О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….., град
Шумен, 21.09.2022 г.
Шуменският административен съд в закрито заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова АД №265 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба
от „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.И., срещу Ревизионен акт /РА/
№Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от С.Г.– Началник на сектор и
възложител на ревизията и А.Д.– главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията в ТД на НАП Варна, с който са установени задължение за ДДС по ЗДДС за
м.12.2016 г. в размер на 19 864.63 лв. главница и лихви в размер на 10 788.46
лв., за м.12.2017 г. в размер на 38 015.04 лв. главница и лихви в размер
на 16 801.88 лв., за м.12.2018 г. в размер на 10 728.98 лв. главница и лихви в размер на
3 657.09 лв., за м.5.2019 г. в размер на 733.32 лв. главница и лихви в размер на 219.20
лв. и за м.12.2019 г. в размер на 5 503.30 лв. главница и лихви в размер
на 1 317.84 лв.; както и задължения за КД по ЗКПО за 2016 г. в размер на 275.91
лв. главница и лихви в размер на 1 267.19
лв., за 2017 г. в размер на 18 881.11 лв. главница и лихви в размер на 9 469.57 лв., за 2018 г. в
размер на 1 494.45 лв. главница
и лихви в размер на 943.28 лв. и за 2019 г. в размер на 14.78 лв. главница и
лихви в размер на 1496.17 лв.
С Определение от 02.09.2022 г. по настоящото производство съдът е
оставил жалбата без движение като е дал указания на жалбоподателя да
конкретизира искането си до съда за проверка законосъобразността на ревизионния
акт, като посочи дали обжалва целият РА или в частта, която е била предмет на
проверка по административен ред, което е процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното оспорване.
С молба от 08.09.2022 г. жалбоподателят конкретизира искането си до съда
като посочва, че оспорва изцяло №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г.,
издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна и претендира изцяло отмяна на
установените допълнителни задължения както по ЗКПО, така и по ЗДДС, ведно с
лихвите за забава. Сочи в уточняващата молба, че доколкото навел твърдения в
жалбата по административен ред за липса на основания за приложение на чл.122 от ДОПК, то е налице изцяло оспорване на РА пред Директора на Дирекция ОДОП град
Варна и видно от Решение №127/05.08.2022 г. Директорът на Дирекция ОДОП град
Варна се е произнесъл по законосъобразността на всички установени допълнителни
задължения с процесния РА.
С молба от 20.09.2022 г. процесуалният представител на ответната страна
гл. юрисконсулт Е. В., редовно упълномощена, изразява становище по депозираната
жалба и допълнителната молба-уточнение от 08.09.2022 г., че процесният РА е бил
обжалван частично пред Директора на Дирекция ОДОП град Варна, поради което и
органът с Решение №127/05.08.2022 г. се е произнесъл само в оспорената част на
РА, поради което неправилно жалбоподателят пред съда оспорва изцяло
определените му допълнителни задължения за КД и ДДС.
Съдът, като прецени предмета на оспорване, с оглед предвидените от ДОПК
условия за допустимост на съдебния контрол за законосъобразност на ревизионните
актове, намира, че жалбата е частично допустима, тъй ревизионният акт не е
обжалван изцяло по административен ред, поради следните съображения:
С процесният РА №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от
орган по приходите в ТД на НАП Варна са установени допълнителни задължения на
дружеството-жалбоподател по ЗКПО и ЗДДС, произтичащи от неотчетени приходи от продажби
на стоки от ревизираното дружество в периода 2016 г. – 2019 г. Органите по
приходите са приели, че са налице неотчетени приходи от продажби на незаведени
в счетоводството на дружеството стоки от следните доставчици: „Виас“ ЕООД,
„Алпласт“ ЕООД, „Вид Глас 1“ ООД, „Гемарк“ ЕООД, „Глас строй“ ООД, „Исо Акпласт“
ЕООД, „Мастер С.О.П.“ ЕООД и „Самриди“ ООД. Прието е за 2016 г. неотчетени
приходи от продажби в размер на 17 601.49 лв. – 14 752.74 лв. отчетна
стойност и 2 848.75 лв. допълнителен приход, формиран при 19.31% търговска
надценка; за 2017 г. неотчетени приходи от продажби в размер на 190 075.22
лв. – 168 386.98 лв. отчетна стойност и 21 688.24 лв. допълнителен
приход, формиран при 12.88% търговска надценка; за 2018 г. неотчетени приходи
от продажби в размер на 53 644.91 лв. – 35 592.43 лв. отчетна стойност и 18 052.48
лв. допълнителен приход, формиран при 50.72% търговска надценка; за 2019 г. неотчетени
приходи от продажби в размер на 27 516.51 лв. – 27 368.72 лв. отчетна стойност
и 147.70 лв. допълнителен приход, формиран при 0.54% търговска надценка. С така
установените и приети неотчетени приходи органът по приходите е увеличил
декларираните от дружеството приходи, с оглед определяне на данъчната основа по
ЗКПО. На основание чл.86 във вр. с чл.6 от ЗДДС е определено и допълнително
задължение за ДДС по отношение на неотчетените приходи от продажби в размер на
3 520.30 лв. за м.12.2016 г., в размер на 38 015.04 лв. за м.12.2017 г.,
в размер на 10 728.98 лв. за
м.12.2018 г. и в
размер на 5 503.30 лв. за м.12.2019 г.
РА е връчен на дружеството на 26.05.2022 г. по електронен път, видно от
инкорпорираната в него разписка.
В законоустановения срок ревизираното дружество е подало жалба срещу РА по
административен ред по реда на чл.152 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централното
управление на Националната агенция с вх.№Ю-127 от 02.06.2022 г. С така
депозираната жалба дружеството е оспорило определените му допълнителни
задължения за 2016 г. – 2019 г. за КД в размер на 4 258.94 лв. и
съответните лихви за забава и ДДС в размер на 9 117.89 лв. със съответните
лихви за забава, както и е оспорило наличието на основания за ревизия по
обособения ред по чл.122 от ДОПК. Видно от приложената по преписката жалба – на
страница първа, абзац трети жалбоподателят сочи, че „…ревизионното производство
по настоящият РА е частично неправилно,..“. На страница трета, абзац трети,
изрично е посочено от жалбоподателя, че “в оспорения ревизионен акт правилно е
отразена отчетната стойност на продадените стоки през ревизирания период 2016
г. – 2019 г., но неоснователно е завишен размерът на търговската надценка на
стоките при продажбата им. Така определената с РА данъчна основа на продадените
стоки, неотчетени по реда на ЗКПО оказва последващо влияние в посока увеличение
и при определяне на данъчната основа за облагане с още 20 на сто данък добавена
стойност на същите продажби по реда на ЗДДС“. На страница трета, абзац пети от
жалбата дружеството изрично е посочило, че „Обжалвам установената от
проверяващите търговска надценка е неправилно изчислена и на друго основание…“.
В жалбата обстойно са изложени аргументи единствено и само по отношение начинът
на определената търговска надценка от органът по приходите, като изрично е
описана по периоди размерът на определената търговска надценка на стоките,
неотчетени по фактурите така, както е установено и прието от органът по
приходите, а именно „…за 2016 г. – 2 848.75 лв., за 2017 г. – 21 688.22
лв. и за 2018 г. – 18 052.48 лв. или общо 42 589.45 лв., респективно
допълнително начислен КД от 4 258.94 лв. и допълнително начислен ДДС от
9 117.89 лв. във вр. с чл.6 и чл.25 от ЗДДС“ – страница четвърта, абзац
втори от жалбата. В тази връзка дружеството е заявило изрично несъгласието си с
подхода на ревизиращите при определяне на търговската надценка, определена на
продадените стоки и изрично е заявило, че не приема констатираното в тази част
на РА, както и че по процесните фактури, квалифицирани като неотчетени приходи
от продажби неправилно и без основание е начислен допълнителен корпоративен
данък и данък добавена стойност. Изрично с жалбата, видно от петитума на
същата, е поискано от решаващия орган да отмени процесния РА само в частта за
установените допълнителни задължения на дружеството за периода 2016 г. – 2019
г. за КД в размер
на 4 258.94 лв. и съответните лихви за забава и ДДС в размер на 9 117.89 лв.
със съответните лихви за забава.
Въз основа на така депозираната жалба Директорът на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходите се е произнесъл в
законоустановения срок с Решение №127/05.08.2022 г., като е приел, че РА се
обжалва в частта, с която за периода 2016 г. – 2019 г. на дружеството са
определени допълнителни задължения за КД в общ размер на 4 258.94 лв.
главница и лихви в размер на 4 794.38 лв. и ДДС в размер на 9 117.89
лв. главница и лихви в размер на 3 464.34 лв., които задължения произтичат само
от допълнително определения приход в частта на надценката върху констатираните
неотчетени от ревизираното дружество приходи от продажби на стоки от различни
доставчици. По същество решаващият орган е приел жалбата за неоснователна и е
потвърдил РА в обжалваната част. В диспозитива на Решението изрично е посочено
в табличен вид обжалвана част – колона 2 и 3 и данъчни задължения по РА –
колона 4 и 5 /за внасяне/. Този диспозитив на Решението изцяло кореспондира с
мотивите на същото, както и с искането в жалбата на дружеството срещу РА.
С депозираната жалба пред съда срещу процесния РА дружеството оспорва
изцяло установените допълнителни задължения и претендира отмяна на целия РА,
включително оспорва и констатираните от
ревизиращия орган неотчетени приходи от продажби на стоки от различни
доставчици, а не само определената надценка върху тях, както и оспорва и
допълнително установените задължения за ДДС по ЗДДС, произтичащи от непризнат
данъчен кредит по конкретни доставки, които не са били оспорени въобще по
административен ред.
Съгласно чл.156 ал.2 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, която не е обжалван по административен ред. Следователно
обжалването на ревизионния акт в цялост или в отделни негови части по
административен ред е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните
относно обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на определените с акта
задължения. За наличието й съдът следи служебно по всяко време на процеса.
Съдът приема, че търсената от жалбоподателя защита по административен
ред не е включвала искане за отмяна на целия РА, съответно отмяна изцяло на
установените допълнителни задължения за КД и ДДС за периода 2016 г. – 2019 г.,
ведно с лихвите за забава, а само допълнително определените задължения за КД по
ЗКПО, произтичащи от допълнително определения приход в частта на надценката,
съответно за 2016 г. в размер на 2 848.75 лв. и определен данък в размер
на 284.88 лв., за 2017 г. в размер на 21 688.24 лв. и определен данък в размер
на 2 168.82 лв., за 2018 г. в размер на 18 052.48 лв. и определен данък в
размер на 1 805.24 лв., и за 2019 г. в размер на 147.70 лв. и определен данък в размер на 14.78
лв. Само за изчерпателност следва да се посочи, че така определеният
допълнителен приход е разликата между отчетната стойност на продадените стоки и
приходите от продажбата и се формира от търговската надценка, както и сам
жалбоподателят е посочил в жалбата си по административен ред до Директора на
Дирекция ОДОП град Варна.
На същите по-горе посочени основания жалбоподателят е оспорил по
административен ред установените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС само по отношение на начисления ДДС
върху определения приход в частта на надценката, определен от органите по приходите,
както следва: за 2016 г. установен допълнителен ДДС в размер на 569.75 лв. /приход
2 848.75 лв. х 20%/; за 2017 г. установен допълнителен ДДС в размер на
4 337.64 лв. /приход 21 688.24 лв. х 20%/; за 2018 г. установен допълнителен ДДС в
размер на 3 610.50 лв. /приход 18 052.48 лв. х 20%/; за 2019 г. установен допълнителен ДДС в
размер на 29.56 лв. /приход 147.70 лв. х 20%/.
Твърденията на жалбоподателя в молбата му от 08.09.2022 г., че е
обжалвал процесния ревизионния акт в цялост пред Директора на Дирекция ОДОП
град Варна не намират опора в наличните по делото доказателства. Фактът, че в
жалбата по административен ред дружеството е навело доводи за липса на
основания по чл.122 от ДОПК не води до извод, че е бил обжалван в цялост РА. След
като в останалата част ревизионният акт не е обжалван по административен ред е
налице предвидената от чл.156 ал.2 от ДОПК отрицателна процесуална предпоставка
за развитие на съдебното производство.
По изложените съображения жалбата в частта по искането съдът да се
произнесе по законосъобразността на РА за установените задължения за периода
2016 г. – 2019 г. за КД по ЗКПО за сумата над 4 273.72 лв. и за
начислените лихви за сумата над 4794.38 лв., както и за установените задължения
за периода 2016 г. – 2019 г. за ДДС по ЗДДС за сумата над 9117.89 лв. и за
начислените лихви за сумата над 3 464.34 лв. се явява недопустима, поради
което следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се
прекрати в тази част.
Жалбата в останалата част срещу РА, с който са установени допълнителни
задължения на жалбоподателя за периода 2016 г. – 2019 г. за КД по ЗКПО за
сумата общо в размер на 4 273.72 лв. и начислените лихви за сумата общо в
размер на 4794.38 лв., както и за установените задължения за периода 2016 г. –
2019 г. за ДДС по ЗДДС за сумата общо в размер на 9117.89 лв. и за начислените
лихви за сумата общо в размер на 3 464.34 лв. е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Водим от горното и на основание чл.156 ал.2 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.И., против Ревизионен акт №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022
г., издаден от орган приходите при ТД на НАП Варна в частта, с която са
установени задължения за периода 2016 г. – 2019 г. за КД по ЗКПО общо за сумата
над 4 273.72 лв. и начислени лихви общо за сумата над 4794.38 лв., както и в
частта, с която са установени задължения за периода 2016 г. – 2019 г. за ДДС по
ЗДДС общо за сумата над 9117.89 лв. и начислени лихви общо за сумата над 3
464.34 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд на Р България в 7 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от определението да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва за насрочване
за разглеждане на жалбата в останалата част.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: