РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 770
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в закрито
заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав :
Председател : Здравка
Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 230/2022г. в производство по реда на чл. 175 ал. 1 АПК
вр. с чл.228 АПК.
С Решение №
492/21.03.2022г., постановено по КАД № 230/2022г., АС – Пловдив, съдът е осъдил
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на И.М. П.,
гр.Брезово, ЕГН ********** - 300лв. съдебни разноски. В мотивите на съдебния акт
по отношение на разноските е прието : „При неоснователност на касационната
жалба се присъждат разноски за ответника в размер на 300лв. - адвокатско
възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Представен е договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство по к.адм.д.№ 230/2022г., АС - Пловдив, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2-ро от
Закона за адвокатурата. В тази вр. се съобрази, че правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от обхвата на чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, е установено със закон. За упражняване на това право е
достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че се сключва на основание чл.38 ал.1 - т.3
ЗА в случая, при безплатна адвокатска помощ. Претенцията е основателна, поради
което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в
размер на 300лв. - чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.“.
При ясно
формирана воля, изразена в мотивната част на решението, в диспозитива на същото
е допусната очевидна неточност по отношение лицето, на което следва да бъдат
присъдени разноски във вр. с нормата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата :
„В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.“. Според теорията и съдебната практиката очевидна фактическа грешка е
налице при несъответствие между целеното и документираното изявление на съда.
Действителното съдържание на изявлението се установява от мотивите на решението
във връзка с данни по делото в частта за разноските. С допускането поправка на
очевидната неточност в диспозитива на решението не се изменя или отменя вече
формираната воля по отношение адресата на съдебните разноски. Констатираната
неточност представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
отстранена, поради което и на основание чл. 175 ал. 1 АПК, АС - Пловдив
Р Е
Ш И :
Допуска
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива /втори абзац/ на Решение № 492 / 21.03.2022г. постановено по КАД № 230/2022г., като вместо “Осъжда
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на И.М. П.,
гр.Брезово, ЕГН ********** - 300лв. съдебни разноски.“,
да се чете „Осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на адвокат
Р.Д. ***, личен адвокатски номер *** – адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника И.М. П., гр.Брезово пред настоящата инстанция ”.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :