№ 384
гр. Варна, 21.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500253 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 253/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните
срещу различни части от решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. №
247/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Н. И. Ч., подадена чрез адв. И.Р., против
решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати
на Е. В. В. на осн. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните суми: - 16 622.80 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на незаконното двукратно прекратяване на служебното му правоотношение,
извършено със Заповед №РД-11-006 от 31.01.2018 г. и със Заповед №РД-11-
039 от 05.11.2019 год. издадени от Н. Ч., в качеството му на директор на
Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра, изразяващи се в неполучено
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението; -5187.75лв. лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
от 16 622.80 лева, дължимо за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; -
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени,
вследствие на незаконното двукратно прекратяване на служебното
правоотношение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до изплащане на задължението; -
1 560,45 лв. лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата от 5 000 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до
09.07.2023 год.; - 4 891,18 лева разноски в производството по делото, заедно
1
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо,
евентуално – неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон и е
необосновано, като е молил за обезсилването му, евентуално за отмяната му в
обжалваната осъдителна му част с отхвърляне на исковете и присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. РуР. по чл.38, ал.2 ЗА. Навел е
следните оплаквания: окръжният съд се произнесъл по недопустим иск по чл.
45 ЗЗД, предвид наличието на специален ред по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ,
съобразно Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС и съгласно чл. 8
ал. 1 от ЗОВОД, изключващ възможността обезщетение да се претендира по
общият исков ред, като искът по ЗОДОВ е за всички вреди -имуществени и
неимуществени, съгл. чл.4, ал.1 ЗОДОВ; - съдът не се произнесъл по
своевременно заявеното с отговора на исковата молба доказателствено искане
за изискване по реда на чл. 192 от ГПК от Областна дирекция Земеделие –
Силистра да представи доказателства за последващо прекратяване на
служебните правоотношения с ищеца и евентуални съдебни решения и не
събрал доказателствата в тази връзка; съдът не направил пълна и всестранна
оценка на доказателствата по делото и не взел предвид установени с тях
факти (че пропуските на ръководителя в процедурата по негативната оценка
на ищеца и по издаване на двете заповеди за уволнение не водят до извод за
проявен от него субективизъм; не съобразил, че билетът за пътуване в
чужбина е купен от ищеца два месеца преди молбата за отпуск, а молбата е
подадена едва на 15.12.2017г., т.е. непосредствено преди датите на искания
отпуск от 18.12.2017г. до 05.01.2017 г. и че ищецът е следвало първо да
получи отпуск, за да организира пътуването си; че ползването на отпуск е по
преценка на ръководителя и е въпрос на целесъобразност - т.е. липсва
субективизъм при отказа му; че ишецът не е проявил никаква активност и не е
търсил работа по времето на процесите за незаконно уволнение) и така
достигнал до погрешни правни изводи за наличието на елементите от
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и за основателност на исковете.
Окръжният съд присъдил мораторни лихви, при липсата на данни за
предявена претенция преди депозиране на настоящата искова молба. Съдът
присъдил обезщетение за неимуществени вреди при липсата на данни, че
такива са налице само от двете процесни уволнения като не съобразил, че
ищецът бил уволнен отново, но от друг ръководител в последващ период на
16.09.2020г. Позовано на посоченото процесуално нарушение на първата
инстанция и съгл. чл. 266 ал. 3 от ГПК е поискал: - приемане на незаверени
(изтеглени от електронната система) преписи от решения по адм.д.№
250/2019г., 154/2020г., 172/2021 г. 211/2020 г., 105/2022 г . по описа на
Административен съд – Силистра; в евентуалност при оспорване от
насрещната страна, е поискал да се изискат от Областна дирекция Земеделие -
Силистра да представи доказателства за последващо прекратяване на
2
служебните правоотношения с ищеца Е. В. и постановените съдебни
решения, включително и на касационна инстанция; евентуално – да му се
издаде удостоверение за пред АС - Силистра за снабдяване с препис от
поставените съдебни актове по адм.д. № 250/2019 , 154/2020, 172/2021
211/2020, 105/2022 г . по описа на Административен съд – Силистра,
включително и на касационна инстанция, както и информация за страните и
предмета на адм.д. № 34/2024г. по описа на АС – Силистра при твърдения, че
се касае до спор между ищеца Е. В. В. и Областна Дирекция Земеделие –
Силистра.
Е. В. В., чрез адв. Д., е подал писмен отговор на жалбата, с който е
оспорил същата и по съображения за неоснователността й и такива за
правилността на обжалваната част от решението е молил за потвърждаване на
последното. Противопоставил се е на исканията по доказателствата.
-По въззивна жалба на Е. В. В., подадена чрез адв. Д., против решение
№ 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му
по чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Н. И. Ч., за заплащане на следните
суми: - 9214,46 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до
09.07.2020 год., неполучено допълнително възнаграждение, по чл.67,ал.7,т.5
от ЗДСл през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено
възнаграждение от провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението; - 2875,85
лв. представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 9214,46 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до
09.07.2023 год.; - 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени, вследствие на незаконното двукратно прекратяване на
служебното правоотношение, с посочените по-горе Заповеди, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на главницата; -1 560,45 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
от 5 000 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год; и Е. В.
В. е осъден да заплати на Н. И. Ч., сумата от 1902,59 лв.- разноски по делото.
Въззивникът В. е настоявал, че решението в обжалваната му част е
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молил е
за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете в посочените
размери, както и за присъждане на разноските. Молил е въззивната
инстанция, след отмяна на обжалваната отхвърлителна част на
първоинстанционното решение, да осъди ответника да му заплати
допълнително: - обезщетение за имуществени вреди в размер на 9214,46 лв.,
от които 1. основно възнаграждение, което би получил ако не беше
3
незаконното уволнение - допълнително 5118,46 лв., 2. допълнителни
възнаграждения, които би получил ако не беше незаконното уволнение - 1552
лв. и 3. неполучени възнаграждения през процесния период от
възнаграждения за провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника - 2544 лв., както и допълнително
обезщетение за забава от 2875,85 лв. върху сумата от 9214,46 лв. в размер на
законната лихва за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; -
обезщетение за неимуществени вреди допълнително от 5 000 лв., ведно със
законната лихва от 10.07.2023 год., до пълното изплащане на главницата,
както и сумата 1 560,45 ле. - обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.
Навел е оплаквания, че окръжният съд неправилно определил размера
на имуществените вреди, като: за обезщетението от неполученото трудово
възнаграждение, в разрез с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и чл.51 ЗЗД приел, че
„се използва възприетият от КТ и ЗДСл принцип и база за изчисленията е
възнаграждението, получено за последния отработен месец“, вместо да
присъди сумата, която би получил ищецът, ако работеше по трудово
правоотношение с ответника за процесния период, вкл. в случая при
прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК и на база заключението на
вещото лице, изчислило сумата от 21741,26 лв.; погрешно взел за месечна
база за изчислението размер на нетното възнаграждение от 710,10 лв., вместо
839,00 лв., като изключил удръжките за доброволно допълнително пенсионно
осигуряване в размер на 50,00 лв. и данък в размер на 78,90 лв.; при липсата
на оспорване на заключението на вещото лице за сумите за допълнително
възнаграждение от 500 лв. за дрехи (работно облекло) и 1052 лв. за ДМС и
при доказателствата, че същите се получават от всички служители в ОД
„Земеделие“ – Силистра, съдът не включил тези суми в обезщетението; съдът
не обсъдил доказателствата във връзка с неполучените през процесния период
възнаграждения за провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника от 1552 лв. и достигнал до погрешен извод,
че не се дължат, тъй като не било гарантирано участието на ищеца в такива
комисии; Въззивникът е навел оплаквания и за неправилно определяне от
окръжния съд на размера на неимуществените вреди (нарушение на съня му;
физически и душевен дискомфорт; постоянно неспокойство; психическа
затормозеност и травмираност; чувство за злепоставяне пред обществото, с
накърнени достойнство, име и чест; обида и унижение от отношението на
ответника; възникнали комплекси за непълноценност и че бъдещето му е
пропиляно; че няма да си намери работа; засягане на самочувствието му;
изпадане в социална изолация; тревоги за бъдещето) с оглед обема и
интензитета на негативните му преживявания, като не съобразил конкретно: -
обстоятелството, че около 20 години бил на тази работа, което подсилвало
страданията му; утежненото му психическо състояние и изпадане в депресия;
постоянния страх от случайна среща, предвид че с ответника са съседи и
живеят на една етажна площадка; многократното увеличение на изпитваните
4
страдания, поради двукратното последователно уволнение; усещането за
несправедливост и чувство за невъзможност да защити правата си, поради
неизпълнението на първото съдебно решение и повторното уволнение;
продължителния период от време на изпитваните страдания, както и че
същите не са отшумели и досега и никога няма да отшумят;
Н. И. Ч., чрез адв. РуР. е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и за
правилността на решението на окръжния съд в обжалваната отхвърлителна
част е молил за потвърждаване на последната и за присъждане на разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта,
с която са отхвърлени исковете на Е. В. В. против Н. И. Ч. по чл. 45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД: - за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до
09.07.2020 год., неполучено допълнително възнаграждение, по чл.67,ал.7,т.5
от ЗДСл през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено
възнаграждение от провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението, в частта за
горницата над сумата от 9214,46 лв. до 11 377,20 лв.; - за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 11 377,20 лв.,
дължимо за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год., в частта за
горницата над 2875,85 лв. до 3 675.94 лв
По въззивните жалби: Въззивните жалби са в срок и са подадени от
страни с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение на
окръжния съд, като въззивната жалба на Н. И. Ч. е редовна. Въззивната жалба
на Е. В. В. е нередовна, предвид липсата на доказателства за заплатена изцяло
държавна такса за въззивното производство, като невнесената част е в размер
на 28,24 лв.
По редовността на исковата молба: Съдът, след служебна проверка,
намира исковата молба за нередовна в частта на претенциите за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди в общ размер от 28 400 лв. и мораторни
лихви върху тях в общ размер от 8863.69 лв. за периода от 10.07.2020 год. до
09.07.2023 год., тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 ГПК. Ищецът е претендирал обезщетение за три групи вреди, за
които претендира обезщетение и изразяващи се: в неполучено
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год.; неполучено
допълнително възнаграждение (допълнително материално стимулиране) през
2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г.; и неполучено възнаграждение от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год., като не е
посочил поотделно размера на обезщетението, което претендира за всяка
група от тези вреди в рамките на заявената глобална претенция за
5
обезщетение от 28 400 лв. Ищецът е претендирал и законните лихви в размер
на 8863,69 лв. за времето от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год. върху
глобално посоченото обезщетение от 28 400 лв., като той следва да уточни
размера на претендираната като мораторни лихви сума, изчислена върху
всяка от главниците по трите пера (след уточнението им) и в рамките на
глобално посочената сума от 8863,69 лв. Ищецът не е изложил и твърдения
по претенцията за обезщетяване на вреди от неполучено възнаграждение за
участие в провеждане на изпити за придобиване на право за работа със
земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.
като не е посочил от колко участия и от кои точно участия в комисии,
включително и по дати на провеждане за всяка от посочените години и по
училища, е бил лишен и какво възнаграждение (вкл. с начина на
формирането му) за всяко от тези участия в комисии би получил, ако не беше
уволнен. Липсата на изложени твърдения в горния смисъл, липсата на заявено
конкретно искане с посочване на сумата за обезщетение поотделно за всяка
група вреди (в рамките на глобалната сума от 28 400 лв.), както и липсата на
посочени суми за мораторни лихви поотделно върху всяка главница (в
рамките на общата такава от 8863,69 лв.), съставляват нередовности на
исковата молба, за поправянето на които съдът на осн. чл. 129, ал.2 ГПК
следва да даде указания на ищеца и едноседмичен срок за поправянето им с
предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срока съдът ще
прекрати производството по делото в тази част и ще обезсили
първоинстанционното решението по нея.
По доказателствените искания на въззивника Н. И. Ч.: Искането на
ищеца за задължаване на ОД Земеделие – Силистра на осн. чл. 192 от ГПК да
представи доказателства за последващото прекратяване на служебните
правоотношения с ищеца - Е. В. В. и евентуални съдебни решения, ако спорът
е бил изнесен за решаване от съда, е заявено своевременно в отговора на
исковата молба и по същото окръжният съд не се е произнесъл, но в случая не
са налице предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК. Това е така, тъй като
съдебните решения за отмяна на двете незаконни уволнения и тези за
заплащане на обезщетенията на ищеца за вреди от двете незаконни уволнения
по чл. 104 ЗДС са събрани по делото (на л.18, 25, 28 и 34), поради което и
исканията за повторното събиране на решенията по адм.д. № 27/2018 г., адм.д.
№ 250/2019 г. и адм. д. № 154/2020 г., всички по описа на САС е
неоснователно. От останалите три решения, тези по адм.д № 211/2020 г. и
172/2021 г. касаят отмяната на уволнение от 16.09.2020 г. и присъждането на
обезщетение за него по чл. 104, ал.1 ЗДС, а решението по адм.д. № 105/2022
г. (което е от 15.01.2024 г. и не е поискано събирането му от първата
инстанция) касае отмяната на уволнение от 31.03.2022 г., поради което и
всички те нямат отношение към настоящия спор, защото касаят други
последващи уволнения. Искането за информация за страните и предмета на
ново адм.д. № 34/2024г. по описа на АС, е неконкретно, не е уточнено
значението му за делото и при посоченото, че вероятно се касае до нов спор
6
между ищеца и Областна Дирекция Земеделие – Силистра, също е
неоснователно. Затова исканията във въззивната жалба по доказателствата са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Е. В. В., в едноседмичeн срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани
нередовността на въззивната си жалба, като представи доказателства по
делото за довнесени допълнително още 28,24 лв. за държавна такса за
въззивното производство. В случай на неотстраняване на нередовността в
срока, съдът ще върне жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Е. В. В. в частта на
претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в общ
размер от 28 400 лв. и мораторни лихви върху тях в общ размер от 8863.69 лв.
като УКАЗВА на ищеца Е. В. В. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да поправи
нередовностите на исковата молба съобразно посоченото в мотивите и като:
- Посочи поотделно размера на обезщетението (в рамките на заявената
глобална претенция за обезщетение от 28 400 лв.), което претендира за всяка
от трите групи имуществени вреди, за които претендира обезщетение и
изразяващи се: 1. в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год.
до 09.07.2020 год.; 2. неполучено допълнително възнаграждение
(допълнително материално стимулиране) през 2018 год., 2019 год. и до
09.07.2020г.; 3. и неполучено възнаграждение от провеждане на изпити за
придобиване на право за работа със земеделска и горска техника през 2018
год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.
-Уточни размера на претендираната като мораторни лихви сума,
изчислена върху всяка от главниците по трите пера (след уточнението им) и в
рамките на глобално посочената сума от 8863,69 лв.
- Изложи твърдения по претенцията за обезщетяване на вреди от
неполучено възнаграждение за участие в провеждане на изпити за
придобиване на право за работа със земеделска и горска техника през 2018
год., 2019 год. и до 09.07.2020 год. като посочи от колко участия и от кои
точно участия в комисии, включително и по дати на провеждане за всяка от
посочените години и по училища, е бил лишен и какво възнаграждение (вкл.
с начина на формирането му) за всяко от тези участия в комисии би получил,
ако не беше уволнен.
В случай на неотстраняване на нередовностите, съдът ще прекрати
производството по делото по тези искове (в обжалваните части) и ще
обезсили първоинстанционното решението по тях.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по доказателствата на
въззивника Н. И. Ч. за: приемане на незаверени (изтеглени от електронната
система) преписи от решения по адм.д.№ 250/2019г., 154/2020г., 172/2021 г.
211/2020 г., 105/2022 г . по описа на Административен съд – Силистра; в
евентуалност при оспорване от насрещната страна – изискване от Областна
дирекция Земеделие - Силистра да представи доказателства за последващо
прекратяване на служебните правоотношения с ищеца Е. В. и постановените
съдебни решения, включително и на касационна инстанция; евентуално – за
издаване на удостоверение за пред АС - Силистра за снабдяване с препис от
поставените съдебни актове по адм.д. № 250/2019 , 154/2020, 172/2021
211/2020, 105/2022 г . по описа на Административен съд – Силистра,
включително и на касационна инстанция, както и информация за страните и
предмета на адм.д. № 34/2024г. по описа на АС – Силистра, при твърдения, че
се касае до спор между ищеца Е. В. В. и Областна Дирекция Земеделие –
Силистра.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2024 г. от 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8