Производството е по чл.208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 567/ 22.11.2005 г., постановено по гр. д. № 408/ 2005 г. на Кърджалийски районен съд , с което е отхвърлен предявеният от Филип Митков Христов от с. Бойно , К-а обл. , Ремзи Йозтюрк / Радко Митков Христов/ и Ридван Йозтюрк/ Радослав Митков Христов /, всички със съдебен адрес г. Кърджали , бул. “България “ № 22, ст.15 адв. Мухидин Изет Шабан срещу Неджаетин Садък Садула от с. Бойно, К-а обл. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот , представляващ масивна жилищна сграда на два етажа със застоена площ от 66 кв.м , състояща се от първи етаж с предверие , салон , две стаи и кухня и втори етаж със салон и две стаи , изградена през 1965 г. , въз основа на учредено право на стоеж в урегулиран поземлен имот/ парцел / ІХ в кв. 4 по действуващия ПУП на с. Бойно, К- а обл. , целият от 420 кв.м , при граници на парцела : север – земеделска земя , мера , юг – улица , изток – УПИ / парцел / Х -11 и УПИ / парцел/ ХІ-11 и запад – УПИ / парцел / VІІІ и иск по чл. 58 от ЗЗД за сумата от 487.40 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на масивна жилищна сграда на два етажа , описана по-горе, за периода от 24.10.1997 г. до предявяване на иска , ведно със законната лихва от предявяване на иска . В жалбата се твърди , че решението на районния съд е неправилно , незаконсъобразно и необосновано . Основното оплакване на жалбодателя се свежда до обстоятелството , че до смъртта на упълномощителката ответника е държател на процесния имот , след това е упражнявал фактическа власт върху недвижимия имот , но това обстоятелство не се установявало по делото , тъй като за 2005 г. са изплатили всички данъци за имота , с което прекъснали придобивната давност . Молят съдът да отмени решението на районния съд и постанови ново по същество на делото , като уважи изцяло предявеният иск . В съдебно заседание жалбата се поддържат със същите оплаквания . Твърдят още , че от смъртта на упълномощителката 24.10.1997 г. до датата, на която ответника се е снабдил с нотариален акт за процесния имот не били изтекли 10 години , при което ответника като недобросъвестен владелец не е придобил собствеността на имота. Ответника , чрез защитата си, намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съдът да го остави в сила. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предявен е иск по чл.108 от ЗС. В тази връзка в исковата молба се твърди, че ищците като наследници на Мария Асенова Христова /Музаффер Йозтюрк/ са собственици на недвижим имот , находящ се в с. Бойно, К-а обл., представляващ масивна жилищна сграда на два етажа , , изградена през 1965 г. с учредено право на строеж в УПИ ІХ- в кв. 4 по плана на с. Бойно, К-а обл. При заминаването си в Р Турция през 1990 г наследодателката упълномощила ответника да “предявява правомощия на собственик на къщата и парцела пред нея , да се подписва там където е необходимо до нейното завръщане “. На 24.10.1997 г. М. Асенова починала , от този момент ответника ползвал имота без правно основание и за същия имот се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение чрез обстоятелствена проверка . В подкрепа на иска са представени писмени доказателства, изслушани са и свидетели . Въз основа на доказателствата районния съд е приел, че наследодателката на ищците е собственик на недвижим имот въз основа на учредено и реализирано право на строеж , а ищците по силата на наследствено правоприемство са станали собственици на имота . Прието е още , че като недобросъвестен владелец по силата на чл.79,ал.1 от ЗС ответника е станал собственик на имота , тъй като владението продължило повече от десет години , и по силата на намерението на наследодателката изразено в пълномощното . Тези факти са станали основание съдът да приеме , че искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и е отхвърлен . Окръжния съд възприема крайния извод на съда , но при следните факти , които се установяват от доказателствата по делото: Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 67, том І, рег. № 2338 , дело № 289/2004 г. на Нотариус № 020 с район на действие РС-Кърджали , от който се установява, че Неджаетин Садък Садула е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот , представляващ масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 66 кв.м , състояща се на първи етаж от предверие , салон, две стаи и кухня, на втори етаж – салон и две стаи , изградена през 1965 г. с учредено право на строеж от ТКЗС с. Бойно, К-а обл. в УПИ / парцел / ІХ в кв. 4 по ПУП на с.Бойно ,К- а обл. , целият парцел с площ от 420 кв.м при граници на парцела : север – земеделска земя, мера, юг- улица, изток – УПИ Х-11 и УПИ ХІ-11 , запад УПИ – VІІІ . Към нотариалната преписка е приложен протокол за разпит на трима свидетели и молба – декларация от ответника , към която е приложено удостоверение от Община – Кърджали ,от което се установява, че двуетажна сграда , построена в УПИ / парцел / ІХ по ПУП на с. Бойно, К-а обл. е с отстъпено право на строеж от ТКЗС на Мюмюн Хасанов Халилов и не е общинска собственост . В същата преписка е приложено и копие на разрешение за строеж № 2/ 25.08.1964 г. на същото лице за нова жилищна сграда от 66 кв.м в парцел ІХ по плана селото , който с приходен касов ордер е внесъл таксата от 42 лв. по сметка на ТКЗС – с. Бойно, К-а обл. през м. Август 1964 г. Впоследствие с декларация от 25.11.1964 г. наследодателката на ищците е декларирала имота . По делото не се спори , че наследодателката на ищците не се е снабдила с нотариален акт за процесния имот. Или от доказателствата се установява, че суперфициарен собственик на имота е Мюмюн Хасанов Халилов . Каква е обаче връзката на това лице с наследодателката на ищците и със самите тях по делото не се установява , а доказателства в тази насока не се представят и в двете инстанции, при което съдът намира извода на съда , че собственик на имота е наследодателката на ищците не почива на доказателствата по делото . От това следва , че ищците не са доказали принадлежността на процесния имот към имуществото на своята наследодателка . Самото изписване на представената от ищците скица на имота , че държавата е отстъпила право на строеж на Мария Асенова Христова/ Музаффер Йозтюрк/ не е в съответствие с представения по делото оригинал на разрешение за строеж на името на Мюмюн Хасанов Халилов . При положение , че ответника се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, в тежест на ищците е да оборят доказателствената сила нотариалния акт . Тъй като по делото не се установява материалноправната легитимация на ищците като собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство , съдът намира за безпредметно обсъждането на материалноправните предпоставки за придобиване на имота по давност от страна на ответника във връзка с предявения иск по чл.108 от ЗС . Наличието на материалноправната легитимация е факт, който е относим към фактическия състав на чл.108 от ЗС и е основание за разглеждане на останалите елементи от този състав. С оглед на тези обстоятелства следва решението на районния съд да бъде оставено в сила . Водим от изложеното съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №567/ 22.11.2005 г., постановено по гр. д. № 408 / 2005 на КРС . Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено .
Председател: Членове :1 .
2. |