №6 –ДДС. Вещото лице заключава, че дължимата цена за
консумиране ел.енергия и достъп до мрежата по процесните фактури, съгласно
данните посочени в тях е изчислена съобразно решенията на ДКЕВР за съответния
период.Тези констатации на вещото лице са обективирани в таблица №2 към
експертизата като подробно е описана
всяка фактура и относимото към нея решение
на КЕВР като от данните почерпени от таблицата е видно, че
към процесния период относитите решения
са следните :Решение №Ц-19/30.06.2016г на КЕВР, Решение №Ц-7/07.04.2017г на
КЕВР и Решение №Ц-19/01.07.2017г на КЕВР. Експертизата заключава, че дължимото обезщетение за забава
е в общ размер от 24.88 лв. като в табличен вид / таблица№3 / е обективирано обезщетението за забава по главницата по всяка от фактурите като в колона №1 е посочен номера на фактурата, в
колона №2 е посочена датата на издаването на съответната фактура, в колона №3
сумата по фактурата , в колона №4 падежа по всяка фактура, в колона №5 периода, в колона №6
брой дни на забава, в колона №7 лихвения процент, който е в размер на 10% и в последната колона е лихвата за забава
по всяка от фактурите и техния сбор дава общо сумата от 24.88лв.
за периода от
14.03.2017г до 04.04.2018г. първата процесна фактура, а именно фактура
№**********/28.02.2017г е с падеж 13.03.2017г.
Според
изслушаната съдебно –техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че за процесния период
18.01.2017г до 22.12.2017г до процесния обект- краварник в стопански двор на
село П. има доставената , консумирана и отчетена / измерена / ел. енергия в
обекта от монтираните в ИТН 4101888 два
електромера е в размер на 614KWh, дневна 475 KWh и нощна -139 KWh. Експертизата
заключава, че отчетената консумирана ел.енергия е предоставяне до ИТН 4101888
на клиентски номер ********** чрез мрежата ниско напрежение на „Е. Б. Е.“ЕАД .
показанията на електромер фабр.№63350605 и на електромер фабр.№62689708,
монтиран в ИТН 4101888 са отчитани посредством оптична глава, предавани чрез
терминал към „Система Билинг“ на „Е. Б. Е.“ЕАД . Отчетената ел.енергия по
периода съвпада с фактурираната ел. енергия за същия период. Предоставените
мрежови услуги съвпадат с фактурираните такива начислени съгласно решения на
КЕВР за процесния период –Решение Ц-19/30.06.2016г, Решение Ц-7/07.04.2017г и
Решение Ц-19/01.07.2017г. пренос по електроразпределителната мрежа до обект
ниско напрежение / доставена през отчетния период/- 614KWh.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415,
ал.1 от ГПК искове както следва : главен
иск за установяване вземане в размер на 304.32
лв., представляващо стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия и мрежови услуги за периода от 19.01.2017г до 22.12.2017г.и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на 24.85 лв. за периода от 14.03.2017г до 04.04.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
За да се уважат
претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че
имотът му е електрифициран, както и че е изправна страна по правоотношението ,
тоест през процесния период е доставял договореното количество и качество
ел.енергия в него , но съответната потребена услуга, както и цената на
предоставените мрежови услуги не са били
заплатени в определените срокове, тоест да докаже както по основание, така и по
размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение
намира своята правна опора в
разпоредбите на Закона за енергетиката.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електроенергия съгласно
чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и б Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България“Електроснабдяване“АД, чл.2, ал.1, чл.3
и следващите , които общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от
10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Според
нормата на чл.98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, а в чл.35,
ал.1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителя. Следователно , за за възникне правоотношението
по покупко-продажба на ел.енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случай безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Основното поддържано от ответника с писмения отговор, а и в хода на делото,
възражение за липса на облигационно правоотношение между страните, е
неоснователно. Следва да се отбележи ,че съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ
за сключване на търговска сделка, каквато е продажба на електрическа енергия,
не е необходима писмена форма. Дружеството ищец като снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя
електрическа енергия на потребителя по цени, определени от ДКЕВР. Както се
посочи по-горе съгласно чл.13 от действащите в процесния момент общи общи
условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия, всеки клиент, чието
съоръжени е присъединено към
електроразпределителната мрежа, като безспорно се установи, от кредитираното с
пълно доверие експертно заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, че процесният обект- краварник, находящ се в стопански двор в село П.
е бил присъединен към мрежата и захранен с електрическа енергия през исковия
период.Между страните не съществуваше спор, че ответникът е собственик на този
обект ИТН 4101888,който е електрифициран.
За ответника е открит клиентски номер **********, на който номер са издавани
всички процесни фактури. Според чл.7, т.1 от ОУ ищецът има задължението да
снабдява с ел.енергия клиентите си. Ответникът като потребител има насрещно
задължение от чл.11, т.1 от ОУ- да заплаща стойността на използваната
ел.енергия , като при неизпълнение дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден, според чл.27, ал.1 от ОУ.
В
съответствие с възложената доказателствена тежест ищцовото дружество установи
надлежното изпълнение на задълженията си по продажба и доставка на ел.енергия
за исковия период 19.01.2017г до 22.12.2017г. От кредитираните заключения по
двете експертизи се установи по несъмнен и категоричен начин, че през исковия
перидо в процесния обект е налице потребление на ел.енергия, която е била
отчетена правилно от съответното измервателно устройство , както и че
фактурираната цена на потребеното количество енергия е извършено в съответствие
с цените, определени от ДКЕВР. В настоящия случай доколкото по делото не се
наведоха твърдения, нито доказателства от страна на ответника, че фактурираното
количество потребена ел.енергия и доставени мрежови услуги е заплатено, то главния иск се явява основателен и следва
да бъде уважен като следва да се приеме, по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 304.32лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя ел.енергия и начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода от
19.01.2017г до 22.12.2017г.
С оглед
направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде уважено
и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода
от падежа на всяка фактура /като първата фактура е с падеж 13.03.2017г./ до 04.04.2018г/ преди подаване на
заявлението, подадено на 10.04.2018г.Предвид наличието на уговорен падеж на
задължението по всяка отделна фактура , представена по делото , с настъпването
на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана.
Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната
лихва за периода на забавата, а именно от деня , следващ падежа на съответната
фактура до 04.04.2018г. което обезщетение забава според цененото заключение на съдебно икономическата
експертиза е в размер на 24.85лв. за периода 14.03.2017г. до 04.04.2018г. Ето
защо следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане и за сумата от 24.85 лв. обезщетение за забава за периода от
14.03.2017г до 04.04.2018г.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 1075лв. разноски в исковото
производство/ от които 75 лв. ДТ, 300лв. за особен представител, 300
лв.-юрисконсултско възнаграждение и 400лв. за вещи лица/
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на Н.Д.М. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „Е. Б. Е.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. за следните суми: главница в размер на
304.32лв., представляваща стойността на доставената електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 19.01.2017г до 22.12.2017г, обезщетение за забава
в размер на 24.85 лв. за периода от 14.03.2017г до 04.04.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-10.04.2018г до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед№760/16.04.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1377/2018г по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Е. Б. Е.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. сумата от 75 лв.
разносни в заповедното производство и сумата от 1075 лв. разноски в исковото
производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :