Р Е Ш Е Н И Е
№:222 22.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и седми януари,
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2837 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на П.В.К., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника му
адвокат Ж. И. ***, против решение № 167/25.10.2021г.,
постановено по НАХД № 20212150200819 по описа на Районен съд - Несебър за
2021г.
Касаторът иска от настоящия съд да отмени оспорвания съдебен акт като
неправилен, постановен в нарушение на закона и при съществено нарушение на
процесуалните правила, както и да отмени потвърдения с него електронен фиш.
Посочва като неправилно приетото от съда, че е бил санкциониран и за това, че е
управлявал, и за това че е собственик на моторното превозно средство (МПС), защото
в електронния фиш (ЕФ) няма изпълнително деяние „управление на МПС“. Освен това
в ЕФ не се съдържала информация, че превозното средство е било управлявано,
което е изпълнителното деяние по чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховането КЗ),
а за да е осъществен съставът на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, то
трябвало да се управлява от собственика. Счита, че от описанието на нарушението
в ЕФ не може да се установи дали е санкциониран за това, че управлява
автомобила без сключена застраховка или за това, че като собственик не е
сключил такава.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. В
открито съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява и не прави искания
Ответникът –
Областна дирекция на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил електронен фиш на
ОДМВР-Бургас за налагане на глоба за нарушение, серия Г № 0027620, с който за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1,
вр. чл.461, т.1 от КЗ, на П.В.К. е наложена глоба в
размер на 250 лева.
За да постанови решението си съдът е намерил, че електронният фиш е издаден
по реда на чл.647, ал.3 от КЗ за налагане на санкция на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1 от КЗ. От
генерираната и приложена по делото електронна справка се установява, че за процесния
автомобил с рег.№ А5197КА, собственост на К., не е била сключена застраховка „гражданска отговорност“, което предпоставя издаването
електронен фиш. Районният съд е изложил и други мотиви във връзка с
възраженията на жалбоподателя. Направил е преглед на приложимите правни норми и
е достигнал до извод, че за съставомерността на деянието чл.638, ал.4 от КЗ е
нужно освен неналичието на сключена застраховка, да бъде установено и
управление на автомобила. Такова действие, макар и не дословно е посочено в
процесния ЕФ, като е отбелязано, че автомобилът е бил в движение, което е
достатъчно да бъдат установени всички елементи на състава.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
При така очертания предмет на касационната проверка, настоящият съдебен
състав намира, че възраженията на касатора са неоснователни.
Доказано е в хода на производството, че собствения на касатора автомобил с рег.№
А5197КА не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ към момента на заснемането
му по време на движение с система за автоматично разпознаване /идентификация на
регистрационни номера на МПС/ (САИРН). Това се установява както от извършената
справка за този автомобил на електронния адрес на Гаранционния фонд (л.10 от
делото на РС), потвърдено при проверка и на съответния електронен адрес (http://eisoukr.guaranteefund.org/). Няма съмнения и за правната квалификация на нарушението за което е
санкциониран дееца – по чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1 от КЗ. Същата е ясно
посочена в ЕФ и изцяло съответства на установените по случая факти.
Задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е
въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. В §.1, т.33 от КЗ е дадено легално
определение за понятието „автомобилист“ – това е собственикът, ползвателят,
държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с
притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
С разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е регламентирано задължение на
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на страната
и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на
собственика се съдържа в разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, според която
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на МПС се
налага глобата или имуществената санкция по ал.1, съгласно която „на лице по
чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице; 2.
имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец“.
Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
При така направения преглед на приложимата правна уредба се налага извода,
че при осъществяване на нарушението изпълнителното деяние не е управлението на
МПС, а несключването на задължителната застраховка. Изискването автомобилът да
е бил в движение, т.е. да е управляван от някого, е само част от обективната му
страна. Не е налице и изискване автомобилът да е бил управляван именно от собственика му. Използваното от районния съд
пояснение, че несключването на застраховката от собственика е било установено „
… при управление“ на МПС, е извършено за да бъдат описани всички белези на
нарушението, но не може да бъде прието като отчетено различно деяние от
констатираното.
В случая, установената фактическа съответства на описанието на нарушението
в издадения електронен фиш и се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Движението на автомобила се установява и от представената
снимка, изготвена от техническото средство – л.7 от делото на РС. Поради това
няма съмнение за какво е бил санкциониран нарушителя, че като собственик на
установен движещ се автомобил по отворените пътища за обществено ползване, не е
сключил задължителната застраховка.
Неоснователно е оплакването за неразбираемост на текста на електронния фиш
относно това дали заснетото от техническото средство МПС е било управлявано.
Наистина е налице известна неяснота на текста във фиша, но първоинстанционният
съд го е разтълкувал правилно, като е вникнал в смисъла на изложеното и
обосновано приел, че смисъла на текста е излагане на фактическа констатация за
движение на превозното средство по посочения път в гр.Несебър, което при
конкретните обстоятелства следва да се приеме за констатация на управление по
смисъла на чл.638, ал.4 от КЗ.
При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение. Обжалваното съдебно решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 167/25.10.2021г., постановено по НАХД №
20212150200819 по описа на Районен съд - Несебър за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.