№ 1171
гр. В. , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501003 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 26516/10.03.2021г.,
подадена от ПЛ. КР. П. срещу решение №261820/30.12.2020г., постановено по гр.д. № 3496/2020г.
по описа на ВРС, в частите, с които П.П. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето К. П. П.а,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕВ. ТР. Р. за периода от подаване на
исковата молба-13.03.2020г. до 16.10.2020г. за разликата над 152лв. до присъдените 180лв.,
считано от дата на влизане в сила на решението за разликата над 152лв. до присъдените 200лв. и
издръжка за минало време за периода 01.09.2019г.-12.03.2020г. в размер на 1069,68лв. Счита, че
решението в посочените части е необосновано, постановено в противоречие със събраните
доказателства и при съществени процесуални нарушения по подробно изложени в жалбата доводи
и съображения. Въззивникът не оспорва, че дължи издръжка в полза на своето малолетно дете и
твърди, че е предоставял такава след раздялата с майката на детето. Посочва, че събраните по
делото доказателства установяват, че до м. февруари 2020г., детето е живяло при въззивника,
който е поел и издръжката му. Счита, че размера на присъдената издръжка е неоснователно
завишен и не съответства на потребностите на детето и възможностите на родителя да я заплаща в
този размер. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в частите,
с които е уважен иска и е определена издръжка за минало време, за периода 01.09.2019г. –
12.03.2020г. в размер на 1069,68лв. и за разликите над 152лв. до присъдените 180лв. за периода от
13.03.2020г.-16.10.2020г. и до присъдените 200лв., считано от влизане в сила на решението и
отхвърляне на исковете за разликите над 152лв.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Излага, че решението в обжалваните части е правилно и обосновано.
Контролиращата страна ДСП В., ДСП Т. не са изразили становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по
искова молба от ЕВ. ТР. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу
1
ПЛ. КР. П. с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК и, за предоставяне упражняването на
родителските парва по отношение на детето К. на ищцата, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето; за определяне режим на лични контакти на детето с бащата; за
осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 300лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника
да заплати издръжка в полза на детето за минало време за периода от 01.09.2019г. до 12.03.2020г. в
размер на 1916,13лв.
С постановеното по делото решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е
режим на лични контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка за детето в
размер на 180лв. месечно за периода от подаване на исковата молба в съда – 13.03.2020г. до
постановяване на привременни мерки /16.10.2020г./, с падеж 10-то число на месеца, за който се
дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, при съобразяване на
извършени от бащата плащания в размер на 300лв./ по 150лв. за м. юли и август 2020г., издръжка в
размер на 200лв., считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, с падеж 10 число на месеца, за който се дължи издръжка
и издръжка за минало време за периода 01.09.2019г.-12.03.2020г. в размер на 1069,68лв.
Решението, в частите относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения
на детето с бащата и с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК за
разликите над 200лв. до предявения размер от 300лв., съответно над 1069,68лв. до предявения
размер от 1916,13лв. не е обжалвано.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които са уважени
исковете за присъждане на месечна издръжка в полза на детето за минало време, както и за
периода след предявяване на исковата молба за разликите над 152лв. месечно до присъдените
размери от 180лв., съответно 200лв.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че след фактическата раздяла на родителите, в
края на м. август 2019г., грижите и финансовата издръжка на детето са поети от нея изцяло. Бащата
не е участвал с каквито и до е средства в издръжката на детето. Излага, че тя и детето живеят в
жилище под наем и заплаща наемна цена в размер на 350лв. месечно. Твърди, че бащата е
съдружник и управител на търговско дружество и реализира доходи в размер на около 3000лв.
месечно, което му позволява да заплаща претендираната издръжка. Майката получава месечен
доход в размер на минималната за страната работна заплата, който не е достатъчен за осигуряване
на издръжката на детето.
Ответникът е изявил готовност да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 152лв.
месечно; оспорва по основание и размер иска за издръжка за минало време за периода от
01.09.2019г. до 12.03.2020г. с твърдения, че до края на месец април 2020г., ищцата е живеела в
гр.Т., като родителите са си поделяли разходите за издръжката на детето; от м. юли 2020г. бащата
заплащал издръжка за детето в размер на 150лв.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че те са родители на детето К. П. П.а, р. На 19.05.2017г. През учебната 2020/2021г.
Детето е записано да посещава първа група в ДГ»***», гр.В., ж.к.****, съгласно посоченото в
приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП В.. Към настоящия момент, детето е на
четири години.
Пред първата инстанция са представени трудов договор и удостоверение, издадено то
„Пламко Инженеринг“ ООД, от които се установява, че ЕВ. ТР. Р. полага труд по трудово
правоотношение и получава възнаграждение в размер на 700лв. месечно, а ПЛ. КР. П. е управител
и съдружник в дружеството „Пламко инженеринг“ООД, като в периода м. 08.2019г. – м.07.2020г. е
получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 7070лв., като осигуряването е извършено
върху минималната за страната работна заплата.
2
Не е спорно също, че ответникът няма задължения за издръжка на други непълнолетни
деца.
В показанията си свидетелите, Н. и С., разпитани пред първоинстанционния съд в с.з. на
3.12.2020г. са заявили, че страните са разделени от около две години / т. е. от м. ноември 2018г./
От показанията на Свид. Т./ майка на въззиваемата/, разпитана при въззивното разглеждане на
делото се установява, че страните са разделени от м. август 2019г. След като напуснала жилището
на П. от м. септември 2019г. до м. март 2020г., Е., заедно с детето живяла в жилището на майка си
в гр. Т.. Свидетелката заявява, че тя е заплащала сметките за храна, като бащата не е давал
средства за издръжка на детето. Вземал е детето при себе си за съботните или неделни дни.
От представените пред настоящата инстанция удостоверения се установява, че за периода
м. 02.2021г. – 04.2021г. Е.Р. е получила трудово възнаграждение в общ размер от 1670,57лв., а ПЛ.
КР. П. за периода м. 01.2021г. – м.05.2021г. е получил възнаграждение в размер на 650лв. месечно
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба
издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжка за минало време може
да се търси за една година назад от датата на предявяване на иска.
При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на
бащата, като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на детето се
осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е трудоспособен,
работи и получава възнаграждение в размер на 650 лв.
В конкретния случай, предвид възрастта на детето /4 години/, както и, че издръжката следва
да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи, битови
разходи, но също така и за забавления и занимания на детето, с които детето да се развива и
задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съставът намира, че
необходимите средства за издръжка на детето са в размер на 300лв.
Общата издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 300лв.
месечно, от които майката следва да осигурява издръжка в размер на 100лв., която е и родителят
полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща
разликата в размер на 200лв. При определяне размера на дължимата от майката издръжка, съдът
съобразява, че тя полага преките и непосредствени грижи за детето, купува храна и дрехи на
детето, осигурява дом и заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в трудоспособна възраст, работи и получава доход около минималния за страната,
поради което и предвид обстоятелството, че не дължи издръжка на други непълнолетни лица,
разполага с възможност да заплаща издръжка в размер на 200лв. месечно в полза на детето К..
Издръжка в посочения размер е дължима, считано от влизане в сила на решението, предвид
обстоятелството, че определение от 16.10.2020г. са постановени привременни мерки по реда на
чл.323 ГПК, като дължимата издръжка в полза на детето е определена в размер на 180лв., считано
от 16.10.2020г. до датата на влизане в сила на решението.
Доколкото по делото се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
началото на м. август 2019г. и не са ангажирани доказателства, че в издръжката на детето за
периода м. септември 2019г. – м. март 2020г. е участвал и бащата, като е давал средства за
закупуване на храна, дрехи или заплащане на битови разходи, съдът приема че в този период
3
издръжката е поета изцяло от майката, която е полагала и основните грижи за него. Предвид
изложеното искът за заплащане на издръжка за посочения период е основателен.
От доказателствата, се не установява, ответникът да е заплащал издръжка за детето за
периода след 01.09.2019г., поради което иска с правно основание чл.149 СК е основателен за
периода от 01.09.2019г. до 12.03.2020г. Издръжката за посочения период се дължи в размер на
160лв. месечно за периода м. 09.2019г.-м. 12.2019г. и в размер на 180лв. за периода м. 01.2020г.-
12.03.2020г., или общо за периода -1069,68лв.
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които са уважени исковете с правно
основание чл.143, ал.2 СК за осъждане на ПЛ. КР. П. да заплаща издръжка в полза на детето К. за
разликата над 152лв. до 180лв. за периода от 13.03.2020г. до влизане в сила на решението и до
размера на 200лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване и с правно основание чл.149 СК за сумата от 1069,68лв. за периода от
01.09.2019г. – 13.03.2020г. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в села.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направените пред въззивната
инстонция разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВНА решение № 261820/30.12.2020г., постановено по гр.д. № 3496/2020г.
по описа на ВРС, в частите, с които П.П. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето
К. П. П.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕВ. ТР. Р. за периода от
подаване на исковата молба-13.03.2020г. до 16.10.2020г. за разликата над 152лв. до присъдените
180лв., за разликата над 152лв. до присъдените 200лв., считано от дата на влизане в сила на
решението с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, на основание чл.143 СК и издръжка за минало време за периода
01.09.2019г.-12.03.2020г. в размер на 1069,68лв. на основание чл. 149 СК.
Решението в останалите части не е обжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4