№ 18995
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110172090 по описа за 2021 година
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от Н. П. Д. против ГД
„***“ иск с правно основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 11 640 лв. – обезщетение за претърпяна трудова злополука
от 15.06.2020 г., вследствие на която ищецът е получил средна телесна повреда, в
размер на шест месечни възнаграждения, както и сумата от 1 833,33 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 15.06.2020 г. – 16.12.2021 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 08.02.2022 г. /л. 23/ и от 02.03.2022
г., че е служител при ответника по служебно правоотношение по см. на чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР на длъжност старши експерт в сектор „Логистика“. На 15.06.2020 г. при
изпълнение на служебните си задължения при извършване на профилактика на
климатици в адм. сграда 2 на РД „ГП- Аерогари“ при преместване на маса профил от
същата паднал върху крака му и бил счупен палецът на стъпалото. Злополуката е
призната за трудова с разпореждане № *** г. на ТП на НОИ София град, като ищецът
е получил средна телесна повреда. Според чл. 238, ал. 1 ЗМВР на служителите в МВР,
претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си
задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка
телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Месечното
възнаграждение на ищеца е 1 940 лв. Ответникът – работодател отказал да изплати
това обезщетение по мотиви, че ищецът не е държавен служител – полицейски орган и
орган по пожарна безопасност и защита на населението по см. на чл. 142 ЗМВР.
Ищецът сочи в исковата молба, че обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР се дължи на
всички служители на МВР,като твърди, че ЗМВР е специален закон е дерогира ЗДСл.
Претендира обезщетение именно по чл. 238, ал. 1 ЗМВР – във фиксиран размер от
шест заплати.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. На
първо място твърди, че искът е недопустим, понеже пасивно легитимиран по него съгл.
1
чл. 238, ал. 5 ЗМВР е ръководител структура, който издава заповед за изплащане на
обезщетението. Неоснователно е възражението на ответника. В чл. 238, ал. 5 ЗМВР е
разписан редът на изплащане на обезщетението, а в случая е спорно дали същото се
дължи; пасивната легитимация е въпрос по съществото на спора.
Ответникът не спори, че ищецът е служител по служебно правоотношение по
см. на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР на длъжност старши експерт в сектор „Логистика“,
както и че на 15.06.2020 г. ищецът при изпълнение на служебните си задължения в адм.
сграда 2 на РД „ГП- Аерогари“ е претърпял злополука, призната като трудова с
разпореждане № *** г. на ТП на НОИ София град, вследствие на което е получил
средна телесна повреда. Оспорва обаче да се дължи обезщетение, понеже в случая е
приложим ЗДСл, а не ЗМВР. Чл. 142, ал. 4 ЗМВР препращал към ЗДСл.
Страните не спорят, че ищецът е служител по служебно правоотношение на
длъжност старши експерт в сектор „Логистика“, както и че на 15.06.2020 г. ищецът при
изпълнение на служебните си задължения в адм. сграда 2 на РД „ГП- Аерогари“ е
претърпял злополука, призната като трудова с разпореждане № *** г. на ТП на НОИ
София град, вследствие на която е получил средна телесна повреда; че месечното
възнаграждение на ищеца е 1 940 лв.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че му се дължи обезщетение
в хипотезата на основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът
с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. Неоснователно е
искането на ищеца за назначаване на СМЕ. Сочените обстоятелства не са спорни;
претендира се обезщетение във фиксиран размер. Следва да се изиска от ТП на НОИ
информация само относно датата на влизане в сила на разпореждането.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 17.10.2022 г. /понеделник/ от 10,20 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТП на НОИ София – град в едноседмичен срок
информация дали и кога е влязло в сила разпореждане № *** г. за признаване като
трудова на злополука № *** г. по отношение на работника Н. П. Д. и работодателя ГД
„***“, станала на 15.06.2020 г. в адм. сграда 2 на РД „ГП- Аерогари“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на СМЕ.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
2
146 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3