Решение по дело №146/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа на жалба от С. З. С. от град Шумен, ул.Добруджа, [адрес], чрез пълномощник адвокат Й. А. при ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-0869-000242/02.04.2024 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, за прекратяване на регистрация на мотоциклет [Марка], с рег.№А3600К, на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2024 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не са налице приетите от административния орган фактически и правни основания за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, тъй като не е управлявал мотоциклета, а само го е преместил до пункта за регистрация, правоспособен водач е и дворът на Сектор ПП при ОД на МВР град Шумен не е път, отворен за обществено ползване. Навеждат се доводи, че в процесната заповед не съдържа фактически основания, относими към конкретната правна норма, което е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №24-0869-000242/02.04.2024 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Ив. С. и гл. юрисконсулт В. Д., редовно упълномощени, които оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди, че не са допуснати съществени нарушения в хода на производството пред административния орган, а заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Молят съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да присъди направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ №24-0869-000242/02.04.2024 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на мотоциклет [Марка], с рег.№А3600К, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2024 г.“, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171 т.2А б.А от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение №[рег. номер]/02.04.2024 г. против жалбоподателя С. С., за това, че на 02.04.2024 г., около 09.40 часа, в град Шумен, [улица], в двора на сектор ПП при ОД на МВР Шумен, управлява собствения си мотоциклет [Марка], с рег.№А3600К, без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Това нарушение, видно и от приложения Акт за установяване на административно нарушение от 02.04.2024 г., е квалифицирано по чл.150а ал.1 от ЗДвП. С Акта за установяване на административното нарушение и с процесната Заповед са отнети 1 брой регистрационна табела с №А3600К и свидетелство за регистрация на МПС №*********.

В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите Т. Й. – актосъставител, М. М. – свидетел по акта и В. Г. – свидетел по акта и очевидец на нарушението. От показанията и на тримата свидетели по категоричен начин се установи, че на процесната дата свидетелят В. Г., който работи в сектор ПП излязъл на двора в сектор ПП при ОД на МВР град Шумен и видял жалбоподателя да управлява мотоциклетът. От показанията и тримата свидетели се установи, че действително първоначално мотоциклетът е бил бутан от трето лице да запали, но след това е бил управляван от жалбоподателя в двора на сектор ПП. Тези действия на жалбоподателя били забелязан от свидетеля Г., който се обадил на свидетелите Й. и М. да извършат проверка. Актосъставителят помолил жалбоподателя да му предостави документи и се установило, че оспорващият притежава СУМПС за категориите В и М, но не притежавал за категория А, необходима за управление на процесния мотоциклет. От контролните органи била извършена проверка дали жалбоподателят притежава такава категория, доколкото същият посочил, че е положил успешно изпит предната седмица, но в сектор ПП нямало регистриран протокол. Бил съставен АУАН на С. С..

В хода на съдебното производство бе извършен оглед на приетото веществено доказателство – магнитен носител /диск/, съдържаш информация от снетите охранителни камери в двора на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен. От огледа по категоричен начин се установи, че жалбоподателят управлява сам мотоциклета, като преди това е бутан от трето лице. Жалбоподателят бе разпознат по категоричен начин от свидетеля Г. – очевидец на нарушението.

Няма спор между страните, че процесният мотоциклет е собственост на жалбоподател.

Процесната Заповед е връчена на адресата на 02.04.2024 г., а жалбата е депозирана от адресата на 17.04.2024 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Процесната ЗППАМ съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.2А се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед №372з-4057/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР град Шумен на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР Шумен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед е издадена от полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР Шумен, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

При издаването на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви. В оспорената заповед са описани подробно фактическите основания за нейното издаване, като административният орган се е позовал и на съставения АУАН от 02.04.2024 г. спрямо жалбоподателя, където нарушението е квалифицирано по чл.150а от ЗДвП. АУАН се явява част от фактическите основания за издаване на процесната заповед и доколкото административният орган изрично се е позовал на него, то посочената правна квалификация на нарушението в него безспорно обвързва фактическите констатации в заповедта. Фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Действително, както твърди жалбоподателя, в заповедта не е посочено за коя категория е следвало да притежава жалбоподателя СУМПС, което обаче не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението е съществено, когато недопускането му би довело до друг правен резултат, което е неотносимо към настоящия случай. Безспорно се установява, както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е притежавал СУМПС валидно за категориите АМ, В1 и В – справка от А. Б. за жалбоподателя и заявление за получаване на СУМПС, но не е притежавал валидно СУМПС за категории А1 и А2, каквото е изискването за управление на мотоциклет. Това води до извода, че непосочване на категорията в заповедта, за която следва да е валидно СУМПС, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и не обосновава липса на мотиви.

При преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:

Принудителните административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, в редакция на нормата към ДВ бр.2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява МПС, така и когато МПС му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

В конкретния случай, видно от мотивите на процесната заповед, административният орган е приел наличието на хипотезата „собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административен нарушение от 02.04.2024 г., за нарушение на чл.150а от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал собствения си мотоциклет без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Въз основа на този АУАН е издадено и НП на 16.05.2024 г. спрямо жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Не е спорно, че адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е налице управление на МПС, тъй като жалбоподателят не го бил управлявал и дворът на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен не е път, отворен за обществено ползване. Безспорно се установи от събраните делото доказателства, включително и от огледа на вещественото доказателство, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал мотоциклета в двора на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен. Съгласно дадената легална дефиниция на понятието „път“ в пар.6 т.1 от ДР на ЗДвП, "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците“. Следователно дворът на сектор ПП в [населено място] е път, тъй като е земна площ, предназначена и използвана за движение на ППС или на пешеходци. При това положение управляваното МПС от жалбоподателя е участник в движението по пътищата, поради което са налице и хипотезите на чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл.171 т.2а б.А от ЗДвП.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че притежава СУМПС за категорията, която е валидна за управление на мотоциклет. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, жалбоподателят действително е положил успешен изпит за категория А2, която е необходима за управление на процесното МПС, на 29.03.2024 г., съгласно приложения Протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС №252/29.03.2024 г., което обаче не е достатъчно, тъй като законът изисква за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Безспорно към момента на нарушението – 02.04.2024 г. жалбоподателят не е притежавал СУМПС, което да е валидно за категория А2, към която спада управлявания от него мотоциклет. С такова СУМПС жалбоподателят се е снабдил на 11.04.2024 г., което е след момента на извършване на нарушението, поради което са налице фактическите основания по чл.171 т.2а б.а от ЗДвП.

Доводът на жалбоподателя за несъразмерност на приложената принудителна административна мярка са неоснователни. Преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП за оперативната самостоятелност би могло да се говори, само когато срокът на мярката надвишава минимума от шест месеца. В конкретният случай административният орган е фиксирал 6-месечен срок на мярката, който законодателят е предвидил като минимално необходим за постигане целта на закона, а именно – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения (чл.171 изр.1 от ЗДвП). В този смисъл е и съдебната практика - Решение №1367/01.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №10008/2018 г., VIII о.: "Органът, действайки при условията на обвързана компетентност, налага императивно процесната мярка, без да има нито оперативната самостоятелност на преценка дали я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. В тази насока, изводът на първоинстанционния съд за несъразмерност на мярката е неправилен и необоснован, тъй като в случая органът не прави такива преценки. ... от редакцията на приложимата материалноправна норма на чл.171 т.2а от ЗДвП следва, че административният орган действа при обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде индивидуален административен акт с посоченото в нормата съдържание за минималния срок от 6 месеца на прекратяване на регистрацията на ППС“.

Законът допуска засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1 ал.2 от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което заповедта съответства и на целта на закона.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000242/02.04.2024 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОД на МВР град Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на С. З. С. от [населено място], ул.Добруджа, [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000242/02.04.2024 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, за прекратяване на регистрация на мотоциклет [Марка], с рег.№А3600К, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2024 г., на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП.

Осъжда С. З. С. от [населено място], ул.Добруджа, [адрес], да заплати на ОД на МВР [населено място] направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.