РЕШЕНИЕ
№105
гр. Велико Търново, 13.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора
……………, изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №88 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във вр. с Закона за управление на агрохранителната
верига/ЗУАхрВ/, Регламент (ЕС) 2017/625 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 година, и Регламент
/ЕО/ 599/2004, част II
Делото е образувано по подадена жалба от „Еко
Маркет България“ ЕООД от гр. Велико Търново, чрез ***М.К. от ВТАК, срещу мълчалив
отказ на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико
Търново да се произнесе по заявление с вх. №312/21.01.2021г., с което е
поискано дружеството „Еко Маркет България“ ЕООД да бъде регистрирано като
търговец на продукти, извършващ вътреобщностна търговия съгласно Решение
№709/2014/ЕС, както и да бъде издаден електронен здравен сертификат съгласно
Решение №709/2014/ЕС за вътреобщностна търговия на продуктите, описани в
приложения към заявлението списък.
В жалбата се твърди, че приложените към заявлението документи
съответстват на писмените изисквания за регистрация на оператор в системата
TRACES и изискванията за издаване на здравен сертификат за вътрешна търговия по
същата система, посочени писмено и изрично в отговори на ОБДХ във връзка с
отправени предходни искания. Намира, че са налице всички изискуеми
материалноправно и процесуалноправни предпоставки за издаване на поисканите
актове, а мълчаливият отказ е назаконосъобразен. Моли се ответникът да бъде
задължен да извърши поисканата регистрация в системата TRACES и да издаде
поискания здравен сертификат за вътреобщностна търговия. В съдебно заседание
поддържа жалба и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на
оспорения мълчалив отказ. Претендира
разноски в размера на заплатената държавна такса. Не претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител ... С. в съдебно заседание и в
представената писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
сертифициране на процесните продукти не се
извърша нито от БАБХ, нито от Областна дирекция по безопасност на храните.
Това, което извършвал
ответника е регистрация на производител, но не и
одобряване или сертифициране на продукти, произвеждани от производителя, в
случаят местни продукти. Заявява,
че в системата Traces е регистриран „Еко маркет Експорт“ ЕООД, но не и
„Еко маркет България“
ЕООД. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Административното производство е започнало въз основа на заявление
с вх. №312/21.01.2021г., с което „Еко Маркет България“ ЕООД е поискало от Областна
дирекция по безопасност на храните – Велико Търново да бъде регистрирано като
търговец на продукти, извършващ вътреобщностна търговия съгласно Решение
№709/2014/ЕС, и да бъде издаден електронен здравен сертификат съгласно Решение
№709/2014/ЕС за вътреобщностна търговия на продуктите, описани в приложения към
заявлението списък. В отговор на подаденото искане от 21.01.2021г. с последният
абзац от писмо изх. № 87/22.01.2021г., адресирано до управителя на „Екомаркет
Експорт” ЕООД, административният орган уведомява единствено, че не влизат в
правомощията на ОДБХ служебно да събира информация в полза на частни лица. В
цитираното писмо се съдържа и отговор на ОДБХ във връзка с подадено заявление вх.
№311/21.01.2021г., но същото не е предмет на разглеждане по настоящия спор.
По
делото са приети като доказателства материалите, съдържащи се в
административната преписка във връзка с подаденото заявление, както и тези,
представени от жалбоподателя и описани в жалбата, както и становище с
вх. № 1128/17.03.2021 година по описа на АСВТ от
процесуалния представител на ответника. Приобщени към доказателствения материал е
представеното от жалбоподателя Разпореждане за спиране
на част или на цялата дейност № 620/20.10.2020 година, издадено от Областна
дирекция по безопасност на храните.
При така установеното от фактическа страна,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
от активнопроцесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК
доколкото съдът приема, че се касае за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.
1 от АПК.
С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК
законодателят въвежда правната фигура на мълчаливия отказ като индивидуален
административен акт, изразяващ се в непроизнасянето на административния орган в
срок по отправено искане, освен ако закон предвижда, че непроизнасянето в срок
се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от
заявителя/чл. 58, ал. 4 от АПК/. В тази хипотеза мълчаливият отказ се приема за
административен акт, а по силата на законова фикция и необорима презумпция се
счита за изричен такъв, при спазване на производството и формата по издаването
му. Поради това се преценява само неговата материална законосъобразност. Мълчаливият
отказ съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от
страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на
административен акт с конкретно предписано съдържание.
На следващо място, в приложимото европейско законодателство се
съдържа уредба относно възможността държавите – членки да издават сертификати и
техните образци, регистрацията в Експертната система за контрол на търговията
(TRACES) като компонент от системата за управление на информацията относно
официалния контрол (IMSOC) и т.н. като сроковете за осъществяване на отделните
услуги и издаване на административни актове са оставени на националния
законодател на страните членки на ЕС. В конкретния случай, в националното
законодателство липсват специални срокове, в които административният орган
следва да се произнесе по подадените заявления за издаване на здравен сертификат за вътреобщностна търговия
за храни от животински произход, а уредба в националното законодателство
относно регистрация в системата TRACES дори не се съдържа. След като в
специалните закони - ЗВМД и ЗУАВ, не е предвиден срок за произнасяне, приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 57,
ал. 2 от АПК. Срокът за произнасяне на административния орган по отправеното до
него искане е седмодневен от започване на производството, чието начало
съгласно чл. 25, ал.1 АПК е поставено с датата на подаване на заявлението/21.01.2021г./
като е изтекъл на 28.01.2021г./присъствен ден/. При това положение, на
основание чл. 58, ал. 1 АПК, считано от 29.01.2021г. е налице мълчалив отказ административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на документ
от значение за упражняване на права, който като индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК подлежи на съдебен контрол. Обратното
би означвало да се толерира неограничено във времето бездействието на
административния орган да изпълни свое задължение по закон да се произнесе по
заявления с изричен акт, каквато не може да бъде целта на закон и освен това
става въпрос за хранителни продукти от животински произход с кратък срок на
годност. Следва да се отбележи, че по своето съдържание представеното по делото
писмо изх. №87/22.01.2021г. от ОДБХ – Велико Търново не представлява изричен
отказ за издаване на поисканите документи и регистрация на търговеца, нито може
да се приеме, че с него са дадени указания до заявителя за отрстраняване на
нередовност по заявлението съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК. В съдържанието на
въпросното писмо, административният орган уведомява, че не влизат в
правомощията на ОДБХ – Велико Търново служебно да събира информация в полза на
частни лица като липсват констатации относно това кои изисквания на закона не
са удовлетворени, както и даден срок за отстраняване на недостатъците с
указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Не
без значение е и фактът, че това писмо от 22.01.2021г. е адресирано не до
заявителя „Еко Маркет България“ ЕООД, а
до друго юридическо лице – „Екомаркет Експорт” ЕООД, които дори и да се
представляват от едно и също физическо лице, са различни правни субекти.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
При мълчаливия отказ се презумира процесуална законосъобразност на
мълчаливия отказ, т. е като постановен при спазване на производството и формата
по издаването му.
На
първо място с подадено до ОДБХ – Велико Търново заявление вх. №312/21.01.2021г. е
поискано дружеството „Еко Маркет България“ ЕООД да бъде регистрирано като
търговец на продукти, извършващ вътреобщностна търговия, в системата TRACES. В Регламент (ЕС) 2017/625 са установени
правила за осъществяването от държавите членки на официалния контрол и другите
официални дейности, извършвани на животни и стоки, въвеждани в Съюза, с цел да
се осигури правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на
агрохранителната верига. В съответствие с член 133, параграф 4 от Регламент
(ЕС) 2017/625 е създадена компютърната система ТRACES (експертна система за
контрол на търговията) на Европейската комисия за санитарно и фитосанитарно
сертифициране, необходимо за за вноса на животни, животински продукти, храни и
фуражи от неживотински произход и растения в Европейския съюз, както и
търговията в рамките на ЕС и износа на животни в ЕС и някои животински
продукти. С тази система се осъществява обмен на данни, информация и документи
във връзка с извършването на официален контрол на животни или стоки, които се
придвижват от една държава членка в друга. Самата платформа ТRACES е компонент
от системата IМSOC, а правилата за тяхното функциониране се съдържат в РЕГЛАМЕНТ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1715 НА КОМИСИЯТА от 30 септември 2019 година за
определяне на правила за функционирането на системата за управление на
информацията относно официалния контрол и нейните компоненти („Регламент за
IМSOC“). В член 35 и сл. от приложимия РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1715 НА
КОМИСИЯТА не са установени конкретни изисквания, на които следва да отговарят
вносителят или износителят на животни и храни, за да бъдат регистрирани в
системата след което да бъдат обвързани
с конкретни данните, информацията или документите относно въвежданите от тях
пратки в съюза. Достатъчно е да
притежават качеството търговец съгласно законодателството на
съоответната държава – членка. С
регистрацията в системата за контрол фирмените бази данни не са общодостъпни и
в общия случай потребителите имат достъп само до онези раздели на TRACES, които
се отнасят до тях.
В
конкретния случай не е спорно, че дружеството – жалбоподател „Еко Маркет България“ ЕООД с ЕИК ********* е търговско дружество и притежава качеството търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от Търговския закон и в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК
не е била осъществена регистрацията му чрез създаване на потребителски профил в
системата за контрол на търговия TRACES. Това
налага отмяна на мълчаливия отказ на директора на ОДБХ – Велико Търново и
изпращане на преписката за произнасяне по заявлението за регистрация в
системата TRACES съобразно дадените от съда указания в мотивите на
настоящото решение.
По отношение на второто заявено със заявлението искане от
дружеството-жалбоподател за издаване на електронен здравен сертификат за
определени продукти във връзка с вътреобщностна търговия е видно, че същите са колбаси
тип „сръбска наденица” и „суджук”, в охладено състояние, които в състава си
имат прясно свинско месо.
На ниво европейско законодателство е приет
Регламент (ЕС) 2017/625 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година, с който се установява
единна законодателна рамка относно организирането на официалния контрол с цел
проверка на съответствието със законодателството на Съюза относно
агрохранителната верига във всички области, които влизат в обхвата на това
законодателство. Регламентира се контролът, който следва да осъществяват
държавите - членки по отношение на безопасността на животните и стоките,
предназначени за човешка консумация при тяхното въвеждане в Съюза от друга
държава – членка или от трета държава или са предназначени за износ от Съюза на
всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните. В
член 3 от Регламента е дадена легална дефиниция на основни понятия като „официално
сертифициране"/т.25/, „официален сертификат"/т.27/, „оператор"/т.29/,
„влизане на територията на Съюза" или „въвеждане в Съюза"/т.40/, а в Член
86 – 90 от
Регламент (ЕС) 2017/625 се
въвежда издаването на официални сертификати от компетентните органи на
държавите – членки. На национално ниво в
българското законодателство регламентацията на тези отношения е приета чрез
ЗУАхрВ.
Извън
това уточнение, доколкото в случая става въпрос за продукти, които в
състава си съдържат прясно свинско месо следва да бъде взето под внимание и Решение
за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9 октомври 2014 г., изменено в
приложението с Решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията от 5.10.2020 година
относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската
чума по свинете в някои държави – членки, в което Република България и по-конкретно
област Велико Търново присъства в част трета от приложението към решението на
Комисията. В решението на Комисията се предвижда, че засегнатите държави членки
налагат забрана за изпращането на пратки от свинско месо, заготовки от свинско
месо, продукти от свинско месо и всякакви други продукти, съдържащи такова
месо, от областите, изброени в части III и IV от приложението (член 2,
буква”в”). Конкретно в член 11 от Решение за изпълнение 2014/709/ЕС са посочени
условията, при които се дерогира забраната от областите, изброени в
приложението, за други държави членки и трети държави - свинско месо да е
произведено от свине, които произхождат и идват от стопанства, разположени
извън област от приложението или продуктите от свинско месо да са произведени,
съхранявани и преработени в предприятия, одобрени в съответствие с член 12. Дерогацията
и на тази разпоредба е допустима съгласно член 13 от цитираното решение при
положение, че при изпращане на съответните продукти, съдържащи прясно свинско
месо, заготовки от свинско месо, и всякакви други продукти, съдържащи такова
месо в друга държава членка са налице кумулативно три предпоставки: са били
произведени и преработени в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива
2002/99/ЕО; са преминали ветеринарно сертифициране в съответствие с член 5 от
Директива 2002/99/ЕО и всяка пратка е придружена от съответния здравен
сертификат за вътресъюзна търговия, предвиден в приложението към Регламент (ЕО)
№ 599/2004, част II, и следва да
отговаря на условията в Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9
октомври 2014 г., изменено в приложението с Решение за изпълнение ЕС 2020/1402
на Комисията от 5.10.2020 година. При всички положения за издване на поискания
от жалбоподателя здравен сертификат, който се изисква при търговията в
Общността, и за въвежането в Съюза на пратките от продукти от свинско месо релевантен
е въпросът за произхода на свинското месо, а според наличните в препсиката
документи не се установява дали пратките са с произход от стопанство, което е
на територията на изрично и изчерпателно посочените в приложението области и
общини.
Наред
с това, липсват законови разпоредби, такива на подзаконов административен акт,
или оповестини от администрацията на ответника правила, които да урежда
документите, които износителят следва да представи на административния орган,
за да бъде издаден здравен сертификат за търговия в общността съответно за да
могат животинските продукти да бъдат въведение в друга държава – членка,
независимо че чл. 21 от ЗУАхрВ предвижда да се разработват и утвърждават
писмени процедури за осъществяване на официален контрол и други официални
дейности и процедури за проверка на контрола, когато такива не са уредени в
нормативен акт. Наличен е единствено хармонозиран образец с конкретно
съдържание на този документ съгласно Регламент (ЕО) № 599/2004. Единствено
в чл. 44 от ЗУАхрВ се съдържа някаква регламентация относно реда, по който се
допуска износ на храни от животински произход от износител, като според ал. 1
на разпоредбата храните следва да са произведени или преработени в обекти,
които са одобрени по реда на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004
г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински
произход, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 853/2004" и износителят има издаден сертификат или друг
документ за износ на храни от животински произход. За реда за издаване на този
сертификат законът препраща към нормата на чл. 238 от ЗВМД, според която
износителят следва да подаде заявление с необходимо съдържание, изчерпателно
изброено в точки 1-5 от ал. 1 на разпоредбата, и не е посочено представянето на
никакви допълнителни документи от износителя. Преди издаване на искания
сертификат би следвало в най-кратък срок служители на ответника да извършват
проверка дали продуктите отговарят на изискванията за безопасност. Предвид всичко изложено, неипроизнасянето от
страна на товетника по подаденот искане е в нарушение и на принципа на предвидимост
по чл. 13 от АПК.
Това налага отмяна на мълчаливия отказ на директора на ОДБХ –
Велико Търново и връщане на преписката за произнасяне по заявлението след
изясняване на релевантните за издаването на документа факти и обстоятелства. Съдът намира, че именно ответникът по делото е компетентният
орган да се произнесе по подаденото заявление с оглед разпоредбите на член 3 от
Регламент /ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година, в
който общностния акт допуска държавата – членка
да определи в своето законодателство различни компетентни органи и с
оглед разпоредбата от чл. 10 от
ЗУАхрВ, където контролът в
областта на агрохранителната верига, в т.ч. производството, разпространението и
търговията с продукти от животински произход, е възложен на Българската агенция
по безопасност на храните респ. съответната ОДБХ.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на
чл. 173, ал. 2, пр. ІІ от АПК и естеството на акта не позволява решаването на
решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на ОДБХ – В.
Търново за ново произнасяне по направеното искане.
При този изход на делото основателно е искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. В последното съдебно
заседание е поискано единствено присъждане на разноски, представляващи
заплатената държавна такса за образуване на делото. При това положение на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът - Областна дирекция по безопасност на храните – Велико
Търново, следва да бъда осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 50 лв.
Водим от горното, Административен съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Еко Маркет България“ ЕООД мълчалив отказ на
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново по
заявление с вх. №312/21.01.2021г., с което е поискано дружеството да бъде регистрирано
като търговец на продукти, извършващ вътреобщностна търговия съгласно Решение
№709/2014/ЕС, както и да бъде издаден електронен здравен сертификат съгласно
Решение №709/2014/ЕС за вътреобщностна търговия на продуктите, описани в
приложения към заявлението списък.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Велико Търново за ново произнасяне по искането, в
14-дневен срок от постъпване на преписката, при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните – Велико Търново да заплати на „Еко Маркет България“ ЕООД разноски по
делото в размер на 50 /петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: