Р Е
Ш Е Н И Е
№
/ .01.2022 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2668 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, срещу постановеното по НАХД № 2698/2021 година по описа на Районен съд - Варна, 28-ми наказателен състав, Решение № 744/25.10.2021 година, с което е отменено Наказателно постановление № 21-0819-001092/31.03.2021 година на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция - Варна на Министерство на вътрешните работи.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че въззивният съд е извел неправилен извод за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Твърди, че деянията са описани по начин, даващ възможност на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита. Счита, че представеното лабораторно изследване не може да обоснове извод за несъставомерност на деянието. Счита, че неправилната правна квалификация на деянието по т. 2 от Наказателното постановление не е основание за отмяната му в тази част. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 17.01.2022 година, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление по т. 1.
Административен съд – Варна, Х тричленен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на И.К.П. *** срещу Наказателно постановление № 21-0819-001092/31.03.2021 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с което са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, на основание чл. чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата затова, че на 11.02.2021 година, в гр. Варна, в 16,35 часа, на бул. „Цар Освободител“, при управление лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с регистрационен № В **** КР е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1, вр. чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата затова, че на същата дата и място е преминал на червен светофар.
С Решение № 744/25.10.2021 година, постановено по НАХД № 2698/2021 година по описа на Районен съд – Варна, въззивният съд е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че на 11.02.2021 година, в гр. Варна, около 16,35 часа И.К.П. *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с регистрационен № В **** КР по бул. „Цар Освободител“. Приел е, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за вземане на кръвна проба с талон № 0022196. Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основания за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че деянието, наказано по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата не е описано ясно и точно, както и че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното постановление. Приел е, че деянието, наказано по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата е описано ясно и точно, но не е квалифицирано правилно. Съдът е приел, че неправилната квалификация на нарушението, чрез посочване на правило за поведение, което не е нарушено нарушава правото на защита на наказаното лице. Отделно от това съдът е приел, че деянието не е доказано, позовавайки се на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Стоянов и Комаков.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Между страните не се спори, че при извършената проверка на 11.02.2021 година П. е отказал да бъде изпробван с техническо средство с цел установяване на алкохолното съдържание в кръвта му, като на основание чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) му е издаден талон за медицинско изследване. Видно от представения талон отказът на П. да получи документа е удостоверен с подписа на свидетел. В административнонаказателната преписка и в материалите по делото не се съдържат доказателства, че П. е направил медицинското изследване.
Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиво описание на извършеното административно нарушение по т. 1 от наказателното постановление. В обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е посочено, че водачът се наказва затова, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство. Възпроизведеното съдържание на нарушената правна норма не разколебава яснотата за какво деяние е наказан водачът.
Предвид горното съдът намира, че решението в тази част следва да се отмени. Доколкото въззивният съд е изложил мотиви за съставомерността на нарушението, които настоящият състав споделя, не е необходимо връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд правилно е приел, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Предвидените в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административни наказания са в абсолютен размер, с оглед защитените обществени отношения.
На Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ за въззивната инстанция.
Настоящият състав намира, че въззивният неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение при квалифицирането на нарушението по т. 2 от Наказателното постановление. В акта за установяване на административно нарушение е налице противоречиво описание на деянието, като е описано, че нарушителят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като не е съобразил поведението си с пътен знак Б2. Допуснатото противоречие е отстранено при издаване на наказателното постановление, съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не може да се квалифицира като съществено, тъй като с акта за установяване на административно нарушение не се налага наказание. Той поставя началото на производството. Деянието е описано със съставомерните си признаци, като допуснатото противоречие е отстранено с наказателното постановление.
Настоящият състав намира, че деянието не е безспорно установено, както правилно е приел въззивният съд. С показанията си св. Стоянов е разколебал установителната сила на акта за установяване на административно нарушение.
Предвид горното съдът намира, че решението, в тази част, следва да се остави в сила.
Съдът намира, че на
ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция. Ответникът не е представляван в съдебното заседание, а представената
писмена защита не обосновава в достатъчна степен становището му за
неоснователност на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 744/25.10.2021 година на Районен съд - Варна, постановено
по НАХД № 2698/2021 година в частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 21-0819-001092/31.03.2021 година на Началника на група в Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните
работи по т. 1, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-001092/31.03.2021 година на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи в частта, с която на И.К.П., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 744/25.10.2021 година на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 2698/2021 година в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 21-0819-001092/31.03.2021 година на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи в частта, с която на И.К.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Евгения Баева по к.адм.д. №
2668/2021 година по описа на административен съд.
Не споделям мотивите на мнозинството от състава за отмяна на проверяваното решение в частта, с която Наказателното постановление е отменено по т. 1 и за постановяване на друго решение, с което да се потвърди Наказателното постановление в тази част.
Изцяло споделям изводите на въззивния съд за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на ясно и точно описание на нарушението по т. 1 от Наказателното постановление. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано, че отговорността на нарушителя следва да се ангажира затова, че е отказал да бъде тестван с техническо средство, като по-нататък в обстоятелствената част е посочено, че отговорността му се ангажира затова, че е отказал проверка с техническо средство и не е изпълнил предписание за медицинско изследване. В диспозитива на наказателното постановление не се съдържа описание на деянието.
Въз основа на това въззивният съд правилно е приел, че описанието е противоречиво и го е квалифицирал като съществено процесуално нарушение. Административнонаказващият орган е длъжен да опише ясно и точно нарушението, арг. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Всяко неточно описание, особено такова, което създава неяснота, съставлява съществено процесуално нарушение.
С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 година на
Върховния административен съд на Република България, постановено по т. д. №
1/2021 година, Общо събрание на съдиите от І и ІІ колегия, докладвано от
съдията Николай Гунчев е прието, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата на водач за извършване на
проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от
Закона за административните нарушения и наказания.
С Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 година по н. д. № 68/84 година, Общо събрание на съдиите от Наказателна колегия изрично е приел, че „съгласно изричната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях.“ В административнонаказателната отговорност „..не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.“.
Противоречието в мотивите на правораздавателния акт ограничава правото на защита на жалбоподателя и следва да се квалифицира, като съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство. Въззивният съд, констатирайки нарушението, правилно е приел, че Наказателното постановление в частта по т. 1 е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което решението в тази част следва да се остави в сила.
Отделно от това считам, че
законодателната уредба, предвиждаща налагане на административни наказания в абсолютен
размер лишава административнонаказващия орган и съда да извърши преценката по
чл. 12 от ЗАНН. Това е допълнителен аргумент за незаконосъобразност на
Наказателното постановление по т. 1.
СЪДИЯ :