П Р И С Ъ Д А
гр. М., 14.05.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., III
–ти наказателен състав в открито съдебно заседание на 14.05.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Т.
Съдебни
заседатели: Б.С.
В.Д.
при секретаря
Е.С. и в присъствието на прокурора А. И., като разгледа докладваното от съдия Т.
НОХД №30195 по описа за 2009 г. по
описа на РС-М. и след тайно съвещание
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й.И.Й., роден на xxx г. гр. Враца, живущ xxx, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН
xxxxxxxxxx, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 29.03.2008 г., в гр. М., при условията на маловажен случай, отнел от
владението на В.Д.Б. движима вещ - мобилен телефон „Нокиа 6610” на стойност 60
лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои, като
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата
вещ е заместена, поради което и на основание чл. 197 т. 2 НК вр. с чл. 194 ал. 3 НК и чл. 54 НК, ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42А ал. 2 т. 1
и т. 2 НК, му налага следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ и двете
мерки за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, като ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за квалифицирана кражба по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Й.И.Й. с посочени
по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка на ВСС-С. сумата от 50 лв. – разноски за вещо лице, както и
5 лв. - държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист за тази сума.
ПРИСЪДАТА подлежи на
протест и обжалване пред О. съд-М. в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ по НОХД №30195/2009 г. по описа на
Районен съд-М.
Подсъдимият Й.И.Й. е обвинен в това, че на 29.03.2008 г. в гр. М., при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел
от владението на В.Д.Б. xxx вещ, оставена не под постоянен надзор - 1 брой
мобилен апарат марка „Нокиа", модел 6610, с фабр. №352960009639542, на
стойност 60 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да
го присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 НК вр. с чл. 194 ал. 1
от НК
Прокурорът поддържа
обвинението и моли съда след като признае подсъдимия Й. за виновен, да му
наложи наказание пробация по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК.
Делото се гледа в отсъствие на
подсъдимия Й. - при условията на чл. 269 ал. 3 т. 1 НПК. На основание чл. 94 ал. 1 т. 8 вр. с ал. 3 НПК съдът е назначил за
служебен защитник на подсъдимия – адв. М. К.
Служебният защитник – адв. К. моли съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатото от РП-М. по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 НК вр. с чл. 194
ал. 1 от НК, тъй като е налице не кражба, а деяние по чл. 207 алл. 1 НК – подсъдимият
е намерил чужда движима вещ и в едномесечен срок не е уведомил собственика или
властите за нея. Алтернативно с това моли съда да преквалифицира деянието като
такова по чл. 194 ал. 3 НК – няма доказателства за квалифицирана кражба по т. 2
и т. 7 на разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от НК. Вещта не от типа вещи, които
съдебната практика приема, че са такива оставени “не под постоянен надзор, както
и не е налице квалификация по т. 7 – липсва повторност в немаловажен случай. От
друга страна телефонът е върнат на собственика до приключване на съдебното
следствие пред първата инстанция и е налице хипотезата на чл. 197 т. 2 от НК. Моли
съда да наложи на Й. глоба или пробация с първите две пробационни мерки за
минималния срок предвиден в закона.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заключение по
извършена на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Й.И.Й.
към датата на деянието живеел в гр. Б., ул. ”Ю. Г.” № xxxx и
работил като общ работник във фирма “В.” в гр. М.. Не е женен и е осъждан с три
влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер.
На 29.03.2008 г. подсъдимият Й., който работил като общ
работник във фирма “В.” в гр. М. влязъл в съблекалнята и забелязал оставен на
перваза на прозореца мобилен апарат - "Нокиа" модел 6610. Взел
телефона, извадил СИМ картата от него и я изхвърлил. След като се прибал
вечерта в гр. Б., посетил чичо си – свидетелят М.Т.Х. и му предложил телефона
за сумата от 10 лв. , като му казал, че е спечелил същия на карти. Свидетелят Х.
приел телефона и му казал, че ще му заплати поискана сума след няколко дни.
Същият ден, на 29.03.2008 г. свидетелят В.Д.Б. около 7.30
часа отишъл на работа във “В.” в гр. М. и както обичайно правил започнал да се
преоблича с работни дрехи в съблекалнята, която се охранявала от СОТ техника, както
всички помещения на фирмата. Докато обличал работния си гащеризон, той оставил
на перваза на прозореца мобилния си телефон марка "Нокиа" модел 6610.
Влязъл в халето на цеха и започнал работа. След около час поискал да види колко
е часа и установил, че телефонът го няма в джоба му. Сетил се, че оставил
същият в съблекалнята.
Не успял да го открие на перваза на прозореца и попитал
колегите му дали не са се пошегували с него и са му скрили телефона. След като
получил отрицателен отговор помоли негов колега да звънне на номера му, за да
намери телефона по-бързо. Мобилният оператор съобщил, че връзка с този номер
няма, защото е изключен. Той и колегите му стигнали до извода, че евентуален
извършител може да е само подсъдимия Й. тъй като се носели слухове във фирмата,
че същият има извършвани кражби в миналото.
Свидетелят Б. xxx и след проведени
оперативно-издирвателни мероприятия бил установен автора на престъплението – подсъдимият
Й.И.Й. xxx.
С протокол за доброволно предаване от 28.05.2008 г. свидетелят
Х. предал на органите на РУ на МВР-гр. М. мобилният телефон - предмет на
престъплението, който бил върнат на собственика Б. срещу разписка.
От изготвената оценъчна експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи – мобилен телефон “Нокиа", модел 6610, употребяван,
със СИМ-карта и батерия е в размер на 60 лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и логическо единство намира за установена по безспорен
начин фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.
В същото време намира, че липсва доказаност на
обвинението по чл. 195 ал. 1 т. 2 НК – отнетата движима вещ да е била оставена
не под постоянен надзор. Телефонът е бил оставен на преваз на прозореца на
съблекалня, намираща се в охранявана от СОТ сграда на фирма, т. е., достъпът до
нея е бил ограничен само до работещите във “В.” в гр. М.. Съгласно утвърдената
съдебна практика, Предмет на кражбата по чл. 195 ал. 1 т. 2 НК, могат да
бъдат само вещи, които по обичай, по
естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са
оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде
се намират тези вещи - на поле, и в населено място и пр. /арг. Постановление № 6 от 26.IV. 1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм.
с Постановление № 7 от 6.VII. 1987 г. /. В конкретния случай, мобилният телефон
е бил в затворено за достъп на външни лица помещение, което изключва извода, че
същият е оставен на обществено доверие - без постоянен надзор, поради което и
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК противоречи на закона.
От друга страна, не се доказа и квалификацията по т. 7 на чл. 195 ал. 1 от НК – деянието да е извършено в условията на повторност и да не представлява
маловажен случай.
За да има
квалификация по чл. 195 ал. 1 т. 7 НК, следва да са налице две комулативно
дадени предпоставки – повторност и кражбата да не е немаловажен случай.
На първо място, повторността
е възможна само при специален рецидив, т. е., когато първото престъпление, за
което има влязла в сила присъда и рецидивиращото са от един и същи вид – в
случая това е така, тъй като с присъда по НОХД №411/2004 г. на РС –М., подсъдимият
Й. е признат за виновен за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 НК. Присъдата е влязла
в сила на 22.12.2004 г.
За да има повторност,
е необходимо още и да не са изтекли пет
години от изпълнение на наказанието за предходното престъпление. Задължително
условие, освен посочените по-горе предпоставки е и двете кражби, както първата,
така и настоящата да са немаловажни случаи, както е и в конкретния случай.
Другата предпоставка
- маловажна ли е или немаловажна е извършената кражба е правен извод и той
следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при
съобразяване критериите посочени в чл. 93, т. 9 НК.
Деянието извършено от
подсъдимия Й. е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като последиците
от него са незначителни – откраднатата вещ е върната на собственика, Й.
признава вината си на досъдебното производство.
Другият критерий за
маловажен случай, утвърден от съдебната практика, е, че предметът на
инкриминираното посегателство е в размер на 60лв., т. е., доста под приетия
ориентировъчен стойностен таван от три минимални работни заплати /в този смисъл Решение №667/28.11.2003 г. на
ВКС по н. д. №525/2003 г. с докладчик Б. П./.
Поради гореизложените
доводи съдът прие, че извършеното от подсъдимия е престъпление по чл. 194 ал. З НК. Съдът намира, че в случая следва да се отчете и обстоятелството, че до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ е
заместена – чл. 197 т. 2 НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за
извършване на същото са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната.
По тези причини съдът прие, че подсъдимия Й.Й. е
извършил деяние по чл. 197 т. 2 НК вр. с чл. 194 ал. 3 НК, тъй като на 29.03.2008
г., в гр. М., при условията на маловажен случай, отнел от владението на В.Д.Б.
движима вещ - мобилен телефон „Нокиа 6610” на стойност 60 лв., без съгласието
на собственика и с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ е заместена. За
това деяние съдът му определи и съответното наказание във връзка с чл. 54 НК и
чл. xxxx НК - ПРОБАЦИЯ,
със следните пробационни мерки по чл. 42А ал. 2 т. 1 и т. 2 НК: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ и двете мерки за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, като СЪДЪТ го признава за
невинен и го оправдава по обвинението за квалифицирана кражба по чл. 195 ал. 1
т. 2 и т. 7 от НК.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида
наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част
на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, како и целите на чл. xxxx от НК. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване и степента обществена опасност на подсъдимия Й..
По
възражението на защитника на подсъдимия Й., че е налице не кражба, а деяние по
чл. 207 ал. 1 НК:
Възражението е неоснователно. В случая, вещта /мобилният
телефон/ не е загубена от свидетеля В.Б., защото той не се е лишил от владението
върху нея. При кражбата, от друга страна, имаме един важен елемент от
обективната страна на деянието – отнемане владението на собственика върху вещта
от дееца, както е и в настоящия случай.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимия
Й. следва да бъдат осъден да заплати по сметка на ВСС-С. сумата от 50 лв., представляващи
деловодни разноски, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: